№ 66
гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100373 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Л.
Я. И. срещу „Креди йес“ ООД, с искане да се прогласи за нищожна клауза в
чл. 8 от договор за паричен заем № 414679 от 16.02.2021 г. сключен между
страните по делото, съгласно който се дължи заплащането на неустойка в
размер на 336,16 лева, поради заобикаляне на закона- чл. 19, ал. 4 ЗПК,
противоречащ на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК под евентуалност при неспазване на
добрите нрави.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен
заем № 414679 от 16.02.2021 г. с ответника като му е предоставена в заем
сума от 600 лв. Сочи се, че ищеца следвало да върне сума в размер на 671,84
лв. при ГПР 49,653% и месечен фиксиран лихвен процент 3,330% на 6
месечни вноски. С чл. 8 на процесния договор била постигната уговорка за
заплащане и на неустойка в размер на 336,16 лв, също разсрочена на 6 месеца,
в случай на непредставяне на обезпечение по договора от страна на длъжника
съобразно чл. 6 от договора. Освен това се излага, че процесната клауза
противоречи на законовите разпоредби тъй като претендираната сума не е
включена в ГПР, поради което е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и води до допълнителна печалба на финансовите институции,
като по този начин се преодолява законовото изискване за таван на лихвените
нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че
преценката за действителността на клаузата за неустойка следва да бъде
1
извършена и с оглед ТР по Тълкувателно дело№ 1/2009г. на ОСТК, ВКС, като
по начина по който е формулирана в конкретния случай неустойката е
загубила присъщата й обезщетителна функция. Освен това се подчертава в
исковата молба, че претендираната неустойка е в размер на повече от 50 % от
заетата сума, без същата да зависи от вредите на неизпълнението. Сочи се, че
неустойката е уговорена в нарушение на изискванията за добросъвестност,
като е излязла извън присъщите си функция – обезпечителна, като се сочи че
е против правната логика обезпечение да се получи едва след сключване на
договора, при това с поставени ограничения по отношение вида на
обезпечението. Твърди се, че е налице задължение за кредитодателя преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя, в случая обаче процесната клауза предвижда задължение за
потребителя за заплащане на неустойка в случай, че в 3дневен срок от
сключване на договора не представи обезпечение на договора чрез
поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. Твърди се, че
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията на кредитодателя. Сочи се, че уговорената
неустойка е в разрез с добросъвестността, тъй като е предвидено тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и представлява добавка към възнаградителната лихва.
Сочи се, че е налице неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК
доколкото заемателят не е бил запознат с действителния размер на ГПР. Моли
се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е
сключен процесния договор за заем. Твърди, че преди сключване на договора
за заем ищеца е направил искане до ответника, като е посочил, че ще
предостави обезпечение по договора в 3-дневен срок от сключването му.
Сочи се, че ищеца се е запознал както със самия договор за заем, така и с
общите условия и погасителния план към него, като клаузите са
индивидуално уговорени, поради което процесния договор се явява валидно
сключен. В отговора на исковата молба се твърди, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че процесната клауза се явява недействително поради
противоречие със закона. Излага се, че са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 ЗПК, доколкото договорът е сключен в писмена форма, на разбираем език, а
2
погасителния план към него съдържа всички законови изисквания. Твърди се,
че е спазено изискването на чл. 11 ЗПК, доколкото в процесния договор
подробно са описани параметрите на договора, като процесната неустойка
има санкционна цел, която не е отречена нито от ЗПК, нито от ЗЗП. Сочи се,
че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР е в границите
посочени от законодателя. Отново се излагат просторни доводи по отношение
това, че неустойката е индивидуално уговорена клауза, както и че същата е
действителна с оглед ТР № 1/2009 ОСТК, ВКС. Твърди се, че целта на
уговорената неустойка е да санкционира неизпълнението на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение, тъй като заемът е отпуснат без
да се изисква доказване на доходи. Излага се, че това е причината, поради
която неустойката не е неравноправна. Сочи се, че уговорената неустойка не
представлява общ разход по кредита. По изложените съображения се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по
делото договор за паричен заем, че на 16.02.2021г. между заемодателя „Креди
Йес“ ООД и заемателя Л. Я. И. е сключен договор за заем, по силата на който
заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под
формата на потребителски кредит сума в размер на 600 лв., а заемателят се е
задължил да я върне в срок от 6 месеца на 6 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 111,97 лв., заплащайки месечен лихвен
процент в размер на 3,330 % и ГПР в размер на 48,65 %. В чл. 8 от договора
за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава да заплати
неустойка на замодателят в размер на 336,16 лева, в случай, че в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, не представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
които да отговарят на конкретно описани в общите условия към договора;
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемателя.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на клаузата за
неустойка уговорена в чл. 8 от договора за кредит, поради заобикаляне на
3
закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречаща на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и при
неспазване на добрите нрави. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното
приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието
на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и
служебно.
Настоящия съдебен състав намира, че действително клаузата за
неустойка се явява нищожна поради противоречи със законна, поради
следното:
В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответника, но така уговорената неустойка
всъщност представлява договорна лихва - допълнителна печалба за
кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва
да бъдат изпълнени в изключително кратък срок, поради което е обективно
трудно да бъдат покрити от заемателя. Налагането на толкова кратки срокове
и множество условия препятства всички възможности на длъжника да реагира
и да ги изпълни своевременно. Всички посочено налага изводът, че за
длъжника всъщност не съществува реална възможност да избегне плащането
на неустойката. Ето защо доколкото във всички случаи вземането за
неустойка ще възникне в сферата на кредитора тя е уговорена като част от
дълга, която се заплаща разсрочено на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска. По този начин действително кредиторът е заобиколил
императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е установен лимит
на годишния процент на разходите по кредита, като процесната неустойка
представлява скрита печалба за кредитор. Ето защо настоящия съдебен състав
намира, че клаузата за неустойка е нищожна, поради заобикаляне на законова
разпоредба – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От друга страна клаузата за неустойка се явява недействителна и на още
едно основание – противоречие с принципа за добрите нрави. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят разходи по договора за кредит е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави.
4
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора (така и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
размерът на уговорената неустойка надвишава 50 % размера на отпуснатия
кредит (сума по кредита 600 лева – неустойка 336,16 лева). Този факт сам по
себе си е основание да се приеме, че принципът на добрите нрави е нарушен,
като уговорките за заплащане на посочената неустойка са в противоречие на
принципа за добрите нрави, поради което и така уговорената неустойка се
явява нищожна и на това основание.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния договор за
кредит предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, с оглед на което
следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен
като бъде прогласена нищожността на посочената клауза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от ЗА – в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение
в по-висок от минималния размер, тъй като делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание и са събрани единствено писмени доказателства, представени от
ищеца, при това в не голям обем.
Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено
5
в минимален размер, са неоснователни възраженията на ответниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата съдържаща се член 8 от
договор за паричен заем № 414679 от 16.02.2021 г., сключен между
„Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“, № 12 и Л. Я. И. ЕГН: ********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „*****“ № 14, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение в размер на 336,16 лева, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД - поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Креди йес“ ООД, ЕИК
200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“, № 12 да заплати на Л. Я. И. ЕГН: ********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „*****“ № 14, сторените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА
„Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“, № 12 да заплатят на адвокат С. К. Н. от
Адвокатска колегия Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*********“
№ 41, ет. 3 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6