№ 5151
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110209194 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. О. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022 г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Излага се, че появата на линейка в насрещното платно е наложило
автомобила пред жалбоподателя да потегли на заден ход. Сочи се, че не са били
нанесени щети и не е бил застрашен никой.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, явява се лично, моли за
отмяна на наказателното постановление по съображенията изложени в жалбата.
Допълва, че водачът на автомобила пред него е потеглил назад и това е наложило
маневра от негова страна. Излага, че е слязъл и огледал, като не е констатирал щети.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 08.02.2022 г., около 12:25 ч., Е. О. С. управлявал лек автомобил, марка и
модел „Фолксваген Шаран“, с рег. № ***, в гр. София, по бул. „Президент Линкълн“, с
посока на движение от ул. „Петя Дубарова“ към ул. „Анастасия Димитрова“, като на
1
кръстовището с бул. „Монтевидео“ при извършване на маневра на заден ход
реализирал ПТП със спрелия зад него лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, рег.
№ СВ 5634 МА, управляван от Катрин Набел Карим-Михова.
Жалбоподателят излязъл от автомобила, погледнал за наличие на щети и
потеглил отново.
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - ***. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1660270/08.02.2022 г. и скица към него.
От водача на лек автомобил, марка и модел „БМВ 320Д“, рег. № СВ 5634 МА,
била попълнена декларация от 08.02.2022 г.
От водача на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Шаран“, с рег. № ***,
била попълнена декларация от 29.03.2022 г.
В присъствието на нарушителя и двама свидетели бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на 29.03.2022 г. от Ц. Х. Ц. - „младши
автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи.
Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022 г. от Началник Сектор към СДВР, с
което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на
30.06.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Ц. Х. Ц..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи,
че АУАН е съставен по докладна записка, протокол за ПТП и декларации от водачите
на автомобилите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Ц. Х. Ц. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за ПТП,
скица, справка картон на водача, декларации, заповед № 513з-242/12.01.2016 г.,
заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 29.03.2022 г., в деня, в който е установен
нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Ц. Х. Ц. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-
СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
2
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Даниела Димитрова
Дескова, която работи като „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори
в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели.
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.
От протокола за ПТП и декларациите, попълнени от жалбоподателя и другия
участник в ПТП, безспорно се доказва фактът на осъщественото ПТП.
По категоричен начин се установява, че жалбоподателят при маневра на заден
ход е реализирал ПТП със спрелия зад него лек автомобил, марка и модел „БМВ
320Д“, рег. № СВ 5634 МА, управляван от Катрин Набел Карим-Михова.
Ирелевантно е обстоятелството какво е наложило извършването на маневра на
заден ход от жалбоподателя, доколкото същият е бил длъжен да съобрази поведението
си единствено с намиращия се зад него лек автомобил и да не предизвиква ПТП. В
този смисъл маневрата на заден ход от водача на автомобила пред жалбоподателя не
освобождава от отговорност последния. Още повече жалбоподателят е видял, че зад
него има автомобил и е следвало да се убеди, че с извършената маневра няма да
причини съприкосновение между автомобилите.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са
3
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
Анализът на нормата сочи, че за да е приложима тази хипотеза, необходимо е
участниците в ПТП да не са постигнали съгласие относно обстоятелства, свързани с
извършването на ПТП. В случая е налице именно такава липса на съгласие, предвид на
което другият участник в ПТП е уведомил органите на ОПП-СДВР. Безспорно е
доказано, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, като по този начин
съвсем съзнателно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, като нито
е известил служителите на ОПП-СДВР, нито е изчакал пристигането им.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Наказанията в случая са наложени почти в минимален размер, поради
което не може да се приеме, че те не съответстват на тежестта и характера на
нарушението и на целите на наказанието.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-006702 от 19.04.2022
г., издадено от Началник Сектор към СДВР, с което на Е. О. С., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4