№ 14165
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110157697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и се намира във втора фаза – по
извършване на делба.
С влязло в законна сила , e допуснат до делба следня недвижим имот:
- Апартамент 49 с идентификатор № ***, намиращ се на адрес: град София,
ж.к. Люлин 5, бл. 561, вх. 3, ет. 13, състоящ се от: три стаи, дневна, столова с кухненски бокс
и сервизни помещения, със застроена площ от 3 26.17 кв.м., с прилежащо таванско
помещение № 21 с полезна площ 5.70 кв.м., и 2.456 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
При КВОТИ: 1/2 идеални части за Г. С. Г. с ЕГН **********, 1/2 идеални
части за Д. Е. А., ЕГН **********.
С молби след допускането на делбата, съделителката Д. Е. А. е предявила
претенции по сметки, по см. на чл. 346 ГПК.
Ответникът претендира от ищцата и заплащането на сумата 188, 24 лева
представлява разходи за заплащане на ремонт на общи части/покрив/ към етажната
собственост, в която се намира процесния апартамент
Ответницата претендира от ищцата и заплащането на сумата 552,90 лева,
представлява заплатени разходи за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци
към СО- Район Люлин за периода от 2018г до 2022г включително.
Ответницата претендира от ищцата и заплащането на сумата размер от 6866,66 лв.,
1
представляваща сума за извършени подобрения в имота.
По делото е изготвена съдебнo-техническа и оценителна експертиза, която съдът
приема изцяло, като правилна, логична и обоснована.
Според вещото лице, отчитайки вида, големината и разпределението на
апартамент № 49, съгласно правилата и нормативните изисквания, е реално неподеляем.
Съгласно изчисленията на вещото лице-пазарната стойност на апартамент № 49 е в
размер на 214 500 лв.
По делото е изготвена и допълнителна съдебнo-техническа и оценителна
експертиза, въз основа доказателствата по делото и след оглед от вещото лице, която съдът
приема изцяло, като правилна, логична и обоснована. Съгласно заключението описаните в
молбата на съделителите строителни работи в имота Стойността на направените от
ответницата подобрения към момента възлиза на 12 818 лева. Тези подобрения са увеличили
пазарната стойност на имота с 6 785 лева.
Стойността на имота преди подобренията е била около 207 715 лева, а стойността
на имота след извършване на подобренията е 214 500 лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна, достигна до следното:
По способа за извършване на делбата:
По отношение на делбата на ап. № 49:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез
кой способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.
В настоящия случай съдебната делба е допусната върху реално неподеляемо
жилище, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни
обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла
на чл. 203, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
С оглед на горния извод и доколкото делбата не може да бъде извършена нито
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, съдът счита, че
прекратяването на съсобствеността по отношение на апартамент № 49 следва да стане чрез
основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имотите на публична продан.
По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция на ищцата по чл. 30, ал.3 ЗС:
Ответникът претендира от ищцата и заплащането на сумата 188,24 лева
представлява разходи за заплащане на ремонт на общи части/покрив/ към етажната
2
собственост, в която се намира процесния апартамент. Правното основание на претенцията
е чл. 30, ал. 3 ЗС. Извършените разходи са доказани същите са необходими за запазване на
имота, поради което всеки съсобственик дължи половина от разходите. Ремонта е извършен
през месец юни 2022 г. Разходите са обща стойност на 376, 84 лв. и са заплатени изцяло от
ответницата, видно от представените писмени доказателства на л. 79 от делото, поради това
ищцата следва да изаплати сумата от 188, 24 лева., с огелд което искът следва да се уважи
изцяло.
По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция на ищцата по чл. 30, ал.3 ЗС:
Ответницата претендира от ищцата и заплащането на сумата 552,90 лева,
представлява заплатени разходи за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци
към СО- Район Люлин за периода от 2017г до 2022г включително. Правното основание на
претенцията е чл. 30, ал. 3 ЗС. От представените доказателсвна е видно, че ответницата е
заплатила всичси данъци и такси за имота в размер общо на 1105 , 80 лв., поради
което има право на половината от платената сума, тъй като същите са необходими за веща.
По тази причина искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция на ответниците по чл. 61, ал.2
ЗЗД:
Съгласно чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане
на делбата съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и
доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват обективно съединени
във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията
между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на
съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е да бъдат квалифицирани с оглед
изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. При определяне
на правната квалификация на претенцията следва да се съобрази задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85/1968 г. в неотменената с постановлението част,
касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от съсобствениците
извършат подобрения в съсобствения имот. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че ако
съсобственикът владее частите на другите съсобственици за себе си, той е владелец на целия
имот и има правата по чл. 72-74 ЗС. Ако съсобственикът не е владелец на частите на
останалите съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на
съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС - ако те са
извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са извършени без съгласието на
останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията следва
да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. чл. 60-62 ЗЗД, а
ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59 ЗЗД.
В константанта практика на ВС и ВКС - Решение № 56 от 3.07.2020 г. на ВКС по
3
гр. д. № 2786/2019 г., I г. о., ГК, Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС,
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011
г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. №
1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189 от 2011
г. на ВКС, ГК, I г. о., се приема, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота
без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на
частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения,
необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им - чл. 61, ал. 2
ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот.
В случая направените подобрения са увеличили пазарната стойност на имота с 6
785 лева., съгласно неоспорената по делото експертиза, поради което половината от
тази стойност се дължи от ищцата, тъй като ответницата със свои средства е
извършила подобренията в имота.
По този начин искт следва да се уважи до размера на 3392, 50 лв., като се отхъврля
до пълния предявен размер от 6866,66 лв.
По разноските по делото:
На основание чл. 355 от ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се
определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото.
Общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на разноските съобразно
изхода на спора не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на
всяка страна /ищец и ответник/. Това правило се прилага за производството пред районния
съд като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно
имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората
фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички останали
разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за
адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка
страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове,
специфичното правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното
производство - по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където
разпределението на разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /например: Определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. №
4
1308/2014 г. на IV-то г. о., Определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-
во г. о., Определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и др. /.
Доколкото в случая всички разноски се свързват единствено с допускането до
делбата, то разноските, които е извършила всяка страна остават за нейна сметка. По
претенциите за сметки не са направени искания за присъждане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
следнитедопуснати до съдебна делба недвижими имоти:
- Апартамент 49 с идентификатор № ***, намиращ се на адрес: град София,
ж.к. Люлин 5, бл. 561, вх. 3, ет. 13, състоящ се от: три стаи, дневна, столова с кухненски бокс
и сервизни помещения, със застроена площ от 3 26.17 кв.м., с прилежащо таванско
помещение № 21 с полезна площ 5.70 кв.м., и 2.456 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал.2 ЗЗД Г. С. Г. с ЕГН
**********, да заплати на Д. Е. А., ЕГН **********, сумата от 3392, 50 лв., предствляваща
половината от увеличили пазарната стойност на имота в следствие на извършени
подобрения, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал.2
ЗЗД за горницята над 3392, 50 лв. до пълния предявен размер от 6866,66 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал.3 ЗС Г. С. Г. с ЕГН
**********, да заплати на Д. Е. А., ЕГН **********, на сумата 188, 24 лева ,представлява
разходи за заплащане на ремонт на общи части/покрив/ към етажната собственост, в която
се намира процесния апартамент.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал.3 ЗС Г. С. Г. с ЕГН
**********, да заплати на Д. Е. А., ЕГН **********, сумата 552,90 лв., представлява
заплатени разходи за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци към СО-
Район Люлин за периода от 2017г до 2022г включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Д. Е. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата 4290 лв. - държавна такса върху стойността на
дела й и сумата от 135,70 лв. - държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки,
предявена по реда на чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, Г. С. Г. с ЕГН ********** ,, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата 4290 лв. - държавна такса върху стойността на
5
дела й и сумата от 165,35 лв. - държавна такса върху уважените претенции по сметки,
предявени по реда на чл. 346 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6