Решение по дело №70/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260113
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20213001000070
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260113/Варна, 16.06.21 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 26.05.2021 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 70/2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „БАЛКАН МЕТАЛ 2000“ ООД – Варна против Решение № 260034/02.12.2020 год., постановено по т.д.№ 72/2019 год. по описа на СОС, с което е отхвърлен иска на страната за заплащане на сумата от 28 608 лева, представляваща дължима неустойка за забава по чл. VI от предварителен договор за продажба от 19.09.2018 год. с нотариална заверка на подписите  с рег.№ 3962/19.09.2018 год.  на Нотариус А Пс район на действие ВРС и е оставен без разглеждане предявения при условията на чл. 211 ГПК от „ФЕНИКС СИЛИСТРА“ ЕООД иск с правно основание чл. 231, ал.2 ГПК.

В предявената въззивна жалба се излага, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства. Оспорват се изводите за наличието на скрити дефекти на продаваната вещ. Между страните е подписан приемо-предавателен протокол, обективиращ, че вещта е в изправност.  Идентични изводи следват и от показанията на свидетелите, водени от ищеца, както и от заключението на СТЕ на вещото лице К. Правата на насрещната страна, произтичащи от скрити недостатъци, са погасени, на основание чл. 197 ЗЗД. Поддържа се още, че дефектите на вещта са резултат от лоша експлоатация на насрещната страна. Неправилни са и изводите на съда относно основателността на насрещното възражение по чл. 90 ЗЗД. Съдът неправилно е преценил и процесуалния характер на предявения насрещен иск, който няма евентуален характер и подлежи на разглеждане по същество.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначалната претенция с правно основание чл. 92 ЗЗД:

ИЩЕЦЪТ – БАЛКАН МЕТАЛ 2000  ООД, ЕИК ********* е предявел иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за постановяване на осъдителен диспозитив срещу ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД,  ЕИК ********* за заплащане на сумата от 28 608 лв.,  представляваща дължима неустойка за забава по чл. VI от предварителен договор за покупко продажба от 19.09.2018 г. с Нотариална заверка на подписите с рег.№ 3962/19.09.2018 г. на Нотариус Ана Пачолова, с район на действие ВРС.

Сочи, че по силата на предварителен договор между страните в процеса от 19.09.2018 г., ищецът като продавач се съгласил да продаде на ответника следната своя движима вещ: МОБИЛЕН БАГЕР/FUCHS(TEREX)MHL 360 S, udeHm.No 360110/0510, година на производство 2006, страна на производство: Германия, за сумата от 180 000 лв. с вкл. ДДС, която сума да изплати на вноски. В изпълнение на задълженията си по договора, ответникът извършил погашения – подробно описани в ИМ, част от които със забава. След нарочна покана, ответното дружество извършило окончателно плащане на главницата по договора на 22.07.2019 г. Поддържа се, че ответникът дължи неустойка за забава за всяка закъсняла вноска, в размер на 0.3% на ден, до окончателното и изплащане, /чл. VI от предв. договор/.

ОТВЕТНИКЪТ –  ФЕНИКС СИЛИСТРА ЕООД,  ЕИК ********* не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключения договор и допуснатата забава. На първо място, възразява за нищожност на договорната клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че предвидената неустойка е прекомерна и е предвидено начисляването й върху цялата продажна цена.

Възражението за нищожност на коментираната договорна клауза е основателно.

Разпоредбата на чл. VI от предварителния договор гласи, че  в случай на неизпълнение на задължението на купувача да внася редовно и в срок съгласно клаузите на договора вноските си от продажната цена, то той ще дължи за всяка закъсняла вноска неустойка за забава  в размер на 0,3 %  от продажната цена за всеки просрочен ден. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване – предвидената неустойка се определя при база – уговорената продажна цена. Сочената уговорка противоречи на правилата за добросъвестност. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. В случаите, при които покупната цена се заплаща на части, като е предвиден отделен срок за заплащане на всяка част от цената, с настъпване на срока /падежа/ за нейното заплащане тази част става изискуема и при нейното неплащане на падежа длъжникът изпада в забава и е в неизпълнение на своето парично задължение. Ето защо дължимата неустойка за конкретната изискуема и неплатена на датата на падежа част от цената започва да се начислява от момента на изпадане на длъжника в забава за заплащане на тази изискуема част от цената. Противоречи на правилата за добрите нрави уговарянето на противното – че при просрочие на отделна вноска, неустойка ще се начислява върху целия размер на дължимата цена.

          Отделно от иложеното, уговорената мораторна неустойка противоречи на добрите нрави и с оглед предвидения си размер.  По въпроса кога уговорената в търговски договор неустойка е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави е налице задължителна практика – ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСТК на ВКС. Същата е в смисъл, че сама по себе си прекомерността на договорената неустойка не я прави а priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако не излиза извън присъщите и функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като конкретната преценка се извършва във всеки отделен случай и то към момента на сключване на договора, а не към момента на неизпълнението. Могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството  и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;  дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;  вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;  съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

            Между страните е сключен предварителен договор за продажба на движима вещ – мобилен багер срещу цена, дължима от купувача на вноски. Продавачът прехвърля собствеността само при пълното издължаване на уговорената цена. Паричното задължение на купувача е необезпечено, но престацията на продавача е задържана до пълното издължаване на насрещната страна.  Отделно от изложеното, купувачът е внесъл задатък от 50 000 лева, който обезпечава изпълнението на договора по правилата на чл. 93, ал.2 ЗЗД. Сключеният договор предвижда предаване на владението върху актив, който подлежи на бърза амортизация, респ. на обезценка, но между страните е уговорено наемно възмездно ползване, съчетано със застраховането на вещта  чрез Договор за застраховка „Пълно каско“ за сметка на купувача. При това положение, уговарянето на неустойка за забава досежно дължимия остатък от продажната цена в размер на 0,3 % на ден или 109,5%  годишно излиза извън присъщите ѝ функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Същата надхвърля повече от 10 пъти размера на законната лихва по чл. 86, ал.2 ЗЗД.  При този размер на неустойката главният дълг би се удвоил за по-малко от година забава.  Така уговореният размер на неустойката  противоречи на добрите нрави и обуславя извод за недействителност на договорната клауза, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Наличието на основание за прогласяване на нищожност води до пречка за присъждане на исканата сума по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД. Обжалваното решение на ОС – Силистра следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.

По насрещния иск:

    АС – Варна е сезиран с жалба от „Балкан Метал 2000“ ООД против диспозитива на съдебния акт, с който насрещният иск е оставен без разглеждане. Поддържа се, че СОС е формирал неправилни изводи относно процесуалната природа на предявения насрещен иск. Последният няма евентуален характер и подлежи на разглеждане по същество. Страната моли съда да отмени решението в обжалваната част, вкл. да се произнесе по съществото на спора.

В предявения отговор насрещната страна – „Феникс Силистра“ ЕООД поддържа, че насрещният иск е предявен като евентуален /посл. абзац на отговор/. Претендира се уважаване на претенцията, ако съдът приеме, че същата подлежи на разглеждане по същество.  В хода на устните състезания заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение.

ОС – Силистра е бил сезиран с предявен насрещен иск от „Феникс Силистра“ ЕООД – гр.Силистра за заплащане на сумата от 28608, 00 лв., като частична претенция от общата сума 62 409, 78 лв. представляваща разходи за ремонт на мобилен багер FUCHS (TEREX) MHL 360 S, идент. № 360110/0510, година на производство 2006 г. собственост на ответника БАЛКАН МЕТАЛ 2000 ООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска с правна квалификация чл. 231, ал.2 ЗЗД.

 СОС е приел, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност и процесуалното условие за разглеждането му, с оглед неоснователността на първоначалната претенция, не е възникнало.  По изложените съображения СОС не е разгледал насрещната искова претенция – резултат, който е обективиран и в диспозитива на съдебния акт.

 

Постановеният съдебен акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол в частта, в която съдът е отказал разглеждането на предявения насрещен иск по причини, свързани с евентуалното му предявяване. Съдебното решение в разглежданата част има характер на определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваемостта му не  и изрично предвидена в закона –чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от изложеното, налице е специално предвиден процесуален ред, приложим в случаите, когато е налице непълнота на съдебния акт поради липса на формирана воля от съда по претенция, вкл. и по насрещен иск. На основание чл. 250, ал.1  ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В производството по чл. 250 ГПК съдът следва да провери допустимостта на подадената молба, вкл. и чрез изводи налице ли е твърдяната непълнота.  Ако молбата е недопустима, първостепенният съд се произнася с определение, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Ако молбата е допустима, по същата съдът дължи произнасяне с допълнително решение. При всяко положение, оплакванията за непълнота на съдебния акт са от компетентността на първоинстанционния съд и едва след произнасяне по реда на чл. 250 ГПК /с определение или решение/ същите могат да бъдат предмет на въззивна ревизия.  Настоящият състав не е компетентен да се произнесе по спорния въпрос обхваща ли формираната воля на съда целия спорен предмет. Въззивният съд не може да се произнесе за първи път по основателността на искова претенция, освен ако същата е имала евентуален характер и при въззивната проверка е уважен главния иск.

Отделно от изложеното,  последователно и непротиворечиво съдебната практика приема, че правото да сезира съда с жалба срещу съдебен акт има само онзи участник в производството, който има интерес съдебният акт да бъде отменен, защитавайки при това собственото си право на участие в това производство /Определение № 53 от 26.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2016 г., II г. о., ГК Определение № 183 от 20.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1110/2015 г., I г. о., ГК и др./.В настоящия случай, право да претендира допълване на постановения акт има страната, по чието искане съдът не се е произнесъл – т.е ищецът по насрещния иск и ответник в производството. Същата страна има право и да жали отказа на първостепенния съд да разгледа молбата за допълване. Соченият извод следва от изричната разпоредба на чл. 250, ал.1 ГПК. Въззивникът „Балкан Метал 2000“ ООД не е процесуално легитимиран да претендира допълване на съдебния акт по насрещния иск на другата страна, от което следва и липса легитимация да обжалва разглежданото определение. Следователно, дори и да се приеме, че постановеното решение подлежи на обжалване в разглежданата част, въззивникът не разполага с процесуално право да го обжалва.

За пълнота, по делото липсва искане от ищеца по насрещния иск за допълване на постановения съдебен акт в преклузивния срок по чл. 250, ал.1 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в коментираната част.

Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 2 498, 83 лева съобразно представен списък по чл.80 ГПК, съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Минимално предвиденото възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1388, 24 лева. Заплатеното възнаграждение, надхвърлящо с 1000 лева минимално дължимото, не е прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото. Предмет на разглеждане във въззивното производство е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, против основателността на който са наведени множество възражения, някои от които с фактическа и правна сложност. Такова възражение е възражението за неизпълнен договор, което би освободило ответника от последиците на собствената му забава, респ. от отговорността по чл. 92 ЗЗД.  Фактът, че съдът е отхвърлил предявения иск по друго наведено възражение на страната, е ирелевантно за определяне на фактическата и правна сложност. Последната  се определя според въведения предмет на обжалване от въззивника и насрещно поддържаните възражения на въззиваемата страна.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034/02.12.2020 год., постановено по т.д.№ 72/2019 год. по описа на СОС, в частта, в която е отхвърлен иска на „Балкан Метал 2000“ ООД за заплащане на сумата от 28 608 лева, представляваща дължима неустойка за забава по чл. VI от предварителен договор за продажба от 19.09.2018 год. с нотариална заверка на подписите  с рег.№ 3962/19.09.2018 год.  на Нотариус А Пс район на действие ВРС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената въззивна жалба от „Балкан Метал 2000“ ООД против Решение № 260034/02.12.2020 год., постановено по т.д.№ 72/2019 год. по описа на СОС, в частта, в която е оставен без разглеждане предявения при условията на чл. 211 ГПК от „ФЕНИКС СИЛИСТРА“ ЕООД иск с правно основание чл. 231, ал.2 ГПК поради несбъдване на процесуалното условие, при което същият е предявен.

ОСЪЖДА „БАЛКАН МЕТАЛ 2000“  ООД, ЕИК ********* да заплати на „ФЕНИКС СИЛИСТРА“ ЕООД,  ЕИК *********  сумата от 2 498, 83 лева– разноски по делото, сторени при въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: