Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив.Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 372 по описа за 2021 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство по делото е образувано по жалба от В.И.М., с ЕГН **********,***,
против Заповед № 532 от 08.06.2021г. на Кмета на община Нови пазар, с която на
основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е
наредено В.И.М. да премахне в срок до 23.06.2021г. доброволно и за своя сметка
незаконосъобразно изградените: „Стопанска постройка за отоплителни материали“ с
размер 12,30м./3,80м.; „Стопанска постройка за инвентар“ с размери
10,50м./3,20м. и „Тоалетна“ с размери 2,40м./1,70м. и височина 2,10м. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество
свеждащи се до издаването й при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. В тази
връзка се твърди, че административният орган се е произнесъл, без да изпълни
задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК, респективно без да изясни всички факти
и обстоятелства от значение за случая. Счита се също, че двете постройки – за
отоплителни материали и за инвентар, не представляват строеж по смисъла на т.38
от § 5 на ДР на ЗУТ. Твърди се и, че същите попадат в обхвата на чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което за изграждането им не се изисква разрешение за строеж,
съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ. По отношение на изградената в имота тоалетна
се сочи, че същата е временна и като такава също попада в обхвата на
разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, респективно за нейното изграждане не
се изисква разрешение за строеж. Въз основа на изложените аргументи се извежда
извод, че трите постройки не са незаконни по смисъла на чл.225а, ал.1 и ал.2,
във вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, респективно оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на атакуваната
заповед и за присъждане на сторените деловодни разноски. В съдебно заседание
оспорващата се представлява от процесуалния й представител Т. Д. – адвокат от
ШАК, която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки
поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, като ги доразвива.
Претендира отмяна на атакуваната заповед, както и присъждане на сторените
деловодни разноски.
Ответната
страна – Кмет на община Нови пазар, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Й.Й., оспорва основателността на жалбата. В приложено писмено
становище и в проведеното на 26.01.2022г. открито съдебно заседание излага
подробни аргументи за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството,
че процесните постройки са ситуирани в
поземлен имот извън урбанизираната територия, представляващ земеделска земя,
като същите не отговарят на изискванията на Наредба № 19 от 25.10.2012г. за
строителство в земеделските земи и спрямо тях не са приложими разпоредбите на
чл.46 от ЗУТ. Отправя искане за отхвърляне на оспорването, като неоснователно.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата
В.И.М. се легитимира като собственик на земеделска земя - лозе с площ 599,930
кв.м., представляващо имот № 749 в кадастрален район 131 по плана на
новообразуваните имоти в гр.Нови пазар, обл.Шумен, с идентификатор №
52009.131.749 по КККР на гр.Нови пазар,
ведно с изградената в него монолитна сезонна постройка с площ 20 кв.м.,
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86/30.07.2012г., том XII, рег.№ 6780, дело № 1638 от 2012г. на нотариус с
рег.№ 346 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд-гр.Нови пазар.
На 20.05.2021г., по повод постъпил писмен
сигнал за извършено незаконно строителство в ПИ с ид.№ 52009.131.749 по КККР на
гр.Нови пазар, в присъствието на оспорващата, служители на община Нови пазар
извършили проверка в посочения поземлен имот, при която констатирали наличие на
строежи, представляващи „Стопанска
постройка за отоплителни материали“, изградена от ламарини и сандвич–панели
върху циментова замазка в северозападната част на имота с размери
12,30м./3,80м., с височина 2,20м. и едноскатен покрив, покрит с ламарина и
азбест; „Стопанска постройка за инвентар“ в югозападната част на имота,
изпълнен върху циментова замазка, с размери 10,50м./3,20м., с височина 2,20м.,
със стени, изпълнени от ламарина и сандвич-панел, с двускатен покрив, покрит с
ламарина и бардулин (плоскости); както и „Тоалетна“ в югозападната част на
имота, с размери 2,40м./1,70м. и височина 2,10м., със стени, изпълнени от ламарина
сандвич-панел и с едноскатен покрив, покрит с бардулин, като същите били
изградени без издадени разрешения за строеж. За установените от тях
обстоятелства общинските служители съставили Констативен акт № 2 от
20.05.2021г., в който посочили, че строежите са изградени без разрешения за
строеж и са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Въпросният констативен акт бил връчен на
оспорващата на 21.05.2021г., като в същия било разяснено правото й да подаде
възражение срещу акта в 7-дневен срок, считано от датата на получаване.
След
изтичане на срока за подаване на писмени възражения и въз основа на Констативен
акт № 2/20.05.2021г., Кметът на община Нови пазар издал Заповед № 532/08.06.2021г.,
с която било наредено на оспорващата да
премахне незаконно изградените „Стопанска постройка за отоплителни материали“ с
размер 12,30м./3,80м.; „Стопанска постройка за инвентар“ с размери
10,50м./3,20м. и „Тоалетна“ с размери 2,40м./1,70м. и височина 2,10м., намиращи
се в ПИ № 52009.131.749 по КККР на гр.Нови пазар, поради изграждането им в
нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без издадено разрешение за строеж и при
липса на съгласие на съседи за строеж на граница (декларация по чл.21, ал.5 от ЗУТ). Като фактически основания за издаването на заповедта е посочено, че обектите
представляват второстепенни постройки съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, както
и съгласно чл.119, ал.1 от Правилника за прилагането на ЗТСУ, действал по време
на изграждането, като същите са изпълнени без издадени разрешения за строеж.
Като правно основание за издаване на заповедта
е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Въпросната
заповед била съобщена на оспорващата на 04.10.2021г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне с обратна разписка (л.11).
Несъгласна
със същата, В.И.М. я оспорила пред Административен съд – гр.Шумен, с жалба,
заведена в деловодството на община Нови пазар под вх.№ БЛ-512/15.10.2021г. по
описа на община Нови пазар (видно от изричното изявление на Кмета на общината,
обективирано в придружително писмо изх.№ БЛ-512-001/19.10.2021г. по описа на
община Нови пазар (л.2)). Въз основа на същата е образувано настоящото съдебно
производство.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт.
По
искане на оспорващата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
чието заключение, поддържано и в проведеното съдебно заседание, съдът кредитира
като мотивирано, обективно и компетентно дадено. Видно от същото, процесните
постройки, предмет на премахване с обжалваната заповед, са ситуирани в ПИ №
52009.131.749 по КК на гр.Нови пазар, като въпросният поземлен имот е с
предназначение на земята – земеделска земя, същият не е включен в
урбанизираната територия на гр.Нови пазар, респективно спрямо него не са налице
одобрени ПУП и ПЗР.
Установено
е, че в имота има законно изградена сезонна постройка, която представлява основно
застрояване за имота и служи за обитаване. Същата не е предмет на премахване с
атакувания акт.
Вещото
лице е установило също наличие на „Стопанска постройка за инвентар“ с носеща
конструкция от дървени колони, столици и ребра, със стенно ограждане от части
от фасадни панели, с двускатен покрив с покритие от покривни панели.
Постройката няма подова настилка, подът й представлява уплътнена почва, като са
изпълнени само единични бетонни фундаменти под носещите дървени колони.
Постройката
„Тоалетна“ е с носеща конструкция от дървени колони, столици и ребра. Стенното
ограждане е от фасадни панели. Покривът е едноскатен, с покритие от покривни
панели. Подът е стоманобетонна плоча.
Постройката
„Стопанска постройка за отоплителни материали“ е с носеща констукция от
поцинковани тръби, използвани като колони, към тях чрез винтове и сглобки са
прикрепени дървени столици и ребра. Стенното покритие е от парчета от фасадни
панели. Покривът е едноскатен, с покритие от покривни панели. Няма подова
настилка, подът е уплътнена почва. Не са констатирани бетонови ивични основи, а
са изпълнени само единични фундаменти под носещите колони.
Вещото
лице е посочило, че постройките представляват леки такива, изградени от дървен
материал и отпадни елементи – поцинковани тръби и фасадни панели. Складовите
помещения са без настилка. Към земята са прикрепени посредством колонки
(дървени или поцинковани тръби) и единични бетонови фундаменти. Субстанцията на
терена под трите постройки не е променена трайно. Поради това е заключило, че
двете стопански постройки представляват второстепенни постройки на допълващото
застрояване - леки постройки за отоплителни материали и инвентар по смисъла на
чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, а тоалетната – временна такава по смисъла на същата
разпоредба, за които не се изисква разрешение за строеж. Установило е също, че
няма документация, касаеща изграждането на трите постройки, както и
документация, удостоверяваща периода на тяхното изграждане.
Видно
от приложената към СТЕ скица и от разясненията на експерта, направени в съдебно
заседание, постройката, описана като „Временна постройка за отоплителни
материали“, е с размери 13,30м. на 3,80м. и същата неправилно е изчертана в
скицата към констативния протокол, доколкото в действителност тази постройка е
изградена на уличната регулация, граничи с пътя и е свързана с основната
постройка, която не е предмет на атакуваната заповед.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване
на заповедта, доколкото последната е връчена на оспорващата на 04.10.2021г., а
жалбата срещу нея – депозирана на 15.10.2021г.
Същата
е подадена и от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР
на Наредба № 13/2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ
(респ. по чл.225а от ЗУТ) са собствениците на терена, лицата с ограничено вещно
право или извършителите на незаконния строеж. Съгласно установената съдебна
практика, посочените субекти се явяват и лицата, чиито права и/или законни
интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за премахване на незаконни
строежи и които имат правен интерес от оспорването на
тези заповеди. Съдът приема, че оспорващата попада в кръга на тези субекти,
доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че е собственик
на поземления имот.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, същата се явява основателна, по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с оглед
посоченото в заповедта правно основание – чл.225а от ЗУТ, заповедта се явява
издадена от компетентен административен орган. Това е така, доколкото по силата
на цитираната разпоредба, строежи от IV до VI категория се премахват със заповед на кмета на
общината или на упълномощено от него лице. В настоящия казус административният
орган е приел, че се касае за незаконни строежи от VI категория
съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, което безусловно е в правомощията на кмета
на общината.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в
чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за нейното издаване
е посочено, че се касае за строежи, извършени при липса на издадени разрешения
за строеж, а като правно основание – разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Въпреки посочването на фактическо и правно основание за издаване на заповедта,
съдът намира, че същата не притежава всички съществени реквизити, визирани в
чл.59, ал.2 от АПК. По-конкретно, по отношение на обект – „Стопанска постройка за отоплителни
материали“ е посочено единствено, че същата се намира в северозападната част на
имота, като според приложената към Констативен протокол № 2/20.05.2020г. скица,
същата е долепена до законно изградената в имота сезонна постройка, като
сезонната постройка е разположена между въпросната постройка и намиращия се в
съседство с имота път. В същото време от СТЕ се установява, че въпросната „Стопанска
постройка за отоплителни материали“ е
долепена до сезонната постройка, но е разположена на границата между
поземления имот, в който е ситуирана и намиращия се в съседство с него път, а
не както е отразено в скицата – долепена до вътрешната страна на сезонната
постройка, без да достига до пътя. Допуснатото противоречие е съществено, тъй
като местоположението на въпросната постройка е погрешно посочено, което
препятства възможността на жалбоподателката да разбере по непротиворечив начин премахването
на коя от двете постройки, респективно коя част от тях, е разпоредено с
атакуваната заповед. От друга страна, в заповедта и в документите, на които
същата се позовава, не са посочени
площта на поземления имот, в който се намират постройките, чието
премахване е разпоредено, каква част от площта му заемат и на какво разстояние
се намират от вътрешните граници на имота и помежду си. По изложените
съображения
съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при допуснато от
административния орган съществено нарушение в установените изисквания за форма,
което обуславя извода за незаконосъобразност на същата и се явява основание за
нейната отмяна поради съществен порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Съдът
намира, че атакуваната заповед е издадена и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.35 и чл.36, ал.1
от АПК, доколкото административният орган не е изпълнил задължението си да я
издаде едва след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за
случая, както и след служебното събиране на релевантните за властническото
волеизявление, доказателства. Това е така, защото преди издаването на заповедта
Кметът на община Нови пазар не е предприел действия за установяване по
непротиворечив начин какви са конкретните и точни параметри на извършените без
разрешение за строеж постройки (факт, който се установява от СТЕ, установяваща
различие между действителното и установеното от административния орган
местоположение на «Стопанска постройка за отоплителни материали»). Обстоятелството,
че точното местоположение на въпросния обект е установено в хода на съдебното
производство чрез СТЕ, не променя извода за допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото експертизата представлява
доказателствено средство за проверка наличието на направените от
административния орган фактически установявания, а не за установяване на нови
такива, които не са били констатирани в хода на административното производство.
От друга страна, административният орган не е подложил на обсъждане дали трите
постройки представляват «строежи» по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, с оглед
използваните материали за тяхното строителство и начина на прикрепването им към
земята, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В хода на
административното производство не са установени площта на имота, в който се
намират процесните постройки, отстоянието на същите от вътрешните граници на
имота и на какво разстояние се намират една от друга. Всичко това обосновава
извод, че оспореният акт е издаден и при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, съставляващо основание за отмяната му
поради издаването му в нарушение на чл.146, т.3 от АПК.
На следващо място, съдът счита
оспорената заповед за незаконосъобразна и поради постановяването й в противоречие
с относимите материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от IV до VI категория, незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В заповедта е посочено, че
административният орган е намерил основание за обявяване на процесните три постройки
за незаконни в чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ,
съгласно който, строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
По делото няма спор, а и се
установява от представените писмени доказателства, че оспорващата е собственик на поземления имот, в който
са ситуирани обектите, предмет на оспорената заповед.
Спорът
се свежда до това дали тези обекти представляват строежи по смисъла на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ, както и дали за същите е необходимо издаване на разрешение
за строеж.
Съгласно § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението".
Видно от заключението по СТЕ, обект „Стопанска
постройка за отоплителни материали“ е с
носеща констукция от поцинковани тръби, използвани като колони, към тях чрез
винтове и сглобки са прикрепени дървени столици и ребра; стенното покритие е от
парчета от фасадни панели; покривът е едноскатен, с покритие от покривни
панели; няма подова настилка, а подът е уплътнена почва; няма бетонови ивични
основи, а са изпълнени само единични фундаменти под носещите колони. Посочено е
също, че субстанцията на терена под постройката не е променена трайно. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че постройката е изградена от леки
материали и без стабилни основи. При тези констатации съдът намира, че процесната
„Стопанска постройка
за отоплителни материали“ не може да се
квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. От текста на тази
разпоредба следва да се разбира, че строежи са всички съоръжения, които са трайно прикрепени към терена и които трайно
изменят субстанцията или начина на ползване на земята. В случая очевидно не е
така, след като постройката е закрепена към земята по начин, който позволява
демонтирането й, а премахването й може да се осъществи без да се изменя
субстанцията и начина на ползване на земята под нея.
Аналогичен
извод следва да се направи и досежно описаната в заповедта „Стопанска постройка
за инвентар“. Видно от СТЕ, същата е с носеща конструкция от дървени колони,
столици и ребра; със стенно ограждане от части от фасадни панели; с двускатен
покрив с покритие от покривни панели; без подова настилка, като подът
представлява представлява уплътнена почва и са изпълнени само единични бетонни
фундаменти под носещите дървени колони. Вещото лице сочи също, че въпросният
обект не променя субстанцията на земята, от което следва, че същият е изграден
по начин, позволяващ премахването му, без осъществяване на някакво въздействие
върху земята под него, и без да се изменя субстанцията и начина на ползване на
земята. Посочените обстоятелства изключват квалифицирането и на тази постройка
като строеж по смисъла, вложен в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ.
На
премахване по реда на чл.225а от ЗУТ подлежат единствено обекти, представляващи
строежи по смисъла на горепосочената разпоредба и след като обсъжданите две
стопански постройки не представляват такива, разпореденото премахване на същите
като незаконни строежи е осъществено в противоречие с материалния закон. Нещо
повече, дори и да се приеме, че двете постройки представляват строежи, не са
налице посочените в заповедта фактически и правни основания за тяхното
премахване, а именно – липса на разрешение за строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Видно от СТЕ, същите са изработени от дървен материал и
отпадни елементи – поцинковани тръби и фасадни панели, без настилка и нямат
стабилни основи. Това обстоятелство обуславя извода, че те представляват леки
постройки за отоплителни материали и инвентар. При това положение следва да се
квалифицират като второстепенни постройки на допълващото
застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ, съгласно чийто текст,
такива са летни кухни и леки постройки за
отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и
временни тоалетни. А по силата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, не се изисква
разрешение за строеж за леки постройки за отоплителни материали и инвентар.
След като за изграждането им законодателят не е предвидил необходимост от
издаване на разрешение за строеж, липсата на такова не може да се квалифицира
като основание за тяхното премахване по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
тъй като този ред е приложим досежно строежи, за чието изграждане се изисква
такова разрешение.
Що
се отнася до обект „Тоалетна“, предмет на премахване с оспорената заповед, по
делото няма спор, а и се установява от СТЕ, че същата е с носеща конструкция от
дървени колони, столици и ребра; стените й са
от фасадни панели; покривът - едноскатен, с покритие от покривни панели,
а подът - стоманобетонна плоча. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че с оглед материалите, използвани за
нейното изграждане, а именно – конструкция от леки материали и липсата на
някакви стабилни основи, тоалетната представлява лека постройка. Посоченото
обосновава извод, че тоалетната също не представлява „строеж“ по смисъла на §
5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като не притежава стабилни основи и е изградена от
леки материали, позволяващи премахването й, без да се засяга трайно
субстанцията на терена. От друга страна, с оглед начина на изграждане и
предназначението й, същата следва да се квалифицира като временна тоалетна по
смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ. За изграждане на същата, съгласно чл.151, ал.1,
т.3 от ЗУТ, отново не се изисква разрешение за строеж, поради което липсата на
такова не съставлява основание за премахването й по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
В
обобщение на изложеното следва да се посочи, че атакуваната заповед е издадена
при липса на визираните в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ предпоставки, поради което
същата е постановена в противоречие с
материалния закон и подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
Без
значение за направения извод са доводите на ответната страна, базирани на
разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските
земи, без промяна на предназначението им и в частност – тези на чл.2, ал.2,
чл.3 и чл.7, ал.1 и ал.3 от цитираната наредба. Съдът преценява
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт въз основа на
фактическите основания, посочени в него, а в случая като фактическо основание е
посочено единствено, че трите постройки са изградени без разрешение за строеж.
В него липсват каквито и да било установявания, че същите са изградени без виза
за проектиране и в нарушение и какво на нормите за застрояване в земеделски
земи, поради което доводите в този смисъл, наведени едва в хода на съдебното производство,
не попадат в предмета на съдебната проверка и са ирелевантни за преценка
законосъобразността на атакуваната заповед.
Що
се отнася до твърденията в заповедта за липса на съгласие на съседи за строеж
на граница (декларация по чл.21, ал.5 от ЗУТ), следва да се отбележи, че
липсата на такова съгласие не е предвидено като основание за премахване на
строеж като незаконен по приложения от административния орган ред, по аргумент
от разпоредбите на чл.225, ал.2 от ЗУТ. От друга страна, от събраните по делото
писмени доказателства и от СТЕ не се установява някоя от постройките, предмет
на атакуваната заповед, да са разположени на някоя от вътрешните имотни граници
на процесния поземлен имот, респективно при условията на свързано застрояване
по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗУТ, за да се налага обсъждане на необходимостта
от такова съгласие.
Позоваването
на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ също е ирелевантно относно посочените в заповедта
фактически и правни основания за премахване на процесните постройки, тъй като цитираният
законов текст сочи, че не се изисква инвестиционен проект за издаване на
разрешение за строеж на второстепенни постройки от допълващото застрояване, а в
оспорената заповед изобщо не се коментира необходимостта от инвестиционен
проект. От друга страна, въпросната разпоредба не изключва приложението на
чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, който посочва обектите, за чието изграждане не се
изисква разрешение за строеж.
С
оглед установената материална незаконосъобразност на атакуваната заповед,
същата се явява издадена и в противоречие с целта на закона, доколкото целта на
същия и в частност на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, посочен като правно основание
за издаване на акта, е премахване единствено на постройки, имащи
характеристиките на строеж, за чието изграждане законодателят е предвидил
издаване на разрешение за строеж, а в случая е безспорно установено, че досежно
процесните постройки такова разрешение не се изисква. Относно изградената в
имота тоалетна заповедта се явява издадена и в нарушение на принципа на
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК, съгласно който, административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. А в случая премахването на
санитарния възел в процесния имот ще доведе до нарушаване правото на
здравословни условия на живот на жалбоподателката, респективно до засягане на права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията за форма, при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в
нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. С оглед на това и доколкото
оспорващата своевременно е направила искане за присъждане на сторените от него
разноски (с жалбата и в хода на съдебните прения), с оглед изхода на спора,
съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да й заплати
направените от нея разноски в размер общо на 910 лева, в това число внесена
държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева, депозит за изготвяне
на съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева и договорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
**********/15.10.2021г., в размер на 600 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 532
от 08.06.2021г. на Кмета на Община Нови пазар, с която на основание чл.225а,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено В.И.М. да
премахне в срок до 23.06.2021г. доброволно и за своя сметка незаконосъобразно
изградените: „Стопанска постройка за отоплителни материали“ с размер
12,30м./3,80м.; „Стопанска постройка за инвентар“ с размери 10,50м./3,20м. и „Тоалетна“ с размери 2,40м./1,70м. и височина 2,10м.
ОСЪЖДА
Община Нови пазар да заплати на В.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 910 (деветстотин и десет) лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България град София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с
чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: