Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Лом 27 юли 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломски районен съд , гражданска колегия , шести състав в публичното заседание на 04.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 970/17 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Иск
с правно основание: чл.422 ГПК..
Производство
по реда на чл.238 ГПК.
Ищеца, представляван от Управителя В.Д.И., чрез пълномощника си по делото в исковата си молба до съда , претендира , че ответника, в качеството му на потребител на питейна вода, съгл. ЗВ е неизправен длъжник. Твърди се също, че ищеца е доставял питейна вода, а ответника не е изпълнил задълженията си заплаща задълженията си за потребената вода, поради което вземането станало изискуемо.
Твърди се още, че на 17.03.2017г. е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК пред съда, съдът е издал съответно заповед, която била връчена на длъжника. Същият е възразил по така издадената заповед, което наложило и породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящият установителен иск.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК,
съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответниците,
които в указания едномесечен срок не е подаден писмен отговор.
С определение, постановено в
закрито заседание на 13.06.2017 г., съдът е допуснал като доказателства по
делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно
заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован
,но не се явява , не е ангажирал процесуален представител по делото, не е
направили искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът обявил делото за
решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като:
на ответника са указани ответника са му указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при
условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като
призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл.
131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от
неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като съобрази, че страните по
спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на
твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение
в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на
фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които
от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността
на исковите претенции с правно основание чл.
чл.422 ГПК, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е
доказан.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Т.П.П., ЕГН **********, че дължи на „В и К” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. Ал.Стамболийски № 11, представлявано от Управителя В.И.,
сумата 116.63 лв. – главница, сумата 17.76 лева – лихва от 18.04.2014 г. до 15.03.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г. до изплащане на
вземането, за непогасени парични задължения за консумирана вода, което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от177.03.2017г. по ч.гр.дело
№ 511/2017г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА Богдан Т.П.П. да заплати на „В и К”
Д, сумата 29.00 лв., представляваща
направени по заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА Богдан Т.П.П. да заплати на „В и К”
Д, сумата 175.00 лв., представляваща
направени по исковото производство
разноски.
На
основание чл.239,ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: