РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. М.Богданова
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 6 788 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалби с вх.№
41025/04.05.2017 г. на Д.Д.С. и вх.№ 41 026/04.05.2017 г. на Д. Л. Ш.,
действащи чрез процесуалните им представители адв.К.Б.и адв.В.Т., срещу действията
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ У.Д.с рег.№ 858 на КЧСИ по изп.дело № 20168580401556,
касаещи постановления за разноски, обективирани в съобщения с изх.№
39250/19.04.2017 г. и изх.№ 39 251/19.04.2017 г., с които е отказано да се
намалят таксите и разноските по изпълнителното дело.
В жалбите се излагат доводи, че разноските
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00 лева са неправилни,
несправедливи и определени в противоречие с процесуалния и материалния закон,
като този размер в конкретния случай следва да бъде оп-ределен съгласно чл.78,
ал.8 ГПК – в ред. от изм. с ДВ бр.8/2017 г. във връзка с чл.37, ал.1 ЗПрП и
чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер не по-висок от
100,00 лева, като се отчете, че единственото процесуално действие на взискателя
е подава-нето на молбата и че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и
правна сложност. Поддържа се и че атакуваните постановления в частта относно
таксите също са неправилни, поради това, че същите са неправилни и
несправедливи.
Молят съда да отмени атакуваните
действия на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 на КЧСИ по изп.дело № 20168580401556, като се
намали размера на претендираното от взис-кателя юрисконсултско възнаграждение
на по 50,00 лева, както и начислените такси по изпълнението в общ размер от
259,60 лева, като им се присъдят направените по делото разноски, вкл.
адвокатски възнаграждения по на процесуалните им представители по реда на
чл.38, ал.2 ЗА.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№
858 – У.Д.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е обективирано становище, че са
процесуално недопустими, респ. че същите са неоснователни, тъй като начислените
разноски са определени съгласно дейст-ващото законодателство.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателите,
доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбите относно актовете на
съдебния изпълнител от 19.04.2017 г. в частта относно юрисконсултското
възнаграждение са подадени от легитимирани лица в срока по чл.436, ал.1 ГПК,
срещу подлежащи на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК актове и са процесуално
допустими. Разгледана по същество същата са неоснователни.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело има право на възстановяване
на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от
същия акт за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи ½ от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт. В дадения казус от
процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия
по образуване на изпълнителното дело – подаване на молба по чл.426 ГПК, съобразно
което на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата раз-носки
за всеки един длъжник, отговарящ при условията на разделност, в посочения
размер от 200,00 лева, която сума е по-малка от начислената такава в
изпълнителното производство – в съответствие със заявеното от взискателя
искане.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателите, че в дадения казус намира прило-жение разпоредбата на чл.78,
ал.8 ГПК – в редакцията след измененията с ДВ бр.8/24.01.2017 г., тъй като
меродавен в разглежданата хипотеза е моментът на тяхното заявяване – 08.12. 2016
г., към която дата ограниченията, въведени с визираната разпоредба от ГПК не са
били в сила /в т.см. и определение № 51/09.03.2017 г. по т.д.№ 454/2016 г. на
ВКС, І ТО и др./. Редът за определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение е материалноправен институт, а процесуалноправен, поради което
неговите изменения нямат обратно действие.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на
разноски на взискателя по изпълнението за юрисконсултско възнаграждение за суми
от по 175,00 лева относно всеки един от длъжниците-жалбоподатели са законосъобразни,
поради което подадените срещу същите жалби следва да бъдат оставени без
уважение.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваните постановления на ЧСИ от 19. 04.2017 г. в частта относно
таксите по изпълнението са недопустими. Съдебният състав приема, че подадените от
длъжниците на 18.04.2017 г. – в 1-седмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК /от
датата на получаването на поканите за доброволно изпълнение на 11.04.2017 г./ възражения,
с оглед заявените н тях доводи и направеното искане относно таксите, по своята правна същност представляват жалби
по смисъла на чл.435, ал.1, предл. последно от ГПК срещу постановленията на ЧСИ
за разноските в изпълнението, обективирано в поканите за доброволно изпълнение.
Незаконосъобразно ЧСИ е разгледал тези жалби като искане по чл. 248 ГПК, тъй
като процедурата по чл.248 ГПК е неприложима в изпълнителния процес по
отношение на постановлението за разноските. С оглед систематичното място на
нормата на чл.248 ГПК решаващият състав на СГС приема, че тя намира приложение
само в рамките на исковия процес. Защитата на длъжника срещу постановлението за
разноски в изпълнителния процес е само по реда на обжалването му, съгласно
изричната разпоредба на чл. 435, ал.1, предл. последно от ГПК, което обжалване
е изключено като правна възможност спрямо съдебния акт, с който съдът
разпределя разноските между страните в исковия процес, преди да бъде изпълнена
процедурата по чл.248 ГПК.
С оглед изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че жалбите на двамата длъжници от 18.04.2017 г. /наименовани
„жалби-възражение”/ относно таксите,
като адресирани до ненадлежен
орган /ЧСИ/, е следвало да бъдат администрирани от ЧСИ, след което – изпратени
по компетентност за разглеждане от съда. Вместо това, ЧСИ е разгледал последните
и се е произнесъл по тях с обжалваните постановления, инкорпорирани в съобщения
с изх.№ 39250/19.04.2017 г. и изх.№ 39 251/19.04.2017 г., без да е бил
компетен-тен. С оглед изложеното атакуваните постановления в частта относно
таксите се явяват недо-пустими, като постановени от некомпетентен орган и като
такова следва да бъдат обезсилени, а делото – върнато на ЧСИ за администриране
на жалбите на длъжниците по чл.436, ал.1 ГПК. След изпълнение на процедурата по
чл.436, ал.2 ГПК /събиране на дължимата се държавна такса и изпращане на препис
на насрещната страна/, жалбите следва да бъдат изпратени по компетентност за
произнасяне на съда.
При приетия изход на спора на жалбоподателите
не се дължат разноски по про-изводството.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на Д.Д.С. с вх.№ 41025/04.05.2017
г. и на Д. Л. Ш. с вх.№ 41 026/04.05.2017 г. относно постановления за
разноските на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 на КЧСИ от 19.04.2017 г., с които са оставени
без уважение исканията им за изменение на размера на определеното юрисконсултско възнаграждение на взискателя по
изп.дело № 20168580401556 по описа на същия, като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА
постановленията
ат 19.04.2017 г. по изп.дело № 20168580401556 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858
на КЧСИ, обективирани в съобщения: изх.№ 39250/19.04.2017 г. и изх.№
39 251/19.04.2017 г., – в частта,
с която ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжниците Д.Д.С. и Д. Л. Ш., заявени
с „жалби-възражения” с вх.№ 38 811/18.04.2017 г. и вх.№ 38 809/18.04. 2017
г. за изменение на разноските относно
таксите по изпълнението, като недопустими.
ВРЪЩА
изп.дело № 20168580401556
на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 на КЧСИ за изпълнение на процедурата по чл.436, ал.2 ГПК – на администриране на жалбите на Д.Д.С. и Д. Л. Ш. – наименовани „жалба-възражение”
с вх.№ 38 811/18.04.2017 г. и вх.№ 38 809/18.04.2017 г. срещу постановленията
за разноски, обективирани в поканите за доброволно изпълнение, по отношение на таксите
по изпълнението.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.