О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1543 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 13489/11.05.2017 г., подадена
от Спортен комплекс „Спартак“ АД, чрез адв. Б.Ж., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 624/21.04.2017 г.
В молбата се излага становище, че неправилно съдът е
приел за основателно възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и е редуцирал същото. Сочи се, че съществена част от
правната помощ е осъществена от адвоката преди изменението с ДВ бл. 84 от
25.10.2016 г. на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излагат
се съображения за наличието на фактическа и правна сложност. Претендира се
присъждане на пълния размер на заплатения от страната адвокатски хонорар.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Община
Варна изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящият случай, производството е образувано по
предявени обективно кумулативно съединени искове от Спортен Комплекс „Спартак“
АД срещу Община Варна, с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата
в размер на 2 016 420.21 лв., с която ищецът е обеднял, вследствие на извършени
подобрения в имот, собственост на община Варна, а именно: Спортен Комплекс
„Локомотив“, находящ се в гр. Варна, бул. ****, подрайон 26, кв. 27, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Варненският окръжен съд е постановил Решение №
624/21.04.2017 г., , с което е осъдил Община Варна да заплати на Спортен
Комплекс „Спартак“ АД сумата от 2 015 397,21 лв., представляваща
сумата, с която Община Варна се обогатила неоснователно, вследствие на
извършени подобрения от Спортен Комплекс „Спартак“ АД в собствения на Община
Варна имот: Спортен комплекс „Локомотив“, находящ се
в ПИ с ид. No
10135.3516.162 (УПИ XIV – 12,13 за спорт и възстановителни дейности) и ПИ с ид. No 10135.3516.163 (УПИ XV –
12,478 за спорт и възстановителни дейности), кв. 27, бул. „****“ 26-ти
микрорайон, гр. Варна, в периода: 01.09.2011г. – 31.10.2012г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба /01.08.2016г./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 59
от ЗЗД, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над
2 015 397,21 лв. до пълния претендиран
размер от 2 016 420,21 лв., като неоснователен. С решението си съдът
е осъдил Община Варна да заплати на Спортен Комплекс „Спартак“ АД разноски в
размер на 118 980,32 лв., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, както и е
осъдил Спортен Комплекс „Спартак“ АД да заплати на Община Варна разноски в размер на 0,84 лв.,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
При постановяване на решението
си в частта за разноските, съдът е преценил наличието на предпоставките на чл.
78 от ГПК за присъждане на разноски в полза на всяка една от странитe. Направеното възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е възприел за основателно,
с оглед фактическата и правна сложност на делото, времетраенето
на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна на
пълномощника на ищцовата страна. При определяне
размер на дължимото минимално адвокатско възнаграждение съдът е съобразил разпоредбата на чл.
7, ал. 2,
т. 6
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не са
налице предпоставки за присъждане на възнаграждение, съобразено с действието на
същата разпоредба преди изменението с ДВ брой 84 от 25.10.2016 г., доколкото
сред материалите по делото се съдържа допълнение от 17.02.2017 г. към договор
за поръчка от 01.08.2016 г., от което е видно, че между ищцовата
страна и процесуалният й представител е предоговорен
размерът на дължимото възнаграждение, с оглед изменението на Наредба № 1, като
по-голямата част от адвокатското възнаграждение е реално платено след тази
дата.
По тези съображения молбата по
чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13489/11.05.2017
г., подадена от Спортен комплекс „Спартак“ АД, чрез адв. Б.Ж., по реда на чл.
248 от ГПК, за изменение в частта за разноските на Решение № 624/21.04.2017 г.,
постановено по гр. дело № 1543/2016 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: