Решение по дело №1842/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 677
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20222330101842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 677
гр. Ямбол, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101842 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба Д. Й. Н. против „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че вземането му, предмет на ИЛ по ч.гр.д. № ***/2011 год. на ЯРС в размер
на общо 6947, 67 лв., въз основа на които е образувано ИД №***/2016 год. на ЧСИ
И.Х. срещу ищеца не съществува, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба и уточнението се твърди, че ищецът е длъжник по ИД №
***/2016 год., образувано въз основа на ИЛ издаден по ч.гр.д. № ***/2011 год. на ЯРС.
Счита , че по отношение на ИЛ е настъпила 5- годишна давност, изтекла още на
19.04.2016 год.,т.к. ИД било образувано на 25.01.2016 год., но това действие не
прекъсвало давността. Първото предприето по делото ИД било едва на 02.04.2020 год.,
когато бил наложен запор върху банковата сметка на ищеца. Ето защо се иска да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по
издадения ИЛ в размер на общо 6974, 67 лв.
Иска се уважаване на иска.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Оспорват се изложените в ИМ
факти и обстоятелства, като се твърди, че въз основа на издадения Ил е образувано ИД
№ ***/2011 год. по което по инициатива на взискателя са били предприети множество
подробно описани изпълнителни действия – изпращане на ПДИ, изпращане на запорни
съобщения, наложен запор върху банкови сметки, уведомление до ОД на МВР за
наложен запор върху МПС и др. На 08.08.2015 год. била депозирана молба за
конституиране на нов взискател- ответника, който придобил вземането чрез цесия, за
която положил всички усилия да уведоми длъжника, евентуално счита, че същият е
уведомен с връчване на копие от отговора и приложенията. След прекратяване на
горепосоченото ИД на 25.01.2016 год. било образувано по молба на ответника ИД
1
№***/2016 год. По посоченото ИД също били осъществени множество действия,
подробно описани, с които ответникът счита,че е била прекъсвана течащата
погасителна давност. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска.
Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В с.з. страните, редовно и своевременно уведомени, не се явяват и не се
представляват.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил издаден ИЛ от 19.04.2011 год.
по ч.гр.д. № ***/2011 год. на ЯРС за сумите – 2 252, 15 лв. – главница, законна лихва
от 13.01.2011 год. до изплащане на вземането, 597, 43 лв. – договорна лихва, 933, 17 лв.
– лихва за забава и 175, 66 лв. – разноски.
Ищецът е представил Сметка за размер на дълга по ИД № ***/2016 год. на ЧСИ
И.Х., видно от която към 29.08.2022 год. са дължими следните суми – 2056, 62 лв. –
неолихвяема сума; 2252, 15 лв. – олихвяема сума; 1665,90 лв. – лихви; 676, 28 лв. –
пропорционална такса.
Към отговора на исковата молба е приложен договор за кредит за покупка на
стока, сключен между ищеца и „Джет Файненс Интернейшънъл“АД от 26.04.2007 год.
Приет е и договор за продажба и прехвърляне на вземанията сключен между
ответното дружество, в качеството на купувач и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД , в качеството на продавач, по силата на който ищецът е придобил
вземания срещу длъжници по потребителски кредити, определени в Приложение 1, в
което под № *** е посочено задължението на ищеца по гореописания договор за
кредит. Представено е и уведомление за извършената цесия, адресирано до ищеца,
като видно от приложената обратна разписка, пратката не е потърсена от получател.
С писмо вх. № ***/15.11.2022 год. ЧСИ Д.П. е уведомила съда, че ИД №
***/2011 год. е прекратено и архивирано на 16.08.2015 год. и унищожено на 25.07.2021
год.
От приетото извлечение от счетоводната система на ЧСИ се установява, че ИД
№ ***/2011 год. е образувано на 09.12.2011 год., по молба от 07.12.2011 год. , въз
основа на ИЛ по гр.д. № ***/2011 год. на ЯРС . Като взискатели са посочени „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД /неактивна страна/, „Кредит инкасо инвестмънт
БГ“ЕАД и Държавата. По посоченото дело на 09.12.2011 год. са изискани справки, а на
12.12.2011 год. е изпратена ПДИ до длъжника Д. Н.. На 21.05.2012 год. отново са
изискани данни от НАП. На 24.01.2013 год. са изпратени запорни съобщения до
посочени търговски банки , като в отбелязванията е посочен номер на разплащателна
сметка с титуляр длъжника при Банка ДСК АД. На 15.08.2013 г. и на 15.08.2014 год.
отново са изискани данни от НАП. На 10.11.2014 год. е изпратено уведомление за
наложен запор върху ППС до началника на сектор ПП при КАТ - Я .
В графа входящи е посочено, че на 05.02.2013 год. е наложен запор върху
банкова сметка в Банка ДСК АД, на 08.02.2013 год. – наложен запор върху банкова
сметка в Уникредит Булбанк АД, на 20.11.2014 год. – наложен запор върху 2 бр. МПС,
които в последствие са вдигнати – изпратени уведомления от 16.07.2015 год. На
22.12.2015 год. ИЛ е върнат на взискателя.
Приложено е в цялост ИД № ***/2016 год. по описа на ЧСИ И.Х., образувано по
2
молба на ответника от 18.01.2016 год., въз основа на процесния ИЛ, с която е поискано
изпращане на ПДИ, да бъдат извършени справки в НАП, да бъде насрочена дата за
извършване на опис на движими вещи, на ЧСИ са възложени всички правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ.
ИД е образувано с протокол от 11.02.2016 год. На същата дата до длъжника е
изпратена ПДИ, както и повторно на 25.03.2016 год.
По ИД са извършвани редица справки. На 12.05.2017 год. взискателят е
направил искане да бъде пристъпено към принудително изпълнение, като ЧСИ насрочи
дата за опис , оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника ,
находящи се на домашния му адрес.Длъжникът не е намерен на посочения адрес, вкл.
от органите на МВР. Аналогична молба взискателят е депозирал на 31.10.2018 год.
На 03.10.2019 год. взискателят е депозирал молба да бъде извършена справка за
наличие на банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива да бъдат
предприети принудителни действия посредством налагане запор върху същите. На
02.04.2020 год. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК АД,получено на
17.06.2020 год. Съобщението за наложения запор не е получено от длъжника. На
04.08.2020 год. ЧСИ е уведомен от Банка ДСК АД, че запорът е наложен върху
наличните сметки на длъжника, като върху същите няма други претенции.
На 04.03.2021 год. длъжникът е депозирал по ИД молба с искане за предоставяне
на копия от документи. На 30.03.2021 год. длъжникът отново е депозирал молба с
искане за предоставяне на копия от документи.
С молба от 20.08.2021 год. взискателят отново е поискал да бъде извършена
справка за банкови сметки на длъжника, върху които да бъде наложен запор, а в случай
че такъв не бъде наложен, да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи
се в жилището на длъжника.
Запорно съобщение за налагане на запор върху банкова сметка в Тексимбанк АД
е изпратено до длъжника на 07.10.2021 год., като на същата дата запорно съобщение е
изпратено и до Тексимбанк АД . С писмо от 12.10.2021 год. ЧСИ е уведомен, че по
разкритата на длъжника банкова сметка няма налични средства и същата е блокирана
съгласно запорното съобщение.
На 27.07.2022 год. длъжникът е депозирал молба да му бъде изготвена справка
за задължения по ИД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в
което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к.
изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти,
настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила. Основното възражение
на ищеца, релевирано в ИМ и допълнението е, че е изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, изтекла още на 19.04.2016 год. и преди образуване на ИД.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
3
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно
чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ГПК пет годишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение - Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК.
В конкретния случай вземането е станало изискуемо след издаването на
изпълнителния лист от 19.04.2011 год., поради което вземанията, описани в него/като
съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва
да тече от горепосочената дата.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С ИМ ищецът не е посочил, че въз основа на процесния ИЛ преди образуване на
ИД № ***/2016 год. е било образувано по молба на праводателя на ответника ИД №
***/2011 год. по описа на ЧСИ Д.Ц.. По посоченото ИД безспорно са били извършени
същински изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника на 05.02.2013 год. и 08.02.2013 год., както и налагане на запор върху МПС,
на 20.11.2014 год. Безспорно това са изпълнителни действия, които прекъсват
давността.
На следващо място към момента на образуване на изпълнителното дело
приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г. С Решение
№170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение №51/21.02.2019г. по
гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. е прието, че когато се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е
налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от
този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна настъпва занапред. До
постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г, постановено по тълк.д.
№2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че
в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но давността не се спира. Или отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г. има действие от
26.06.2015г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.
В случая с образуването на 09.12.2011 год. на изпълнителното дело, давността
4
за вземането на ответника е била прекъсната и до 26.06.2015г. давността по отношение
на процесните суми е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнителното производство по изп.д.№***/2011 год. Давността е
продължила да тече след 26.06.2015г. и е следвало да изтече на 26.06.2020г. Следва
обаче да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е бил приет
Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на
§ 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., т.е.
законовоуреденото е спиране на давностния срок за период от над два месеца.
В посочения срок обаче същински изпълнителни действия са били предприети.
Наложен е запор върху банкова сметка на длъжника в банка ДСК АД. Освен това с
няколко молби, а именно – молба от 18.01.2016 год., молба от 15.05.2017 год., молба от
31.10.2018 год., молба от 03.10.2019 год., молба от 25.08.2021 год., взискателят е
поискал от съдебния изпълнител прилагане на конкретни изпълнителни способи. В
съответствие с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , съдът
приема и, че давността е прекъсвана , както с молбата за образуване на ИД № ***/2016
год., в която е посочен конкретен изпълнителен способ, така и с последващите молби,
с посочени конкретни изпълнителни способи, като е започнал да тече нов 5- годишен
давностен срок, който не е изтекъл и към настоящия момент./така и Определение № 29
ОТ 20.01.2022 Г. ПО ГР. Д. № 720/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
Извън горното и само за пълнота на настоящите мотиви, с Решение №37 от
24.02.2021г. по гр. д. №1747/2020г., на ВКС, ГК, ІV ГО , е прието, че перемпцията е
без правно значение за давността. Отново в същото решение е прието , че в чл. 116, б.
„в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността)
и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство.
Всичко изложено дотук води до извод за неоснователност на предявения иск.
Предвид изхода на спора, ответникът има право на разноски на осн. чл. 78,ал.3
от ГПК в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
спазване разпоредбата на чл. 25 от НЗПП и при съобразяване фактическата сложност
на делото, факта че по същото е проведено едно с.з., в което представител на ответника
не се е явил. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение не следва
да бъде разглеждано, т.к. такова в полза на ответника не се присъжда.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Н., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ЕАД, ЕИК *** , че вземането, предмет на ИЛ от 19.04.2011 год. ,
издаден по ч.гр.д.№ ***/2011 год. на ЯРС, въз основа на които е образувано ИД №
***/2016 год. по описа на ЧСИ И.Х. не съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК Д. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД, ЕИК *** от сумата от 200 лв. – разноски за
настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6