Р Е Ш Е Н И Е
№2237/28.11.2022г.
Град Пловдив, 28.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2949 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка
с чл.84 ЗУБ.
Образувано
е по жалба на Г.А.М., гражданин на Ливан, срещу решение № 15457 от 24.10.2022
г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с
което е прекратено производството за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут на Г.А.М..
Жалбоподателят
иска да се отмени оспореното решение и да се върне преписката за произнасяне по
същество по молбата му закрила, тъй като от роднини и от средствата за масово
осведомяване е разбрал, че връщането му в Ливан ще застраши живота и свободата
му.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Съображения по съществото на спора са изложени в
представените писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че оспореното решение е
правилно, защото се основава на молба на самия жалбоподател, но с оглед
реализираното право на оспорване на това решение счита, че жалбоподателят не е
бил разбран правилно и моли за справедливо решение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси пряко и
неблагоприятно са засегнати от това решение, в преклузивния седмодневен срок от
връчването му (л.11) и срещу решение по чл.77, ал.1 ЗУБ, което съгласно нормата
на чл.84, ал.2 ЗУБ може да се обжалва пред административния съд по настоящия
адрес от регистрационната карта на чужденеца, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят е регистриран на 18.08.2022
г. с регистрационен лист с рег.№ УП21685 от 19.08.2022 г. въз основа на молбата
си от 15.08.2022 г. (л.55) за предоставяне на международна закрила в Република
България. На 25.08.2022 г. с жалбоподателя е проведено интервю.
На 18.10.2022 г. жалбоподателят е подал
молба (л.13) до директора на РПЦ София, с която е поискал да бъде прекратено
производството по искането му за предоставяне на международна закрила и да му
бъде върнат паспортът, за да напусне България, поради наложително лечение на
съпругата му в Турция.
Въз основа на подадената молба
зам.-председателят на ДАБ е издал оспореното решение № 15457 от 24.10.2022 г. –
предмет на настоящото съдебно производство, с което на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.5 ЗУБ е
прекратил производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут на Г.А.М.. За да издаде решението си, зам.-председателят на ДАБ е приел,
че подаването на заявление за оттегляне на молбата за международна закрила е
предпоставка за прекратяване на административното производство.
В
хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.
При
тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице
основания за неговата отмяна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл.146 АПК и
предвид липсата на конкретни възражения от страна на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспореното решение съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен въз основа на заповед №
03-15 от 03.05.2022 г. на председателя на ДАБ (л.12), с която заповед са му
делегирани правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4 ЗУБ. Именно чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ
предвижда, че председателят на
Държавната агенция за бежанците
предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република
България. От друга страна, съгласно чл.52 ЗУБ председателят на ДАБ може да
делегира правомощията си по чл.48, ал.1, т.1-4 и 6 и във връзка с дейностите по
чл.53, т.12, с изключение на правомощието да отнема международна закрила, на
заместник-председателите на ДАБ. Въз основа на цитираните правни норми може да
се направи обоснован извод, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което са изложени
фактическите и правните основания за неговото издаване и което съдържа всички
задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК – наименование на органа, който го
издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок
актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му.
Спазени са административнопроизводствените
правила по издаване на оспореното решение, започнало по инициатива на самия
жалбоподател. С оспореното решение административният орган е уважил подаденото
от жалбоподателя искане и е прекратил започналото производство по предоставяне
на международна закрила. Жалбоподателят е бил уведомен за издаденото решение и
в срок е упражнил правото си да го обжалва пред съда.
Следва да бъде отбелязано, че жалбата до
съда е подадена в преклузивния срок, видно от печата на ДАБ (л.9), като в същия
ден 09.11.2022 г. жалбоподателят подава друга молба (л.8), с която заявява, че
оттегля подадената жалба, а на 11.11.2022 г. подава следваща молба, с която
иска жалбата му да бъде допусната до съда. Т.е., налице е неяснота у самия
жалбоподател относно неговите действия и техните последици.
При издаване на оспореното решение е
спазен материалният закон. Не се спори между страните, а това се потвърждава и
от жалбата до съда, че жалбоподателят е поискал с молба от 18.10.2022 г.
прекратяване на започналото производство по предоставяне на международна
закрила. Това волеизявление на жалбоподателя задължава административния орган да
действа според заявеното желание на чужденеца.
Съгласно чл.15, ал.1, т.5 ЗУБ производството
за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът
оттегли молбата си за международна закрила. Правната норма е
императивна и не позволява вземане на друго решение. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка за начина, по който следва да изпълни
вмененото му от закона задължение, защото единственото възможно поведение е да
издаде решение за прекратяване на производството за предоставяне на
международна закрила.
При
издаване на оспореното решение е съобразена целта на закона, доколкото е даден
превес на изразеното от жалбоподателя желание за начина, по който да приключи
започналото производство по предоставяне на международна закрила.
Административният орган изцяло се е съобразил с искането на жалбоподателя, за
да не се ограничава свободното му движение. Очевидно намеренията на жалбоподателя
са неясни и за самия него, поради което единствената възможност, с която
разполага е да поиска отново започване на ново производство за предоставяне на
международна закрила.
Водим
от всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.М.,
ЛНЧ **********, гражданин на Ливан, с настоящ адрес:***, срещу решение № 15457
от 24.10.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците
(ДАБ) при МС, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут на Г.А.М..
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.85, ал.3 ЗУБ.
Съдия: