РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря В. Баева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5743 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Г.Х. твърди, че на 15.07.2017 г. в гр.
София е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ******, който движейки се по улицата, удря
паркирания в дясната пътна лента л.а. „Хюндай Купе“ с рег. № ******. Вследствие на удара ищецът, който е пътувал на задната
седалка на л.а. „Шкода Фабия“, е получил телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба. Процесното събитие и получените
увреждания са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние
на ищеца и върху начина му на живот. Ищецът твърди, че гражданската отговорност
на водача на л.а. „Шкода Фабия“ към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да му
заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, заедно с законната лихва върху посочената сума от 08.11.2017
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното
ПТП, е застрахована при ответника към момента на ПТП. Оспорва обстоятелството
ищецът да е пострадал при процесното събитие, като счита, че липсва причинна
връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП. Твърди, че причина за
процесното ПТП е изключително поведението на водача на л.а. „Хюндай Купе“, а
при условията на евентуалност прави
възражение, че причина за настъпване на процесното ПТП е не само поведението на
водача на л.а. „Шкода Фабия“, а също и поведението
водача на л.а. „Хюндай Купе“, както и че за настъпване на уврежданията е
допринесло и поведението на ищеца, тъй като последният е пътувал в автомобила
без поставен предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава, включително поради
това, че ищецът не е представил всички изискани от ответника документи.
Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
обстоятелството, което се установява и от представения констативен протокол за
ПТП от 15.07.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и
от показанията на свидетеля В.Д., че на 15.07.2017 г. в гр. София е
настъпило ПТП, при което са се ударили л.а. „Шкода Фабия“
с рег. № ******, в който е пътувал ищецът Г.Х., и л.а. „Хюндай Купе“ с рег. № ******. С оглед възраженията на ответника спорно е поведението на
кой от водачите е причина за настъпването на това събитие.
От показанията на свидетеля В.Д.,
който е управлявал л.а. „Шкода Фабия“, както и от
заключението на автотехническата експертиза по делото, която е съобразила и
данните от представения протокол за оглед на местопроизшествие и приложените
към него скица и снимков материал, се установява, че процесното ПТП е настъпило
като л.а. „Шкода Фабия“, който се е движел по
улицата, се е ударил в спрелия на пътното платно л.а. „Хюндай Купе“. Според
свидетеля л.а. „Хюндай Купе“ е бил спрял в най-дясната лента на платното за
движение, което се състои от по три ленти за движение във всяка посока (според
протокола за оглед и скицата към него). След като л.а. „Хюндай Купе“ се е
намирал спрял на пътното платно в момента на ПТП, той не може да се приеме като
фактор, представляващ основна причина или дори допринасящ за възникване на
процесното събитие.
Водачите на превозните средства
следва да съобразяват поведението си на пътя с конкретната обстановка (чл. 20,
ал. 2 ЗДвП), включително с наличието на други спрели на пътното платно превозни
средства, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие и съответно да
избегнат удар в него. В случая, както е посочено и в заключението на
експертизата, спрелият л.а. „Хюндай Купе“ е бил добре видим за водача на л.а.
„Шкода Фабия“, като последният е разполагал и с
достатъчно време, за да спре или по друг начин да избегне удара в автомобила,
особено като се има предвид, че няма данни, включително с оглед показанията на
свидетеля В.Д., другите две ленти за движение в същата посока да са били заети.
Доколкото спреният автомобил представлява неподвижен обект, не може да се
приеме, че поведението на водача на този автомобил е в причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП. Единствено водачът на л.а. „Шкода Фабия“ е този, който е следвало да съобрази поведението си
при управление на автомобила с конкретната пътна обстановка, включително с
намиращия се на пътното платно спрял автомобил, за да може да не допусне да се
удари в него. Както сочи и свидетелят В.Д., непосредствено преди удара той е
отклонил вниманието си, като е погледнал към ищеца, намиращ се на задната
седалка, което следва да се приеме и за причина да изгуби контрол върху
автомобила, като не е успял да излезе с цялата му широчина от най-дясната лента
за движение и така се е ударил в спрелия там л.а. „Хюндай Купе“.
Също така следва да се съобрази,
че според показанията на свидетеля В.Д. л.а. „Хюндай Купе“ е бил спрял в
най-дясната от трите ленти в посоката на движение на л.а. „Шкода Фабия“. В протокола за оглед на местопроизшествието не е
отбелязано на място да има въведени ограничения за спиране и паркиране (както е
отразено и в заключението на автотехническата експертиза). Следователно л.а.
„Хюндай Купе“ е бил спрял в съответствие с изискването на чл. 94, ал. 3 и чл.
98, ал. 1, т. 1 ЗДвП – в най-дясната част на платното за движение и без да
създава опасност или пречка за движението, особено като се има предвид, че
процесното събитие е настъпило около 3 ч. през нощта, когато движението
поначало не е твърде интензивно, и то на улица с три ленти за движение в
съответната посока. Посочените обстоятелства напълно изключват възможността не
само процесното събитие да е причинено от водача на л.а. „Хюндай Купе“, но дори
и това той да е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП.
Следователно процесното ПТП е
причинено единствено от поведението на водача на л.а. „Шкода Фабия“, който е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, с което е нарушил
изискването на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от
него превозно средство. Поведението на водача е и виновно с оглед на
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени
телесни увреждания (както се установява от медицинската експертиза по делото),
поради което за него е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
му неимуществени вреди.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
медицинска документация, в резултат от процесното ПТП ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата (в челната дясна част),
счуване на черепни кости (отново челно в дясно) и мозъчно сътресение. Може да
се приеме, че състоянието на ищеца след удара не е било тежко, тъй като той сам
е слязъл от автомобила и дори е могъл да огледа и запомни ситуацията на
местопроизшествието, което е видно от предоставената от ищеца информация при
разпита му на досъдебното производство, образувано във връзка с процесното
събитие. Нараняванията на ищеца са наложили да бъде лекуван в болница за период
от 4 дни, при което раната е зашита. През това време ищецът е имал затруднения
при храненето си, което може да са приеме за нормално, предвид получените
наранявания в областта на главата, а това е наложило майка му да го подпомага в
обслужването и храненето, както сочи свидетелката Н.Х. (майка на ищеца).
Възстановяването на ищеца от
последиците на мозъчното сътресение е продължило около месец след изписването
от болницата, както посочва свидетелката Н.Х., което съвпада и с посоченото в
заключението на експертизата (според която възстановителният процес може да
премине и за 1 месец). През това време ищецът е изпитвал по-сериозен
дискомфорт, изразяващ се в световъртеж и главоболие (както сочи и
свидетелката). Като по-продължителни последици на мозъчното сътресение следва
да се приемат последващите главоболия, които има ищецът. Те обаче са
спорадични, както сочи свидетелката Н.Х. и както е отразено в представения по
делото амбулаторен лист за преглед на ищеца от 19.04.2018 г. В тази връзка
следва да се съобрази и посоченото от вещото лице, че няма данни на ищеца да са
предписани лекарства, свързани с епилепсия или за предотвратяване на гърчове
(конкретно Депакин), което обстоятелство се сочи от
свидетелката Х.и е съобщено от ищеца на вещото лице при прегледа му. Според
експертизата както данните от изследванията на ищеца, проведени в болницата
(съгласно представената епикриза), така и информацията от амбулаторния лист
(където е предписано при нужда ищецът да приема обезболяващи) не сочат на
наличие на по-сериозни увреждания на мозъчната тъкан (вещото лице посочва, че
при ищеца не е налице контузия на мозъка), което да обуслови вероятност за
получаване на епилептични пристъпи и съответно необходимост от терапия с
посочените медикаменти.
Липсват конкретни данни за
продължителността на зарастването на счупените черепни кости. Според вещото
лице този процес може да е с различна продължителност, дори и до 6 месеца, но
експертизата не е установила колко е продължил в конкретния случай. В тази
връзка следва да се посочи и че свидетелката Н.Х. също не дава информация в
показанията си във връзка с възстановяването на получените от ищеца счупвания
на черепните кости, като се изключи получаваните от ищеца главоболия, които
могат да се свържат и с мозъчното сътресение, а освен това, както се посочи,
според свидетелката са били по-интензивни в първия месец след изписването от
болницата. Поради това следва да се приеме, че възстановяването на ищеца от
счупването на черепните кости или не е продължило твърде дълго, или не е
съпроводено със значително отрицателно отражение върху неговия начин на живот,
поне в по-значителна степен от изпитвания дискомфорт, свързани с претърпяното
мозъчно сътресение. В тази връзка следва да се отбележи, че в заключението на
медицинската експертизата също е посочено, че ищецът е търпял болки и страдания,
свързани с мозъчното сътресение, за периода на преминаването му, но не е
отразено отделно такива страдания да са предизвикани от счупванията. По същите
съображения – а именно, че това не се споменава нито от свидетелката, нито от
експертизата – следва да се приеме и че установената при ищеца хемоза на клепачите на дясното око (оток на конюктивата на клепачите), макар и неминуемо да е довела до
допълнителен дискомфорт за ищеца (поради отока на клепачите на окото), не е била
от естество да утежни състоянието на ищеца, което е доминирано от мозъчното
сътресение, раната на главата и счупванията на черепните кости.
Следователно трябва да се приеме,
че от получените травми, макар и в областта на главата, ищецът се е възстановил
за не особено продължителен период от време – около 1 месец, през което време
той е изпитвал по-сериозни страдания, изразяващи се в главоболие и
световъртежи. При посочените по-горе данни следва също така да се приеме, че за
ищеца няма и съществени трайни последици от нараняванията, с изключение на
спорадични пристъпи на главоболие, както и останалия белег от зашиването на
раната.
Като най-съществена трайна
негативна последица за ищеца в резултат от получените от него наранявания
трябва да се определи белегът от зашиването на раната на главата. Според
заключението на експертизата и съгласно посоченото от вещото лице при разпита
му този белег е с дължина от 10 см, широк е 2 мм и преминава през дясната част
на челото на ищеца (между косата и веждата). Подобен белег е ясно видим и
обективно загрозяващ, като според вещото лице той ще остане видим за цял живот,
макар и с времето да избледнее. Това обстоятелство следва да се отчете с
особено голямо значение при определяне на общия размер на обезщетението,
особено като се съобрази, че към момента на процесното събитие ищецът е млад
мъж на 22 годишна възраст, т.е. подобен загрозяващ белег е от естество да
предизвика значителни неблагоприятни последици за самочувствието на ищеца и
съответно да затрудни общуването му с други хора. Този извод се потвърждава от
показанията на свидетелката Н.Х., според която ищецът не иска да излиза от
вкъщи, тъй като се срамува от белега, който му е останал.
Освен посочените по-горе обстоятелства,
свързани с продължителността на лечението на ищеца, преминало през кратък
болничен престой (4 дни) и недълго възстановяване (около 1 месец), липсата на
трайни съществени отражения за здравословното състояние на ищеца, но и
значителните последици в емоционален план, които следват от получения голям
белег в челната област, следва да се съобрази и нормалният стрес, който изпитва
всеки човек, претърпял ПТП и пострадал в него. Част от последиците от този
стрес е и страхът на ищеца да пътува в автомобил (според показанията на
свидетелката Н.Х.). Като се съобразят всички тези обстоятелства и особено
наличието на трайни последици за ищеца, свързани със загрозяващия го белег,
като се вземе предвид и момента на настъпване на процесното събитие през 2017
г. и посочената по-горе възраст на ищеца към този момент от 22 години, съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
се определи на 40 000 лв.
По отношение на възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на процесните вреди и по-конкретно на
самото ПТП от поведението на водача на спрелия л.а. „Хюндай Купе“ на първо
място следва да се има предвид посоченото по-горе относно начина на
осъществяване на произшествието, който изключва възможността вече спрелият към
този момент автомобил да е допринесъл за настъпването му. Отделно от това,
доколкото при причиняване на вредата от няколко лица (каквото в случая не е
налице), те отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД), то по същия начин отговарят и
застрахователите на гражданската им отговорност (чл. 499, ал. 7 КЗ). Поради
това поначало е безпредметно да се разглежда поведението на друг водач,
участвал в ПТП (който не е ищецът), когато е установено наличието на възникнала
отговорност във връзка с процесното събитие за застрахования при ответника
водач, който спрямо ищеца отговаря за заплащане на пълния размер на дължимото
обезщетение, съответно в същия размер отговаря и ответникът като застраховател
на гражданската му отговорност. Следователно това възражение на ответника е неоснователно.
По отношение на възражението на
ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията си
поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан, следва да се посочи
следното. Според показанията на свидетеля В.Д. – водачът на автомобила, в който
е пътувал ищецът – при качването си в автомобила ищецът е поставил предпазен
колан. Според заключението на медицинската експертиза ищецът, който е стоял на
задната дясна седалка на автомобила (както сочи и свидетелят В.Д.), може да е
получил уврежданията си само при удар в колонката между предната и задната
врата на автомобила – място, до което поначало не може да достигне главата на
пътник, седящ на задната седалка с поставен предпазен колан, освен ако не е бил
наведен напред към колонката в момента на удара. Тук следва да се съобрази и
посоченото от свидетеля В.Д., че непосредствено преди удара е видял, че ищецът
е с глава, обърната към прозореца. Като се има предвид посоченото от свидетеля
и от вещото лице, следва да се приеме, че свидетелят е забелязал ищеца, когато
той се е навеждал към дясната врата, при което при самия удар той е бил
достатъчно близо до колонката между двете врати, за да не може предпазният
колан да предотврати удара на главата му в нея, както сочи вещото лице. В този
смисъл не е налице противоречие между показанията на свидетеля и заключението
на вещото лице. Следователно в момента на удара между двата автомобила
положението на тялото на ищеца е било такова, че предпазният колан не е могъл
да предотврати настъпването на уврежданията за ищеца. Поради това и
възражението на ответника за съпричиняване на процесните увреждания от ищеца
поради непоставяне на предпазен колан е неоснователно.
Трябва също така да се има
предвид, че законът изисква пътниците в автомобил да пътуват с поставени
предпазни колани (чл. 137а, ал. 1 ЗДвП), но не поставя конкретни изисквания
относно начина, по който трябва да е разположено тялото им при пътуване. В
случая, при наличната по делото информация, трябва да се приеме, че навеждането
на ищеца и настъпването на удара между двата автомобила в един и същи момент е
случайно съвпадение, доколкото ищецът не е могъл да предвиди, че точно в този
момент ще настъпи ПТП, което за него е случайно събитие. Поради това не може да
се приеме, че навеждането на ищеца напред в момента на ПТП е съпричиняващ
фактор за настъпването на телесните увреждания на ищеца в смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Освен това в конкретния случай възражението на ответника е само във
връзка с правилното поставяне на предпазен колан, а не и относно положението на
тялото на ищеца, поради което този въпрос не е необходимо да бъде изследван
по-подробно.
По делото е безспорно, което е
видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП и представената справка от
информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „Шкода Фабия“, причинил процесното
ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД. Поради това
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 40 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило
увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването на
вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото претенция от ищеца до ответника и известие за
доставянето ѝ, ищецът е предявил пред ответника претенцията си във връзка
с процесното събитие на 08.08.2017 г., поради което от този момент
ответникът дължи и лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради което основателна е претенцията на ищеца за заплащане на тази
лихва от 08.11.2017 г.
Неоснователно е възражението на
ответника относно това, че той не е изпаднал в забава за плащане на дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е представил всички поискани от
ответника документи, съответно не е изтекъл предвиденият в закона срок за
произнасяне от страна на застрахователя. На първо място, както се посочи,
застрахователят дължи заплащане на лихва за забава върху сумата на
обезщетението за претърпените от застрахователното събитие вреди, не защото
самият той е в забава, а защото застрахователното обезщетение покрива и дължимите
от застрахования лихви за забава върху дължимото от него обезщетение.
Освен това позоваването на
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 КЗ от страна на ответника не е напълно коректно.
Посочената разпоредба предвижда срок от 6 месеца, в който застрахователят
следва да се произнесе по предявената пред него претенция, в случай че не бъдат
представени всички необходими доказателства, като този срок не се прилага за
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това не означава, че
за тази застраховка не е предвиден срок, в който застрахователят да се
произнесе по претенцията, дори и да не са представени всички документи – този
срок съгласно чл. 108, ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ е 3-месечният срок, в
който застрахователят поначало следва да се произнесе по претенция по такава
застраховка. Следователно непредставянето на поискани от застрахователя
документи от страна на увреденото лице не означава, че срокът за произнасяне на
застрахователя по претенцията не тече. По-същественото обаче е, че с изтичане
на съответните срокове за произнасяне на застрахователя съгласно чл. 497,
ал. 1 КЗ той изпада в забава и дължи законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение (нормата е аналогична с посочената
от ответника норма на чл. 409 КЗ при имуществените застраховки), но тук става
въпрос за собствена забава за плащане на застрахователя и последиците от нея и
именно поради това размерът на дължимата в този случай лихва за забава няма
връзка с размера на застрахователната сумата, до която е ограничена
отговорността на застрахователя по застрахователния договор – чл. 497,
ал. 2 КЗ. Както се посочи, лихвата за забава, която дължи застрахователят
съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ не е следствие от забава на
застрахователя, а е част от гражданската отговорност на определено лице (в частност
по отношение на забавата му да заплати дължима сума), която отговорност е
застрахована при застрахователя.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси
и разноски по делото, поради което на него разноски не се дължат. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по
делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца
възнаграждение в размер на 1 553,33 лв., което е съответно на уважената
част от иска. На ответника също следва да се присъдят разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат
общо на 300 лв. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на съда общо сумата 1 933,33 лв.,
представляваща дължимата от ищеца такса (1 600 лв.) и разноски за съдебни експертизи
и свидетел (333,33 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.И.Х., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 15.07.2017 г. в гр. София,
причинено от водача на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ****,
заедно със законната лихва върху тази сума от 08.11.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат К. М. Д.,
АК-София, адрес гр. София, ул. „******* на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 553,33 лв. (хиляда петстотин петдесет
и три лева и 33 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 300 лв. (триста лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 1 933,33 лв. (хиляда деветстотин тридесет и три лева и 33
ст.) – разноски по делото за държавна такса (1 600 лв.) и съдебни
експертизи и призоваване на свидетел (общо 333,33 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: