Определение по дело №405/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 607
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 22 юли 2019 г.)
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20191400500405
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  ...

 

гр. Враца, 22.07.2019 г.

 

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

        Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА

              Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. ч. гр. дело № 405 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството се развива по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на длъжника в заповедното производство – В. Луканов И., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. К.Н., с адрес ***, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 01.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4360/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, V-ти гр. състав, издадена по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 и 7, с която е разпоредено длъжникът В.И. да заплати на заявителя-кредитор парични суми, както следва: 190,18 лв. – главница по договор за потребителски кредит LD**********/03.04.2008 г.; 304,64 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 17.01.2009 г. до 17.03.2009 г.; 17,22 лв. – законна лихва за периода от 05.12.2015 г. до 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2016 г. до изплащането на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които е образувано ИД № 20178990400205 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899, с район на действие ОС - Враца.

Длъжникът твърди, че на 16.04.2019 г. узнал за издадената заповед за изпълнение, както и издадения впоследствие изпълнителен лист, след получаване на съобщение за образувано изпълнително дело № 20178990400205 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899, с район на действие ОС - Враца.

Навежда доводи за наличието на хипотезите, предвидени в чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, като излага съображения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, както и че същата не му е връчена лично и в деня на връчването ѝ той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Изтъква, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като от месец януари 2016 г. постоянно живее във Франция, където работи и към настоящия момент, а в България идва само по време на платен годишен отпуск. В подадено от В.И. допълнително възражение подробно се развива теза за недължимост на посоченото в заповедта вземане, като се излагат съображения за изтекла погасителна давност на вземането за главница, лихви и разноски. Навеждат се доводи и за наличие на основание за отмяна на процесната заповед за изпълнение, тъй като взискателят е придобил вземането си чрез цесия, за която длъжникът не е бил редовно уведомен преди издаването на заповедта. Иска се от съда възражението да бъде прието, да се спре изпълнението по ИД № 20178990400205 по описа на ЧСИ И.Ц., да се върне делото на първоинстанционния съд за даване указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и ако са налице условията на чл. 411, ал. 2, т. 4, служебно да се обезсили заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист.

Към възражението длъжникът представя доказателства – трудов договор на френски език, подписан на 18.12.2015 г., с превод на български език и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от 25.04.2019 г.

Ответникът по възражението и кредитор по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е подал отговор в законоустановения срок.

Врачанският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите, изложени във възражението, намира за установено следното:

Възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок, течащ от момента, в който длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение. Видно от представените писмени доказателства, същият е узнал за процесната заповед най-рано на 17.04.2019 г. с получаването на съобщението за образувано изпълнително дело на съдебния изпълнител, по пощата от представител на длъжника – К. К. М. /на гърба на пощенския плик е поставено клеймо на пощенската станция по доставяне – гр. Троян с дата 17.04.2019г./, а настоящото възражение е депозирано в ОС – гр. Враца на 09.05.2019 г., предвид което настоящият съдебен състав намира, че възражението е допустимо.

Разгледано по същество, възражението е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда правната възможност за длъжника, който не е могъл да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 31.10.2016 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Л. И.. На 01.11.2016 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните от кредитора парични суми.

За връчването на длъжника на заповедта за изпълнение следва да намерят приложение общите правила на ГПК за връчване на съобщения. Съгласно чл. 38 от ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В настоящия случай на 01.11.2016 г. е изготвена адресна справка в НБДН за В.И., от която е видно, че посоченият в заявлението адрес съвпада с постоянния и настоящия му адрес. Съобщение до този адрес -  ***, с препис от заповедта за изпълнение, е изпратено за връчване на длъжника на 02.11.2016 г. При неколкократни посещения – на 03.11.2016 г., 07.11.2016 г., 09.11.2016 г., 24.11.2016 г., 30.11.2016 г. и 04.12.2016 г., длъжностното лице не е успяло да връчи заповедта за изпълнение, като е удостоверило, че не е могло да намери адресата и не е открито друго лице, което да получи съобщението, посочвайки, че на адреса няма никой.

Същевременно, съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 от ГПК /Ред., ДВ, бр. 59/2007 г./, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съдебната практика преди изменението на чл. 47, ал.1 от ГПК /ДВ., бр. 86 от 2017 г./ приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о./. В настоящия случай връчителят е посетил единствения известен по делото адрес шест пъти в продължение на повече от един месец, по различно време, включително извън обичайно установеното работно време/в 18:00 часа/ и един от които в почивен ден – 04.12.2016 г./неделя/, т.е. в обичайното време за пребиваване на адреса. Длъжностното лице е удостоверило, че на адреса няма никой, следователно не е открило нито адресата, нито лице от неговите домашни, което да получи съдебните книжа. Съобразявайки тези обстоятелства, районният съд на 06.12.2016 г. е разпоредил залепването на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като връчителят е удостоверил, че на 09.12.2016 г. е залепил уведомление на вратата на апартамента на длъжника и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия.

Районният съд, след като е установил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 е била връчена на длъжника чрез прилагане на законната фикция, уредена в чл. 47, ал. 5 от ГПК - с изтичане на двуседмичния срок за получаване на съобщението в канцеларията на съда от момента на залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК /на 09.12.2016 г./, законосъобразно е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен на 10.01.2017 г.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че е изпълнена нормативно уредената процедура по връчване чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, като са съобразени общите правила на ГПК за връчване на съобщения. Редовното връчване на заповедта е удостоверено в заповедното производство чрез прилагане на екземпляр от уведомлението и не е опровергано от данните по делото.  Ето защо следва да се приеме, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била връчена надлежно и първата група доводи във възражението на длъжника се явяват неоснователни.

Втората правна възможност, на която се позовава длъжникът/чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК/, е налице, когато заповедта за изпълнение не му е връчена лично/например връчена е на друго лице или е залепено уведомление/ и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че е налице първата предпоставка, тъй като заповедта не е връчена лично на длъжника. Не е изпълнена обаче втората от предвидените предпоставки, като съображенията за това са следните:

Под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване/арг. чл. 48, ал. 7 КМЧП/. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

От представеното копие на трудов договор на френски език с превод на български език съгласно правилото на чл. 185 от ГПК, се установяват обстоятелствата, че договорът е подписан между длъжника и работодателя на 18.12.2015 г., сключен е за неопределен период от време, започващ от 04.01.2016 г., като договорът става окончателен след 2-месечен пробен период. Несъмнено е, че полагането на труд в населено място, находящо се във Франция, предполага, че центърът на живот и социалните връзки на лицето са съсредоточени извън България. Сам по себе си обаче фактът, че длъжникът е сключил трудов договор с френски работодател на 18.12.2015 г., не доказва нито действителното му постъпване на работа на 04.01.2016 г., нито продължаващото полагане на труд в чужда държава към деня на връчване на заповедта за изпълнение – 23.12.2016 г./чрез прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК/. Представеният трудов договор не удостоверява, че през твърдения период, длъжникът действително е живеел във Франция, нито сочи за трайни връзки от личен или професионален характер на лицето с това място, и не може да установи липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Индиция в тази насока не представлява и представената декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от 25.04.2019 г, в която е декларирано, че от месец януари 2016 г. постоянното местоживеене на длъжника е във Франция. Декларацията за гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е частен документ, съдържащ изгодни за своя издател обстоятелства, и като такъв съставлява доказателство само, че изявленията, което се съдържат в него, са направени от лицето, което го е подписало, но не доказва достоверността на тези обстоятелства.

Не е представена информация и от гражданските регистри, че лицето има постоянно пребиваване в чужбина, което сочи, че то е приело, комуникацията му с официалните органи в България да се води на постоянния му адрес.

Предвид гореизложеното, не може да се приеме за установено по делото, че към деня на връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Следва да се отбележи също, че предметът на настоящото съдебно производство се свежда единствено до преценка налице ли са предвидените в чл. 423, ал. 1 от ГПК основания за подаване на възражение и правомощията на въззивния съд са ограничени само до приемане на това възражение, поради което изложените доводи относно недължимостта на вземането, предмет на заявлението, направеното възражение изтекла погасителна давност и ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, са неотносими, поради което съдът не счита за необходимо да ги обсъжда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счете възражението, с което е сезиран, за неоснователно, поради което същото не подлежи на приемане, а изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не се спира /по арг. от противното основание от правилото на чл. 423, ал.3, изр.2 ГПК/. Заповедта не е била издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, поради което тя и издаденият служебно въз основа на нея изпълнителен лист, не следва да бъдат обезсилени служебно.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 НЕ ПРИЕМА възражението на В. Луканов И., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. К.Н., с адрес ***, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 и 7, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4360/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, V-ти гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.         

         

                              2.