№ 440
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100213 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез адв. В.
Г., против А. О. А., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, с посочена
цена на иска: 293.51 лева, от която: 55.48 лева – незаплатени месечни абонаментни такси по
договор за мобилни услуги, и 238.03 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на дружеството – ищец, което е
доставчик на мобилни услуги, като между страните е сключен Договор за мобилни услуги от
дата 19.02.2019 г. за ползване на мобилен номер ***, с избран абонаментен план Тотал 31.99
лв. с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на
действие за 24 месеца. Абонатът се е възползвал от преференциалните условия на мобилния
оператор и се е съгласил с условията по договора, като е получил и мобилно устройство
HUAWEI Y5 2018 Dual Black, със стандартна цена 329.90 лева, като поради сключения
договор за мобилни услуги абонатът е получил мобилното устройство за сумата в размер на
79.99 лева, с отстъпка в размер на 249.91 лева, съгласно т. 7 от договора.
Твърди се, че въз основа на посочения договор, ответницата е ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ***.
Изтъква се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.05.2019 г. до
1
24.07.2019 г., ищецът е издал следните фактури: фактура № **********/25.06.2019 г. за
отчетен период на потребление 25.05.2019 г. - 24.06.2019 г., с дължима стойност за плащане
в размер на 32.89 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги, платима в срок до 10.07.2019 г.; фактура № **********/25.07.2019 г. за отчетен
период на потребление 25.06.2019 г. - 24.07.2019 г., с дължима стойност за плащане в размер
на 32.89 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги,
платима в срок до 09.08.2019 г., като към двете фактури било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Посочва се, че е направено сторниране на сума в размер на 10.30 лева, поради което
дължимата сума в размер на 65.78 лева била намалена до сумата в размер на 55.48 лева.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди – м. 06/2019 г., м. 07/2019 г.,
ответницата не е изпълнила задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от нея услуги в общ размер на 55.48 лева.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на ответницата да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 55.48 лева, на основание чл. 75 във вр. с чл.
19 б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалния
договор с ответницата за ползваните абонаменти и издал крайна фактура №
**********/25.09.2019 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 293.51 лева, от
която: 238.03 лева – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 55.48
лева – незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги.
Ищецът уточнява, че при наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане
на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкократно праща
смс-напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки тези напомняния от страна на оператора, ползваният телефонен номер е двустранно
спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване и предоставен пореден шанс
за плащане на дължимите месечни суми.
Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 15.08.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 31.99 за мобилен номер *** до 19.02.2021 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от 19.02.2019 г.
Изтъква се, че неизпълнението на ответницата е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната й отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от
договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване
2
на сключения абонамент.
Посочва се още, че предвид влизане в сила на постигната Спогодба между „Теленор“
и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка е в размер на 238.03 лева, формирана съобразно т. 11 от договора.
Ищецът уточнява, че съгласно т. 11 от договора, в случай на прекратяване на
подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: 1/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, 2/ в
случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и
възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия
срок на договора, 3/ в случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой и без абонамент/ съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
По-конкретно се сочи, че в случая неустойката в размер на 238.03 лева е формирана,
както следва: за абонаментен план Тотал 31.99 лв. – неустойка в размер на 79.98 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, както и дължима неустойка за предоставено за ползване
мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 19.02.2019 г.
Посочва се също, че ответницата, като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, се е съгласила и приела Общите
условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Ищецът твърди също, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А. О. А. е издадена
заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д № 743/2021 г. по описа на РС-Ловеч, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Претендира присъждане и на разноските в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
С протоколно определение от 20.09.2022 г., са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи от документи, а именно: договор за
3
мобилни услуги от 19.02.2019 г. с приложения; фактури с № **********/25.06.2019 г.; №
**********/25.07.2019 г.; № **********/25.09.2019 г.; Общи условия на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Приложено е и ч.гр.дело № 743/2021 г. на ЛРС, по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 409/19.04.2021 г. в полза на кредитора
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжника А. О. А., за сумата 55.48 лева –
предоставени мобилни услуги към № *** за периода 25.05.2019 г. до 24.07.2019 г. и 238.03
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни
услуги, ведно със законната лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането и сторените
разноски в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена
молба-становище, пълномощникът на ищеца – адв. В. Г. заявява, че поддържа исковата
молба за установяване дължимост на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение, и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли
за присъждане на разноските по заповедното и исковото производство съгласно списък по
чл. 80 от ГПК, съдържащ се в молбата-становище.
Ответницата А. О. А. не е представила в законоустановения едномесечен срок
писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована,
но не се явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост
на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено
решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са указани
последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата
претенция. По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на
чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение
срещу ответницата, като предявеният положителен установителен иск за дължимост на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно сума в размер на 75.00 лева - довнесена
4
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева, заплатено съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 27.01.2022 г., или общо разноски: 255.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно:
25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение, или общо
разноски: 205.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, по отношение на А. О. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, и настоящ адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /понастоящем
с наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 55.48 лв.
/петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 19.02.2019 г., за мобилен номер ***, за периода от 25.05.2019 г. до
24.07.2019 г., както и сумата 238.03 лв. /двеста тридесет и осем лева и три стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
19.02.2019 г. за посочения мобилен номер, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /16.04.2021 г./ до окончателното плащане, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 409/19.04.2021 г. по ч.гр.дело № 743/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА А. О. А., с горните данни, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/понастоящем с наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с горните данни, сумата 255.00
лв. /двеста петдесет и пет лева/, представляваща разноски в настоящото производство, както
и сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното
производство.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза
на ищеца: IBAN: ***.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 743/2021 г. на ЛРС, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5