Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.***, 02 . 05. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, тринадесети граждански състав,
в публичното заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 6007 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. *** е
постъпила искова молба от ***Г.П. ЕИК/БУЛСТАТ ***, ***, с ЕИК № ***, чрез
адв. ***., преупълномощен от ***, с ЕИК № *** на основание Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес:***, ***.
тел.: ***. Факс: ***против А. Т. М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от ЗВ и цена на
иска 952,85 лева, от които: 777,20 лева - главница; 175,65 лева - законна лихва
за забава, изчислена върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до
23.04.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В молбата се твърди, че
по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е
образувано ч. гр. д № 3052
/ 2018 г. по описа на РС – *** и е издадена е Заповед за изпълнение за
сумата. Безспорно е, че съдът е
разпоредил А.Т.М., ЕГН **********,***,
да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от ******, сумата от 777,20 лева главница за потребени, но
незаплатени *** услуги, 175,65 лева лихва за забава за периода 30. 03. 2015 г.
до 23. 04. 2018 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08. 05.
2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на
заповедта писмено възражение, което за ищеца е възникнал правен интерес да предяви иск за съществуване вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на
ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
ИЩЕЦЪТ ***- ГР. ***,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът А.Т.М.,
редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. К..
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Вземането произтича от следните обстоятелства:
предоставени, но незаплатени *** услуги, за които са издадени фактури в периода
от 31,07,2013 г. до 28,02,2018 г.; услугите са предоставяни на адрес – с.***.
Настоящата искова молба е подадена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК,
във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от ЗВ.
***- гр. ***,
със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК *** (*** ***), е упражнил
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 08.05.2018 г. е депозирал заявление
по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. № 3052 / 2018 г. Районен съд ***
е издал заповед за изпълнение, като е осъдил А.Т.М., ЕГН **********
*** следните суми: 777,20 - главница; 175,65 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до 23.04.2018
г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 385 лева - съдебни
разноски, от които 25 лева - държавна
такса и 360 лева - адвокатско
възнаграждение.
Видно от разпореждане № 7179 от 28. 06. 2018 г. по
ч. гр. д. № 3052 / 2018 г. по описа на Районен съд ***, за което длъжникът е
надлежно уведомен на 27. 07. 2018 г. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, ищецът, в качеството си на
заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си.
***- гр. *** е предоставяло на А.Т.М. , в
качеството му на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни
услуги на обект с адрес: община ***, ***, за които са издавани фактури в
периода от ***г. до ***г. За горепосочения адрес, ответникът по делото има
открита партида в регистрите на *** *** с *** номер ***.
Между ***
оператора, от една страна, и потребителя, от друга, е налице облигационно
отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на *** ***.
Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от
горепосочената Наредба, получаването на *** услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от *** оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на *** системи или от съответния регулаторен орган, създаден
със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да
посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ***
оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно Общите условия, задължение на ***
оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на
ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят
(абонатът), от своя страна е длъжен да заплати *** услугите в установения между
страните срок и размер. Цените на *** услугите се определят от оператора.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. г. по описа на ПлРС – изискано и
приложено към делото.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск
за установяване на съществуването на вземането .
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от
момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен
иск по чл. 415 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан.
След като се запозна с фактическата обстановка, изложена в настоящата
искова молба и приложените в нейна подкрепа доказателства и се убеди в
основателността на исковата претенция, съдът намира, че следва да постанови
решение, с което да установи съществуването на претендираното от ищеца вземане,
да потвърди издадената по ч.гр.д. № 3052 / 2018 г, по описа на PC *** заповед
за изпълнение.
Следва да бъде уважен искът от ***Г.П.
ЕИК/БУЛСТАТ ***, ***, с ЕИК № ***, чрез адв. ***., преупълномощен от ***, с ЕИК
№ *** на основание Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за
преупълномощаване, със съдебен адрес:***, ***. тел.: ***. Факс: ***против А. Т.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 203 от
ЗВ, с цена на иска 952,85 лева, от
които: 777,20 лева - главница; 175,65 лева - законна лихва за забава, изчислена
върху размера на главницата за периода от 30.03.2015 г. до 23.04.2018 г.;
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 08.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението..
При този изход на процеса, А.Т.М., с ЕГН **********, следва да заплати
направените в настоящото производство съдебни разноски.
По изложените съображения, ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на А.Т.М., ЕГН **********,***, че дължи на да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ******, сумата
от 777, 20 лева главница за потребени, но незаплатени *** услуги, 175,65 лева
лихва за забава за периода 30. 03. 2015 г. до 23. 04. 2018 г, законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 08. 05. 2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК,
А.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати
на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ******, направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А.Т.М.,
ЕГН **********,***, да заплати в полаза на ПлРС, направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ