№ 17390
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110152253 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г. Д. Д. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 108,30 лева, представляваща главница за електрическа енергия за
периода от месец 12.2014 г. до месец 08.2015 г. по партида с клиентски номер [№] до имот,
находящ се в [адрес], формирана като ½ част от общо начислената сума в размер от 216,61
лева.
Ищцата Г. Д. твърди, че при ответното дружество [фирма] е открита партида с
клиентски номер [№] за имот, находящ се на адрес: [адрес] с титуляр на партидата - лицето
Ц.П. Д.. Посочва, че последната е починала и е оставила за свои законни наследници ищцата
Г. Д. и третото за процеса лице М.П.. Поддържа, че при [фирма] по процесния клиентски
номер са начислени суми за доставена електроенергия през периода месец 12.2014 г. – месец
08.2015 г. на обща стойност от 216,61 лева, за която са издадени и фактури. Излага, че след
смъртта на наследодателката й ответникът е предприел действия по събиране на вземанията,
чрез образуване на заповедно производство пред Районен съд – гр. Г. срещу Ц. Д.,
прекратено със съдебно определение, поради липса на правосубектна страна, съответно чрез
информиране на ищцата за наличието на задълженията. Последната оспорва ½ част от
вземането (с оглед обема на наследствените си права) с доводи, че нито наследодателката й
е дължала, нито тя дължи процесната сума за доставена електрическа енергия, доколкото
липсва валидно облигационно правоотношение с ответното дружество, както и доказана
реална доставка на процесното количество електрическа енергия и отчитането му
посредством изправно СТИ – електромер. Намира вземането за недължимо и поради
погасяването му с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера на вземанията като периодични плащания. Същият е започнал да тече от
падежа на последната фактура – 19.08.2015 г. и е изтекъл към настоящия момент. С тези
съображения Г. Д. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че същата не дължи на ответното
1
дружество сумата от 108,30 лева – ½ част от вземането от 216,61 лева – стойност на
електрическа енергия за периода м. 12.2014 г. – м. 08.2015 г. по процесния електроснабден
недвижим имот. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, считайки, че ищцата не е
материално и процесуалноправно легитимирана страна по иска, доколкото между нея и
ответното дружество не е налице облигационно правоотношение във връзка с доставката на
електрическа енергия за битови нужди за процесния обект на потребление. Не оспорва
издаването на фактурите на обща стойност 216,61 лева, представляваща цена на доставена и
незаплатена електроенергия през периода от 17.12.2014 г. до 16.07.2017 г., но посочва, че
клиент и задължено лице е била Ц.П. Д.. Не оспорва, че за тази сума по заявление на
[фирма] е образувано ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен съд-Г., както и, че
последното било прекратено с определение на съда от 20.02.2017 г., предвид настъпилата
смърт на длъжника на 02.11.2011 г., а с това и преди процеса. Твърди, че след този момент
не е предприемало действия по събиране на задълженията. Посочва, че на 28.05.2019 г. до
ответника било подадено писмено искане от лицето М. Д. П., като наследник, заедно с
ищцата Г. Д., за възстановяване на електрозахранването на имота, за който са издадени
процесните фактури, което не било уважено, тъй като молителката не е титуляр на
откритата партида и не се ползва с правата на клиент. Твърди, че съгласно приложимите
Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма], качеството потребител
на ел. енергия за битови нужди е обусловено от притежаването на право на собственост или
на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, съответно основание
за ползване на същия, което в случая не е налице. Навежда се довод, че титуляр на
партидата за процесните имот и абонатен номер за периода, за който се отнася оспорената
сума, е лицето Ц.П. Д.. Именно до последната – на 04.08.2015 г., а впоследствие и през 2017
г. ответникът изпратил покана за доброволно плащане на процесните вземания и поради
непоследвало плащане било образувано ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на РС – Г..
Оспорва до ищцата Г. Д. да са изпращани покани за плащане, за иницииране на съдебен
процес, за снабдяване с изпълнителен титул, тъй като последната не е потребител на
ответното дружество. Ето защо, и с оглед липсата на правен спор между страните, [фирма]
намира исковата претенция за недопустима поради отсъствието на правен интерес от
търсената защита като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. В
тази връзка намира, че справката за неплатени задължения има само информативен характер.
По същество не отрича, че между дружеството и ищцата не съществува облигационно
правоотношение, обосновано от притежавани от ответницата права по отношение на имота.
Твърди, че в рамките на исковия период е потребено процесното количество електрическа
енергия, измерена от метрологично и технически изрядно измервателно устройство
(електромер). Счита, че с погасяването по давност вземането на престава да съществува и
длъжникът дължи същото, като единствено остава ограничена възможността на кредитора
за принудителното му реализиране. С тези доводи ответникът отправя искане за
прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в
доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално
2
поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и
активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследник на длъжника
на процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
отписал процесните вземания от счетоводството си, в случай, че твърди това, и момента, в
който е осъществено, респ., че оспорените от ищцата вземания съществуват, като установи,
че през процесния период наследодателката на ищцата е била потребител на електрическа
енергия по възникнало между страните облигационно правоотношение; че за процесния
период ищецът е доставил такава в претендираните количества в посочения обект, измерени
чрез изправно средство за търговско измерване – електромер, чиято стойност възлиза на
претендираните суми, като и наличието на основания за спиране/прекъсване на давността за
процесните вземания.
Между страните не се спори, а и от приетите като писмени доказателства по делото
фактура № **********/17.12.2004 г.; фактура № **********/13.01.2015 г.; фактура №
**********/12.02.2015 г.; фактура № 01644446103/11.03.2015 г.; фактура №
**********/18.03.2015 г.; фактура № **********/17.04.2015 г.; фактура №
**********/16.06.2015 г.; фактура № **********/16.07.2015 г., издадени от [фирма] и със
задължено лице Ц.П. Д., както и справка за потреблението на електрическа енергия към
16.01.2023 г., се установява, че ответното дружество е фактурирало задължения във връзка с
доставка на електроенергия до имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ********** и
клиентски номер [№] на обща стойност от 216,61 лева, издадени през периода от 17.12.2014
г. до 19.08.2015 г. и за период на потребление м.12.2014 г. – м.08.2015 г., в т.ч. сумата от 19
лева като стойност на услугата по възстановяване на захранването, отразена във фактура №
**********/19.08.2015 г.
Не е спорно, а и от приобщеното по делото удостоверение за наследници №
2146/11.10.2011 г., издадено от Община Г. следва, че лицето Ц.П. Д. е починало на
02.10.2011 г., оставяйки за свои законни наследници дъщерите си М. Д. П. и Г. Д. Д. –
ищцата по делото.
Данните от приобщеното по делото ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен съд –
Г. сочат, че същото е образувано по заявление на [фирма] с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц.П. Д. за сумата от 216,61 лева,
представляваща главница за доставена електрическа енергия по фактури за периода от
17.12.2014 г. до 19.08.2015 г. до имот с адрес: [адрес], с абонатен № ********** и клиентски
№ [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 36,33 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 28.01.2015 г. до 01.02.2017 г. С определение
на съда № 165 от 20.02.2017 г. производството по дело е пректратено поради недопустимост
на искането, с оглед насочването му срещу длъжник, починал преди образуване на делото.
С Решение № 7429/01.07.2022 г., постановено по гр. дело № 57508/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав по предявен от М. Д. П. срещу [фирма] иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че същата не дължи на
ответното дружество сумата от 108,30 лева, представляваща ½ част от претендираните
216,61 лева по издадени фактури за доставка на електрическа енергия по партида с
клиентски № [№], за периода от месец 12.2014 г. до месец 08.2015 г.
По делото се установява, че във връзка с подадена жалба от 28.05.2019 г. от третото за
процеса лице М. Д. П., в качеството й на един от законните наследници на починалата Ц. Д.,
с искане за възстановяване на електрозахранването за обект – къща с адрес: [адрес] и кл. №
[№], от ответното дружество е изготвен и изпратен отговор от 05.06.2019 г., в който е
разяснен начинът на откриване на партида по искане на реалния ползвател на имота и
необходимите за това документи, както и, че към този момент П. няма качеството на клиент
3
спрямо [фирма], каквото качество има титулярят на обекта, до който се доставя
електрическата енергия. В депозирана по делото молба от ответника от 07.04.2023 г. във
връзка с дадени от съда указани, последният посочва, че титуляр на откритата при него
партида за процесния имот е именно наследодателката на ищцата – лицето Ц. Д., въпреки че
същата е починала преди процесния период на потребление, доколкото съществува
обективна невъзможност за установяване на реалния потребител. Посочва се също, че
ответното дружество не е отписало процесните вземания, както и, че електрозахранването
до обекта е било преустановено поради неплащане на просрочените задължения, а към
настоящия момент възстановено на основание чл. 20, аб. 5 от ОУДПЕЕ на [фирма].
При така приетата за установена фактическа обстановка и съобразявайки изложените
твърдения и от двете страни, съдът намира процесната искова претенция за процесуално
допустима, като предявена при обоснован правен интерес за ищцата от търсената
установителна защита и от/срещу процеусалноправно легитимирана страна.
Изясни се, че в депозираните искова и уточнителна молба ищцата Г. Д. излага
твърдения, че от страна на ответника са фактурирани задължения на обща стойност от
216,61 лева по клиентски номер ********** за доставена електрическа енергия през периода
м.12.2014 г. – м. 08.2015 г. за обект на потребление с адрес: [адрес] с титуляр на партидата
третото за процеса лице Ц. Д., обстоятелство, неоспорено от [фирма] и по същество
установено в процеса от вече анализираните писмени доказателствени източници.
Изясни се, че ищцата обосновава интереса си от отричане дължимостта на ½ част от
вземането или на сумата от 108,30 лева като законен наследник на лицето Ц. Д.. С отговора
на исковата молба ответникът не отрича приживе качеството на потребител на електрическа
енергия във връзка с процесния недвижими имот да е притежавала сочената като нейна
наследодателката Ц. Д., явяваща се и задължено лице по процесните фактури. В тази връзка
съдът съобрази данните по делото, че тези документи обективират задълженията за
процесния период, както и за съдебното им предявяване от ответното дружество именно
срещу лицето Ц. Д., за което е образувано ч. гр. дело № 347/2017 г. по описа на Районен съд
– Г.. Изясни се, а и ответникът не оспорва, че партидата с клиентски номер [№] и абонатен
номер ********** е открита и продължава да е с титуляр наследодателката на ищцата,
сумите по процесните фактури не са счетоводно отписани от дружеството, а
електрозахранването до имота е било преустановено поради неплащане на просрочени
задължения и възстановено поради наличието на съдебно оспорване на вземанията – арг. чл.
20, ал. 5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма],
приети като доказателство по делото. Същевременно ищцата Г. Д. отрича вземанията да са
възникнали в патримониума на титуляря на партидата, респ. по силата на наследственото
правоприемство и в нейната правна сфера.
Предвид всичко изложено дотук, съдът счита, че установителният иск е предявен от
легитимирано лице срещу страна, която претендира процесните суми, а с това и при доказан
правен интерес от търсената защита, което обуславя произнасяното на съда във връзка със
спора по същество.
Изясни се, че ищцата оспорва дължимостта на сумата, представляваща ½ част от общо
начислената – според наследствените й права от наследството на починалато лице – титуляр
на партидата Ц. Д., на няколко основания, както следва: поради липсата на облигационно
правоотношение между ответното дружество и наследодателката на ищцата; поради липсата
на реално доставена електрическа енергия в претендираните количества в посочения обект,
измерени чрез изправно средство за търговско измерване – електромер, чиято стойност
възлиза на претендираните суми, като и поради погасяването й по давност.
Между страните не се спори, от приетите като писмено доказателство ОУДПЕЕ на
[фирма], одобрени с Решение **-***/07.11.2007 г. на ДЕКЕВР и от служебна справка в
ТРРЮЛНЦ следва, че ответното дружество осъществява дейност по продажба – снабдяване
4
с електрическа енергия и изпълнява ролята на краен снабдител, в т.ч. на територията на
административна област с център Г., на потребители, присъединени към електрическата
мрежа на [фирма], по силата на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№ *-***-**/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия е и крайният клиент.
Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 г от ДР на закона, според
която „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. Същевременно в разпоредбата на чл. 98а ЗЕ е предвидено, че крайният
снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия,
които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия
текст.
В клаузата на чл. 4, ал. 1 от процесните Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответника [фирма] е предвидено, че потребител на електроенергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на [фирма], което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Следователно, както
в закона, така и в самите Общи условия на ответника е направено ясно разграничение
между типа потребители, като критерият за това е за какви нужди се използва доставяната
електрическа енергия – дали за битови или за стопански, като безспорно в настоящия случай
процесният обект е предназначен за използването му за битови нужди.
Изложеното дава основание за извод, че облигационното правоотношение по повод
доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо
подписването на нарочен договор или писмено приемане на приложимите от доставчика,
одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
По делото, въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните указания към
ответника, че не сочи доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване от него,
не се доказа пълно и главно между наследодателката на ищцата – лицето Ц.П. Д., респ.
между ищцата Г. Д., от една страна и [фирма], от друга, през процесния период м.12.2014 г.
– м.08.2015 г. да е съществувала облигационноправна обвързаност, обусловена от
притежавани от Д., респ. от ищцата право на собственост или право на ползване по
отношение на имот – къща с адрес: [адрес]. Представените от ответника и приети по делото
фактури и справка за потребление за абонатен № **********, издадени от дружеството на
името на титуляря на партидата Ц. Д. сами по себе си не са достатъчни, за да формират
извод относно притежавани права върху имота, а оттук и за качеството клиент и потребител
на ел. енергия за битови нужди от ищцовата страна, респ. от нейната наследодателка.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, от [фирма]
не са ангажирани доказателства и не са направени доказателствени искания, насочени към
установяване на носителя на права върху имота, в т.ч. от ищцата по делото.
Ето защо, като последица от недоказване на първата и основна предпоставка за
ангажиране отговорността на ищцата за заплащане на процесните суми – наличието на
облигационно правоотношение във връзка с доставката на електрическа енергия до
процесния имот, то оспорването на ищцата Г. Д. за недължимост на вземанията по
процесните фактури на това основание се явява основателно, поради което и предявеният
иск следва да бъде уважен.
За прецизност на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая е
налице и друго твърдяно от ищцовата страна основание за недължимост на това вземане, а
5
именно погасяването му по давност.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По отношение на процесното вземане за главница за доставена електрическа енергия за
периода от м. 12.2014 г. до м. 08.2015 г. съдът счита за приложим тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера на вземането на периодично плащане по см. на
посочената разпоредба, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Тази давност в случая е започнала да тече от деня, следващ изтичане на срока за
плащане на фактурата за последния месец от периода или считано от 20.08.2015 г., при
съобразяване с падежа на вземането, установен в клаузата на чл. 27, ал. 1 от приложимите
Общи условия на ответното дружество. Съдът намира, че този срок е прекъснат с
депозираното от [фирма] заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
на 15.02.2017 г. на основание чл. 116 ЗЗД, с което дружеството е претендирало вземането в
общ размер на сумата от 216,61 лева от наследодателката на ищцата. Считано от следващия
ден – 16.02.2017 г. давността за вземането за главница е започнала да тече отново и е
изтекла на 16.02.2020 г., а с това и преди образуване на настоящото производство. По
делото няма данни, нито твърдения за последващо извършени действия, които да са довели
до спиране или прекъсване на давностния срок, поради което вземането следва да се счита за
погасено по давност.
Предвид изложеното дотук, предявеният установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта от ищцата Г. Д. на сумата от 108,30 лева,
представляваща главница за електрическа енергия за периода от месец 12.2014 г. до месец
08.2015 г. по партида с клиентски номер [№] до имот, находящ се в [адрес], формирана като
½ част от сума в общ размер от 216,61 лева, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. К. Б. следва да бъде присъдена сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищцата Д.. В тази връзка съдът съобрази отразеното в представения по делото договор за
правна помощ и съдействие от 30.05.2022 г. (л. 5 от делото) представителство на ищцата от
пълномощника й безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – поради това, че
доверителят е материално затруднено лице и размера на възнаграждението, установен в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на договора –
30.05.2022 г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Д. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] против [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес]
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. Д. Д. не дължи на [фирма]
сумата от 108,30 лева, представляваща главница за електрическа енергия за периода от
6
месец 12.2014 г. до месец 08.2015 г. по партида с клиентски номер [№] и абонатен №
********** до имот, находящ се в [адрес], формирана като ½ част от общо начислената сума
в размер от 216,61 лева.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
сумата от 50 лева, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адв. К. Б., с ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия – Р. и с адрес на
упражняване на дейността: [адрес] сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7