Р Е Ш Е Н И
Е № 260449
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1618 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 против
Р.Д.Д., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл.
86 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 350 лв.- неплатена главница по Договор за кредит № *** от 21.10.2016 г.;
сумата от 105,40 лв. – лихва за забава за периода 10.02.2017г. до 29.01.2020г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените съдебни
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Ищецът сочи, че на 21.10.2016 г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и
ответника е сключен Договор за кредит, като в заявката си ответникът е и заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер от 350 лв. Така претендираната сума,
съгласно условията на договора е заплатена на ответника на каса срещу подпис
посредством „Изи Пей“ на 21.10.2016 г.,
като съгласно условията на договора сумата следвало да се върне в срок от 30
дни, с падежна дата 20.11.2016 г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят
се задължава да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер от 350 лв. На
основание т.11 от общите условия кредитополучателят се възползва от
възможността за удължаване на срока на връщане на сумата с нова падежна дата
27.11.2016 г. Дължимата по договора сума
не е върната на падежната дата, поради и което съгласно клаузите на договора
ищецът е начислил наказателна лихва, уговорена като размер в т.13.3. от общите
условия и формиране от сбора на лихвения процент, който в случая е 0% с добавяне
към него на наказателен лихвен процент за просрочие. Освен това съгласно т. 13.5. от общите
условия се дължало се дължала и сума в размер на 30 лв. за изпратени три броя
напомнителни писма, като по отношение на тези суми не е заявена претенция.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № ***г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит №***. „Кредитреформ
България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД,
която е върната с отметка „Непотърсено“. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В
съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 11.02.2021 г.
ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателстваможе да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на общо 200 лв., от които сумата от 100 лв.- платени
държавни такси и сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата в размер на 350 лв.- неплатена главница
по Договор за кредит № *** от 21.10.2016
г.; сумата от 105,40 лв. – лихва за забава за периода 10.02.2017г. до
29.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.02.2020
г. до окончателно изплащане на вземането
и сумата от общо 200 лв. – разноски по делото,
включващи държавни такси – 100 лв. и 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Присъдените
суми да се преведат по следната банковата сметка: IBAN: ***, BIC: ***,
***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ