Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 5117 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 2065 от 06.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 19431/2018 г. на СРС, I ГО, 41
състав, е отхвърлен предявеният от Р.С.П. срещу ЧСИ С.Я. иск с правно основание
чл.441 ГПК, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1 250 лв.,
представляваща част от причинени имуществени вреди в общ размер на 28 000
лв., настъпили като пряка и непосредствена последица от противоправното и
виновно поведение на ответника по налагане на възбрана върху апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „*******с идентификатор 68134.102.213.1.24 по
кадастралната карта и Кадастралните регистри на Столична община по изп.дело №
20168440402059, изп.дело № 20168440400029 и изп.дело № 20168440402024. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 417, 50
лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и З. „Е.“ АД.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца Р.С.П. чрез адв. Г.С.. Счита, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че вписаната
по отношение на процесния имот възбрана не се е отразила на неговия граждански
оборот и наемни правоотношения. В тази връзка поддържа, че смисълът на
възбраната е именно да не се извършват разпореждания с имота, поради което
счита за неправилен извода на съда, че въпреки възбраната, имотът можело да се
продаде. Навежда оплакване, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Иванов, който не е заинтересован от изхода на спора, че именно
възбраната му е попречила да купи имота. Счита за ирелевантно обстоятелството,
че по отношение на имота е била вписана възбрана преди процесната, тъй като тя
се отнася за друг период. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като всяко трето лице разполага с правна
възможност да атакува неправомерните действия на ЧСИ, като счита, че горното не
изключва правото му да претендира обезщетение за претърпените вреди. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника ЧСИ С.Б. Я.. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от третото лице-помагач ЗАД „Д.О.З.“ ЕАД, в който се
излагат доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Отправя се
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от третите-лица помагачи ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и З. „Е.“ АД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
РОБ20-ДИ11-219/15, издадено от Столична община, жалбоподателят Р.С.П. е починал
в хода на въззивното производство – на 04.10.2020 г., като е оставил наследници
по закон – Г. В. К. – съпруга и С.Р.П. – син.
Същите са конституирани като страни в производството с
определение на съда № 260453 от 08.01.2021 г.
С оглед представеното от Г. В. К. съдебно
удостоверение от 30.10.2020 г., издадено по гр.д. № 52306/2020 г. в уверение на
това, че същата е направила отказ от наследството на Р.С.П., вписан в особената
книга на съда под № 1544/03.11.2020 г., с протоколно определение на съда от
22.02.2021 г. е отменено определението на съда от 08.01.2021 г. в частта му, с
която Г. В. К. е била конституирана като страна в производството.
С молба вх. № 278766/15.02.2021 г. С.Р.П. е заявил, че
прави отказ от иска по чл.233 ГПК.
Съгласно чл.233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло
или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той
не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната
или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
С оглед заявения от страна на въззивника С.Р.П. отказ
от иска, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът има право на
разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК, в размер на сумата от 417, 50 лв. за
първата инстанция.
Ответникът има право на разноски и за въззивната
инстанция. Претендирал е разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. По делото обаче не са ангажирани доказателства такова да
е било уговорено, нито заплатено. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Тъй като по делото не са ангажирани доказателства претендираните разноски да са
били извършени, такива не следва да се присъждат на въззиваемия.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
2065 от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 19431/2018 г. на СРС, I ГО, 41 състав, на основание чл.233 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Р.С.П., ЕГН ********** с
конституиран по реда на чл.227 ГПК наследник по закон - С.Р.П., ЕГН ********** срещу
ЧСИ С.Я. рег. № 844 на КЧСИ иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1 250 лв., представляваща част от
причинени имуществени вреди в общ размер на 28 000 лв., настъпили като
пряка и непосредствена последица от противоправното и виновно поведение на
ответника по налагане на възбрана върху апартамент, находящ се в гр. София,
бул. „*******с идентификатор 68134.102.213.1.24 по кадастралната карта и Кадастралните
регистри на Столична община по изп.дело № 20168440402059, изп.дело №
20168440400029 и изп.дело № 20168440402024.
ОСЪЖДА С.Р.П. да
заплати на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата
от 417, 50 лв. разноски за първата
инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******** и З. „Е.“ АД, ЕИК ********.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.