Присъда по дело №429/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 12
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20221200200429
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Благоевград, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
СъдебниГеорги Г.

заседатели:Красимира Кюпова
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
и прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Наказателно дело от общ
характер № 20221200200429 по описа за 2022 година

Въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.303 от НПК, съдът



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. П. Н. роден на ... год. в гр.С., с постоянен адрес в гр.Разлог,
обл.Благоевград ул. „М.“ №4, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, семеен, неосъждан, с ЕГН- ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
14.12.2016 г. до 30.03.2017 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството му
на пълномощник на собственика и управител на „Б.“ ЕООД, гр. Разлог и на фактически
изпълняващ търговската дейност на дружеството, чрез М. А. П. /счетоводител/ и сам е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9 125 лева,
от които ДДС в размер на 6 083,33 лв. и годишен корпоративен данък за 2016 г. в размер на
3 041,67 лв., както следва:
I. На 14.12.2016 г. е затаил истина в подадена чрез М. А. П. по електронен път пред ТД
1
на НАП, офис - Благоевград Справка декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал.1 от
ЗДДС, с вх. № 01001990001/ 14.12.2016 г. за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г., в която не е декларирал дължим ДДС в размер на 6 083,33 лв. за осъществена от
дружеството продажба на влекач марка ДАФ, модел 95ХФ480 с peг. № Е 3067 КР по
фактура № **********/04.11.2016 г., издадена от „Б. ЕООД и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за продажби за данъчен период месец ноември 2016 год. в който не е
отразил продажба по фактура № **********/04.11.2016 г.;
2. На 30.03.2017 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - 3 041,67 лв., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№460859/30.03.2017 г. за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък за 2016 г. е затаил истина като не е декларирал приход от продажба на МПС в размер
на 30 416,67 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 041,67 лв., поради което и на
основание чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1 НК, във вр. с чл.58а, ал.4 и във вр. с чл.55,ал.1
т.1 и ал.3 го ОСЪЖДА да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА К. П. Н., с ЕГН -********** да заплати на Държавата, чрез Министерство на
финансите сумата от 9125 /девет хиляди сто двадесет и пет лева/, имуществени вреди,
произтичащи от деянието, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда К. П. Н., с ЕГН -********** да заплати сторените по делото в хода на ДП разноски
в размер на 851.07 /осемстотин петдесет и един лев и седем стотинки/ лева, по сметка на ОД
на МВР Благоевград, както и да заплати на ОС Благоевград сумата от 365 /триста шестдесет
и пет/ лева- държавна такса върху уважената част на гражданския иск и сумата от 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист.
ВРЪЩА следните веществени доказателства : - на Б. Й. Ж. от гр.Разлог фактура
№**********/04.11.2016 год.,
-на свидетеля М. А. П. от гр.Разлог -счетоводни документи на „Б.“ ЕООД, находящи се в
том 2, стр.48 до 88 от досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок, считано от днес пред
Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по нохд № 429/2022 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, изготвени на
29.03.2023 год.


Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура Благоевград обвинителен акт срещу К. П. Н. е от гр. Р., с повдигнато
обвинение по чл. 255,ал.1 т.2 и т.6 от НК и във вр. с чл.26,ал.1 от НК, за това, че при
условията на продължавано престъпление, чрез М. А. П. /счетоводител/ и сам е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9 125 лева, от които
ДДС в размер на 6 083,33 лв. и годишен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 3 041,67
лв., както следва:
1. На 14.12.2016 г. е затаил истина в подадена чрез М. А. П. по електронен път пред ТД
на НАП, офис - Благоевград Справка декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал.1 от
ЗДДС, с вх. № 01001990001/ 14.12.2016 г. за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г., в която не е декларирал дължим ДДС в размер на 6 083,33 лв. за осъществена от
дружеството продажба на влекач марка ДАФ, модел 95 ХФ 480 с per. № Е 3067 КР по
фактура № **********/04.11.2016 г., издадена от „Б.“ ЕООД и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за продажби за данъчен период месец ноември 2016 г., в
който не е отразил продажба по фактура № ********** /04.11.2016 г.;
2. На 30.03.2017 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - 3 041,67 лв., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№ 460859/30.03.2017 г. за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък за 2016 г. е истина като не е декларирал приход от продажба на МПС в размер на 30
416,67 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 041,67 лв.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура поддържа обвинението, така
както е предявено, като в предвид факта, че производството пред ОС премина по особените
правила, в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, с признаване
на фактите от подсъдимия, намира, че признанието се подкрепя от събраните по делото
доказателства, поради което и подсъдимия следва да бъде признат за виновен. Прокурорът
намира, че наказанието на Н. следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 и ал.3
от НК във вр. с чл.58а, ал.4 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, поради което и пледира съдът да му наложи наказание „лишаване от
свобода“, изтърпяването на което да отложи по реда на чл.66,ал.1 от НК.
Пострадала от престъплението е Държавата, поради което и чрез представителя й-
Министъра на финансите, е предявен граждански иск, приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. Юрисконсултът на МФ пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден да заплати причинените на държавата от деянието имуществени вреди от
9125лв., ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието-
30.03.2017 год., като излага и доводи, че няма доказателства подсъдимия да е платил това
свое задължение към Държавата.
Подсъдимият Н. се явява лично и се представлява от защитник. Признава фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, каквото е насрочено от съда с определението по
чл.248 от НПК в разпоредителното заседание. Защитникът пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен, но наказанието да се определи при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален размер на наказанието
„лишаване от свобода“, без да му се налага наказание „глоба“. По отношение на
гражданският иск намира, че същия е погасен поради изтичане на давност.
Подсъдимият в право на лична защита и последна дума моли да му се наложи минимално
1
наказание.
Окръжният съд в настоящият състав, като взе в предвид повдигнатото обвинение,
доказателствата, събрани в хода но досъдебното производство и надлежно приобщени в
рамките на проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, намира, че
признанието на подсъдимия Н. на фактите, се подкрепя от събраните доказателства и
установява следното:
Подсъдимия К. П. Н. е от гр. Р., със средно образование, семеен, неосъждан и безработен.
През 2014 г. той решил да извършва бизнес и да стартира услуги по транспортна дейност.
Тъй като нямал регистрирана фирма, помолил брат си Б. П. Н. да регистрира фирма на свое
име, чрез която К. да закупи товарен автомобил и да извършва превози на товари. Б. Н. се
съгласил, а подсъдимия се ангажирал с подготвяне на документите за учредяване и
регистрация на фирмата. Така на 27.08.2014 г. в гр. Р. било учредено търговско дружество
„Б.“ ЕООД, а на 04.09.2014 г. същото било регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул.
„М.“ № 4. За едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил вписан Б.
П. Н.. Предметът на дейност на дружеството включвал поддръжка и ремонт на системи за
сигурност, вътрешнотърговска и външнотърговска дейност, пътнически и товарни
транспортни услуги в страната и чужбина, търговско представителство, посредничество и
агентство, туризъм, строителство и ремонтна дейност, хотелиерство и ресторантьорство,
сделки по покупка и продажба, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба
и др.
С общо пълномощно с нотариална заверка на подписа под per. № 20296 от 05.09.2014 г. на
нотариус А. Н. е per. № 558 на Нотариалната камара Б. П. Н., в качеството си на управител
на „Б.“ ЕООД, упълномощил К. П. Н. с всички права, необходими да се извършва търговска
дейност с дружеството: да представлява търговското дружество пред банки, като открИ.
сметки, да се разпорежда неограничено с паричните средства по тях, да представлява
дружеството пред НОИ, Агенция по вписвания, НЗОК, НАП, Общинска администрация,
КАТ, митнически власти, и пр., включително да подава данъчни декларации и справки по
електронен път от името на задълженото лице, да получава всички протоколи за извършени
от ТД на НАП проверки, както и други документи, съставени от органите по приходите, да
завежда счетоводни документи, да води преговори и да подписва договори от името на
дружеството, да получава плащания по тях и пр. Въз основа на посоченото пълномощно К.
Н. поел изцяло търговската дейност на дружеството и нейното данъчно отразяване и
отчитане.
Дружеството „Б.“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 15.09.2014 г. по инициатИ. на
подсъдимия Н.. С оглед регистрацията по ДДС и в съответствие с разпоредбите на чл.125,
ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице следвало да подава справка-
декларация /СД/, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Съгласно
чл.125 ал.5 и ал.8 от ЗДДС, СД се подавали по образец определен с правилника за
прилагане на закона, като за всеки данъчен период регистрираното лице
било длъжно да подаде СД в съответната ТД на НАП до 14-то число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По силата на чл.125 ал.З от ЗДДС,
регистрираното лице имало задължение да подава в ТД на НАП заедно със СД за съответния
данъчен период и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС.
Също така подсъдимия в качеството му на данъчно задължено лице, съгласно чл. 92 от
ЗКПО имал и задължение да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на
следващата година в ТД на НАП.
За водене на счетоводството на „Б.“ ЕООД и изготвяне на справки-декларации по ЗДДС,
дневниците за покупки и дневниците за продажби, годишните данъчни декларации, както и
2
годишните финансови отчети, подсъдимия ангажирал счетоводител- св. М. А. П. и поел
ангажимента да му предоставя първични счетоводни документи,необходими за отчетните
регистри - дневниците за покупки и дневниците за продажби, респ. СД за ДДС. П. подавал
същите по електронен път в ТД на НАП, офис Благоевград чрез електронния подпис на
неговия колега И. Т.. П. попълвал и годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, след
което ги предоставял на К. Н. за запознаване и подпис.
Дружество „Б. ЕООД подавало месечни справки декларации по ЗДДС в законоустановения
срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, за периода от 01.09.2014 г. до м.06.2018 г. Всички подадени
месечни справки декларации били нулеви, с изключение на тази за месец септември 2014 г.,
в която като данъчен период, в която в графа 41 бил начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1 400 лева. С АПВ № П-22000114073276-004- 01/06.01.2015 г. на
осн. чл.92 ал.1 от ЗДДС на „Б.“ ЕООД бил възстановен ДДС в размер 1 400 лева.
Към края на 2016 г. обвиняемият решил да продаде закупения през 2014 г. товарен
автомобил влекач марка ДАФ, модел 95 ХФ 480, per № Е 3067 КР, собственост на „Б.“
ЕООД. На 04.11.2016 г. той се договорил със собственика и управител на „Ж. 33“ ЕООД,
свидетеля Б. Й. Ж. да закупи превозното средство за сумата от 36 500 лева с ДДС. За
сделката била издадена фактура № **********/04.11.2016 г., подписана от К. Н., като в нея
е посочена данъчна основа 30 416,67 лв. и ДДС- 6 083,33 лв. Сумата по фактурата била
преведена на 15.12.2016 г. от сметката на „Ж. 33“ ЕООД по сметката на „Б.“ ЕООД в Е. АД.
Като пълномощник, подсъдимия реално бил ангажиран с търговската дейност на
дружеството и съответното й данъчно деклариране. Той не изпълнил задължението си да
декларира чрез счетоводителя М. П. облагаемата доставка по въпросната фактура за
съответния данъчен период, в които е възникнала. К. Н. не предоставил фактурата на св. М.
П., за да бъде отразена в СД по ЗДДС за данъчен период м. ноември 2016 г. и в дневника за
продажби за този период. По този начин на 14.12.2016 год., свидетеля М. П. подал по
електронен път до ТД на НАП Благоевград, справка декларация по ЗДДС, за данъчния
период 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год., като не декларирал дължимия ДДС в размер на
6083,33 лв. по посочената по-горе фактура № **********/04.11.2016 г., като в справката-
декларация посочил нулеви стойности.
Като пълномощник на „Б.“ ЕООД, подсъдимия е бил ангажиран и с подаването на годишна
данъчна декларация по ЗКПО. В подадената на 30.03.2017 г. Годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 460859/30.03.2017 г. той е затаил истина, като не е декларирал
приход от продажбата на товарен автомобил влекач марка ДАФ, модел 95 ХФ 480, per. № Е
3067 КР в размер на 30 416,67 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 041,67 лв.
Вместо това, в декларацията било посочено, че дружеството не е осъществявало дейност по
смисъла на Закона за счетоводството, поради което и не е отчело приходи или разходи.
Била извършена ревизия на купувача на товарния автомобил „Ж. 33“ ЕООД, при което
органите по приходите установили, че фактурата за продажбата на автомобила не е отразена
в дневника за продажби на „Б.“ ЕООД и посоченият във фактурата данък в размер на 6
083,33 лв. не е внесен в републиканския бюджет. Изготвена била покана по чл.ЮЗ от ДОПК
с № Р- 2200011768101-999-001/11.04.2018 г. до „Б.“ ЕООД за подаване на СД по ЗДДС за
м.04.2018 г., в която да се декларира издадената от дружеството фактура в дневника за
продажби и да се внесе дължимия ДДС. Изготвеният доклад от извършената ревизия на „Ж.
33“ ЕООД дал основание за възлагане на ревизия на „Б.“ ЕООД със ЗВР № Р-
22000118004086-020-001/13.07.2018 г. Ревизията била с обхват ДДС за периода от 01.11.2016
г. до 30.11.2016 г. Същата приключила с издаването на Ревизионен доклад № Р-
22000118004086-092-001 /28.11.2018 г и Ревизионен акт № Р-22000118004086-091 -
001/21.01.2019 год. с които е установен данък за внасяне в размер на 6 083,33 лв.
В хода на ДП са назначени две експертизи:
Съдебно графическа експертиза, изготвена от в.л.И. И., от заключението на която се
3
установява, че подписа в графа „съставил-Б. П. Н.“ в оригинал на фактура от
04.11.2016 год. е изписан от подсъдимия;
Съдебно- счетоводна, икономическа и данъчна експертиза, изготвена от в.л. Б. З., от
която се установява, че фактурата от продажбата на товарния автомобил от 04.11.2016
год. не е осчетоводена, ДДС е в размер на 6083,33 лв., а задължението за
корпоративния данък по нея е от 3041,67 лв.
Така установеното във фактическо отношение се базира на самопризнанията на подсъдимия,
дадени в процедурата по съкратеното съдебно следствие, които напълно и еднопосочно се
подкрепят от целият доказателствен материал- както гласни, така и писмени доказателства и
доказателствени средства, вкл. ревизионен акт, както и от заключенията на двете вещи лица.
От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че подсъдимия е бил
пълномощник на „Б.“ ЕООД, тъй като по делото е приложено пълномощно с peг. № 20296
от 05.09.2014 г. на нотариус А. Н. с peг. № 558 на Нотариалната камара. Съгласно същото Н.
е има правомощия да изпълнява функциите, присъщи на данъчно задълженото лице,
свързани с фактическото водене на търговската дейност на дружеството и нейното данъчно
отразяване и отчитане. Наред с това от показанията на Б. Н.- собственик на дружеството,
които съдът кредитира напълно като непротИ.речащи на останали доказателствен материал,
се установява, че Дружеството само е регистрирано на негово име, като въз основа на
посоченото пълномощно подсъдимия фактически е управлявал и представлявал
дружеството, като и притежавал всичките права и задължения за това. Също така, пак от
писмените доказателства- договор за покупко- продажба на товарен автомобил и справка от
КАТ се установява, че дружеството „Б.“ ЕООД е притежавало товарен автомобил влекач
марка ДАФ, модел 95 ХФ 480, per № Е 3067 КР /който бил закупил през 2014 год./. На
04.11.2016 г. този автомобил е продаден на „Ж. 33“ ЕООД, представлявано от неговия
собственик и управител- Б. Й. Ж., като продажната цена, видно от договора е била 36 500
лева с ДДС. За тази сделката била издадена фактура № **********/04.11.2016 г., подписана
от К. Н., като в нея е посочена данъчна основа 30 416,67 лв. и ДДС- 6 083,33 лв. Сумата по
фактурата била преведена на 15.12.2016 г. от сметката на „Ж. 33“ ЕООД по сметката на „Б.“
ЕООД в Е. АД. От заключението на назначената съдебно- графологическа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и обоснована, неоспорена, се установява, че подписа и
ръкописното изписване на името на продавача в посочената фактура са изписани именно от
подсъдимия по делото. От ревизионния доклад и ревизионния акт се установява това
обстоятелство- че такава сделка фактически е извършена и е последвало плащане по
сметката на „Б.“ ЕООД в Е.. Този факт е бил установен при извършена първоначално
ревизия на „Ж. 33“ ЕООД, като е констатирано, че там фактурата е била осчетоводена, което
обстоятелство също по несъмнен начин се установява от ревизионния акт , извършен на
фирмата на Ж., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Насрещната
проверка на „Б.“ ЕООД обаче установява, че за данъчния период в който е възникнало
задължението от името на „Б.“ са подавани нулеви справки декларации в дневник за
покупки и продажби, като процесната фактура не е отразена. Това е така, тъй като самия
подсъдим не е предоставил на свидетеля М. П.- извършващ счетоводната дейност, фактурата
и респ. е затаил истината за нея, поради което и не е деклариран както дължимия ДДС от
6083,33 лв., така и в Годишната данъчна декларация за 2016 год., подадена на 30.03.2017
год. , отново затаявайки истината за тази продажба, не е декларирал приход от нея, респ. и
не е платил дължим корпоративен данък от 3041,67 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото се взаимно допълващи се и
безпротИ.речИ. изясняват всички обстоятелства около извършване на двете деяния, поради
което и не е налице основание за обсъждане на това на кои доказателства следва да се даде
вяра и на кои- не.
Подсъдимият по делото е субекта на престъплението, макар и същият да не е собственик на
4
фирмата, както и да не е извършвал пряко и непосредствено декларирането на
обстоятелствата пред органа по приходите. Това е така, тъй като както се посочи по-горе и
от показанията на свидетеля Б. Н.- собственик на фирмата „Б.“ ЕООД и от пълномощното,
което той е издал на името на подсъдимия и негов брат, всички права по управление на
фирмата и по счетоводното й обслужване не само са дадени по силата на пълномощното на
подсъдимия, но са били и действително извършвани от него, което се установява и от
показанията на свидетеля П., който е извършвал счетоводните услуги. Последния е вършел
това, след като само и единствено подсъдимия му е предоставял фактурите за
осчетоводяване. Факта на действителното управление на дружеството от подсъдимия се
установява също така и от показанията на свидетеля Б. Ж., който като собственик на „Ж.
33“ ЕООД, изяснява обстоятелството, че именно той е договарял покупката на товарния
автомобил с подсъдимия, а за фактическата продажба точно подсъдимия Н. е издал
фактурата. Последното обстоятелство се изяснява по несъмнен начин и от съдебно-
графическата експертиза, установила в заключителната си част несъмнено, че и подписа и
ръкописния текст посочен в нея са изписани от подсъдимия. Последният не е предал тази
фактура на счетоводителя си- свидетеля М. П., поради което и съзнателно е затаил истината
за тази продажба и тя не е декларирана пред НАП нито в справката- декларация за данъчния
период- 01.11.2016 год.- 30.11.2016 год., като по този начин е избягнал заплащане на
дължимо ДДС в размер на 6083,33 лв. Като последица от това затаяване на факта на
продажбата, водещ до данъчни задължения, на 30.03.2017 год. е подадена по електронен път
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, без да се отрази тази продажба, поради
което и подсъдимия е избегнал плащане на корпоративен данък от 3041,67 лв. За
осъществяване на деянията си подсъдимия е използвал документ с невярно съдържание-
това е справката –декларация за месец ноември 2016 год., където не е отразено покупко-
продажбата на товарния автомобил.
Данъчните задължения, които подсъдимия е избегнал са в размер общо на 9125 лв., което от
обективна страна на деянието по чл.255,ал.1 от НК, изпълват признака „големи размери“,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК „данъци в големи размери“ са тези,
които надхвърлят 3000 лв.
От посоченото по-горе се установява, че подсъдимия е извършил две отделни деяния-
първото на 14.12.2016 год., когато е затаил истина и не е декларирал ДДС и второ- на
30.03.2017 год., когато с ГДД е избегнал плащане на корпоративен данък в размер на
3041,67 лв.
Двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление- през кратък,
непродължителен период от време, при една и съща обстановка- затаяване на истина в
документи пред органа по приходите, при еднородност на вината, която съдът намира, че е
при пряк умисъл, като второто деяние от обективна и субективна страна е продължение на
първото, тъй като недекларирането на настъпилото данъчно събитие в законовия срок- в
месечната СД, е довело и до неотразяването на същото в ГДД.
Подсъдимият Н. е извършил престъплението при условията на пряк умисъл, който извод
съдът извежда от обективните действия на подсъдимия. Той е бил лицето, което е
управлявал дружеството и поради тази причина само той е предоставял счетоводните
документи на свидетеля Петров и в това си качество макар и да е съзнавал , че следва да
заплати ДДС, респ. корпоративен данък за продажбата, той не е представил фактурата за
осчетоводяване, поради което и съдът намира, че е целял и е желаел настъпването на
общественоопасните последици, като напълно е съзнавал и общественоопасния характер на
това, което върши.
Причина за извършване на престъплението, съдът намира, че е желанието на подсъдимия да
избегне данъчни задължения и несъобразяване с обществения ред, регламентиращ данъчната
политика в страната.
5
С оглед на така изложеното, ОС намира, че подсъдимия К. П. Н. е осъществил
престъплението по чл. 255,ал.1 т.2 и т.6 от НК и във вр. с чл.26,ал.1 от НК, за това, че при
условията на продължавано престъпление, чрез М. А. П. и сам е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 9 125 лева, от които ДДС в размер на
6 083,33 лв. и годишен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 3 041,67 лв., както следва:
1. На 14.12.2016 г. е затаил истина в подадена чрез М. А. П. по електронен път пред ТД
на НАП, офис - Благоевград Справка декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал.1 от
ЗДДС, с вх. № 01001990001/ 14.12.2016 г. за данъчен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г., в която не е декларирал дължим ДДС в размер на 6 083,33 лв. за осъществена от
дружеството продажба на влекач марка ДАФ, модел 95 ХФ 480 с per. № Е 3067 КР по
фактура № **********/04.11.2016 г., издадена от „Б.“ ЕООД и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за продажби за данъчен период месец ноември 2016 г., в
който не е отразил продажба по фактура № **********/04.11.2016 г.;
2. На 30.03.2017 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - 3 041,67 лв., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх.
№ 460859/30.03.2017 г. за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък за 2016 г. е истина като не е декларирал приход от продажба на МПС в размер на 30
416,67 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 041,67 лв., поради което и го призна
за виновен по така повдигнатото му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При преценка на съда за определяне на законосъобразно и справедлИ. наказание, се
съобрази с размера и вида на предвидените такИ. в нормата на чл.255,ал.1 от НК, както и със
следните обстоятелства:
Пред ОС производството по делото протече като съкратено съдебно следствие в хипотезата
на чл.371 т.2 от НК, поради което и за съда е задължение, в предвид нормата на чл.373,ал.2
от НПК, да определи наказанието по чл.58а от НК. Тази пък разпоредба в нормата на ал.1
предвижда след като съдът определи наказание „лишаване от свобода“ да намали размера на
същото с една трета, освен ако не прецени, че са налице едновременно условията и за
приложението на чл.55 от НК и ако това е така наказанието се определя само при условията
на чл.55 от НК, в предвид, че той се явява по-благоприятен за подсъдимия.
Според настоящия съдебен състав е налице именно тази хипотеза- налични са многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които е най-леко
предвиденото в закона наказание се явява несъразмерно тежко за постигане на целите на
наказанието. В конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че престъплението е
извършено от подсъдимия само при условията на смекчаващи отговорността му
обстоятелства и без да отчита отегчаващо такова. Видно от свидетелството за съдимост на
подсъдимия същият не е осъждан, няма данни за други протИ.обществени прояви, семеен,
безработен и е на 47 год. В предвид, че до тази му възраст няма доказателства да е имал
поведение, насочено към неспазване на законите, съдът намира, че той е личност с ниска
степен на обществена опасност. Също така, като смекчаващо съдът отчита и
обстоятелството, че задълженията, които подсъдимия е имал към НАП произтичат само от
затаяване на истината за една сделка, като отчита също така и като смекчаващо
обстоятелството, че видно от съдебно- счетоводната експертиза дружеството, което е
управлявал подсъдимия е изпитвало затруднения и не е генерирало съществени доходи.
Поради това, съдът намира, че съобразено с целите на закона за налагане на едно справедлИ.
наказание, което да превъзпита и поправи подсъдимия към спазване на законите, а и
същевременно с това – въздействащо върху останалите членове на обществото ще се яви
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като намира, че на основание
чл.55,ал.3 от НК , не следва да се налага на подсъдимия по-леко предвиденото наказание
„глоба“, като съобрази за това и данните са имущественото му състояние и факта, че е
6
безработен.
Налице са основанията за приложението на чл.66,ал.1 от НК- наказанието „лишаване от
свобода“ да се отложи за срок от три години, не само поради това, че са налице законовите
предпоставки за това- наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е под три години,
подсъдимия е с чисто съдебно минало, но и най-вече поради това, че в предвид на данните
за личността му, целите на наказанието ще се реализират най-ефективно чрез условното
осъждане.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
В наказателния процес, съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск, предявен от
Министъра на финансите, като представляващ Държавата. В предвид на изложеното по-
горе, обстоятелството, че подсъдимия бе признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.255,ал.1 от НК и обстоятелството, че с това престъпление са
причинени имуществени вреди на Държавата общо в размер на 9125 лв., то съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, подсъдимия К. П. Н. следва да възстанови тези вреди, които
съзнателно е причинил, като не е изтекла и абсолютната давност. Искът е основателен и
доказан по размер в предвид на заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза. Причинената имуществена вреда от 9125 /девет хиляди сто двадесет и пет лева/
лв., следва да бъде платена от подсъдимия на Министерство на финансите, като
представител на Държавата, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В хода на производството по делото в досъдебната му фаза са сторени разноски в размер на
851.07 /осемстотин петдесет и един лев и седем стотинки/ лв., и в предвид на
обстоятелството, че подсъдимия бе признат за виновен, то съгласно разпоредбата на
чл.189,ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД на МВР
Благоевград, а на Окръжен съд Благоевград да заплати сумата от 365 /триста шестдесет и
пет/ лева- държавна такса върху уважената част на гражданския иск и сумата от 5 /пет/ лева,
за издаване на изпълнителен лист.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
В хода на ДП доброволно с протокол е предадена от Б. Й. Ж. от гр.Р. фактура
№**********/04.11.2016 год., която следва да му се върне, което съдът постанови с
присъдата си. С протокол за доброволно предаване , свидетеля М. А. П. от гр.Р. е предал
оригинали на счетоводни документи на „Б.“ ЕООД, находящи се в том 2, стр.48 до 88 от
досъдебното производство, които също следва да му се върнат, както съдът постанови с
присъдата си.
По горните съображения, съдът постанови присъдата и обяви на страните, че същата
подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от постановяването й пред
Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни