Присъда по дело №324/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260012
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20192330200324
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 260012/20.1.2021 г.

                                 Гр. ЯМБОЛ, 20.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, наказателно отделение, VIII-ми наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДИЕВ

 

при участието на секретаря: Я. С.

в присъствието на прокурора: М. Н.

разгледа докладвано от съдия РАДИЕВ

НОХД 324 по описа за 2019 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.Г., роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ** 01319047

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 24.06.2018 год., около 20,20 ч. в гр.Ямбол, по ул. „Енос“ в посока към ул. „Драма“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег***, след употреба на наркотични вещества -канабис, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство - „Дръг Тест 5000 STK с инв.№ ***, тест касета REF ***, LOT- ***, поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр.чл.54 от НК го осъжда на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв.

 

КАКТО И ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 24.06.2018 год., около 20,20 ч. в гр. Ямбол, по ул.Енос“ в посока към ул. „Драма“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег***, без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство с Наказателно постановление №*** год. на Началник РУ-Стралджа при ОД на МВР- Ямбол, влязло в з.с. на 29.05.2018 год., поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр.чл.54 от НК го осъжда на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК определя едно общо наказание на С.Г.Г. в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

 

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява към така определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 1000 лв.

 

На основание чл. 68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието от шест месеца Лишаване от свобода наложено на С.Г.Г. с Присъда № *** г. по НОХД №** г. по описа на ЯРС, което да изтърпи при първоначален строг режим.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият С.Г.Г.  да заплати направените по делото разноски в размер на 97.13 лв., в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.

 

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

 

         ЯРП е предявила обвинение против С.Г. *** за престъпление по чл. 343б, ал.3 и по чл.343в, ал.2  от НК.

В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. Изложената в акта фактическа обстановка намира за доказана от събраните по време на съдебното следствие доказателства и счита, че същият следва да бъде признат за виновен по предявените му обвинения. Пледира за двете престъпления да му се наложи наказание от по една година  лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК му се определи общо наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и на основание чл.68, ал.1 от НК му бъде приведено в изпълнение наказанието по НОХД № *** год. по описа на ЯРС.

         Подсъдимият, също редовно призован, участва лично в с.з. и с упълномощени защитници. Не се признава за виновен. Защитниците му пледират за оправдателна присъда. Считат, че по делото не са събрани доказателства, че подсъдимия е управлявал автомобила, както и да не се ценят показанията на полицейските служители, в каквато насока е било Решение № 202/01.09.2020 год. по касационно дело № 712/19 год. на ВКС.

         След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият  С.Г. *** не притежавал правоспособност за управление на моторно превозно средство и нямал свидетелство за управление. За това, че управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за правоуправление, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, същият бил наказан с НП № *** год. на Началник РУ-Стралджа при ОД на МВР- Ямбол, влязло в з.с. на 29.05.2018 год., като му било наложено административно наказание „глоба“. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия на 21.05.2018 год. и влязло в з.с. на 29.05.2018 год.

На 24.06.2018 год., вечерта подсъдимият Г. се скарал по телефона със свидетелката Д.П., от съвместното си съжителство с която имал две деца и казал, че ще отиде до тях. Свидетелката П. позвънява на ЕЕН 112 и съобщава, че бившият й мъж я заплашва и че всеки момент ще дойде. Въпреки, че е неправоспособен водач, подсъдимият Г. предприел управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***, за да отиде до дома на  свидетелката Д.П., като преди  това е употребил и  наркотични вещества. Около 20,20 ч. на 24.06.2018 год. подсъдимият Г. управлявал автомобила в гр.Ямбол, по ул.“Енос“ в посока към ул.“Драма“. Докато говорела по телефона с оператора на тел. 112 свид.Д.П. и   нейната баба - свид.П.Д. забелязали как подсъдимият управлява автомобила и го паркира пред жилището в което живее свидетелката П.,***. Подс.Г. слязъл от автомобила и  отишъл до жилището, което обитавала свид. П. и започнал да блъска по входната врата, като я е разбил. Във връзка с получения сигнал, на място пристигнал полицейски екип при РУ на МВР-Ямбол, в състав свидетелите С.П. и  Г.К., които установили подсъдимия пред жилищния вход на горепосочения адрес - ул.“Д.“№***. В хода на извършената проверка полицейските служители събрали информация от свидетелките П. и Д., че подсъдимия е управлявал моторно превозно средство, поради което поискали съдействие от полицейските органи от сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол.

На място пристигнал полицейски екип при ОД на МВР - Ямбол, в състав: свид. С.М. и свид. А.Д., като междувременно на място пристигнал и свид.И.Г. - ***. Свидетелят М. извършил проверка на подсъдимия с техническо средство - „Дръг Тест 5000 STK с инв.№ ***, тест касета REF ***.Техническото средство отчело положителен резултат, сочещ на употреба на наркотични вещества - канабис, амфетамин и метамфетамин. На подс. Г. бил връчен талон за медицинско изследване № *** год., за даване на проби кръв и урина. Подсъдимият записал в талона, че приема показанията на техническото средство и отказал даване на проби кръв и урина. На подсъдимият Г. бил съставен АУАН № *** год., за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който той  отказал да подпише.

В хода на извършената проверка подсъдимият не представил свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Полицейските служители извършили справка в ОДМВР-Ямбол и констатирали, че същият не притежава свидетелство за правоуправление и е наказван за нарушение по чл.150 ЗДвП по административен ред. Против подс.Г. бил съставен АУАН № *** год., за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП. Подсъдимият отказал да подпише съставения АУАН.

Видно от справка № *** год. на началника на РЦ 112 Бургас – на 24.06.2018 год. в 20,21 часа в РЦ 112 Бургас е регистрирано повикване от тел.№ *** от лице представило се е за Д.П..

 

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия С.Г.Г. е осъждан с влязла в сила на 08.03.2016 год. присъда № *** год. по НОХД № *** год. по описа на ЯРС на шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, 5 и 7 от НК на 09.09.2015 год.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че подсъдимият С.Г.Г. няма издадено СУМПС

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал - свидетелските показания на Д.П./дадени в с.з. и тези прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и чл.284 , ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетелката Д./дадени в хода на ДП на 25.06.2018 год.и 23.01.2019 год.  и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и чл.284 , ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК/ , С.П., Г.К./ дадени в с.з. и тези в ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, показанията на свидетелите И.Г., А.Д., С.М., частично от обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите Г.Г., М.Г. и С.П., както и  от приложените по делото писмени доказателства – АУАН бл. № ***, АУАН бл.№ ***, талон за медицинско изследване № ***, справка за нарушител/водач на С.Г.Г., НП № *** год., , справка за съдимост, заключението на назначената по делото аудиотехническа експертиза, справка № *** год. на началника на РЦ 112 Бургас.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Д.П. дадени в с.з. и тези прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и чл.284 , ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетелката Д./дадени в хода на ДП на 25.06.2018 год.и 23.01.2019 год.  и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и чл.284 , ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК/ , С.П., Г.К./ дадени в с.з. и тези в ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, показанията на свидетелите И.Г., А.Д., С.М., като логични и взаимно допълващи се и подкрепящи се от писмените доказателства по делото. Свидетелките Д.П. и П.Д. са се намирали на терасата на жилището, когато са възприели управлението на автомобила от страна на подсъдимия Г.. Същите са заявили това и на пристигналите на място полицейски служители П. , К., Д., М. и Г.. Управляваният от подсъдимия Г. лек автомобил е бил  „Форд Фокус“ , като свидетелите С.П. и Г.К. видели, че у подсъдимия Г. има ключ за автомобил Форд. ***на подсъдимия – свидетелката М.Г. заявила на свидетеля И.Г. , че именно синът й е дал ключа за автомобила, като пристигнала на място. Свидетелят Г.К. заявява, че не е отварял автомобила, но това което се виждало на пръв поглед по него – гуми и прозорци е било здраво. Свидетелят А.Д., който е свалил регистрационните табели на автомобила, след съставяне на АУАН на подсъдимия също не е видял автомобила да е бил със спукани гуми. Нито един от разпитаните полицейски служители, нито пък свидетелките П. и Д. не заявяват, че автомобила е бил със спукани гуми. Според цитираните свидетели , автомобила е бил паркиран на 10-15 метра от входа за жилището на П..

Съдът кредитира показанията на свидетелката П.Д. , дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ полицай на 25.06.2018 год. и прочетени по реда на чл.281, ал.4 , вр. ал.1, т.1 от НПК, тъй като е разпитана веднага на следващия ден след инцидента на 24.06.2018 год. , когато е нормално да е  имала по –добър спомен за възприетото от нея. Тези показания Д. е повторила и пред друг състав на съда в разпита й на 23.01.2019 год. където също е заявила, че е видяла подсъдимия да излиза от колата. Показанията й дадени както на 25.06.2018 , така и тези от 23.01.2019 год. се подкрепят както от показанията на свидетелката П. , че двете с П. са видели подсъдимия да управлява автомобила, така и от показанията на разпитаните полицейски служители  - П., К., Г., Д. и М., че двете жени са били категорични, като са им заявили, че подсъдимия е отишъл до дома на П., управлявайки автомобила.

Съдът не давя вяра на показанията на свидетелите М.Г. и Г.Г. в частта им в която заявяват, че по –рано през деня Г. е оставил автомобила пред дома на П. тъй като спукал гума. От една страна същите са родители на подсъдимия Г. и са заинтересовани от изхода на делото. От друга страна се опровергават от показанията на полицейските служители и тези на П. и Д. , като никой от тях не е забелязал автомобила да има спукана гума. Опровергават се и включително от обясненията на подсъдимия. Докато свидетелите Г.Г. и М.Г. говорят за спукана гума, то в обясненията си подсъдимия Г. говори, че колата на баща му е била пред блока със спукани гуми.

Докато свидетелите П. , Д.П. , Г.К., И.Г., А.Д. и С.М., включително и подсъдимия заявяват, че автомобила се е намирал пред блока, на 10-15 метра от входа за жилището на П. , то свидетелят Г.Г. твърди, че го е оставил на 50 метра от там.

Съдът не приема, че  показанията на свидетеля С.П. се отнасят за случая на 24.06.2018 год. , тъй като след като получил призовката се обадил на подсъдимия и той му е казал че го викат за случая при който се е карал с жена си и П. ***. От показанията му става ясно че това е било към 17-18 часа, докато от справката на ЕЕН 112 се установява, че това е станало на 24.06.2018 год. в 20,21 часа. Свидетелят П. не си спомня как е бил облечен подсъдимия, докато полицейските служители, П. и Д. заявяват, че подсъдимия Г. е бил гол до кръста. В обясненията си дадени на 05.08.2020  подсъдимият също   заявява, че бил гол и бос. Самият свидетел П. заявява, че докато са пътували в колата подсъдимият му е казал , че се кара с жена си, но също така заявява, че подсъдимият  е работил при тях и друг път го е возил. От показанията на свидетелката Д.П. се установява, че семейните скандалите с подсъдимия Г. са били чести през 2017 и 2018 год. , поради което съдът не може да приеме, че показанията на свидетеля С.П. касаят процесния случай.  Същите са в противоречие и с кредитираните от съда показания на свидетелите Д.П. и П.Д., че са видели , че Г. управлява автомобила и спира пред блока, както и с цитираната справка от ЕЕН 112 РЦ Бургас.    

 Съдът дава вяра и на заключението  на назначената по делото аудиотехническа експертиза, като научно обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. Аудиозаписът бе изслушан в с.з. на 11.12.2019 год. и напълно се препокрива с изнесеното от вещото лице в заключението му. Гласът на лицето, което се е представило за свидетелката Д.П. преминава от спокоен, докато съобщава че бившият й мъж я заплашва, към тревожен ,когато съобщава адреса си и че подсъдимият е вече пред жилището,  в плач/когато доуточнява адреса си на оператора на тел.112/  и в паника когато обяснява на оператора дали входната врата е заключена.  

По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на защитата, че не е доказан главния факт, а именно управлението на МПС от страна на подсъдимия Г..  От приложените писмени доказателства – справка за нарушител, АУАН с №№ ***, талон за медицинско изследване , наказателно постановление № *** год. и от вещественото доказателствено средство – тестова касета  REF ***, LOT- ARLC- *** се доказва, че това управление се е осъществило след употреба на наркотични вещества и без подсъдимия Г. да притежава съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС.

Съдът счита, че защитата на подсъдимия цитира некоректно Решение № *** год. по касационно  дело № *** год. на ВКС. Същото касае използването, като доказателства в процеса на преразказани от полицейски служители признания на заподозрян при проведени с него беседи. В случая полицейските служители С.П., Г.К., И.Г., А.Д. и С.М. с показанията си възпроизвеждат факти, възприети от тях , чрез преки впечатления при пристигането си на място – че автомобила е бил здрав, без спукани гуми, че у подсъдимия е имало ключ за л.а. Форд,  че от направената справка се установило, че Г. е неправоспособен, че от извършената му проба с техническото средство се установило, че е употребил наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин.

Неоснователни са и доводите, че няма доказателства това управление на автомобила да е станало на 24.06.2018 год. в 20:20 часа , тъй като в съставените АУАН е записано като час на нарушенията 21:45.

От изпратената справка от ЕЕН 112 РЦ Бургас се доказва , че това е станало именно в часа посочен от ЯРП и той е 20:20 минути.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подс. С.Г.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 24.06.2018 год., около 20,20 ч. в гр.Ямбол, по ул. „Енос“ в посока към ул. „Драма“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества -канабис, амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство - „Дръг Тест *** с инв.№ ***, тест касета ***, LOT- ARLC***

По време на съдебното следствие безспорно се установи както авторството на деянието, така и обстоятелството, че същото е извършено след употреба на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метамфетамин , включени в списъка към чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Употребата на тези вещества  е установена по несъмнен начина  по надлежния ред , съобразно  Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техните аналози  с техническо средство -еднократен тест „Дръг Тест 5000 STK с инв.№ ***, тест касета REF ***, LOT- ARLC- ***.

Канабисът /коноп, марихуана/ е наркотично вещество и подлежи на контрол на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год. и съгласно ЗКНВП.Тетрохидроканабинолът - ТНС е активния наркотично действащ компонент на канабис /коноп, марихуана/ и също подлежи на контрол на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год. и съгласно ЗКНВП. Канабисът /коноп, марихуана/ и активния му наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол се намират в Списък I към чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.Амфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол, съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 год. и съгласно ЗКНВП и се намира в Списък I към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол, съгласно Списък II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 год. и съгласно ЗКНВП и се намира в Списък I към чл.З, ал.2 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

 

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици, и е целял пряко тяхното настъпване.

         Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен по този текст от НК.

 

        

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подсъдимият С.Г.Г., както  от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като  на на 24.06.2018 год., около 20,20 ч. в гр. Ямбол, по ул.Енос“ в посока към ул. „Драма“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ***, без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство с Наказателно постановление №*** год. на Началник РУ-Стралджа при ОД на МВР- Ямбол, влязло в з.с. на 29.05.2018 год.

По време на съдебното следствие безспорно се установи, както авторството на деянието, така и факта, че същото е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на цитираното *** год. на Началник РУ-Стралджа, влязло в сила на 29.05.2018 г. с  което подсъдимият също е бил наказан за управление на МПС без СУМПС.  Наказателното постановление  е било връчено лично на подсъдимия на 21.05.2018 г. и, тъй като не било обжалвано, е влязло в сила на 29.05.2018  г. Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено на 24.06.2018 г., т.е., по малко от месец след предходното му наказване по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Безспорно, подсъдимият е управлявал МПС от категория „В” по смисъла на чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП (която категоризация е установена именно с оглед определяне правоспособността на водачите), без да притежава свидетелство за управление, поради което и Г. бил неправоспособен водач на МПС.  В случая се касае за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат.

         От субективна страна Г. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че предприема управление на МПС, каквото е л.а автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ *** по смисъла на параграф 6, т.12 б.“а“  от ДР на ЗДвП, без да притежава СУМПС от съответната категория, след като вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, и пряко е целял именно това. Т.е., същият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.

         Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което  го призна за виновен по този текст от НК.

 

         Относно вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една  до три години и глоба от 500 до 1500 лева.

В така очертаните от закона рамки на наказанията лишаване от свобода и глоба, съдът наложи на подсъдимия Г. наказания от една година  и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева, чийто размери определи при баланс на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства около средния предвиден от закона размер. От една страна, като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия и дадените частични обяснения.От друга страна обаче, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и употребата на три вида наркотични вещества .

 

         За извършеното от  подсъдимия Г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин  до хиляда и двеста лева. Наказанието му бе определено при условията на чл.54 от НК, при баланс на смегчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства около средния  предвиден от закона размер от една година и шест месеца  лишаване от свобода и глоба в размер  на 800 лв. От една страна съдът съобрази наказанието с младата възраст на подсъдимия и дадените от него обяснения, с които до някаква степен съдейства за разкриване на обективната истина. От друга страна взе предвид  обстоятелството, че е извършил престъплението по-малко от месец след предишното си наказване по административен ред за управление без СУМПС, както и че при използването на самото МПС са настъпили други несъставомерни вреди последици от деянието – предизвикал скандал, разбил вратата на жилището на П..

Като взе предвид, че С.Г.Г.  е извършил двете престъпления преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини към така определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 1000 лв.

Както бе посочено в началото, от приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия С.Г.Г. е осъждан с влязла в сила на 08.03.2016 год. присъда № *** год. по НОХД № *** год. по описа на ЯРС на шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, 5 и 7 от НК на 09.09.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че спрямо подсъдимия Г. са налице законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на присъдата, постановена по НОХД № ***. по описа на ЯРС. Присъдата е влязла в сила на 08.03.2016 год. и съгласно правилата за броене на сроковете визирани в чл.183 от НПК, определеният с нея тригодишен изпитателен срок изтича на 08.03.2019 г. Престъплението, предмет на НОХД № *** год. на ЯРС е извършено на 24.06.2018  т.е. в рамките на определения с присъдата по НОХД *** год.  изпитателен срок и има за последица привеждане в изпълнение на горната присъда и наложеното с нея наказание от шест месеца лишаване от свобода, тъй като също е умишлено, от общ характер, и за него също му е наложено наказание лишаване от свобода.

 

                  При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 97,13 лв. в приход на Републиканския бюджет,  по сметка на ОДМВР Ямбол.

         Причини за извършване на престъплението – грубо незачитане на правилата за движение по пътищата.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: