РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203005 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба Г. Т. Н. против НП №24-0819-
001750/11.07.2024г. на Началника на група към сектор ПП ОД МВР Варна, с
което на Г. Т. Н. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява но е изразила
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 13.06.2024г.
жалбоподателят управлявал в гр. Варна ул. „Девня“ лек автомобил с рег № В
7097ТЕ, след употреба на алкохол. Началото на проверката било в 00и25ч.,
като предварителната проба била взета в 00и31ч. ва 13.06.2024г. Същият бил
1
тестван с техн. средство Алкотест Дрегер проба 02809. Била установена
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда- 0,97 промила. Издаден му
бил талон за мед. изследване № 276524 връчен в 00и50ч. на 13.06.2024г.
Жалбоподателят отказал да подпише както АУАН, така талона за мед.
изследване. Този отказ бил удостоверен със свидетели.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
съгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
приложил закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е
наложил санкция по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съдът намира, че наказващият орган се е
произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал доказателства,
сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата обстановка
описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност. Правилно
АНО е определил нарушената законова разпоредба, а именно чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в текста
конкретно е било описано нарушението и става ясно, че жалбоподателя е
2
наказан затова, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол -0,97
промила. Жалбоподателят е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като
правилно е била определена санкционната норма. Жалбоподателя е научил в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било
нарушено правото му на защита. Съдът намери, че при индивидуализацията на
административните наказания, наложени на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка и
писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП. Съдът намира, че
размера на наказанията – Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е
императивно предвиден в ЗДП и не е налице законова възможност за
намаляването му. Наложеното наказание е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището на жалбаподателя, че е бил неправилно
наказан. Видно от материалите по преписката, същият е бил уведомен че му е
издаден талон за мед. изследване на алкохол кръвта, но той отказал да подпише
талона пред свидетел и не се явил в срок до 45 минути от връчването на талона
в МБАЛ „Св. Анна“ Варна за даване на кръв за мед. изследване. Проц.
представител на жалбоподателя представя на съда НП издадено срещу
жалбоподателя по връчен му друг АУАН издаден също на дата 13.06.2024г.
В процесното НП№24-0819-001750/11.07.2024г., което е предмет на
разглеждане по настоящото дело нарушението е извършено в 00и25ч. на дата
13.06.2024г. На жалбоподателя е бил издаден талон за мед. изследване №
276524 връчен в 00и50ч. на 13.06.2024г.
Видно от описанието на нарушенията дадени в представеното на съда, като
писмено доказателство НП № 24-0819-001751/11.07.2024г. вменените на
жалбоподателя нарушения са извършени в 01и58ч. на дата 13.06.2024г. т.е след
като същия вече е извършил нарушението предмет на разглеждане по
настоящото дело. На съда се представя и протокол от хим. експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като
видно от съдържанието на протокола е изследвана проба взета в 02.55. по
талон № 276546 връчен в 02.41ч на дата 13.06.2024г.
Съдът намира, че представените в съд. заседание писмени доказателства -
НП № 24-0819-001751/11.07.2024г. и протокол от хим. експертиза са
3
ирелевантни за настоящия правен спор. Същите нямат отношение към
предмета на настоящото дело и касаят друг случай свързан с жалбоподателя,
който е станал на дата 13.06.2024г., но след като въззивникът е извършил
нарушението предмет на разглеждане по настоящото дело. Съдът намира, че не
следва и не може да кредитира и представения протокол за хим. експертиза.
Макар и взета на същата дата кръвната проба касае друг случай и е взета много
след определеното на жалбоподателя време за явяване в болницата и даване на
кръв за изследване.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0819-001750/11.07.2024г. на Началника на
група към сектор ПП ОД МВР Варна, с което на Г. Т. Н. е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от
4
ЗДП.
ОСЪЖДА Г. Т. Н. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5