МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2260
/ 2016 г. НА КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Г.Д.А., ЕГН - ********** *** за
извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият,
след като е осъден с Определение на КРС
по гр. Д. № 28/2012 година влязло в сила на 18.04.2012 г. да издържа свой
низходящи-малолетният си син Г.Г.А. , с ЕГН – ********** изплащайки издръжка в
размер на 90 лева месечно, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски – а именно в периода от осем месеца , а
именно от: -м. април 2016 година до месец ноември 2016 година, включително или
общо за сумата 720 лева.
Подсъдимият призован редовно за участие в
съдебно заседание не се явява. Явява се и определеният за служебен защитник
адвокат С. Защитата на подсъдимия адвокат С. , заявява в
ОСЗ ,че е запознат с обвинителният акт както и със събраните на досъдебното
производство доказателства. Заявява, че счита участието на подсъдимият в ОСЗ за
незадължително в предвид тежестта и характера на обвинението и заявява съгласие
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Явява се свидетелката С.П.Л. която
заявява, че е получила от подсъдимият цялата сума дължима за издръжката на
децата в минало време и няма претенции спрямо него.Съдът след изявлението на
прокурор Б. че са налице
предпоставките за прилагане разпоредбите на чл. 78а от НК премина към
разглеждане на делото по редът на чл.375 от НПК. От събраните по делото
доказателства се установи,че до приключване на съдебното следствие подсъдимият
е изплатил дължимото си задължение за отглеждане на синът в размер на 720 лева.
Срещу подсъдимият в минало време е водено досъдебно производство и в съдебно
заседание делото е прекратено поради това ,че последният е ползвал привилегията
на чл.183 ал.3 от НК. Но очевидно и в последствие той не изпълнява задължението
си съгласно влязлата в сила присъда на КРС по делото за дължимата издръжка.
Представителят на КРП в съдебно заседание поддържа обвинението по обвинителния
акт. Предлага на подсъдимия да бъде даден шанс за да може да поправи
поведението си и демонстрира бащински чувства и грижи. Счита, че съдът прилагайки
разпоредбата на чл.78а от НК като наложи административно наказание,
алтернативно предвидено вместо „лишаването от свобода” би изиграло своите
реална и генерална превенции.При това защитата на подсъдимия заявява ,че
разбира изцяло обвинението,разбира и последиците от осъждането. Заявява, че подсъдимият
е осъзнал вината си и е изплатил своевременно задължението си затова
прилагането на тази разпоредба ще се отрази Благоприятно както за него така и
за другата страна по делото. Съдът от събраните по делото доказателства –
изявлението на Защитата в смисъл, че се съжалява за извършеното като моли за по
леко наказание, както и това, че свидетеля пострадал от неправомерното и
поведение, няма претенции извън определеното от съдът при развода дължимо
поведение, прецени по отделно и в съвкупност, като прие за установено следното
от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият Г.Д.А., ЕГН - ********** *** е роден на ***г***, ***, ***, с висше образование, трудово ангажиран, не
осъждан, разведен, и пострадалият от престъпното му бездействие бивша съпруга С.П.Л.
и синът му Г.Г.А. са бивше семейство.
След развода упражняването на родителските
права върху децата е било предоставено на майката.
Със спогодба по гр.д. № 28/2012 година влязло
в сила на 18.04.2012 год. на КРС подсъдимия е бил осъдена да изплаща на детето
сумата от 90/деветдесет/ лева месечно чрез законният му родител – майката С.П.Л. Прокуратурата му е повдигнала и предявила
обвинение за определен период от време, като следва да се отбележи, че до
решаване на делото последния е изпълнил задължението си да издържа детето с
издръжката в горепосочения размер./720 лева/.
В хода на съдебното производство, и след
разясняване от съдът на правата и задълженията защитата на подсъдимия заявява, че
няма какво да направи, признава вината му и моли за налагане на алтернативното
предвидено в закона административно наказание след като освободи подсъдимият от
наказателна отговорност. Предвид изложеното съобразявайки се с крайното
становище на прокуратурата съдът, прие, че подсъдимия е осъществил от обективна
и от субективна страна,престъплението за което е повдигнато обвинение, а именно
престъпление по чл.183, ал1 от НК.
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. Подсъдимия не е
изпълнил задължението си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение за
издържане на низходящи. А. не е изплатила повече от осем месечни вноски от по деветдесет
лева, а именно в размер на дължимата сума от 720 лева.
Субект на престъплението е подсъдимия.
Престъплението е извършено умишлено. А. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
допускал настъпването им. Ползвал е привилегията на разпоредбата по чл.183 ал.3
от НК еднократно. По делото защитникът му заявява разбиране на закона и проява
на воля и амбиция да изпълни доброволно задължението си като е внесъл до
приключване съдебното следствие изцяло дължимата сума за издръжка на синът.
Дължимата сума е била в размер на 720 лева общо факт установен, от една страна
чрез представяне на гласни доказателства събрани в хода на досъдебното
производство и липсата на писмени документи за изплатената сума. Не се установи
от деянието да са настъпили други вредни последици. При това е видно, че дължимата сума е под стойността на
две минимални работни заплати за страната и с оглед характеристиката на
обвиняемия, съдът не следва да счита тези факти за смекчаващо вината
обстоятелство. Воден от разбирането, че следва да се даде шанс за превъзпитание
и поправяне съдът съобрази крайното си решение с предложението на КРП. Целите
на осъждането са не да се репресира осъденият а да му се даде шанс да се
превъзпита и възпира от по-нататъшна престъпна дейност поради което при
определянето на присъдата съдът съобрази така изложените обстоятелства и след
като призна подсъдимия за виновен освободи същият от наказателна отговорност и наложи
на подсъдимия наказание „ Глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: