Решение по дело №761/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

 

Образувано е по жалба на А. К. К. с адрес ***, [улица], *** против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП от 25.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания в размер на 36,82 лева, считано от 01.09.2024 г. до 30.09.2029 г., както и срещу изготвената индивидуална оценка. Изложените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като такива за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят сочи, че незаконосъобразно е намалена месечната му финансова подкрепа, тъй като е освидетелстван пожизнено с ЕР на ТЕЛК, а изготвената индивидуална оценка е фалшив документ. Оспорва и определения му с последното решение на ТЕЛК процент на вид и степен на уврежданията. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа оплакванията си и моли жалбата да бъде уважена. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, чрез пълномощника си юриск. А., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания. Счита, че оспорваната заповед е процесуално законосъобразна и не разкрива противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият А. К. К. е на 89 г., пенсионер. На същия е било издадено Експертно решение № 1254/30.03.2020 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново, със срок пожизнен и определени 86% трайно намалена работоспособност, водеща диагноза „последици от мозъчен инфаркт“. Това експертно решение е било оспорено от К., като с ЕР № 1311/07.10.2020 г. на НЕЛК същото е било отменено и върнато за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК № 1504/15.06.2021 г. към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново на жалбоподателя са определени 86 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, със срок пожизнен.

Въз основа на горните експертни решения със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1208/ФП от 27.05.2020 г., издадена от ответника /л. 48/, на жалбоподателя е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 54,45 лв., считано от 01.09.2020 г. до 31.05.2025 г.

С Експертно решение № 92036/18.06.2024 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново /л. 18-19/ на жалбоподателя е извършено преосвидетелстване. Определени са 54% вид и степен на увреждане, без чужда помощ, със срок пожизнен, водеща диагноза „наличие на ортопедични импланти на стави“. Това ЕР е било обжалвано пред НЕЛК, като съгласно изготвеното уведомление административното производство е планирано за разглеждане на 30.10.2024 г., като до приключване на устните състезания няма произнасяне на НЕЛК.

Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1208/ФП от 22.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново /л. 50/ е прекратена отпуснатата на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. В мотивите на заповедта е посочено, че е получена информация по служебен ред на 15.08.2024 г., че жалбоподателя има издадено ново ЕР на ТЕЛК № 92036/18.06.2024 г. с определени 54% ВСУ. Тази заповед е връчена на Ал. К. на 24.08.2024 г., видно от представената обратна разписка, като същата е обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № 04-РД06-0049/17.09.2024 г. на директора на РДСП – Велико Търново /л. 78 и 79/. След извършена служебна проверка се установи, че тази заповед не е обжалвана по съдебен ред.

На 04.09.2024 година оспорващият е подал заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/04.09.2024 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ /л. 7-9/. Към заявлението е приложен формуляр за самооценка на лице с увреждания. На 25.09.2024 г. е проведено заседание на специализирания съвет, на което К. е присъствал, съгласно представения протокол от заседанието /л. 67-л. 74/. Изготвена е индивидуална оценка на потребности на хора с увреждания от 25.09.2024 г., получена от оспорващия на същата дата /л. 24-25/. В индивидуалната оценка е съобразено посоченото по-горе на Експертно решение № 92036/18.06.2024 г. на ТЕЛК, с определени 54 % ВСУ пожизнено. Констатирана е потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа на основание чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер от 7 на сто от линията на бедност за срока на валидност на вече новата индивидуална оценка, считано от 01.09.2024 г., като същевременно е прието, че лицето не отговаря на условията за предоставяне на целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, и за предоставяне на лична помощ. Въз основа на индивидуалната оценка е издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/25.09.2024 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 36,82 лв. от 01.09.2024 г. до 30.09.2029 г. Липсват доказателства кога заповедта е връчена на жалбоподателя. Недоволен от същата, К. я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 09.10.2024 г., като в подаденото уточнение изрично поддържа, че обжалва и издадената му индивидуална оценка.

В хода на съдебното обжалване от жалбоподателя са представени писмени доказателства – предходни експертни решения на ТЕЛК, епикризи и фактури за закупени медицински изделия и платени медицински услуги, които съдът намира за неотносими към делото.

Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

I. Жалбата на Ал. К. срещу изготвената индивидуална оценка на потребностите по заявление–декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/04.09.2024 г. е недопустима. Индивидуалната оценка на потребностите е акт, който, като част от процедурата по издаването на заповед на директора на съответната ДСП за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ), не подлежи на самостоятелно оспорване. Съгласно чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В този смисъл е константната съдебна практика – напр. Определение № 10321 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2021 г., VI о., Определение № 7159 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2024 г., VI о. и др. Предвид това и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

 

II. Жалбата срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/25.09.2024 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново е допустима, като подадена от нейния адресат и в законоустановения срок /предвид липсата на доказателства за съобщаването ѝ на жалбоподателя, а и предвид периода между датата на издаване на заповедта и датата на подаване на жалбата/.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следните аргументи:

При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен административен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане“ и в рамките на вменените му правомощия по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ и чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ.

Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа, макар и лаконично, изложение на правните и фактическите основания за издаването й. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена изготвената индивидуална оценка на потребностите от 25.09.2024 г., във връзка със заявеното искане за отпускане на финансова подкрепа. Самата индивидуална оценка, на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви относно основателността на заявлението, възприети от административния орган.

Не се установява в процедурата по издаването на процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно представения протокол, който е официален документ, жалбоподателят е присъствал на заседанието на специализирания съвет, на което е изготвена индивидуалната оценка, като с това е защитено правото му по чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ. В действителност изпратеното по пощата уведомление до К. за датата на заседанието се е върнало с отметка „непотърсен“, но следва да се има предвид, че жалбоподателят е бил уведомен за датата на заседанието 25.09.2024 г. още при подаване на заявлението-декларация, видно от л. 9 от делото.

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента - месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и целеви помощи съобразно вида на увреждането. С разпоредбите на чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът от лица с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ. С Експертно решение № 92036/18.06.2024 г. на ТЕЛК, на жалбоподателя са определени 54 % ВСУ и с оглед така определената степен на увреждане, той попада сред кръга от лица по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, имащи право на месечна финансова подкрепа в размер на 7 % от линията на бедност. За 2024 г. линията на бедност за страната е определена с ПМС № 212/02.11.2023 г., /обн. ДВ, бр. 93 от 07.11.2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, в размер на 526 лева. С обжалваната заповед на Ал. К. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 36,82 лв., съответстващ на посочения в чл. 70, т. 1 от ЗХУ, като съобразно изложеното по-горе, същият се явява правилно определен от административния орган. Правилно е определен и началният момент на отпускане на финансовата подкрепа, доколкото с чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗХУ е предвидено, че същата се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, в случая месец септември 2024 година.

Неоснователни са оплакванията относно прекратяване изплащането на сумата 54,45 лв. На първо място следва да се посочи, че прекратяването на изплащането на тази сума е станало не с процесната заповед, а още със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1208/ФП от 22.08.2024 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, която е редовно връчена на жалбоподателя на 24.08.2024 г., потвърдена по административен ред и не е обжалвана от него пред съда. Цитираната заповед е влязла в законна сила и представлява стабилен административен акт, поради което инцидентен съдебен контрол за законосъобразността й е недопустим и не може да е предмет на настоящото производство.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че пожизнено бил освидетелстван с 86 % ТНР съгласно ЕР на ТЕЛК № 1504/15.06.2021 г. към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново. Безспорно е, че след това експертно решение жалбоподателят се е явил на преосвидетелстване пред ТЕЛК, вследствие на което е издадено ново Експертно решение № 92036/18.06.2024 г. на ТЕЛК, с което са определени 54 % ВСУ. Освен това жалбоподателят на 04.09.2024 г. е подал заявление-декларация за изготвяне на нова индивидуална оценка. Налице са и двете хипотези на т. 1 и т. 2 на чл. 26, ал. 5 от ЗХУ, според която нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение или промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2.

Възраженията на жалбоподателя срещу законосъобразността и обосноваността на ЕР на ТЕЛК с № 92036/18.06.2024 г. не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Без значение е обстоятелството, че това експертно решение е обжалвано пред НЕЛК, тъй като съгласно чл. 112, ал. 9, изр. първо от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Изр. второ на нормата касае случаите, когато експертното решение се обжалва не от освидетелстваното лице, а от други заинтересовани лица/органи, какъвто не е настоящия случай.

Поради това съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, а жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. К. К. с адрес ***, [улица], *** против индивидуална оценка по заявление-декларация заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/04.09.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. К. с адрес ***, [улица], ***, против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП от 25.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.