РЕШЕНИЕ
№ 18919
гр. С., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110147823 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от /фирма/ срещу СО.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 337,96 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско” за
вреди (повредени два броя десни гуми – предна и задна, и джанти), причинени от
пътно-транспортно произшествие.
Ищецът твърди, че обезщетените вреди настъпили в резултат на осъществено в
гр. С., по /адрес/ срещу административната сграда на „Овергаз“, на 09.11.2017 г. ПТП,
причинено поради попадането в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на лек автомобил „Мазда”, модел 3, рег. № ********, управляван в момента на
настъпване на инцидента от Р. О. Ц.. За настъпилия инцидент бил съставен Протокол
за ПТП № 1703419/09.10.2017 г. Към датата на събитието увреденият автомобил бил
застрахован по застраховка „Каско“, Клауза „П“ (пълно каско), в ищцовото дружество,
полица № ********* от **********, с период на валидност от 14.02.2017 г. до
13.02.2018 г., поради което за причинените от ПТП вреди в /фирма/ била образувана
преписка по щета № ************. Извършен бил оглед на автомобила, като било
1
определено застрахователно обезщетение в размер на 275,96 лева, което било
изплатено на собственика на автомобила на 01.12.2017 г. Поради необходимостта от
репатриране на автомобила от мястото на произшествието, застрахователят заплатил
на пътна помощ (/фирма/) на 11.01.2018 г. разноските за репатрирането в размер на
52,00 лева. Ищецът твърди, че с изплащането на обезщетението и посочените разноски
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който се явявал
именно ответникът, тъй като процесното ПТП настъпило на общински път,
задължението за поддръжката на който било на СО. Дружеството отправило регресна
покана до СО, получена на 30.01.2018 г., за изплащане на процесното обезщетение, но
Общината не изплатила същото. Предвид изложеното, /фирма/ отправя искане за
уважаване в цялост на исковата му претенция, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който СО оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва настъпването на процесното ПТП,
описания от ищеца механизъм, както и доказателствената стойност на съставения
протокол за ПТП. Твърди незаконосъобразност на сключването на застрахователния
договор по застраховка „Каско“ на увредения автомобил. Поддържа, че разноските за
репатриране, претендирани от ищеца, не били в причинна връзка с инцидента.
Ответникът сочи, че преди датата на инцидентна възложил извършването на ремонтни
дейности в района на /фирма/ въз основа на Договор № *********//дата/ г. СО не
оспорва изплащането от ищеца на претендираните от последния суми. Отправено е
искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Третото лице-помагач /фирма/ изразява становище за неоснователност на
предявените искове по подробни доводи, изложени в становище с вх. № 141891 от
22.05.2023 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложената към
исковата молба застрахователна полица № ********* от **********, че между ищеца
ЗАД /фирма/ (като застраховател) и Р. О. Ц. (като застрахован) е сключен
застрахователен договор, по силата на който притежаваното от Р. О. Ц.
МПС.................., рег. № ********, рама № **************, е застраховано по
застраховка „Каско“ на МПС с период на застрахователно покритие от 14.02.2017 г. до
13.02.2018 г. Застрахователната сума по посочената полица е 7600,00 лв. Съгласно
2
договора, покритият риск е определен чрез клауза „Пълно каско“, като видно от Глава
втора от приложимите Общи условия на ищцовото дружество, в него се включват и
щети, причинени от ПТП, като не са посочени ограничения относно вида на ПТП,
причините за настъпването му или произлезлите щети. Процесната полица е
представена в оригинал за констатация в проведеното на 20.06.2023 г. открито съдебно
заседание.
По делото е представен Протокол за ПТП № 703419/29.10.2017 г., съставен от
служител на МВР - автоконтрольор, от който се установява, че при движение от ул.
/адрес/ в посока кв. "В", гр. С., в района срещу сградата на „Овъргаз“, процесното МПС
е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, от което са
настъпили материални щети.
От приложените към исковата молба уведомление Протокол № ********** за
настъпило застрахователно събитие от 09.11.2017 г. и доклад по щета № ************,
се установява, че след извършен оглед и опис на причинените щети, е съставен опис на
претенция № ************/16.11.2017 г. за определяне на имуществените вреди.
Размерът на застрахователното обезщетение, което е изплатено от /фирма/, включващо
стойността за отстраняването на вредите на увредения автомобил и извършените
ремонтни услуги, включително репатрирането на автомобила след настъпване на
процесното ПТП, е определена по фактурна стойност от калкулация на ремонт № 0306-
100-4 и Фактура № **********/ 20.11.2017 г. с доставчик /фирма/ и получател /фирма/
за сумите съответно от 275,996 лв. - за ремонт, и 52,00 лева - за репатриране.
Заплащането от ищеца в качеството му на застраховател на претендираните вземания е
отделено като безспорно между страните обстоятелство с доклада по делото, приет за
окончателен в открито съдебно заседание на 20.06.2023 г.
Ищецът /фирма/ е изпратил покани с изх. № Л-9617/ 20.12.2017 г. за сумата от
286,96 лв., включваща изплатеното обезщетение и направените ликвидационни
разноски по процесната щета, и с изх. № Л-956/29.01.2018 г. за сумата от 337,96 лв.,
включваща първоначално претендираното обезщетение от 286,96 лева и сумата от
52,00 лева, представляваща разноски по репатриране на автомобила. Поканите са
получени от СО съответно на 21.12.2017 г. и на 30.01.2018 г., но отговор по тях не е
подаден.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол №
1689742/07.12.2020 г. и начертаната схема към него. При изготвяне на експертизата
вещото лице е съобразило и свидетелските показания на Р. О. Ц.. Стойността на
причинените щети по автомобила, според експерта, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 389,00 лева. Така изготвеното
3
заключение съдът кредитира изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено.
По делото е разпитан по делегация свидетелят Р. О. Ц. – водачът на лек
автомобил „Мазда”, рег. № ********, към момента на настъпване на процесния
инцидент. Относно ПТП-то Р. Ц. заявява, че същото е настъпило в гр. С., улица /адрес/
в посока кв. В., в района срещу сградата на „Овъргаз“ на 09.11.2017 г. Водачът,
движейки се по пътната лента, „попаднал“ в дупка, която не се виждала, защото имало
локва. Свидетелят посочва, че ПТП- то се е случило в средата на деня, като липсвало
обозначение на мястото, където се намирало препятствието. Лицето заявява, че
превозното средство се движело със скорост, съобразена с метеорологичното време, а
именно под 50 км./ч. Според Ц., дупката, която представлявала процесното
препятствие, била „дълга“, в крайната си част достигала 40-50 см. дълбочина. Относно
метеорологичните условия свидетелят твърди, че валял дъжд по време на ПТП-то. Той
посочва още, че щетите, които настъпили в резултат от „пропадането“ в дупката, се
изразявали в „сцепване“ на две от гумите на автомобила – предна и задна дясна, като
превозното средство не можело да се предвижда на собствен ход, затова се наложило
репатрак да го извози от мястото на инцидента. Така дадените показания съдът приема
за достоверни и ги кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и съответни на
останалите доказателства по делото.
От правна страна:
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Установява се от доказателствата по делото, в частност – от застрахователна
полица № ********* от **********, уведомление-декларация за щета и преписка по
щета № 10017-0301-35132, че към датата на настъпване на процесното ПТП между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил***********, рег. № ********, е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско“.
4
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното процесното
произшествие, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с
чл. 8, ал. 3 от ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП,
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът Столична община. Предвид характеристиките си на юридическо лице, тя
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП. Явно е, следователно, че именно ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. Следва да се отбележи, че СО, като собственик на
пътя, е била длъжна незабавно да сигнализира препятствието по пътното платно и да го
отстрани в най-кратък срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и
придвижване на превозните средства по него (вж. чл. 167, ал. 1 ЗДвП).
Общината е релевирала възражението, че по процесния пътен участък били
извършвани ремонтни дейности въз основа на Възлагане с изх.№ СОА17-ТД288-
13388/20.11.2017 г. по Договор № СО15 – РД- 55- 355 от 22.06.2015 г. с /фирма/.
Договор между ответника и третото лице-помагач е представен от последното (л. 108 и
сл. от делото), като същият е от 11.06.2015 г. – Договор № СО15-РД-55-355, съгласно
чл. 1.1.2 от който за улици, извън посочените в Приложение № 11 към договора,
/фирма/ извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на база конкретни
възлагания по необходимост. Видно от посоченото в Приложения № 11 към договора,
ул. /адрес/ е извън така изготвения списък, съответно – подлежи на ремонт след
изрично възлагане от СО. Посоченото от ответника възлагане от 20.11.2017 г. и
приложените към него документи за извършване на ремонтни дейности не установяват
безусловно, че третото лице-помагач е имало задължение да извърши ремонт именно
на процесния участък от пътното платно. Съгласно доказателствения материал по
делото, процесното ПТП е настъпило на ул. /адрес/ в гр. С., при движение към кв. В.
срещу сградата на „Овъргаз“. Видно от документите за възлагане на ремонтни
дейности, на /фирма/ е било възложено извършването на ремонт на кръстовището на
ул. /адрес/ в гр. С.. Не са ангажирани, обаче, доказателства за идентичност между
посочените участъци от пътното платно на /адрес/ поради което не може да се приеме
за безспорно доказано, че на третото лице-помагач е било възложено извършването на
ремонт именно на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. Следва да се
съобрази още, че твърдяното от ответника възлагане на ремонтни дейности по ул.
/адрес/ е направено на 20.11.2017 г., а процесното произшествие е настъпило по-рано –
на 09.11.2017 г. По делото са представени доказателства и за строително-монтажни
дейности („аварийни“) по /адрес/ извършени през м. февруари 2017 г. и констатирани
като етап на завършване с нарочно съставен протокол от 31.05.2017 г. (вж. л. 85 и л.
5
92). Наличието на два ремонта на тази улица – от м. февруари 2017 г. и по възлагане от
м. ноември 2017 г., но след настъпване на процесното ПТП, сочат, че в периода от м.
март 2017 г. до м. ноември 2017 г. по нея е съществувала необходимост от ремонтни
дейности, изразяващи се в „направа асфалтова кръпка при ръчно изрязване и ръчно
полагане на плътен асфалтобетон“, съгласно възлагането от м. ноември 2017 г. (вж.
л. 76). Тоест, така представените доказателства за извършени по ул. /адрес/ строително-
монтажни дейности също водят до извод за наличие на дупки по улицата в периода, в
рамките на който е настъпил процесният пътен инцидент.
Отделно от изложеното следва да се съобрази, че СО не би се освободила от
задължението си за поддръжка на пътя, дори и да се установи, че по него са били
извършвани ремонтни дейности непосредствено преди настъпването на
произшествието. Общината, като собственик на пътя, върху който се намира
препятствието, е била длъжна незабавно да сигнализира същото по пътното платно и
да го отстрани в най-кратък срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и
придвижване на превозните средства.
Във връзка с оспорванията, направени от ответника в отговора на исковата
молба, относно механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между него и причинените вреди, съдът намира следното:
В хода на процеса са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин
механизма на настъпване на процесното произшествие.
Видно от събраните доказателства, в частност Протокол за №
1689742/09.11.2017 г., съставен от служител на МВР, който е посетил мястото на
инцидента, се посочва, че влекачът „попада в дупка необезопасена и несигнализирана
пълна с вода, при което претърпява ПТП“. В частта, в която са описани наличието на
дупка на пътното платно и вредите по автомобила, протоколът за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като обективира непосредствено установени от компетентен
държавен орган обстоятелства, които полицейският служител е възприел лично.
От неоспореното от страните заключение на изготвената по делото
автотехническа експертиза се налага изводът, че процесният пътен инцидент е
настъпил именно в резултат на пропадане в дупка на пътното платно, като
обезщетените от ищцовото дружество вреди отговарят и са в причинно-следствена
връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол № 1689742/09.11.2017 г. и
начертаната схема към него. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания
по делото свидетел, който описва детайлно механизма на настъпване на инцидента,
включително приблизителните размери на дупката, в която е попаднал управляваното
от него МПС.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на разноските по
6
репатриране на автомобила поради липса на причинно-следствена връзка между тях и
процесното ПТП. Установи се по делото от показанията на разпитания свидетел, че в
резултат на инцидента автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход
поради увреждането на двете гуми, което наложило ползването на репатрак.
Доказателство за действително извършеното репатриране на МПС представлява и
представеният по делото транспортен лист № 018735 от 09.11.2017 г., от който е видно,
че автомобил „Мазда” с рег. № ******** е бил репатриран в деня на настъпване на
процесното ПТП, като цената на услугата е в размер на 43,33 лева без ДДС.
Представени са и доказателства (фактура № **********/ 20.11.2017 г., опис към
същата и платежно нареждане от 11.01.2018 г., приложени на л. 18-20 от делото) за
заплащането на тази сума, ведно с включен ДДС или общо 52,00 лева от страна на
ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“.
Следователно налице е причинно-следствена връзка между репатрирането на
увредения автомобил и процесното ПТП, както и основания за заплащането на
регресно основание в полза на ищцовото дружество.
Наличието на констатираните вреди по застрахования по застраховка „Каско“
автомобил, намиращи се – съгласно констатациите на автотехническата експертиза – в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, и заплащането на обезщетение от
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и установеното в хода на
производството задължение на СО да обезопаси пътното платно, на което е настъпил
инцидентът, обуславят наличието на материално-правните предпоставки за
уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността на щетите по лек автомобил „Мазда“, рег. № ********,
причинени в резултат на процесното произшествие, възлиза на сумата от 389,00 лева,
определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, на база на
описанието на вредите в изготвения от ищцовото дружество опис. Заплатеното от
/фирма/ АД застрахователно обезщетение, чието изплащане дружеството претендира
от ответника на регресно основание, е в по-малък размер – 337,96 лева, от
определената от вещото лице стойност на ремонта на причинените от процесното
произшествие щети. Поради тази причина предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло за сумата от общо 337,96 лева, включваща изплатеното застрахователно
обезщетение за ремонт на автомобила в размер на 275,96 лева, разходите за
репатриране на автомобила в размер на 52,00 лева и ликвидационни разноски в размер
на 10,00 лева.
Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото същият, поради своя
акцесорен характер, е обвързан с основателността на главния иск. По делото са
представени доказателства за изпратена от ищеца до СО регресна покана с изх. № Л-
956/29.01.2018 г., с получаването на която ответникът е поставен в забава спрямо
7
дължимостта на процесното регресно вземане. Поради това искът за присъждане на
законна лихва за забава следва да бъде уважен до пълния предявен размер, определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в размер на 530,00 лева,
съобразно искане, обективирано в представения списък по чл. 80 ГПК за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебно техническа експертиза и
депозит за разпит на свидетел.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СО,
БУЛСТАТ: **********, с адрес гр. С.,/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 337,96 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско П –
Пълно каско“, полица № *********, за вреди, причинени на лек автомобил „Мазда“,
рег. № ********, от настъпило на 09.11.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба –01.09.2022 г. – до
окончателното изплащане, както и сумата от 102,98 лева, представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 05.09.2019 г. до 31.08.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, БУЛСТАТ: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. /адрес/, сумата от 530,00 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски в хода на производството.
Решението е постановено при участието на /фирма/ като трето лице-помагач на
страната на ответника СО.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9