№ 623
гр. София, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК.
С определение от 07.06.2022г. по НЧД №1431/2022г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 25 състав съдът е отменил Постановлението на
СГП от 03.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№513 ЗМК 131/2015г. по описа на СДВР, пр. пр. №5439/2015г. по описа на
СГП.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест
от прокурор при СГП, с който се иска отмяната му и потвърждаване на
Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство по
делото. В протеста се излагат доводи за пълнота и обоснованост на
отмененото Постановление, като се възразява срещу изводите на първата
инстанция и дадените от градския съдия указания.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила и
жалба от обвиняемата В.М. А.-М. чрез упълномощения защитник адв.С.С., с
която се иска отмяна на определението на първата инстанция като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се аргументи в
подкрепа на прекратяването като се прави позоваване на обясненията на
1
подсъдимата и се твърди, че Постановлението на СГП е изчерпателно.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и
в жалбата и след като в съответствие с чл.243, ал.8 вр. ал.5 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото
трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:
1. Напълно основателно и законосъобразно е подробно
мотивираното становище на първата инстанция за липса на мотиви и за
необоснованост на Постановлението на СГП за прекратяване на
наказателното производство.
В допълнение към доводите на първата инстанция, които изцяло
споделя, въззивният съд на собствено основание е длъжен да посочи
следното:
Постановлението на СГП за прекратяването на наказателното
производство по делото не отговаря на изискванията на чл.243, ал.1 НПК вр.
чл.199, ал.2 НПК и на съдебната практика относно съдържанието на едно
постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора
по реда на чл.243 НПК.
В Постановлението на СГП не се съдържат редица факти, които са
свързани с предмета на делото, включително не е посочено от какво е
починала В. И. Х. и каква е причината за тази смърт. Прави се позоваване на
заключение на съдебномедицинска експертиза, че смъртта се дължи на
заболяване, без дори да се посочи коя от всичките 6 съдебномедицински
експертизи по делото се има предвид и какво е това заболяване.
В самото постановление не се съдържа никакъв доказателствен
анализ, от който да е видно по какъв начин прокурорът е стигнал до фактите,
които все пак е благоволил да изложи в своя акт, като не се сочат и
причините, поради които се пренебрегват заключенията на една петорна и три
седморни съдебномедицински експертизи за наличие на причинна връзка
между противоправното поведение на обвиняемата А.-М., установено
категорично по делото, и настъпилата смърт на тримесечната В. И. Х..
Прави се позоваване на две тройни съдебно-медицински експертизи,
2
които са изготвени преди да са били събрани всички относими по делото
доказателствени източници (най-вече медицинските документи за
здравословното състояние на детето от момента на неговото раждане до
момента на неговата смърт), а и в тези заключения също са посочени редица
пропуски в действията на обвиняемата при извършения от нея на 28.06.2014г.
преглед, довели до смъртта на детето, които не са коментирани подробно в
тези експертизи. В самите тройни експертизи са налице и вътрешни
противоречия както относно причините за смъртта, така и по отношение на
необходимото лечение.
Непълнотата и явната необоснованост на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство налагат неговото отменяне и
връщане на делото на СГП за правилно прилагане на закона.
2. Първата инстанция подробно се е спряла и на необходимостта
СГП да отговори на въпросите, формулирани от състава на САС по ВНЧД
№332/2022г. в неговото определение от 12.04.2022г. (л.13-л.23 от ВНЧД
№332/2022г. на САС, НО, 7 състав), свързани с наличието или липса на
престъпление по чл.123, ал.1 НК, преди да пристъпи към прекратяване на
наказателното производство за смъртта на В. И. Х.. Към това предходно
произнасяне на САС настоящият съдебен състав също няма какво да добави и
изцяло се солидаризира с него.
3. Постановлението на СГП противоречи и на материалния закон и
на задължителната съдебна практика, установена в Постановление
№2/27.09.1979г. на Пленума на ВС.
Прокурорът е приел, че нарушаване на редица поднормативни
актове - Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ
„Токуда Болница София“ АД, два броя длъжностни характеристики и
Договор за обучение за придобиване на специалност не могат да доведат до
ангажиране на наказателна отговорност, доколкото не били нормативни
актове.
Тези актове действително не са нормативни. Те са поднормативни
по смисъла на т.6 от посоченото Постановление №2/27.09.1979г. на Пленума
3
на ВС.
Тези актове категорично могат да доведат до реализиране на
наказателна отговорност на обвиняемата д-р А.-М.. Отдавна съдебната
практика е изяснила, че многообразието на живота не подлежи на нормативно
регулиране в най-малките си детайли, като трайната практика на ВКС по
повод на престъпленията по чл.123, ал.1 НК, особено относно
престъпленията, свързани с т. нар. „лекарски грешки”, е категорична, че
конкретните нарушения или неизпълнения при изпълнението на правно
регламентирана дейност могат да бъдат изведени от ненормативни актове,
стига в нормативен акт да е предвидено задължение за спазване на правила в
определена дейност, свързани с опазването на човешкото здраве и живот.
Това че дейността на лекаря е правнорегламентирана и представлява
източник на повишена опасност е категорично установено по делото (ср.
Закона за здравето, другите закони, свързани с болничната и доболничната
помощ, Наредбите за утвърждаване на медицински стандарти, както и т.7, т.8
и т.9 от отмененото Постановление №6/1969г. на Пленума на ВС, което
продължава да бъде ориентир в съдебната практика, независимо от
обявяването му за загубило сила с ППВС №1/1983г.). Подробни аргументи за
възможността да бъдат конкретизирани задължения и в длъжностни
характеристики, спецификации и упътвания може да се прочете в Решение
№14/07.06.2019г. по н.д. №1190/2018г. на III н.о.
Изискванията за дейността в конкретния случай са именно тези,
посочени в поредицата заключения на седморните съдебно-медицински
експертизи, и именно тези изисквания очертават възможността да бъде
реализирана наказателна отговорност за стореното от д-р А.-М..
Не е вярно приетото от СГП, че липсва приложима уредба за
медицински стандарт „Неонатология“. Към 28.06.2014г. е действала Наредба
№34 от 3 август 2010г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Неонатология“ (Обн. в ДВ. бр.64 от 17 Август 2010г., с изм. и доп., отменена
с ДВ. бр.66 от 8 Август 2014г.), съдържаща идентични на посочените в
предходната Наредба №4/07.02.2003г. изисквания.
Позоваването от прокурора на Наредба №3 от 7 февруари 2014г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ е най-малкото
некоректно, доколкото този стандарт изрично сочи, че се отнася до педиатри
4
и специализанти по „Педиатрия (т.2, цитирана от СГП в Постановлението), а
обвиняемата А.-М. е била специализант по „Неонатология“ (Договор за
обучение за придобиване на специалност №103/18.05.2011г. - л.152 и сл от
том 3 на ДП) и за нея важи именно стандарта по „Неонатология“.
Посочените явни противоречия със закона, допуснати от прокурора
при прекратяване на наказателното производство също налагат отмяна на
Постановлението от 03.02.2022г. и връщане на делото на СГП за ново
произнасяне по реда на чл.242-чл.246 НПК.
4. Трябва да се констатира и очевидното и необосновано забавяне на
наказателното производство, необяснимо по никакъв начин дори с
множеството изготвени съдебно-медицински експертизи.
От смъртта на В. И. Х. са изминали повече от осем години - време,
напълно достатъчно да бъде установена истината и да се ангажира
наказателната отговорност на виновните лица, ако такива има.
Изложеното в протеста твърдение на прокурора, че съдът бил дал
указания за нов разпит на свидетели и за назначаване на нова
съдебномедицинска експертиза очевидно е останало от протеста срещу
предходното определение на СГС от 10.03.2022г., доколкото в обжалваното
пред настоящия съд Определение от 07.06.2022г.‚ постановено по НЧД
№1431/2022г. такива указания съдът не може да констатира, защото такива
указания няма.
5. Невярно е твърдението в протеста, че по делото имало
доказателства за приключване на административнонаказателното
производство срещу обвиняемата А.-М. и реализиране на наложената
санкция.
В представеното пред съда дело не се съдържат данни дали НП №27-
191/10.02.2015г. (т.5, л.166-л.170 ДП) е влязло в сила и дали наложената глоба
е изпълнена. Твърдения за това се съдържат единствено в протокола за
предявяване на разследването от 29.06.2021г. (т.5, л.250 ДП) в изявлението на
защитника адв.З. С., като след това по делото не са обективирани
доказателства да са проверени тези твърдения и прокурорът да е съобразил
5
чл.24, ал.4 вр. ал.1, т.8а НПК, ТР №3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК
с критериите „Енгел“, както и ТР №4/06.02.2018г. по т.д. №4/2017г. на ОСНК.
Ако има такива доказателства и произнасяния, те не са представени
пред съда с досъдебното производство.
По всички тези причини определението на първата инстанция следва
да се потвърди и делото да се върне на СГП за допълнително разследване,
при което да се изпълнят указанията, дадени в настоящето определение, в
определението на първата инстанция и в определението от 12.04.2022г. по
ВНЧД №332/2022г. на САС, НО, 7 състав.
Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6, т.3 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд, НО,
25 състав от 07.06.2022г.‚ постановено по НЧД №1431/2022г.
ВРЪЩА делото на СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
За определението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6