Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
05.11.2020
г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Петя Антова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа
докладваното от съдия Начева АНД № 1912 по описа на същия съд за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр.
София, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, р-н „Надежда“,
представлявано от управителя Н.Г.Н. – против НП
№ 1049/04.09.2020 г. на *** на Басейнова
дирекция – „Дунавски район“ /БДДР/ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.200, ал.1,
т.1, б.“а”, във вр. с чл.44, ал.1 от ЗВ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, като сочи съображения от материалноправно и процесуалноправно естество и моли съда
за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява,
като не ангажират допълнителни доказателства, освен тези по жалбата.
Ответникът
по жалбата – *** Басейнова дирекция „Дунавски район”
гр. Плевен – редовно призовани, представлява се от юрк.
Ц.Х., която изразява становище по нея, в което моли за потвърждаване на НП.
Съдът
като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на процесуалните
представители, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
На
05.03.2020г., е извършена проверка по документи, на място – в сградата на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр. Плевен – в ***, при
която е установено водовземане без действащо
разрешително за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., съгласно подадена
декларация по чл.194б от Закона за водите от „***” ЕООД, гр. София, с ЕИК ***,
с вх. № КД-07-1166/05.02.2020г. за водовземане от ***”,
както и, че общото иззето водно количество за посочения период, от посочения
водоизточник, е 3547,5 куб.м. или 0,11 л/сек. Установено е, че за периода от
01.01.2019г.-31.12.2019г. липсва действащо разрешително за водовземане
от ***”, съгласно Закона за водите с титуляр „***” ЕООД гр. София с ЕИК ***.
Поради това е налице нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите. При така
установеното нарушение е съставен АУАН № 1113/05.03.2020г., предявен и връчен
на представляващия дружеството. В законоустановения срок не е постъпило
възражение. По повод същия АУАН било издадено оспореното НП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на актосъставителя И.С.Г.,
които поддържат направените констатации в АУАН и които съдът кредитира като
последователни, обективни, непредубедени и логични. От тях по несъмнен начин се
изяснява описаната фактическа обстановка, като показанията на свидетелката Г.
следва да се възприемат като такива. Възприема се посочената фактическа
обстановка и от събраните писмени доказателства – наказателно постановление и
акт за установено административно нарушение в оригинал с разписки за връчването
им, покана за съставяне на АУАН, Декларация за водовземане
от повърхностни /подземни/ минерални води по чл.194б от ЗВ за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г.
– на л.16-17; Заповед №20/02.03.2020г. на МОСВ-БДДР-Плевен на л.18-19; Трудов
договор №178/20.03.2015г. на л.20-21 от делото.
Междувпрочем
установения при проверката факт на водовземане
осъществявано от „***” ЕООД, гр. София с ЕИК *** без действащи разрешителни за водовземане, за периода от 01.01.2019г.-31.12.2019г., от
посочените водоизточници не се оспорва. Твърди се от страна
на ж-ля и представляващите го, че е налице неправилно възприемане на фактите
като административно нарушение, тъй като същото е следвало да се третира като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът,
след преценка на събраните гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на
съдебното следствие, счита за изяснено следното от правна страна:
НП
е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В хода на
проведения административнонаказателен процес не е
допуснат съществен порок, обосноваващ незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление или да ограничава правото на защита на
административно наказаното лице. Правилно и законосъобразно при проверката е било
възприето, че от „***” ЕООД, гр. София с
ЕИК *** е било осъществявано водовземане без
действащо разрешително за водовземане за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г., от ***“, както и, че общото иззето водно количество, за посочения
период, от посочения водоизточник е 3547,5 куб.м. или 0,11 л/сек.
Описаните
в АУАН обстоятелства безспорно изясняват съставомерност
на осъщественото административно нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от
ЗВ. Тази норма определя, че се изисква разрешително
за водовземане във всички случаи, освен в предвидени
в същата разпоредба изключения, за които няма спор, че не са налице. По делото е установено
по несъмнен начин, липсата на разрешително за водовземане
от страна на ж-ля за посочения период и досежно
визирания водоизточник. В тази връзка
т.7 на Пар.1 от ДР на ЗВ определя понятието „водоползване” като обхващащо „всички дейности, свързани с отнемане на води от водните
обекти”, като изводимо от т.36 на същия параграф това може да бъде и вода
предназначена за питейно-битови цели. Т.е. Водовземането или ползването на водите с
цел питейно-битово водоснабдяване или добиването на води, което е извършвано от
дружеството безспорно представлява водовземане по
смисъла на ЗВ, като тази дейност по водовземане/отнемане/добиване
на води от дружеството е декларирана в декларации от самия жалбоподател.
При така установените обстоятелства съдът
намира, че законосъобразно административно наказващият орган е приел, че следва
да бъде санкциониран жалбоподателят за осъществено административно нарушение
на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ. Той правилно е възприел
жалбоподателя като нарушител, осъществил административното нарушение.
Впоследствие законосъобразно е била определена от наказващия орган и санкцията
по реда на чл.200,
ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ, която е и относимата
санкционна разпоредба. В тази разпоредба размерът на санкцията е определяем в
установени граници – от 150 лв. до 1000 лв., като преценката за точния размер е
на АНО. В конкретния случай на жалбоподателя – „***” ЕООД гр. София е наложено
наказание в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН – като в
съответствие с разпоредбата на чл.200, ла.1, т.1, б.”а” от ЗВ, която предвижда
наказание в размер от 150 до 1000 лв. за водовзмеане
без разрешително до 1л на секунда, в случая е прието, че наказанието следва да
е минималното от 150 лв.
Предвид на изложеното НП
№ 1049/04.09.2020 г. на *** на Басейнова дирекция
– „Дунавски район“ гр. Плевен следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №1049/04.09.2020
г. на *** на Басейнова дирекция – „Дунавски район“
/БДДР/ гр. Плевен, с което на „***“ ЕООД гр. София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Надежда“, представлявано от управителя Н.Г.Н. за
нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.1,
б.“а“, във вр. с чл.44, ал.1 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му
от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: