Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в
закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 8875 по описа на съда за 2019 г., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на процесуалния представител на Г. Ф. срещу постановление от 17.06.2019
г. на частен съдебен изпълнител рег. № 920 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20199200400492,
с което е оставено без уважение възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че сумата от 618 лева
адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя е прекомерно и не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Извършените от
представителя на взискателя изпълнителни действия се изразявали в подаване на
молба за образуване на изпълнително дело, а съдебният изпълнител наложил запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки в „У.К.Б.“ АД. Тъй като Г. Ф. бил
сигурен платец, налагане на запор на сметките му не се налагал. Моли
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лева, евентуално
да се намали до сумата по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Моли съдът да
измени и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Пълномощникът на
взискателя И.А.М., действащ чрез законния си представител А.М.Т.– адв. М. Д.
счита жалбата за неоснователна, тъй като размерът на дълга от 5 975.89
лева, както и местожителството на взискателя извън гр. София обосновавал
фактическа и правна сложност на делото. Цялостната организация и защита на
взискателя била поета от процесуалния му представител, който изрично посочил
начините на изпълнение и изпълнителните способи.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20199200400492 по описа на ЧСИ рег. № 920 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
на 05.06.2019 г. от адв. М. Д., пълномощник на И.А.М., действащ чрез законния
си представител А.М.Т., молба, към която е приложен изпълнителен лист, според
който длъжникът Г. Ф. е осъден да заплати на И.М.сумата от 4 400 лева,
ведно със законната лихва от 25.11.2015 г. до окончателното изплащане.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие от 05.06.2019 г., от който е
видно, че взискателят е заплатил в брой на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
сумата от 618 лева за образуване и водене на изпълнително дело срещу Г. Ф..
В молбата адв. Д.
е поискала от ЧСИ рег. № 920 да образува изпълнително дело срещу Г. Ф. и да
наложи запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в посочените в
молбата сметки, както и да събере вземането на доверителя за разноски в
изпълнителното производство и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
618 лева.
До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 10.06.2019 г. На същата
дата длъжникът е подал до съдебния изпълнител възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, както и за редуциране на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
С постановление
от 17.06.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение.
Съобщението за
постановлението е връчено на длъжника на 21.06.2019 г. и на 26.06.2019 г. Г. Ф.
е подал жалба срещу отказа за намаляване на размера на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По същество на жалбата, съдът намира
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
изрично е посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 20199200400492, по искане на процесуалния
представител на Г. Ф. се е произнесъл с отказ да намали размера на разноските
за адвокатско възнаграждение, който отказ подлежи на обжалване пред съда.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на
частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК и намира следното:
Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 920
на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство и предприемане
на изпълнителни действия е подадена от представител на взискателя И.М., като
същата материализира и изявлението му за извършване на изпълнителни действия,
насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист – запор на банкови
сметки на длъжника.
Според нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.
2.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно разпореждането на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказал да намали адвокатското възнаграждение до
размера на сумата от 200 лева.
Доводите на
жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до 200
лева са основателни. Освен образуване на изпълнителното дело и изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, длъжникът не е дал повод съдебният
изпълнител да предприема други действия. Запорът на сметката на Г. Ф. се е
оказал ненужен, тъй като в срока за доброволно изпълнение сумата по
изпълнителния лист е изплатена изцяло. Длъжникът е превел и дължимите такси по
изпълнителното дело и разноските за адвокатско възнаграждение от 618 лева,
въпреки основателните си възражения срещу дължимостта му в посочения размер.
Не може да бъде
споделен доводът на адв. Д., че сумата по изпълнителния лист представлява
фактическа и правна сложност на делото. Последната се определя от вида и броя
на процесуалните действия; свързва се и усилията на взискателя да поддържа
висящността на делото, като подава молби с посочване на изпълнителни способи за
събиране на дълга. В случая, освен подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, с посочване и на начина на изпълнение, други действия не се
е наложило да бъдат извършвани, поради което е необосновано присъждане на
разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на
изпълнителното производство.
След получаване
на поканата за доброволно изпълнение на 10.06.2019г., на 14.06.2019 г.
длъжникът е заплатил всички дължими от него суми. Пълномощникът на взискателя не
е извършвал други действия по представителство и защита, представляващи
действие по правна защита и съдействие, което да налага да се възложат в тежест
на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева
хонорар за образуване на производството. На основание § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. върху сумата от 200 лева се начислява ДДС, което в случая е в
размер на 40 лева.
По така
изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на представителя на
взискателя следва да се намали до 240 лева.
Таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ не е определена върху материален интерес, включващ разноски в
изпълнителното производство, а единствено върху сумата по изпълнителен лист от 31.05.2019
г. Нейният размер е правилно определен и в тази част не се налага корекция на
приетите по делото разноски.
С оглед извода за
основателност на подадената от Г. Ф. частна жалба и предвид обстоятелството, че
именно взискателят е станал причина за настоящото производство, И.М.дължи да
заплати разноски в размер на 25 държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 17.06.2019 г. на ЧСИ, рег. № 920
по изп.д. № 20199200400492 за намаляване на дължимите от Г. Ф. разноски за
адвокатско възнаграждение над сумата от 240 лева.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, действащ чрез законния
си представител А.М.Т., с адрес с. М., община Борован, обл. Враца, ул. *******да
заплати на Г. Ф., ЕИК *******, с адрес *** сумата от 75
лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.