Разпореждане по дело №44877/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 124224
Дата: 2 септември 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20241110144877
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 124224
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20241110144877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 10 ГПК подадено от „Б. Е. Д. К.” ООД срещу М. Й. Б..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10 ГПК заявителят може да поиска
издаването на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена,
се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна
книга на заповед, както и облигация или купони по нея; когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. За да предвиди задължение на поемателя по
ценната книга да представи договора и приложенията, вземането по които се
обезпечава с представения документ, е за да се обезпечи възможността на заповедния
съд да извърши проверка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съгласно които съдът
издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая разпоредбите на чл.
411 ГПК са приложими и в производство по чл. 417, т. 10 от ГПК, доколкото с молба
от дата 16.08.2024 г. заявителят е посочил изрично, че издаденият от длъжника запис
на заповед обезпечава изпълнението на задълженията му по договор за кредит и в тази
хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение (ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
1
В случая с уточняващата молба кредиторът е представил заверен препис от
договора за кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и
общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност
на съда да извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от
които произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането
противоречи на закона и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция
намира, че е налице обоснована вероятност някои от вземанията на заявителя да се
основават на неравноправни клаузи, както и, че част от тях противоречат на закона и
добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е за сумата от 200,50 лева,
представляваща такса са бързо разглеждане на искането за кредит, дължимостта на
която е предвидена в чл.9, ал. 1 от Договора за кредит. В тази част искането на
заявителя противоречи на закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Несъмнено разглеждането на заявка за
отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност
по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е
предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси. От
друга страна, таксата за приоритетно разглеждане по съществото си представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга
2
за приоритенто разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и
начислената договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то
е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Казаното по-горе се отнася и за претенцията на заявителя за сумата 354,12 лв.
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Динамично плащане“. Съобразно
чл. 7.4. от общите условия към договора за кредит процесната услуга представлява
осигурен от кредитора представител на настоящият адрес на кредитополучателя в
дните на падежа, на когото последният да заплаща съответната погасителна вноска.
Предвид обстоятелството, че в договора са предвидени още 5 начина на погасяване –
на каса в офис на кредитора, по банкова сметка на кредитора, чрез „И. П.“, „И.“ и „Ф.
П.“, то очевидно е, че тази клауза за динамично плащане е предвидени единствено за
да осигури един допълнителен приход (скрита лихва) за кредитора, като с това се
прикрие надвишаването на максималния размер на ГПР, предвиден в ЗПК. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен
лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с
общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга за приоритенто
разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и начислената договорна
лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е
уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че посочените претенции на заявителя
се основават на нищожни клаузи и в този смисъл искането в тази част противоречи
закона, поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 10 ГПК подадено от „Б.Е. Д. К.” ООД срещу М. Й. Б., в частта
за сумата 200,50 лв., представляваща такса за приоритетно разглеждане на искането за
3
кредит и за сумата 354,12 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Динамично
плащане“, дължими по Договор за кредит № MAX_500068495/31.10.2023 г., за които и
издаден запис на заповед от дата 31.10.2023 г., за сумата от 3556,60 лв., предявен за
плащане на 20.01.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4