№ 107
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета А. Гражданско дело №
20224500100532 по описа за 2022 година
Ищцата М. К. А. твърди, че ответникът К. М. К. и М. И. К.а са наследници на М. Д. К.,
б. ж. на гр. Русе, поч. на 15.04.2021 г. Ответникът бил негов син, а М. К.а негова
съпруга, като двамата били единствените законни наследници на починалия при равни
права. Заявява, че с договор за покупко-продажба на наследство от 23.04.2021 г. с
нотариална заверка на подписите рег. № 3712/23.04.2021 г. на нотариус рег. № 217,
вписан в СВ Русе с вх. рег. № 4329/26.04.2021 г., акт № 14, том № 3, дв. вх. рег. №
430/2021 г. М. К.а й продала цялото получено от М. К. наследство, като съвкупност от
права и задължения. В резултат на това, ищцата станала собственик на ½ от всяко
имущество от наследството.
Твърди още, че починалият М. К. бил оставил като част от наследството си
съдържанието на банков сейф 0308, предоставен от ПИБ АД, клон Русе. На 18.05.2021
г. ищцата и ответникът заедно присъствали на отварянето му, като за установените
наличности бил съставен констативен протокол. В сейфа били установени следните
парични суми: 78850 лв., 12920 швейцарски франка, 1000 евро, 1000 щ. д. При
изпразването на сейфа всички налични суми били предоставени на ответника, което
било отразено в протокола.
Твърди, че тъй като страните имат равни права в наследството на М. К.,
половината от сумите, открити в сейфа били нейна собственост. Предоставянето им на
ответника било единствено по причина освобождаване на сейфа. От парите, взети на
18.05.2021 г. от ответника от сейфа на общия им наследодател, на ищцата
принадлежали 39425 лв., 6460 швейцарски франка, 500 евро и 500 щ.д.
Ищцата твърди, че с нарочна покана, изпратена на 29.06.2021 г. поканила
ответника да й плати тези суми, като му дала разумен срок и посочила банкова сметка.
Поканата била получена на 30.06.2021 г., но въпреки нея сумите не били платени на
ищцата. Заявява, че с получаване на поканата и изтичането на дадения срок ответникът
бил изпаднал в забава и от датата на забавата- 08.07.2021 г. й дължал лихва за забава в
размер на законната лихва. Към датата на забавата равностойността на цялото му
1
задължение възлизала на 53795,72 лв., а размерът на дължимите лихви за периода от
датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба бил 6620,39 лв. Поради
това претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумите от 39425 лв., 6460
швейцарски франка, 500 евро и 500 щ.д., ведно със законната лихва върху тях, считано
от предявяването на иска до окончателното им плащане, 6620,39 лв. лихва за забава за
периода от 08.07.2021 г. до 23.09.2022 г., както и всички разноски по делото.
Ответникът К. М. К. чрез адв. Б. Д. в писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК счита, че предявените искове са изцяло неоснователни. Не оспорва
обстоятелството, че той и М. И. К.а са законни наследници на М. Д. К., както и че
ищцата е придобила права върху наследството му по силата на договор за продажба на
наследство от 23.04.2021 г. от М. К.а. Не оспорва факта и че част от наследството е
оставена парична сума, съхранявана в сейф в ПИБ АД. Оспорва обаче, че към датата на
завеждане на иска ищцата има права върху посочената сума, тъй като наследствените
права по отношение на нея били уредени със Споразумение от 11.05.2021 г. за
прекратяване на съсобственост с нотариална заверка на подписите рег. № 4997 и
съдържание рег. № 4998 на Нотариус С. В.. Твърди, че с това споразумение страните са
уредили изцяло имуществените си отношения във връзка с наличните средства в
сейфа, като са постигнали съгласие в чл. 2 от споразумението цялото съдържание на
сейфа да премине в момента на отварянето му в еднолична собственост на К. К.. На
18.05.2021 г., след сключване на споразумението посетили Банката заедно. Банката им
изискала документи, удостоверяващи наследствените им права, за да отвори сейфа.
При отварянето им ищцата лично присъствала. Присъствал и служител на Банката. За
да получи ответникът цялото съдържание на сейфа, на Банката било представено
сключеното между тях споразумение за прекратяване на съсобственост. Ищцата нито
възразила, нито оспорила предаването на сумите само на ответника. Липсвало
отбелязване в протокола, че сумите се предават само на К. К. като приносител.
Обратното, в протокола изрично било записано, че М. А. предоставя цялото
съдържание на К. К.. Протоколът бил разписан лично от двамата, а протоколът за
закриване на сейфа и връщане на ключовете само от ответника, тъй като на Банката
били предоставени документи, удостоверяващи, че съсобствеността по отношение на
сумата, като част от наследството е прекратена между наследниците и отношенията им
са изцяло уредени. Поради това, намира отправената след повече от година към него
покана за неоснователна. Твърди, че с отговор към нея оспорил задължението си, като
се позовал на сключеното между двамата споразумение. Поради това, претендира
отхвърляне на иска като неоснователен и разноски.
В първото съдебно заседание, с оглед отговора на исковата молба, ищцата е
въвела възражения за нищожност на представеното Споразумение от 11.05.2021 г. с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД – поради липса на основание,
алтернативно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –поради накърняване на добрите
нрави. Според нея, договорът има декларативен характер, в него са посочени само
правни последици, но в него няма кауза. Отделно от това, от последиците му можело
да се заключи, че договорът е едностранен и безвъзмезден. Нямало дарствено
намерение, поради което следвало да се изследват насрещните престации, които били
очевидно нееквивалентни. Това, според нея, противоречи на добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Между страните не съществува спор, че ищцата е придобила права върху
наследството на М. Д. К., б. ж. на гр. Русе, поч. на 15.04.2021 г. по силата на договор за
2
продажба на наследство от 23.04.2021 г. от съпругата му М. И. К.а, приложен на л. 9-10
от делото. Безспорни са и обстоятелствата, че ищцата и ответникът са единствените
законни наследници на М. Д. К., б. ж. на гр. Русе, поч. на 15.04.2021 г. при равни права,
както и че част от наследството на М. К. е оставена парична сума, съхранявана в сейф в
ПИБ АД.
Липсва спор, а това се установява и от приложените на л. 5 от делото констативен
протокол за наличности на сейф № **********-012, към договор с ПИБ АД от
26.06.2020 г., че на 18.05.2021 г. ищцата и ответникът заедно присъствали на
отварянето на сейфа, в който били установени следните парични суми: 78850 лв.,
12920 швейцарски франка, 1000 евро, 1000 щ. д., които парични суми били предадени
на ответника в присъствието на ищцата. От приобщения към доказателствения
материал Протокол по чл. 20, ал. 3 от Общите условия за наем на сейф в обществен
трезор на ПИБ АД се установява, че на същата дата- 18.05.2021 г. отв. К. К., като
наследник на М. Д. К., е освободил наетия от наследодателя му сейф № 0308 и е
върнал на банката предоставения ключ.
С покана, приложена на л. 7 от делото, получена от ответника на 30.06.2022 г.
ищцата го поканила да й предаде в седемдневен срок половината от намерените в
сейфа на наследодателя суми.
От приложеното на л. 27 споразумение с нотариална заверка на подписите и
съдържанието е видно, че на 11.05.2021 г. страните в настоящото производство са
постигнали съгласие да се явят на 12.05.2021 г. в 10:45 ч в клона на ПИБ АД в гр. Русе,
ул. „Райко Даскалов“ и да извършат всички фактически действия и направят нужните
изявления пред Банката за прекратяване на договора за банков сейф и получаване на
наличностите по него. Договорили са още, че цялото съдържание, което бъде открито в
сейфа ще премине в еднолична собственост в момента на отварянето му на отв. К. М.
К..
Към доказателствения материал е приобщен и Протокол от извънредно заседание
на общото събрание на съдружниците в „К.-К.“ ООД, проведено на 11.05.2021 г., както
и споразумение от 11.05.2021 г. за прекратяване на съсобственост, подписано от
страните по делото, с което ответникът в качеството си на продавач прехвърля на
ищцата в качеството й на купувач ½ ид. част от правото на собственост върху 3200
дружествени дяла от „К.-К.“ ООД за сумата от 150 000 лв., която купувачът се
задължава да заплати в срок до 07.06.2021 г. по посочена от продавача банкова сметка.
Споразумението е с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
В подкрепа на своите твърдения и съобразно разпределената им доказателствена
тежест, страните са ангажирали гласни доказателства.
Св. А. В. А. – съпруг на ищцата и зет на ответника дава показания, че след
смъртта на дядото на М., между нея и баща й били проведени множество разговори във
връзка с останалото от М. К. наследство, на които и той присъствал поради влошените
взаимоотношения между баща и дъщеря. В последния разговор двамата договорили в
негово присъствие закупуване на дялове за сумата от 150 000 лв. от фирмата „К.-К.“
ООД. Разговорите за уговаряне на сумата и прехвърлянето на дяловете чрез нотариус
били проведени в бившия кабинет на М. К. и на тях присъствал свидетелят, ищцата,
баща й и майка й. Не само на този разговор, а и преди това, ответникът постоянно имал
съмнения дали М. А. ще му даде правата върху отваряне на сейфа, с чието съдържание
никой от тях не бил наясно. 10 минути след уговорката за прехвърлянето на дяловете,
съмненията на К. във връзка със сейфа се задълбочили. Това принудило М. да му
3
гарантира, че ще иде да се отвори сейфа, за което преди това не давала съгласие.
Съгласила се само, за да се уредят нещата с предприятието, за да може то да продължи
да работи. Не желаела точно в този момент да се занимава с разпределение на имоти и
наследства. Искала да погребе дядо си, да мине помена за 40-те дни и тогава да си
уреждат отношенията. След като се разбрали, че сейфът ще бъде отворен и след като
М. получила дяловете и нямало никакви проблеми и цената се платила, извикали
нотариус, пред когото подписали договора. Присъствали освен страните, още адв. Ч. и
адв. К.. В този момент се подписали и двете неща – за сейфа и за дружествените дялове.
На самото подписване свидетелят не присъствал, бил долу. Адвокат К. изготвил двата
договора за прехвърлянето на дружествените дялове и за сейфа, те вървели заедно,
подписали се едновременно и на едно и също място, но самият той не е присъствал. М.
предложила на К. тази сделка и се казало на адв. К. какво са се разбрали и така да
състави договорите, които ще гарантират тяхната и на К. сигурност.
Уточнява, че цената на дружествените дялове била платена впоследствие по
банков път, тъй като сумата била голяма. Тази цена била платена след като се отворил
сейфа, което се случило няколко дни след подписване на договорите. Никой нямал
представа колко пари има в сейфа. Нямало уговорка между М. и баща й тя да му ги
подарява. Тя не искала да има взаимоотношения с него, той искал пари, а не тя.
Свидетелства още, че според него и съпругата му наличната в сейфа сума
трябвало да се остави във владение на баща й, за да са сигурни, че той няма да обжалва
договора за прехвърляне на дружествените дялове на „К.“ от него на М.. Това била
цялата идея на този втори договор за сейфа - М. да се подсигури, че той ще й
прехвърли дружествените дялове, че тя ще му плати и той няма да обжалва. Според
свидетеля, заради това М. му дала той да вземе парите от сейфа.
След като М. и баща й излезли от банката не разговаряли. Свидетелят и
съпругата му тръгнали да търсят парите за дяловете на баща й. След като му платили
цената на дружествените дялове, М. се обадила на баща си, за да му иска да разделят
парите от сейфа.
Св. Г. Д. Ч. дава показания, че познава ответника от повече от 10 години. Знаел,
че К. К. имал участие в „К.-К.“ ООД като на самостоятелно основание имал около 20 %
от дяловете в дружеството и впоследствие по наследство от баща си М. К. получил
още около 20 %. Другият наследник, който придобил дялове, била М. А., която ги
получила по силата на договор за продажба на наследство. Купила наследствените
права от съпругата на покойния М. К. - баща на К. К.. Свидетелства, че е запознат с
взаимоотношенията между М. и К. по повод уреждане на дружествените дялове. То се
случило на насрочено Общо събрание на съдружниците на „К.-К.“ ООД през месец
май, 2021 година, по повод кончината на тогавашния управител М. К.. Следвало да
бъдат решени редица въпроси. Свидетелства, че на самото събрание присъствали М.,
К., той като юридически съветник на К., водещият на събранието адвокат, другите
трима съдружници, нотариус В. и впоследствие в хода на събранието, малко по-късно
дошъл и адв. К.. Мъжът на М. не присъствал, стоял пред сградата на фирмата. На това
събрание се обсъдили текущи въпроси, М. А. била избрана за управител на
дружеството и бил повдигнат въпросът за поемането на дружествените дялове на
покойния М. К. от друго лице – съдружник, тъй като в Устава на ООД имало
ограничителна клауза, според която дяловете на починал съдружник могат да бъдат
поети само от едно лице и нямало как да бъдат поделени. Поради това трябвало един от
двамата наследници - К. К. или М. А. да поемат тези дялове. По тяхно искане
събранието било прекъснато за почивка, за да могат да обсъдят този въпрос. Оттеглили
4
се в зала, съседна на заседателната, заедно с него, където преговаряли. Дава показания,
че освен него, М. и К. никой друг не е присъствал на тези преговори. И двете страни
заявили желание да поемат дяловете. Той лично посъветвал К., че е редно да даде път
на младите, а и без това М. вече била избрана за управител на дружеството. Посъветвал
го още да намери някакво финансово изражение на тези дялове и М. да ги поеме. След
преговорите, които продължили не повече от 15 минути било уточнено, че К. ще
прехвърли притежаваните от него по наследство дружествени дялове на М. А. срещу
цена, компонентна от два неща – едното е 150 000 лв. и другото е собствеността върху
вещите и финансови средства или каквото има в сейфа на починалия М. К.. Това била
уговорката между страните. Волята, която и М., и К. изразили пред него относно този
начин, била категорична. Дава показания, че и двамата не знаели съдържанието на
сейфа с точност, но от думите им възприел, че имат някаква бегла представа около
каква сума се движи имуществото в този сейф и тя била около 100 000 лв. Говорели и
за някакво златно кюлче. Не помни кой е изказал точно предположението за 100 000
лв. Дава още показания, че преди да бъде проведено общото събрание, двамата с К. К.
се консултирали с брокери на недвижимо имущество и установили, че пазарната
стойност само на недвижимото имущество, без дейности и фактически отношения, към
него момент било между 6 и 8 милиона лева. Тогава дружеството си работело,
стопанисвало боулинг зала с кафе, отгоре имало някакви апартаменти, които се давали
под наем, а останалата част от недвижимото имущество била дадена под наем на трети
търговски дружества. Двамата с ответника направили доста обстойна консултация с
около 7-8 брокера на недвижими имоти и категорично установили, че стойността само
на недвижимото имущество била значителна. Не правили оценка на самото търговско
предприятие. Били изготвени два документа. Единият бил споразумение за
прехвърляне на имуществените дялове, където била уговорена цена от 150 000 лв. и
второ споразумение, с което страните се договорили, че собствеността върху сейфа,
находящ се в Първа инвестиционна банка става еднолична собственост на К. К.. И
двата документа били изготвени на събранието от адвоката, който го водел и от адв. С.
К.. Дава показания, че адв. К. не е присъствал на преговорите между М. и баща й.
Нотариус В. приел подписите върху двете споразумения, а после в кантората си ги
оформил технически. Свидетелства още, че относно отварянето на сейфа К. и М.
имали една или две уговорки за дата и час, които по някакви причини от страна на М.
се отлагали. В крайна сметка около две седмици след събранието сейфът бил отворен.
Придружил К. до банката, а М. била със съпруга си – св. А.. К. и М. влезли в банката,
а когато излезли разбрал, че К. К. е получил съдържанието на сейфа според уговорките
им. Претенции никакви и от никого не били изявявани.
Дава още показания, че след смъртта на М. К. бил ангажиран със защита
интересите на К. К. в качеството си на адвокат. И към настоящия момент бил негов
адвокат по две дела, по които защитавал негови имуществени интереси, в т. ч. и по
делото за делба между него и М., което в момента било висящо пред РРС. Преди
образуването му участвал в среща с адв. К. с оглед постигане на извънсъдебно
споразумение. Това дело касаело останалото в наследство лично имущество на М. К..
Представлявал К. и по дело, имащо за предмет решението на Общото събрание на „К.-
К.“ за изключване на К. К. като съдружник от дружеството, по което подписал
касационната жалба срещу решението на ВТАС. Нямал впечатления, че след смъртта
на М. К., М. и баща й са искали да си подаряват нещо един на друг.
Св. С. М. В. дава показания, че работи като нотариус с район на действие
Русенски районен съд. Познавал М. А. и К. К. като съдружници в „К.- К.“ ООД.
5
Присъствал в качеството си на нотариус на Общо събрание това дружество през 2021
г., в което по негови спомени и двамата били съдружници и преди смъртта на М.. Бил
повикан от адв. М. Д., който представлявал М.. На събранието присъствали адв. С. К.,
адв. Ч., адв. Д. и съдружниците от „К.“. Адв. К. дошъл малко по-късно. Съпругът на М.
– А. бил пред сградата. До залата, в която се провеждало Общото събрание на
съдружниците, имало една стая, в която М. и баща по време на събранието отивали
да си говорят, като се давало почивка. Случило се повече от един път. С тях в тази стая
отивал и адв. Ч., като не е сигурен дали ги е придружавал всеки път. Дава показания,
че всичко, което му било известно, било пресъздадено в съответните протоколи и нищо
извън съдържанието им не знаел. Били му представени за заверка самият протокол от
Общото събрание, споразумение относно явяването на двете страни - М. и К. в Първа
инвестиционна банка относно съдържание на сейф, което било наследено от тях, както
и споразумението относно дружествените дялове. Последните два документа били
предварително изготвени и подписани по време на събранието, едновременно и от
двете страни, а технически били оформени после в нотариалната му кантора.
Съдържанието им било обсъждано между тях доста дълго време, изречение по
изречение. Доколкото си спомнял адв. Д. технически ги изготвил в присъствието и на
адв. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед твърденията на ищцата в исковата молба, съдът намира, че е сезиран с
обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
даване на сума при начална липса на основание, доколкото се твърди, че предаването
на сумата е станало при липса на правоотношение между страните и акцесорен иск с
правно основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже получаването на претендираните суми от
ответника, вкл. и размера на даденото, както и че е отправила покана до ответника да й
върне даденото, че тази покана е получена от него, както и размера на претендираната
лихва за забава. Ответникът от своя страна следва да установи годно правно основание
за получаване, респ. за задържане на процесните суми.
По получаването на сумата и отправянето на поканата, респ. получаването й
страните не спорят. Спорът между тях е съсредоточен налице ли е годно правно
основание за задържане на сумите от ответника. Същият се позовава на подписаното от
страните споразумение от 11.05.2021 г., срещу което ищцата противопоставя
възражения за неговата нищожност.
По възраженията за нищожност:
Основанието на договора е причината страните да се задължат. Причината не е
необходимо да е посочена в договора, защото тя се предполага.
Според ищцата липсва основание, тъй като договорът между страните пораждал
само права за ответника при отсъствие на дарствено намерение у нея.
Фактите обаче не сочат на недействителност на споразумението.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал се
6
налага извод, че след смъртта на наследодателя на страните, между тях са налице
множество взаимоотношения, в т. ч. и процесният спор, свързани с прекратяване на
съсобствеността върху отделните елементи от останалото от починалия М. К.
наследство. Установи се също така, че по повод на това са водени множество
разговори, преговори, в т. ч. и с участие на адвокати, част от които поради липсата на
доброволно уреждане са се пренесли за разрешаване и в съда. От събраните писмени и
гласни доказателства се налага извод, че приоритетно за ищцата е било прекратяването
на съсобствеността върху притежаваните от наследодателя им дружествени дялове в
„К. К.“ ООД. В този смисъл съдът съобразява показанията на св. А., както и
приложения по делото Протокол от ОС на съдружниците в това дружество, проведен
на 18.05.2021 г., от който е видно, че извънредното събрание е било свикано по нейна
инициатива. На него ищцата е била избрана за управител на дружеството, след което
страните по делото, в качеството си на наследници на починалия съдружник М. К., е
следвало да уредят отношенията си по повод притежаваните от него дружествени
дялове, доколкото дружественият договор е предвиждал забрана за съпритежание на
дялове. Затова се е наложило прекъсване на събранието, през което време страните са
договаряли насаме в присъствието единствено на св. Ч. като адвокат на ответника. От
протокола се установява, че постигането на окончателното споразумение между тях е
отнело около 13 минути, в какъвто смисъл са и показанията на св. Ч., което сочи, че
очевидно между тях е имало и предварителни разговори и уговорки, за което
свидетелства и св. А., които в крайна сметка са били финализирани на тази среща.
След това кратко прекъсване на събранието, се е пристъпило към подготвяне и
подписване на двете приложени по делото споразумения, едното от които е и
процесното, с което страните са уредили отношенията си по повод съсобствеността
върху съдържанието на сейфа на починалия. Съдът намира, че тези споразумения и
постигнатите по тях договорености са във връзка едно с друго, в който смисъл са и
показанията на св. Ч.. Същите съдът преценява в аспекта на възможната им
заинтересованост, доколкото е бил и продължава да е адвокат на ответника, но ги
кредитира като непосредствени, конкретни, последователни, логични, подкрепящи се
от останалите доказателства по делото. Изнесеното от него, че ответникът се е
съгласил да прехвърли притежаваните от него дружествени дялове срещу сумата от
150 000 лв. и срещу собствеността върху всичко, което се намира в сейфа, съдът
намира за достоверно, съобразявайки целия доказателствен материал.
Безпротиворечиво се установява, че след постигнатите устни договорености се е
пристъпило към писменото изготвяне на двете споразумения, отново по време на ОС,
което е отнело около 40 минути. Въпреки, че писмените бележки на процесуалния
представител на ищцата са постъпили след дадения от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК,
съдът намира за уместно да посочи, че дадената в тях интерпретация на показанията на
св. В., че двете споразумения били предварително изготвени не съответства на
изнесеното от него. Действително, нотариусът свидетелства, че двата документа са
били предварително изготвени и подписани по време на събранието, но заявеното е в
смисъл, че са изготвени преди да бъдат оформени технически в кантората му. Същият
изрично заявява, че споразуменията са били обсъждани подробно между страните,
изречение по изречение и технически изготвяни от адв. Д.. Целта и на двете
споразумения е ясно посочена в тях „прекратяване на съсобственост“. В показанията
си св. А. на няколко пъти заявява, че К. е бил особено настоятелен да бъде отворен
сейфа, че е искал пари, за което също са били водени разговори между страните преди
провеждане на ОС на дружеството на 11.05.2021 г. Очевидно за ответника
прекратяването на съсобствеността върху съдържанието на сейфа е било приоритет,
7
както за ищцата тази върху дружествените дялове. В показанията си св. А. заявява
още, че съпругата му не е искала да се отваря сейфа преди да минат 40-те дни от
смъртта на дядо й, както и че крайна сметка се е съгласила на това именно във връзка с
водените между тях преговори за прехвърлянето на дружествените дялове. Последното
категорично също сочи, че постигнатите две споразумения са във връзка едно с друго.
Липсва каквато и да било житейски логична причина, при налични множество други
правоотношения във връзка с останалото наследство, точно по време на ОС на
дружеството да се урежда спор относно съдържанието на сейф, който няма никакво
отношение към разрешаваните на това събрание въпроси. Безпротиворечиви са и
показанията на свидетелите, че след отварянето на сейфа, чието съдържание е било
предоставено на ответника и излизането им от банката не е имало никакви претенции
от страна на ищцата към него, не са водени никакви разговори по повод на това.
Индиция, че процесното споразумение е част от общата уговорка между страните да
уредят отношенията си във връзка с оставените в наследство дружествени дялове е и
обстоятелството, че документът, с който това се е случило, страните не са наименовали
като „договор за прехвърляне на дружествени дялове“, а като „споразумение да
прекратяване на съсобственост“.
Русенският окръжен съд намира, че макар и обективирано в два отделни
писмени документа, на 11.05.2021 г. между страните е било постигнато общо
споразумение, което има белезите на договор за спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД.
Спогодбата е двустранен, възмезден договор, с който страните прекратяват или
предотвратяват един правен спор, като си правят взаимни отстъпки, включително са
готови да пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат,
че е такова, за каквото са се споразумели в спогодбата. Поради това, със спогодбата
страните могат да се откажат от съществуващо право или пък да поемат
несъществуващо задължение (чл. 365, ал.2 от ЗЗД). На практика, и в двете
споразумения от 11.05.2021 г. се съдържат изявления на страните по тях относно
съществуването на правен спор предвид наличието на съсобственост помежду им, т. е.
налице е т. нар. в практиката установителна част на спогодбата, в която страните
обявяват положението, което съществува в отношенията им, очертаващо и правния
спор, който ще се урежда със спогодбата. С това общо споразумение, макар и
инкорпорирано в два писмени документа, но и двата наименовани „споразумение за
прекратяване на съсобственост“, те са уредили съществуващ между тях спор относно
имуществените права от наследството на М. К. по взаимноизгоден начин и чрез
взаимни отстъпки, всеки преследвайки своя имуществен интерес - единият да
придобие дружествените дялове, а другият да получи съдържанието на сейфа като
допълнение към конкретно уговорената цена за дяловете.
Ето защо, процесното споразумение, като част от общо постигнатите на
11.05.2021 г. договорености, с характер на спогодба, не е нищожно, на основание чл.
26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, а съдът приема, че с него е разрешен съществуващ спор между
страните, което е и каузата на договора, като е внесена определеност и яснота в
имуществените отношения помежду им по повод съсобствеността върху наследените
имуществените права.
Противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД също не се
установява, защото доказателствата не установяват твърдяната нееквивалентност на
престациите до степен да е нулева за една от страните.
С оглед принципа на свободата при договаряне, прокламиран в чл. 9 ЗЗД
8
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с
техния правен интерес. А при спогодбата, какъвто е характерът на процесното
споразумение, поради взаимните отстъпки, които страните правят с цел да разрешат
спорове помежду си, еквивалентността в смисъл на равенство в престациите със
сигурност не е водещо правило. Действително, не се установи някоя от страните да е
била наясно с точното съдържание на сейфа. Във всички случаи обаче ищцата е имала
яснота относно реалната престация, която ще получи – половината от дружествените
дялове на починалия й дядо, каквато цел в крайна сметка е преследвала, подписвайки и
процесното споразумение. Договарянето на собствеността върху всичко, което бъде
открито в сейфа като елемент от цената на дружествените дялове е било част от
взаимните отстъпки, които всеки от тях е приел да направи по повод прехвърлянето на
дружествените дялове.
Що се отнася до възражението за нищожност на процесното споразумение,
съгласно чл. 152 ЗЗД, обосновано с обстоятелството, че било сключено като гаранция
на плащането по другото споразумение за продажба на дружествени дялове, съдът
намира, че не дължи произнасяне по него. Същото не е въведено надлежно в процеса, а
едва с писмените бележки на процесуалния представител на ищцата, които като
просрочени не следва да бъдат вземани предвид. Отделно от това, съдът съобразява и
дадените в ТР № 1/2020г. от 27.04.2022 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС в мотивната част разяснения, както и постановеното с него.
В заключение съдът счита, че споразумението от 11.05.2021 г. не страда от
пороци, водещи до недействителност на заявените основания. Същото обвързва
валидно страните. Съобразно разпределената му доказателствена тежест, ответникът
установи годно правно основание за получаване, респ. за задържане на процесните
суми. Претенцията на ищцата за тяхното връщане е неоснователна и като такава следва
да се отхвърли. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и
акцесорния иск за лихва за забава.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Такива
са претендирани, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 5450 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на
ищцата е своевременно въведено възражение за прекомерност, което само с оглед
обжалваемия материален интерес на двата иска и приложимите в случая чл. 7, ал. 2, т.
2 и т. 4 от Наредба № 1 на ВАС /в действащите към датата на сключване на договора
разпоредби/, съдът преценява за неоснователно.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Р., ул. А.К.
№* против К. М. К., ЕГН ********** от гр. Р., ул. Н. №* за заплащане на сумите в
размер на 39 425 лв. /тридесет и девет хиляди четиристотин двадесет и пет лева/, CHF
6460 /шест хиляди четиристотин и шестдесет швейцарски франка/, 500 EURO
/петстотин евро/ и USB 500 /петстотин щатски долара/, представляващи дела й от
наследството на М. К., открито в сейф на ПИБ АД и получено от ответника изцяло при
9
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иска за заплащане на
сумата в размер на 6620,39 лв. лихва за забава от 08.07.2021 г. до 23.09.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Р., ул. А.К. №* да
заплати на К. М. К., ЕГН ********** от гр. Р., ул. Н. №* сумата в размер на 5450 лв.
/пет хиляди четиристотин и петдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10