Р Е Ш Е Н И E
2144/25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря
Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3372 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „Г.” ЕООД ***, представлявано от Т.Д. срещу Наказателно
постановление № 03-010329/29.08.2018г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна с което му е наложената имуществена санкция в размер на 300 лева
на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
С жалбата
се иска отмяна на НП, като се излагат доводи, за процесуална и материална
незаконосъобразност.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
искането до съда.
Представителят
на административно наказващия орган оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП
.
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, в установения от закона срок , поради
което е допустима за разглеждане.
След преценка
на доказателствата по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На
25.06.2018г., свидетелите П.М. и Ем.Н.,***, извършили проверка на стоителен
обект, находящ се в гр.Варна, на ул.”
Ив.Шишман“ № 5. На място установили петима работници, облечени с изцапани работни
дрехи, които поставяли изолация на входа и първи етаж от
сграда. Един от тях бил непълнолетния А.
Дим.А.. От разговора с тях и по телефона
с лицето, което се е договорило с тях, проверяващите установили, че работят за „Г.“ ЕООД. Дружеството било
подизпълнител, а възложител бил
„Металекс инвест“. На всеки от работниците били задавани въпроси за
длъжността на която раоти, датат на наемане, работното време, възнаграждението,
което получават и дали имат сключен трудов договор. Отговорите на тези
въпроси били обективирани в констативен протокол, в който всеки от
работниците, положил подпис срещу отговорите, които дал.
В
последствие Др.Д., упълномощен от представляващия
„Г.“ ЕООД представил в Д“ИТ“-Варна изискани от
свид. М. и Н. документи, включително книга за начален инструктаж и
трудови договори. При проверката на книгата за инструктаж било констатирано, че
не е документиран проведен начален такъв на работника А.А., който проверяващите
установили на 25.06.2018 г. да работи на строителния обект.
На
20.08.2018г. в присъствието на пълномощник на представляващия „Г.” ЕООД свид.М. съставила АУАН срещу дружеството, в
който описала нарушението и го квалифицирала по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и 2
от Наредба № РД-07-2/ 2009г. При връчване на акта той не вписал възражения, но депозирал писмени
такива в законоустановения срок. Въз основа на материалите по преписката и като
взел предвид, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, на
29.08.2018 г., АНО издал НП, предмет на настоящата проверка.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраното чрез гласни и
писмени доказателствени средства, като отчете, че показанията на свид. М. и Н. са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с материалите по АНП.
Въз основа на
тази фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По приложението на процуесуалния
закон:
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно правомощията делегирани
с чл.416 ал.1 от КТ и Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изп. Директор на ИА „ГИТ“.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН. Жалбоподателят е депозирал писмено
възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издавайки
процесното НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен
реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от
външна страна, а е въпрос по същество. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията за допуснати
процесуални нарушения в производството пред АНО.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.
5 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд инструктажите, проведени по реда на наредбата, се
документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Според чл. 12, ал.
1 от Наредбата начален инструктаж се
провежда на лицата, които постъпват на работа в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма.
От обективна страна съставът на това
нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице
и за това лице да не е обективиран по
надлежния ред, проведен начален инструктаж
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
постъпването му на работа.
Съдът намира, възражението на
процесуалния представител на „Г.“ ЕООД, че то не е работодател на А.А. за
неоснователно. Макар да не е имало подписан трудов договор между тях,
характерът на правоотношението възникнало между този работник и дружеството е
трудов, тъй като от гласните доказателствени средства безспорно се установи, че
отразяването от проверяващите в констативния протокол, изготвен на място в обекта на
25.06.2018 г. относно длъжността – общ работник, получавано договорено
възнаграждение - 250 лева на седмица и работно време от 8 до 17 ч., е станало след индивидуално
анкетиране на всеки от установените
работници, след което те са полагали подписи. Фактът, че тези обстоятелства са
удостоверени с подписване на
констативния протокол и от майката на А.А.
(също работила там), и техническия ръководител на главния изпълнител на обекта
сочи, че именно „Г.“ ЕООД е осъществявало дейност на този обект, където
очевидно А. е полагал труд в полза точно на това дружество. В този смисъл
дружеството - жалбоподател категорично се явява работодател по смисъла на § 1,
т. 2 от ДР на Наредба № РД -07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и § 1,
т. 1 от ДР на КТ. За това съдът
прие, че при липсата на доказателства за документиран, проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж
законосъобразно е била ангажирана административно – накзателната отговорност на
„Г.“ЕООД.
Административно-наказващия орган е преценил,
че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.
415в от КТ с оглед констатацията, че не са настъпили вредни последици и
нарушението е отстранено. Разпоредбата на чл.
415в от КТ, предвижда имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв. АНО е
наложил наказание в максималния размер от 300 лв. Според състава на съда този
размер на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определянето му по-високо от минималното. За това то
следва да бъде редуцирано до
законоустановения минимум.
Предвид изложеното до тук, обжалваното
наказателното постановление следва да бъде изменено, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010329/29.08.2018г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна с което на „Г.“ ЕООД ***, представлявано
от Т. Д., е
наложената имуществена санкция на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на
чл. 11 ал.5
вр. чл.12
ал.1 и 2 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 300 лева на 100
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ: