МОТИВИ към присъда № 8/ 19.06.2018г, постановена по нохд № 64 по
описа за 2017г на ТОС
Подсъдимият С.Д.Р. е предаден на съд по
обвинение за престъпление по чл. 343
ал.1 б.“в“вр. с чл.342 ал.1 от НК във
връзка с чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че
на 10.11.2016 г. на път II 74 между с.Подгорица и с.Дралфа при управление на
л.а. Ауди с рег.№ Т 5966 ТН със скорост
79.2 км/ч нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП като превишил
максимално разрешената със знак В 26 скорост от 40 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Н.
Първанов Първанов с ЕГН ********** от гр.Варна.
Разпитан от органите на
досъдебното производство, подсъдимият Р. е дал обяснения и депозира такива в съдебното следствие по
повдигнатото обвинение. Същият не се
признава за виновен.
Защитата – адвокат А. от ТАК,
застъпва тезата за „случайно деяние“ невиновност и пледират за оправдателна
присъда.
Представителят на Окръжна
прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание в минимален размер, отложено
с изпитателен срок.
Повереникът на частния
обвинител – адв.В. ***, пледира за ефективно наказание лишаване от свобода, а
по отношение на лишаването от правоуправление предлага да бъде за срок от
пет години.
По делото не е предявен граждански
иск.
Съдът въз основа на изложените
от страните доводи и предвид събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият С.Р. ***. Осъждан е
за извършено престъпление по чл.201 от НК. Реабилитиран на основание чл.86 от НК. Притежава свидетелство за управление на МПС категория „В“ от 1973 г. и
категория “ С“ от 1993 г.
На 10.11.2016 г. около 13.30 часа подс.
управлявал л.а.Ауди А7 с рег.№ Т 5966 ТН на територията на община Търговище по
път II 74 между с. Дралфа и разклона за с.Подгорица в посока към
гр.Търговище.Скоростта му на движение била със 90 км/час.
Съдът констатира, че е направена правописна грешка в диспозитива на присъдата, като цифрата на скоростта на
движение следва да лъде 90 км в час, а не както е
отразено 79,2 км/час.
В този пътен участък максимално
разрешената скорост за движение, регулирана със знак № В24 е 90 км/ч.
/забранено е изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош/.
Времето било сухо и слънчево, с
добра видимост. Пътната настилка е била
от дребнозърнест асфалт , чист,
без закаляне и запрашване , с лек наклон нагоре по посока на гр. Търговище, без повреди и неравности, прав
участък от пътното платно.Пътното платно е двупосочно, с по една лента за
движение /огледен протокол стр.10-препис от ДП/
В същото време в същия участък от пътя се
движела маркировъчна машина Хофман с рег.№ В 04927, управлявана от З.Т.А. Тя се
е движила със скорост от около 5 km/h. На платформата в задната част на
машината стоял Н. Първанов Първанов, който поставял конуси по осевата линия.
Подсъдимия видял отдалеч
маркировъчната машина на средата на пътното платно.Застигайки
маркировъчната машина, подс. Р. предприел маневра изпреварване в ляво на
машината , но се наложило да прекрати
маневрата, тъй като забелязал, че пред нея има непрекъсната линия и
изпреварването не е било разрешено.За целта предприел намаляване на скоростта и
престрояване надясно зад маркировъчната машина. Поради недостатъчната надлъжна
дистанция между маркировъчната машина и лекия автомобил между тях възникнал
сблъсък, който е челен за л.а. и заден за маркировъчната машина.
В момента на удара скоростта на
движение на автомобила е била около 73 km/h, а на маркировъчната машина около 5
km/h.
Двете превозни средства са
продължили движението си напред. Ударът е бил между предната челна дясна част
на л.а.Ауди и задната част на маркировъчната машина. В момента на полагане на
маркировката на задната част на машината се е намирал върху метална платформа
работникът Н. Първанов. Той е бил в седнало положение и провиснали крака от
платформата.
В резултат на удара, той паднал
върху пътното платно с разчленен от тялото долен ляв крайник и в последствие
починал.
Причина за произшествието е, че
подс. Р. нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е
реагирал своевременно, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на
Н. Първанов Първанов с ЕГН ********** от гр.Варна. Подсъдимият не е реагирал
своевременно на опасността от удар с маркировъчната машина, въпреки, че я
забелязал отдалеч.
Следствие удара Първанов
получил автомобилна травма – тежка съчетана травма на таза с разкъсване на
пикочния мехур и масивни ретроперитонеални кръвоизливи и свободно излята кръв в
малкия таз, травматична ампутация на двете подколенници в средната им трета с
масивно размачкване на меките тъкани. Анемия на всички вътрешни органи. Мозъчен
и белодробен оток.
От заключението на вещото лице по назначената
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че
причината за смъртта е травматично хеморагичния шок, настъпил следствие
множеството счупвания на костите на таза, с разкъсване на пикочния мехур и
масивни кръвоизливи в областта на малкия таз, травматичната ампутация на двете
подколенници с размачкване на меките тъкани и костите им, довели до бърз и
масивен кръвоизлив от разкъсаните венозни и артериални съдове на двете
подколенници и е в пряка причинна връзка
с претърпяното ПТП.
От заключението на вещото лице
в автотехническата част на назначената в досъдебното производство АТЕ се
установява, че основна причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка
е, че водачът на л.а. „Ауди“ А7 с
рег. № Т 5966 ТН подс. Р. е предприел маневра „ изпреварване“ без да се убеди,
че има видимост и свободен път на разстояние достатъчно за безопасното й завършване. Посочена е и друга причина за
настъпилото ПТП е движението на л.а. „Ауди“ А7 с рег. № Т 5966 ТН с превишена скорост.При разрешената скорост –
40 км/час, подс. Р. е управлявал непосредствено преди ПТП процесния автомобил
със скорост 79,2 км/час.Тази превишена скорост има причинна връзка с
настъпването на ПТП.
Експертизата счита, че
поведението на водача на на
маркировъчната машина „Хофман“ с рег. №
В 04927 св. З.А. непосредствено и преди и по време на настъпване на ПТП,
няма причинна връзка с настъпване на
разглежданото ПТП.
От заключението на вещото лице
по назначената в досъдебното производство
СХЕ се установява, че в момента на изследването на кръвта на подсъдимия
не е установено наличието на алкохол.
От заключението на вещите лица
в автотехническата част на назначената в хода на съдебното следствие повторна САТЕ се
установява, че мястото на сблъсъка между
предната част на л.а.Ауди и задната част
на маркировъчната машина – по дължина на
пътя на около 13,5м преди ОР1 и по
ширина на платното за движение от около
3,2м до окол 4,4 м вляво от дения край
на платното за движение. Скоростта на движение
на л.а Ауди А7 с рег. № Т 5966 ТН
към началото на удара с маркировъчната
машина „Хофман „ с рег. № В 04927 е била
61,9 км/час, а скоростта на маркировъчната машина е била 5,4 км в час. Вещите
лица са се произнесли съгласно изискванията на чл.7 от Наредба 1 за Автотехническите
експертизи- а именно да вземат становище относно изводите на единичната
автотехническа експертиза. Същите смятат, че на стр. 8 в единичната експертиза
е допусната техническа грешка и че
мястото на удара в повторната САТЕ е
определно на около 13,5 м преди приетия
при огледа ориентир 2.На 12,6 м преди ОР2 започват следите на задира описани в
протокола за оглед .Тези следи са
оставени от детайли които са деформирани в резултат на удара,
т.е. те не започват където е бил
началния контакт между двете МПС, а в малко по-късен момент , тъй като е
необходимо време деформираните части да
достигнат пътната настилка Тези идводи
настоящия състав намира за обосновани и правилни и ги приема изцяло.
В хода на съдебното следствие с
оглед и на ново настъпили доказателства
от преразпита на свидетелите Й. и Б., се появява едно съмнение относно
правилността и обосноваността на САТЕ, изготвена от двете вещи лица и
докладвана в съдебно заседание, а именно дали маркировъчната машина се е
движила на заден ход . Съдебния състав е
назначил повторна съдебно-автотехническа експертиза, която да бъде изготвена от две вещи лица,
които като ползват материалите по делото, констатациите от
огледния протокол, снимковия материал, обясненията на подсъдимия и всички други
гласни доказателства, които се съдържат в протоколите към делото, да дадат
заключение по поставените от защитата на подсъдимия задачи, която изисква
разпоредбата на чл.13 от НПК с оглед разкриването на обективната истина .
От заключението на вещите
лица по назначената трета САТЕ е
установено следното:
Скоростта на движение на лекия
автомобил Ауди преди ПТП е била около 90 km/h, а към момента на удара от около
73 km/h.Скоростта на движение на маркировъчната маши на Хофман към момента на
удара е не по-голяма от 5 km/h.Опасната зона за спиране на лекия автомобил А/ди
А7, при определената скорост на движение, е била около 74 т.МЯСТОТО на удара
/МЯСТОТО на първия контакт/ между лекия автомобил Ауди А7 и маркировъчната
машина Хофман, съгласно обективните находки, е в средната част на платното за
движение и на 13,3 m преди мерната линия, както и на ниво от 0,66 m влязо до
0,6 m вдясно от разделителната линия на лентите за движение.Преди удара
автомобил Ауди и маркировъчната машина Хофман са се движили в средната част на
платното за движение. Водачът на автомобил
Ауди е възприел опасностга от удар, когато автомобилът е бил на разстояние от
около 48 m от мястото на удара или на около 45 m от задната част на
маркировъчната машина Хофман. Водачът
на Ауди е задействал спирачната система преди удара, като с това е намалил и
скоростта си на движение.Водачът на Ауди е имал техническата възможност да
намали скоростта на движение до максимално разрешената от 40 км в час на значително по-голямо
разстояние от опасната зона за спиране.
Ако се допусне, че машината се движи назад, с някаква скорост, това ще
съответства на коефициент на възстановяване, нереален и недопустим, съгласно
тези деформации и ние изключваме тази възможност. Не може да се впише механизъм, който не съответства на
физичните закони.
Относно становщето на вещите
лица по отношение на чл.7 от Наредба
№1 на автотехническите
експертизи- да се вземе становище относно
изводите на предходните две експертизи, становището е следното :Относно
единичната експертиза- при определяне на скоростите е използван същия метод,
който е цитиран от Вещото лице в едничната САТЕ , е приел място на удара
съответстващ на малко по-малко изместване на автомобилите след удара, много
малко по-малко, до един метър, което води до по-малки скорости. Подобни са
резултатите във формулата за определяне на скоростта на Ауди след удара, много
подобни, но за маркировъчната мишина е приет много малък коефициент на
съпротивление след удара - 0,2, като при нас е приет - 0,35. По-малкия коефициент на съпротивление приет
от експертизата, също води до по-малки скорости, по-ниски скорости. Съществената
разлика е в избора на коефициент на възстановяване, приет от единичната
експертиза за 0,2, на дадения блокиращ удар с цялата предната част на лекия
автомобил с предаване на кинетична
енергия на машината напред, коефициента на възстановяване трябва да се приеме
под 0,1. Тази причина също води до по-ниски скорости, колкото коефициента на
възстановяване е по-висок, толкова се приема по-голяма и пластичност на удара и
по-малка пластичност, толкова се получават
по-ниски скорости. Ето на това се дължи разликата. Тези скорости
определени от единичната експертиза са правилно съотносими донякъде, но като
количествена величина са твърде занижени. От тука се получава на маркировъчната
машина скорост 11,4км/ч., а максималната е 4-5км/ч.
Преценявайки експертизата на
първоначалната двойна експертиза, резултатите са твърде подобни и в рамките на
физичната грешка. Правилно вещите лица
са приели коефициент на възстановяване 0,15, по-добре от 0,2, но също
недостатъчно нисък. Така се получават разликите, като разстоянията на
преместване са почти идентични като на последната експертиза, което означава,
че мястото на удара е приет, както и третата експертиза. Също са приели по-нисък коефициент на маркировъчната машина
след удара, по-нисък от третата експертиза. Коефициента на съпротивление на
втората експертиза е приет 0,22, а
третата експертиза е приет 0,35. Относно този коефициент, втората експертиза е използвала вероятно така наречената „теория
на деформираната маса“. Този принцип на определяне на коефициента на
възстановяване, когато е налице значително по-тежка деформация и удар между два
леки автомобила. Оттам се получава грешката 0,15 в подбора или избора на този
коефициент.
Отчитайки и обосновавайки
разликите на предходните две експертизи , съдът намира като най-подробно
обосновани и точни са изводите на третата експертиза, поради което я приема
изцяло.
Относно заключението на
съдебно- оценъчната експертиза и изводите на вещото лице е установено следното
: установените имуществени вреди на
машина за полагане на пътна маркировка „
Хофман“ Н-33 с ДК№ В 04927, собственост на „Зебра“ ООД- гр. Аксаково.
Експертната оценка на вещото лице е изцяло съобразена с посочената методика, на
Наредба № 24 от 08.03.2006г., за задължително застраховане по чл.249, т.1 и 2
от Кодекса за застраховането. Сумата, която е посочена отбелязана в
експертизата, не е окончателна. Сумата която е получена е 6 660.16 лева. Тази
стойност не е окончателна, тъй като имайки предвид естеството на удара, той не
е лек, при всички случаи са налице вътрешни деформации, които няма как да се
видят при външен оглед. Практиката и при застрахователите е еднозначна -
разглобяване. В случая не е а поставена такава задача, поради което направената
оценката на база на видимите щети на машината.
Съдът кредитира заключенията
на вещите лица по посочените по-горе експертизи.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите : Н.Д.Д., , З.Т.А. , Й.И.Й., М.М.Б.
, С.Д.С. , Е.С.Р., Д.И.Д..Съдът кредитира и обясненията на подс. Р., които
намира за правдиви с оглед заявените от него
факти за скоростта с която се предвижвал преди настъпване на ПТП с изключение на факта, че
маркировъчната машина се е движила на заден ход.
От показанията на свидетелите М.М.Б., С.Д.С., Й.И.Й.
и Д.И.Д., очевидци на станалото ПТП с изключение на св. З.А. и Н.Д. „Зебра“
ООД- гр. Аксаково твърдят, че на банкета на пътя или
където , преди местопроизшествието, в посока Дралфа-Търговище, от където е
идвал, в каквато посока е пътувал подсъдимия, не е имало пътен знак указващ, че
пътя е в ремонт и, че разрешената скорост е 40 км/ч. Всички свидетели минали от
там непосредствено преди или след произшествието твърдят, че не е имало такъв
знак. Това се твърди и от зам.началника на ОД на МВР – Търговище св. Д., първият,
който посещава местопроизшествието. Това
се твърди и този, който е карал
непосредствено след него – св.Й., който секунди след него става също очевидец
на местопроизшествието. Тази пътна маркировка е основният елемент на
обвинението. Всички посочени по-горе свидетели
както и обясненията на подсъдимия са в тази насока.
Всички тези свидетели категорично опровергават твърдението на един
единствен свидетел, който казва, че такъв знак е имало а именно водача на
маркировъчната машина З.А., който твърди, че той лично бил поставил такава
вертикална пътна маркировка, указваща, че пътя е в ремонт и, че разрешената
скорост е 40 км/ч. и от двете страни на участъка, който ще се маркира.
Съдът намира, че тези свидетели са безпристрастни и нямат никакви основания
да лъжат или да преиначават истината.
В огледния протокол такъв знак съществува, но от
началото на огледа, от местопроизшествието, от обаждането за случая, до
започването на огледа са изминали около 35-40 минути. В огледния
протокол всичко е отразено, както са го заварили полицаите.
Съдът приема, че въз основа на категорични свидетелски показания
местопроизшествието е манипулирано преди пристигането на разследващата група. Знаците
от фиг.14 и фиг18 са били поставени след настъпването на ПТП и преди да
пристигне следстевана
група.
От всичко тук, следва , че разрешената и допустима в този участък скорост е
90 км/ч. съгласно знак В 24.Оттук идва следващия безспорен извод - подсъдимия се е
движил правомерно, с разрешена и законосъобразна скорост, тъй като нищо и по
никакъв начин не му е указвано, че скоростта следва да бъде друга.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С.Д.Р. е осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. основание по чл.343 ал.1 б“В“ във връзка чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 10.11.2016 г. на път II 74 между с.Подгорица и с.Дралфа при управление на
л.а. Ауди с рег.№ Т 5966 ТН със скорост
79.2 км/ч нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП като не е
реагирал своевременно, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на
Н. Първанов Първанов с ЕГН ********** от гр.Варна
От обективна страна подс. Р. е водач на МПС.Той се явява годен субект
съобразно повдигнатото му обвинение , тъй като е правоспособен водач,
притежаващ съответните категории съобразно които ЗДвП разрешава той да има
правото да управлява инкриминираното МПС.
Разпоредбата на чл. 343 вр. с чл.342 от НК е бланкетна и за
нейната съставомерност на деянието препраща към правилата за движение , които са уредени
в ЗДвП.Трайно установената съдебна практика определя, че бланкетната
норма следва да бъде запълнена само с такова нарушение на правилата за
движение, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка със съставомерния резултатГласните доказателства по делото подкрепя правния извод, че е налице такава
пряка и непосредствена причинна връзка
със съставомерния резултат и доказателствата по
делото подкрепя правния извод, че е налице такава пряка и непосредствена
причинна връзка между допуснатото нарушение
на чл. 20 ал.2 ЗДвП водачът на МПС като
не е реагирал своевременно, да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил
смъртта на Н. Първанов Първанов .
Обективната страна на деянието в
случая включва съставомерните признаци на чл.20 ал.2
от ЗДвП, които са вменени като задължителна предпоставка, която запълва състава
на конкретното престъпление.
Субективната страна на деянието по
чл.343 НК се отличава с усложнена форма на психическото отношение на дееца.Той
съзнава от една страна, че извършва нарушение на правилата за движение по пътищата, но по отношение на съставомерния вредоносен резултат се отнася при условията
на непредпазливост.В случая подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществено опасния резултат, но е могъл да
и е бил длъжен даа го предвиди.За това той е
следвало като е забелязъл полагащага
маркировъчна машина в средата на пътното платно да направи всичко възможно за
намаляване сроростта или спиране на превозното
средство.Следва да се отчетат и основанията , които съдебната практика
възприема по отношение на тези две задължителни действия . За тях е определено,
че те задължително се извършват независимо дали резултата от
произшествието ще настъпи или не.Смисълът
на това задължение ясно определя, че ако не може да се избегне произшествието,
то поне да се намали скоростта на движение и произтичащите от това
вредоносни последици.
Съдът не възприема тезата на защитата на подсъдимия, че е налице случайно
деяние.Настоящия съдебен състав приема,
че не е налице случайно деяние, когато опасността не е възнкнала внезапно в опасната зона и ударът е бил непредотвратим и опасността е
възникнала момент, когато водачът е имал възможност да я възприеме ,
респективно да реагира и не го е направил.З № 45/2012г. ВКС.В конкретния случай, родсъдимия
в обяснения си заявява, че е видял маркировъчната машина на средата на пътното
платно на около 150 метра пред него, и я възприел, но не е реагирал много преди
опасната зона, имал възможност, но не е
реагирал.подсъдимия се движил правомерно, но е имал видимост и възприел
опасността , но не реагирал своевременно да намали и да спре ако е
необходимо.
При така посочената правна квалификация
и след като съдът се съобрази с целите на специалната и на генералната
превенция и на обстоятелствата на чл.54
ал.1 НК, намира, че наказанието на подс. Р. следва да
се определи при наличие на смегчавщи отговорността обстоятелства.Смегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват съжаление и самопризнания за стореното и характеристични данни на дългогодишен професионален водач, неговата
висока възраст и чистото съдебно минало.Като оттегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват многобройни те нарушения на ЗДвП
извършени от подс. Р..
За това при определяне наказанието като размер, съдът прие, че справедливо е да се наложи наказание лишаване от свобода към предвидения от закона
минимум по чл.343 ал.1 б“В“ във връзка
чл.342 ал.1 от НК, а именно две години
лишаване от свобода.
Съдът след като обсъди наличието в случая на основание на чл.66 ал.1 НК
прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия следва да се приложи института на условното осъждане.Този правен
извод съдът съдът извлича от обстоятелството, че
законът определя основния приоритет при условното осъждане на индивидуалната
превенция.Конкретните доказателства по делото определят по несъмнен начин, че
причина за наастъпилото ПТП има подс.
Р..
Целите на изпълнение на генералната и специална превенция предвидена в
чл.36 от НК може да се изпълнят в случая чрез приложение на чл.66 от НК, с
определянето на отлагателен срок от три години и което според съда обосновава
напълно справедливостта на това наказание.
Наказанието лишаване от право на управление от МПС следва да се определи на
две години по реда на чл.343г от НК,
който срок според съда съответства
тежестта на обществената опасност на деянието и такава на дееца.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия Р. следва
- да заплати направените разноски по делото,а именно: сумата от 672, 62
лева/ шестотин седемдесет и два лева и 62 ст. /-
разноски за вещи лица направени в Досъдебното производство по НОХД № 64/2017 г. по сметка на ОД на МВР Търговище,
-да заплати на пострадалата И. Нестерова П. с ЕГН
: **********,частен обвинител и майка на
починалия Н. Първанов Първанов с ЕГН : **********сумата от 2 500 лева / две
хиляди и петстотин лева/, представляваща адвокатски хонорар,
- да заплати по сметка на Окръжен съд Търговище сумата от 2 694,70
лева, / две хиляди шестотин деветдесет и четири лева
и 70 ст./ представляващи разноски за вещи лица в съдебната фаза на процеса.
Предвид изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: