№ 669
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. С. срещу
решение № 264226/25.06.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д.
№ 7706/17г., с което са отхвърлени искове по чл.2 от ЗОДОВ за обезщетение
за неимуществени вреди и чл.86 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че от представените доказателства се
установява принудителното му довеждане за съдебното заседание на
21.04.2016г. по нчхд № 13929/15Г. на СРС, от ГД „Охрана“. То е незаконно
и в нарушение на процесуалните му права. При довеждането му са нарушени
чл.30, ал.1 и ал.2, чл.35, ал.1 от Конституцията на Р България, чл.3, чл.5 и
чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.2 от Протокол към последната конвенция и чл.47 от
ХОПЕС, Приложение № 1 към Заповед № Л-С-04-1995/15.11.2012г. на
министъра на правосъдието и на съдебната практика на СЕС по делото „Л.-К.
срещу България“. Сочи, че няма надлежно искане за конвоирането му от
страна на СРС до ГД „Охрана“. Не са правени никакви опити да му бъде
връчена призовка за заседанието на 21.04.2016г., няма акт за принудително
довеждане с номер и дата, а чл.71, ал.8 от НПК изисква такъв да му бъде
връчен. Не е спазено изискването на чл.71, ал.2 от НПК. Липсва декларация,
1
че няма претенции срещу действията на служителите на ГДО, подписана от
жалбоподателя или от свидетел. М. С. поддържа, че няма протокол за обиск,
не е извършен медицински преглед или декларация от него за отказ от такъв.
По гр.д. № 7706/17г. са представени доказателства, че е болен от диабет и
диабетна полиневропатия, т.е. задължително се е нуждаел от преглед преди
конвоирането. Счита, че ответникът е постановил принудителното му
довеждане без да спази законоустановения ред. Счита, че на СРС не следва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото е
образувано преди 2017г. и в редакцията на ЗОДОВ към този момент, такова
не се присъжда.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В депозиран писмен отговор СРС оспорва въззивната жалба. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба М. С. твърди, че
на 21.04.2016г. рано сутринта е тръгнал от гр. Стара Загора към с. Яздач. На
спирката на Тракийския университет са го обградили две коли и служители
на ГД „Охрана“ са му казали, че е обявен за принудително довеждане по нчхд
№ 13 929/15г. на СРС. Казал им е, че никой не му е връчвал призовки за
горната дата, но те са му наредили да се качи в една от колите и са го
закарали до съдебната палата в гр. Стара Загора. Настоявал е за медицински
преглед, тъй като е бил с отекли крака и почти невиждащ с едното око, който
да установи дали е в състояние да пътува до гр. София. В служебния
автомобил са му връчили призовка без дата, като след това са написали
21.04.2016г. Бил е докаран в гр. София на делото като на следващия ден е
трябвало да се върне в гр. Стара Загора на автостоп, тъй като не е имал пари,
за да използвал влак или автобус. Ищецът твърди, че срещу него е извършен
съдебен произвол, тъй като въпреки, че по делото е депозирал молба на
09.02.2016г., с която моли заседанието да бъде отложено, съдията, без да я
разгледа, е разпоредил да бъде доведен принудително. Връчването на
призовката не е станало седем дни преди заседанието. Нарушен е бил чл.71,
2
ал.8 от НПК, не е било взето под внимание здравословното му състояние и
изричното му искане за медицински преглед. Не е имало искане от СРС до ГД
„Охрана“ в Стара Загора за негово принудително довеждане, няма акт за него
с номер и дата. Липсва декларация, че няма претенции срещу действията на
служители на ГД „Охрана“, подписана от него или свидетел, няма протокол
за оглед, както и декларация, че е отказал медицински преглед. Сочи, че
срещу него СРС е разпореждал принудително довеждане и за съдебното
заседание на 09.12.2015г. Счита, че са му нанесени неимуществени вреди-
неправомерно задържане за десет часа, бил е подложен на унизително
отношение от страна на арестувалите го, които са пренебрегнали всички
негови законни права при арест. Бил е подложен косвено на изтезания и
нечовешко отношение, тъй като е оставен без пари за връщане до гр. Стара
Загора. На съдебното заседание е бил принуден да се защитава сам без да се
е подготвил, била му е нанесена сериозна психическа травма. Затова ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.
Ответникът СРС в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Той поддържа, че държавата носи обективна отговорност по
чл.2 от ЗОДОВ за незаконно причинени вреди от дейността на
правозащитните органи, включително и на съда. В настоящия случай
отговорността на държавата се търси по реда на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Не
оспорва обстоятелството, че с протоколно определение от 28.01.2016г. по
чнхд № 13929/15г. по описа на СРС, 96 състав, е било постановено
принудително довеждане на освидетелстваното лице М. С.. Счита, че
принудителното довеждане е било постановено законосъобразно.
Неявяването на ищеца е довело до многократно отлагане на делото, довело е
до забавяне на производството. Принудителното довеждане на ищеца за
заседанието на 21.04.2016г. не е било в нарушение на българското
законодателство, както и на чл.5, пар.1 от ЕКЗПЧОС. Ищецът не е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди.
Не се спори, че за съдебното заседание на 21.04.2016г. по чнхд № 13
929/15г на СРС, 96 състав ищецът е бил доведен принудително.
Във връзка с твърденията в исковата молба са представени писмени
доказателства: призовка за страна № 2037203 от 12.03.2016г., връчена на М.
3
С. на 21.04.2016г., както и медицински документи.
Пред въззивния съд по настоящото дело е приложено нчхд. №
13929/15г. на СРС, 96 състав.
СГС е отхвърлил исковете.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма. Въззивният съд има право да направи проверка на редовността на
исковата молба и ако я намери за нередовна да я остави без движение, за да се
отстранят пороците й. /т.5 на ТР № 1/13/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС/
Обжалваното решение е недопустимо.
Съдебното решение може да бъде нищожно, недопустимо и
неправилно в зависимост от порока, от който страда. В този случай е налице
порочно процесуално действие на съда.
Недопустимо е всяко съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо
е и решение, с което съдът не е разгледал предявеният иск от ищеца, с който
е бил сезиран. Недопустимо е решение, когато отсъства някоя от
положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на иск или при наличието на отрицателна процесуална
предпоставка. Недопустимо е и решението, постановено по нередовна искова
молба.
В постановеното първоинстнационно решение се съдържат мотиви, че
описаните обстоятелства от ищеца не попадат в хипотезата на чл.2 от
ЗОДОВ, но че попадат в изключенията на чл.5, пар.1, б. „б“ от КЗПЧОС.
Направен е извод, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Разгледана е
претенция с правна квалификация чл.49 ЗЗД, която също е приета за
неоснователна. Но в диспозитива са отхвърлени искове с правно основание
чл.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД. Налице е съществено противоречие между
4
правни изводи/доколкото ги има/ и постановения диспозитив, както и с оглед
на това, че сила на пресъдено нещо се формира само по отношение на него,
въззивният съд приема, че СГС се е произнесъл по непредявен иск, а именно
чл.2 от ЗОДОВ, вместо такъв по чл.49 от ЗЗД.
Задължение на съда е даде правна квалификация на иска, с който е
сезиран съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.
Той трябва да даде правото според фактите, посочени от ищеца. В случая
първоинстанционният съд е приел, че иска е с правна квалификация по чл.2
от ЗОДОВ с оглед формулирания диспозитив и в противоречие с мотивите.
Не е изяснен въпросът за това колко иска са предявени от ищеца. Като не е
изяснил въпроса с правната квалификация не е направил преценка за
евентуална нередовност на исковата молба, която да бъде отстранена. При
тези допуснати съществени процесуални нарушения обжалвания съдебен акт
е порочен – недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени
искове. В диспозитива е посочено, че се отхвърля иск по чл.86 от ЗЗД. Видно
от исковата молба е, че ищецът не е сезирал съда с претенция за присъждане
на лихва- нито законна, нито за забава.
По иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, предявен срещу съда,
последният е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди само в две хипотези по ал.1, т.4 и т.5 в редакцията на
закона към ДВ бр. № 38/18.05.2012г. / ТР № 5/2013/15.06.2015г. на ОСГК на
ВКС./ По аргумент от него следва, че в останалите случаи съдът отговаря по
реда на чл.49 от ЗЗД.
По изложеното въззивният съд намира обжалваното решение за
недопустимо и следва да го обезсили.
Делото трябва да се върне на СГС като същият при новото му
разглеждане следва да даде вярна правна квалификация на предявения иск
като съобрази цитираното по- горе тълкувателно решение на ВКС.
Първоинстанционният съд следва да направи евентуално проверка на
исковата молба относно съответствието й на чл.127 и чл.128 от ГПК с оглед
правната квалификация на иска.
По разноските.
При този изход на спора разноски на страните не се дължат.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 264226/25.06.2021г. на СГС, ГО, 12 състав,
постановено по гр.д. № 7706/17г.
ВРЪЩА делото на СГС за разглеждане на делото от друг състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6