П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София,  15-ти февруари 2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І – 9 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

Председател:		МАРИЯ КУЗМАНОВА
Секретар:	ЮЛИЯ АСЕНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия КУЗМАНОВА гр.д.  № 5604 по описа за 2017 г.

На именното повикване в 14,25 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ М.М.С. –  лично.

ОТВЕТНИКЪТ П. НА РБ –  представлява се от прокурор А. С..

СТРАНИТЕ (поотделно) – Моля да се даде ход на делото.

С Ъ Д Ъ Т 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и ГО ДОКЛАДВА съобразно определението на съда за насрочване на делото от 02.10.17 г.

ДОКЛАДВА постъпилия и изпълнен разпит по делегация от РС - Стара Загора с изх. № 289/2018 г. от 19.01.18 г., както и постъпилата пр.пр. № 5436/2013г. по описа на РП – гр. Стара Загора.

ДОКЛАДВА постъпило становище от ищеца с вх. № 22082/15.02.18 г. с приложени доказателства и направени доказателствени  искания.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПИ към изясняване фактическата страна на спора.

ИЩЕЦЪТ  – Поддържам изцяло ИМ и доказателствата, които съм приложил към нея. Днес регистрирах  и писмено становище в регистратурата на СГС, което поддържам и моля да приемете по делото.

По отношение на присъстващия днес в съдебно заседание прокурор, аз искам първо съда да провери дали същият е легитимен представител на П., за да се яви в днешното съдебно заседание, тъй като съм имал подобен случай, когато по мое дело на втора инстанция се установи от юрисконсулт на самата П. на РБ, че този прокурор, който е писал, не е бил легитимен. Говоря за дело, което се гледа тогава в СГС.

Моето искане е да бъде проверено дали прокурор А. С. е легитимно представлява П. на РБ.

Заявявам че не ме прегледаха в Психодиспансера, нямаше преглед. Аз избягах от там, защото очаквах саморазправа с мен, каквато всъщност се случи. Към дата 19.11.13 г. аз нямах шофьорска книжка, нямах и международен паспорт. Към настоящия момент нямам шофьорска книжка, но имам международен паспорт. През 2013 г. бях управител на фирма „М.**“ ЕООД, която фирма беше колективен кореспондент на няколко национални телевизии за района на Стара Загора и Сливен. Основната телевизия беше „Нова телевизия“.

ПРОКУРОР А.ОВ – По отношение на заявеното от ищеца  дали съм компетентен или не, аз считам че съм компетентен да се явя в днешното съдебно заседание, защото в ЗСВ е казано, че П. е единна и централизирана и всеки прокурор може да я представлява. Също така представлявам П. по силата на чл. 10 от ЗОДОВ, където участието на прокурор по дела от ЗОДОВ е задължително. Ищецът най-вероятно има предвид производство по чл. 49 вр. чл. 45 ГПК, където се изисква изрично пълномощно и се явяват юристи на П., но делото в случая е по ЗОДОВ и е задължително участието на прокурор, като не е необходимо да бъде представено по делото изрично  пълномощно по отношение на представителната власт.

ИЩЕЦЪТ  – Аз считам, че ако само по тази причина участва господин  А.ов, тук става въпрос за конфликт на интереси. Той от една страна представлява П., а от друга страна – наблюдава, защото делото е срещу П..

СЪДЪТ намира становището на ищеца относно липсата на пасивна легитимация на представителя на П. на РБ - прокурор А. С. за неоснователно. По делата по ЗОДОВ П. на РБ се представлява от прокурори, същите не представят пълномощни по делата, а и няма такова изискване съгласно ЗОДОВ.Освен това съгласно чл. 136 ал.1 ЗСВ П. е единна  и структурата й е в съответствие със тази на съдилищата.Делото е заведено пред СГС и участва прокурор от СГП.

ИЩЕЦЪТ (лично) – Аз съм длъжен в такъв случай да кажа и следното: по същия начин оспорвам и участието на прокурор Г.Г., който участваше в делото в Стара Загора, т.е. по същия начин оспорвам и легитимността на участието на прокурор Г.Г. при разпита на свидетелите по делегация в Стара Загора.

ПРОКУРОР А.ОВ – Оспорвам ИМ. Поддържам писмения отговор на ИМ. Считам че не е налице фактическия състав за отговорността по ЗОДОВ на П. в конкретния случай.

СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

             ДОКЛАДВА делото.

             ИЩЕЦЪТ твърди, че на 19.11.2013 г. в дома му дошли 2 полицаи и насила го завели в ЦПЗ за задължителен преглед при дежурен психиатър. Избягал, защото счел че ще бъде задържан в ЦПЗ-то, но личната му карта останала в Болницата, без да му бъде върната. Сочи че щял незаконно да бъде настанен за лечение и незаконно лекуван с лекарства. Сочи че разпореждането на прокурора за отвеждането му в ЦЗП е незаконосъобразно и го приравнява на „задържане под стража“ и отвличане. Претърпял неимуществени вреди, стрес и невъзможност да започне работа за каквато имал предложение, тъй като 50 дни се укривал в къщи, не смеел да излезе от страх, за да не го закарат в ЦЗП-то за което претендира обезщетение в размер на посочената в ИМ сума.

             ОТВЕТНИКЪТ е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан по аргументи подробно изложени.

             Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. 

              Доказателствената тежест се разпределя, както следва: 

              ИЩЕЦЪТ следва да докаже: настъпването на твърдения вредоносен резултат, вкл. характера и обема на вредоносните  последици, които твърди че е понесъл. Правното действие на акта на прокурора веднъж се сочи като психиатричен преглед, а втори път като прокурорско настаняване за лечение в ЦПЗ и наличието на пряка причинно следствена връзка между настъпването на вредите и правните последици на твърдените актове.

             ОТВЕТНИКЪТ  следва да докаже положителните юридически факти на които основава възраженията си относно основателността на  иска.

             СЪДЪТ на осн. чл. 146, ал.2 ГПК

         О П Р Е Д Е Л И:

             УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства: 1/ че насилствено е бил отведен в ЦПЗ; 2/ че неколкократно е бил търсен да бъде отведен отново в ЦПЗ;  и 3/ че в този период е имал предложение и възможност да започне работа.

            СЪДЪТ на осн. чл. 146, ал.3 ГПК

                   О П Р Е Д Е Л И:

            ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните за становище по доклада на делото.

            ИЩЕЦЪТ  – Не съм съгласен с този доклад, който вие току що изказахте в съдебно заседание. Не съм съгласен с това, че трябва да доказвам нещо повече, предвид обстоятелството, че има свидетелски показания, не виждам какво има да доказвам повече. Съгласен съм с доказателствената тежест, но не съм съгласен, че не съм доказал иска, т.е. аз не съм съгласен, че не съм доказал твърденията си, които съм посочил в ИМ. Аз твърдя, че съм доказал всичко, описано в ИМ.

ПРОКУРОР А.ОВ – Моля съда да допълни доклада, защото в определението на съда от 02.10.17 г. и в доклада не е отразено становището на П., като ответник и по специално, а именно: че искът не е основателен и че не е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ,  тъй като не е осъществен незаконен акт, и второ – ако съдът приеме, че иска е допустим и основателен, моля по правилата на местната подсъдност производството по това дело да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на компетентния за това съд, а именно: на ОС – Стара Загора.

Съдът намира искането за допълване на доклада от страна на представителя на ответника за неоснователно дотолкова, доколкото съдът посочи по-горе, че ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска като неоснователен и недоказан по аргументи, които подробно са изложени и не счита, че е необходимо в един доклад да се посочва какво точно е казано в този отговор.

При тези мотиви, С Ъ Д Ъ Т

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проекто – доклада за окончателен доклад по делото.

ПРИЕМА представените писмени доказателства с ИМ и постъпилите по делото пр.пр. № 5436/14.11.17 г., проведената делегация от 23.01.18 г. и становището на ищеца от 15.02.18 г.

ИЩЕЦЪТ (лично) – Аз по ЛК живея на адрес в гр. София.            Ищецът представя на съда ЛК за констатация.

ИЩЕЦЪТ (лично) – Посочения в ЛК адрес е постоянния ми адрес. Настоящият ми адрес - аз през зимата по принцип по-често съм в гр. Стара Загора, но адреса, посочения в ЛК е в гр.София. Записал съм в ИМ адрес - гр. Стара Загора, защото там живеят майка ми и баща ми и защото винаги ще се получат документите, докато на адреса в гр. София, не винаги мога да бъда намерен за връчване на книжа и документи, т.е. най-лесно мога да бъда намерен на адреса в гр. Стара Загора.

СЪДЪТ намира, че са налице основанията на чл. 7 ЗОДОВ, който сочи, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането, или по настоящия адрес или седалището на увредения. В случая мястото на увреждането е в гр. Стара Загора дотолкова,  доколкото ищецът днес заяви, че не може да бъде намерен на адреса в гр. София, дал е адрес за кореспонденция гр. Стара Загора и посочи в днешното съдебно заседание, че живее през зимата на адреса в гр. Стара Загора, а така също че живее и на адреса по ЛК в гр.София, който е на негова приятелка,която посещава и не желае там да пристигат съобщения, затова  местно компетентния съд е Ст.ОС и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5604/2017 г. по описа на СГС, ГО, І – 9 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Стара Загора на осн. чл. 7 ЗОДОВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството може да бъде обжалвано от страните с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Апелативен съд - гр. София.

Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,50 ч.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: