РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Павликени, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20224140200114 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР вр. с чл. 145 от
АПК.
Жалбоподателят П. Д. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ № ***,
чрез пълномощника и съдебен адресат адв. И.Д., *** обжалва Заповед за
задържане на лице рег. № 311зз-***/10.03.2022 година на РУ на МВР, гр. П.,
издадена от Т. П. К. – на длъжност *** в Група „К. п.“ при РУ – П. към
ОДМВР – В. Т. като незаконосъобразна. Поддържа, че тази заповед е
издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в разрез с материалния закон.
Претендира разноските по производството.
Ответникът - полицай *** при РУ – П. към ОДМВР – В. Т. – спори
жалбата и навежда доводи да са били налице законовите изисквания за
издаването й, при което били спазени всички процедурни правила за
1
издаването й.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от разписката към нея, заповедта е връчена
на датата на издаването си, като видно от датата на входирането на жалбата
до съда, преклузивният 14 дневен срок е спазен.
От друга страна жалбоподателят е легитимиран да я оспори, тъй като е
неин адресат, т.е. последиците й го засягат пряко и неблагоприятно.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по съображенията,
изложени по-долу.
Предмет на обжалване е посочената заповед за задържане на лице, с която
е разпоредено задържането на жалбоподателя, на основание чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР, поради наличие на данни, че незнайно кога управлява МПС след
употреба на НВ – чл. 343б, ал. 3 от НК, установено с техническо средство
Дръг Тест 5000, като заповедта е издадена в 17,10 ч. на 10.03.2022 г., а
съгласно отбелязването лицето е освободено в 14,10 ч. на 11.03.2022 г.
Съгласно приложената към заповедта декларация при задържането, П. е
запознат с посочените права и не е направил искания. От протокол за личен
обиск се установява, че задържаното лице е предало доброволно описаните в
протокола вещи.
Видно от докладна записка от 10.03.2022 година, изготвена от издалия
оспорения акт, на 10.03.2022 г. жалбоподателят бил задържан за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – за това, че на посочената в заповедта
дата и час е установен да управлява лек автомобил рег. № *** под
въздействието на НВ, установено с техническо средство „Дръг Тест 5000“. В
докладната е посочено и че П. е оспорил показанията и е дал кръвна проба за
2
изследване. Няма доказателства, че жалбоподателят е запознат с тази записка
към момента на подаването на жалбата си, като следва да се отбележи, че тя е
изготвена след връчването на заповедта – доколкото е цитирана като издаден
вече акт, в същата няма позоваване, нито отбелязване, че жалбоподателят
познава съдържанието й.
Съставен е против П. и Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, бланков № *** от 10.03.2022 година за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози на 10.03.2022
година в 19.51 часа.
В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства.
Едно от наведените и поддържани оплаквания в хода на производството е
за липсата на компетентност на издателя на административния акт Т. П. К. –
на длъжност *** в Група „К. п.“ при РУ – П. към ОДМВР – В. Т., наложил на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временната принудителна
административна мярка.
Съгласно чл. 146, т. 1 от АПК основание за оспорване и за нищожност на
индивидуален административен акт е липсата на компетентност на
административния орган. В този смисъл и в контекста на служебната
проверка относно валидността на оспорената мярка съдът намира за уместно
да изясни въпросът за компетентността на органа, разпоредил процесната
ПАМ и то в контекста както на административноправната доктрина, така и
предвид действащото право.
ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз
на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По
своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по
отношение на изпълнението им. Поради това те трябва да бъдат прилагани
3
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи според конкретно
приложимата правна норма и по реда и начина, предвидени в нея, като
издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по аргумент от разпоредбата на чл. 22 и чл. 23 ЗАНН).
Следователно, самите материалноправни норми, с които се предвиждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.
Процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е издадена от горното лице,
писмено и издаването на такава мярка не се спори от страните по делото и се
обосновава от събраните доказателства. Компетентността за налагане на
посочената принудителна мярка е уредена в чл. 72 от ЗМВР и принадлежи на
полицейските органи. В настоящото производство, въпреки дадените
възможност и изрични указания доказателства за това издателят да е
полицейски орган, който действа при издаването й като такъв не се
представиха – не се представиха нито актът за встъпване в длъжност, нито
утвърдена и подписана длъжностна характеристика, нито пък доказателства
към момента на съставяне на заповедта да е изпълнявал служебните си
задължения или по просто казано е бил на работа, т.е. следва да се приеме К.
към момента на издаване на оспорената заповед да не е могъл да издава
такива актове. Съдът тук съобрази, че компетентността е оспорена още със
самата жалба, дадени са съответните указания и изрично служебно са
изискани доказателства за тези обстоятелства.
По посочените съображения съдът намира, че в случая е налице именно
липсата на компетентност, като призната и гарантирано от правния ред
правомощие, предизвикващо промяна в чужда правна сфера, реализирането
на което да е скрепено с държавна принуда. След като не е налице
възможност за издаване на подобни актове от посоченото лице, налице е
нищожност на административния акт. Тъй като допуснатият недостатък не
може да се поправи с последващи процедурни действия, то и постановеният
краен акт е издаден при наличие на съществено процесуално нарушение. За
наличието на този порок съдът следи служебно, независимо от това дали
4
жалбоподателят се е позовал на него. Констатираната нищожност следва да
бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част от
предметните предели на съдебната проверка - чл. 172, ал. 2 от АПК. При това
обжалваната ПАМ следва да бъде обявена за нищожна.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и че
заповедта е и формално незаконосъобразна, като съдът счита посоченото
оплакване на жалбоподателя за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР в приложимата редакция,
за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. Въпреки
непрецизната редакция на текста, очевидно е, че при претенция за наличие на
основанията, изчерпателно разписани в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от
закона, органът упражняващ правомощията си в качеството на полицейски
орган следва да издаде писмена заповед, като липсата на такава води и до
нищожност на административния акт, а не до неговата формална
незаконосъобразност, тъй като няма валидно властническо изявление. В този
смисъл актът е валиден, както впрочем се обоснова по-горе. В разпоредбата
на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР обаче са посочени минималното задължително
съдържание на властническият акт, наличието на които го прави формално
законосъобразен, като липсата на форма е основание за отмяна по аргумент от
чл. 146 от АПК.
Според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта следва да съдържа
фактическите и правните основания за издаването си. Съдът намира, че
посоченото императивно изискване на закона не е спазено понастоящем.
Видно от съдържанието на самата заповед (л. 17 от делото), в нея е посочено
следното: „управлява МПС след употреба на НВ – чл. 343б, ал. 3 от НК,
установено с техническо средство Дръг Тест 5000“. На практика е
възпроизведено само цифрово изписания член от НК, което представлява
формално посочване на данни за извършено престъпление и не е достатъчно,
за да се счете за изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за
посочване на основанието за задържане.
5
Прецизирането на акта и фактическо му обосноваване е гаранция за
законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения, защо
административният орган е издал съответния акт, от една страна не дава
възможност на засегнатите лица да разберат по каква причина срещу тях са
въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят
адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства
възможността съдът да осъществи необходимия контрол за
законосъобразност. Липсата на конкретни наведени в акта фактически
обстоятелства – посочването на които законът изисква императивно – прави
безпредметно обсъждането на събраните от администрацията и от съда
доказателства, тъй като липсва предмет на доказване – така Коментар на
АПК, изд. „Сиела“ с автори К.Пенчев, Г. Ангелов, И.Тодоров и Б. Йорданов,
стр. 301.
С още по-голям интензитет това изискване важи за актове от посочената
категория, с които се засяга правото на свободно придвижване на лицето,
което е от конституционен порядък. В случая оспорената заповедта не
препраща и към друг акт от преписката, в който да се съдържат мотиви за
издаването й.
Цитираният пък по-горе АУАН, очевидно съставен след задържането на
лицето пък навежда на съмнения изобщо за осъществяване престъпно деяние
към момента на задържането.
Всичко това води до извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което издадената заповед по чл. 74, ал. 1 ЗМВР е
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК и като такава следва да се
отмени.
Посоченото изключва необходимостта от обсъждането на материалната
законосъобразност на акта, тъй като в случая, както се отбеляза впрочем,
липсва предмет на доказване, респ. неприложима е хипотезата на чл. 171, ал.
6
4 от АПК, тъй като тази липса не може да се запълва с доказателства и
доказателствени средства. Преценката за съответствие на акта с материалния
закон се извършва от съда само въз основа на фактите, посочени като
основание за издаване на административния акт и съда няма право да ги
изменя, замества или допълва.
В с.з. ответник жалба заявява, че П. е задържан за да може да се
предприемат процесуални действия за установяване на евентуално друго
престъпление – претърсване имоти, обитавани от жалбоподателя – което се
цени от настоящия състав като заобикаляне на закона и навежда на изводи за
несъразмерност.
По изложените съображения жалбата се явява основателна.
При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител искане за присъждане разноски, съдът дължи
произнасяне. Представен е нарочен списък за разноски в размер на 610 лева,
от които 600 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение. Същото
обаче подлежи на намаляване с една трета – предвид фактическата и правна
сложност на производството и проведеното само едно съдебно заседание. По
изложените съображения съдът присъжда сумата от 410 лева.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед за задържане на лице рег. №
311зз-**/10.03.2022 година на РУ на МВР, гр. П., издадена от Т. П. К. – на
длъжност *** в Група „К. п.“ при РУ – П. към ОДМВР – В. Т.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – В. Т. да заплати на П. Д. П., ЕГН
********** от гр. П., ул. „***“ № *** разноски по делото в размер от 410 лв.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд, Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8