Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 17.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на седми юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието на секретар
Хр.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 8827 по описа
за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 4737/08.01.2020г. по гр.д. № 3777 по описа за 2014г. на Софийски
районен съд, 179-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.4 от Закона за потребителския кредит
/2006г., отм/, че Д.М.В., ЕГН **********
дължи на „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ******** (с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит”) заплащане на сумата от 757,96лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 02.10.2013г.,
до изплащането й, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/16.05.2008г.
,за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41316/2013г. на
СРС, като е отхвърлен иска за горница над 757,96лв. до предявен размер
от 1038,96лв., както и иска за неустойка
в размер на 533,34лв., като Д.М.В.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ******** на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 131,45лв. по исковото дело и
63,37лв. по заповедно дело, „Т.Ю.”ЕАД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на Д.М.В.,
ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 181,20лв.
С Определение от 20.02.2020г. по
гр.д. № 3777 по описа за 2014г. на Софийски
районен съд, 179-ти състав на мястото на починалия на 26.01.2020г. ответник по
исковете са конституирани наследниците му закон: съпруга Ц.К.В., ЕГН ********** и дъщерите му Р.Д.В., ЕГН ********** и Н.Д.В.,
ЕГН **********.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5072644/15.06.2020г. по регистъра на СРС от наследниците на починалия в хода на производството
ответник по исковете - Ц.К.В., ЕГН ********** , Р.Д.В., ЕГН ********** и Н.Д.В.,
ЕГН ********** трите със съдебен адрес: адв. П.К.,*** в частта, в която исковете са
уважени. Изложили са съображения, че
решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са,
че основанията на вземанията по заявлението по чл. 410 от ГПК и по исковата
молба не съвпадат, поради което и установителния иск е недопустим. Заявлението
сочело претенции за главница, която е предсрочно изискуема от 15.07.2008г.,
лихва за забава от 533,34лв. от 15.07.2008г. до 09.09.2013г., а исковата
молба съдържала претенция за 10
падежирали по погасителен план вноски с падежи от 15.07.2008г. до 15.03.2009г.,
както илихва от падеж на всяка вноска до
09.09.2013г. Отделно твърденията на
ищеца не били ясни и недвусмислени, имало противоречия между петитум и твърдения.
Ответникът не бил оспорил подписването на договора и поучаването на сумата, но
не бил оспорил и настъпването на предсрочната изискуемост и районния съд следвало
да приеме за установено това обстоятелство и така да приеме, че всички
задължения са погасени по давност. Позоваването на предсрочна изискуемост в
заявлението било достатъчно за да се приеме, че това е твърдението на ищеца, не
било нужно същото да се сочи в исковата молба.
Неправилно била квалифицирана претенцията за забава като неустойка. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият- ищец „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес7 гр. Софи, ул. ********не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба №
1019/24.01.2014г. на „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ********
(с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит”) срещу Д.М.В., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 4 и сл. от Закона за
потребителския кредит (2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Д.М.В., ЕГН ********** дължи на „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 1038,96лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 02.10.2013г.,
до изплащането й, представляваща
неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № **********/16.05.2008г. с падежи от 09.09.2013г. до
15.05.2009г.; сумата от 533,34лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на вноските от падежа им до 09.09.2013г., за
която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 41316/2013г. на СРС,
като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че с ответника
сключили договор за кредит по който си изпълнил задълженията и предоставил на
ответника 998лв. срещу задължение главницата да бъде върната и да бъде платена
възнаградителна лихва , общият размер на задълженията по кредита били
1136,96лв. които следвало да се платят на 12 месечни вноски от по 94,75лв.,
само последната – в размер на 94,71лв., ответникът платил първата вноска и
3,25лв. от втората вноска, непогасени останали процесните задължения,
дължало се съгласно чл. 3, ал. 3 от ОУ
към договора обезщетение за забава от падеж на всяка вноска и то до
09.09.2013г. било в размер на 533,34лв.
Ответникът Д.М.В., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че основанията на
вземанията по заявлението по чл. 410 от ГПК и по исковата молба не съвпадат,
поради което и установителния иск е недопустим. Заявлението сочело претенции за
главница, която е предсрочно изискуема от 15.07.2008г., лихва за забава от
533,34лв. от 15.07.2008г. до 09.09.2013г., а исковата молба съдържала претенция за падежирали по погасителен план вноски и лихва
от падеж на всяка вноска до 09.09.2013г.
, твърденията и исканията били неясни. Посочил е, че чл. 4, ал. 3 от ОУ уреждал настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане на три
поредни вноски и така предсрочната изискуемост настъпила на 16.09.2008г.,
такива били и твърденията по заявлението.
От този момент започнал да тече погасителния давностен срок и към
подаване на заявлението задълженията били погасени по давност. Дори да се
приемело, че иск е за падежирали вноски, то тогава погасени по давност били
втора, трета и четвърта погасителна вноска. Мораторната лихва се погасявала с 3
годишна давност и била погасена изцяло.
Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело
№ 41316/2013г. по описа на СРС, съгласно
което по заявление вх.№
3132913/02.10.2013г. е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено Д.М.В., ЕГН **********
да заплати на „Т.Ю.”ЕАД, ЕИК ********
(с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит”) сумата от 1038,96лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 02.10.2013г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит № **********/16.05.2008г. ; сумата от 533,34лв., представляващи лихва за
периода от 15.07.2008г. до
09.09.2013г. , за така издадена заповед
длъжникът е уведомен на 18.11.2013г., на
19.11.2013г. е подал възражение срещу заповедта, на 10.01.2014г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 24.01.2014г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор № за потребителски кредит №
**********/16.05.2008г., Общи условия, носещи подпис за страните по него,
съгласно който Ти Би Ай Кредит”ЕАД
се е задължило да предостави на Д.М.В. кредит в размер на 998лв. за
закупуване на стока от Хенди Тел „ЕООД при годишен процент на разходи от
27,82%, срещу задължение за връщане на главницата и плащане ан възнаградителна
лихва, общ размер на задължението за което е 1136лв. на 12 месечни вноски в
периода от 15.06.2008г. до 15.05.2009г. от които 11 вноски са с размер от по
94,75лв., а последната в размер на 94,71лв. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ОУ при забава
на плащането на задълженията се дължи законна лихва за забава. Съгласно чл. 4,
ал. 3 от договора при просрочие на три
поредни месечни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо считано от
падежа на третата неплатена вноска. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора
плащанията погасяват първо лихвите, после главницата.
Приета
е фактура № **********/16.05.20018г. , носеща подписи за страните по нея,
съгласно която на 16.05.2008г. Д.В.е получил от Хенди Тел „ЕООД продадени му 2
бр. стоки на обща стойност от 998лв., която се плаща с кредит от Ти би Ай.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Твърденията по исковата молба са ясни и недвусмислени,
вземанията за 1038,96лв. са индивидуализирани по реда на чл. 127 от ГПК. Тази
индивидуализация изцяло съответства на основанията на вземанията, посочени в
заповедта за изпълнение. Релевантно при преценката за допустимост на иска е
заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава заповед. Това
е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена
възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се
връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно
очертава рамките на спорния предмет по делото.
За пълнота на изложението в случая следва
да се посочи че изискуемостта на вземането не е негов индивидуализиращ белег,
който да обоснове извод, че вземането е различно от това по заповедта.
Последната не сочи момент на настъпване на изискуемост на вземанията, а
заповедта е релевантна при преценката за допустимост на установителния иск и
съображения съдът изложи по-горе за този извод. Отделно, твърденията за момент
и начин на настъпването на изискуемостта не променят вземането. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на задълженията. В случая с исковата молба ищецът е предявил претенция за
вземания по договор за кредит с определени срокове за плащане, с исковата молба
не е навел твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, такава не е посочена
и в заповедта, поради което съдът приема, че исковете са допустими.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. чл. 4 и сл. от Закона за потребителския
кредит (отм) .
При
така предявените искове и депозиран отговор в тежест на ищеца е да установи
че е носител на вземане по договор за
потребителски кредит за плащане на
погасителни вноски в размери за които е предявен иска, че заявлението е
подадено преди да изтече срока за погасителната им давност.
В
тежест на ответника е до докаже , че е изтекъл определен срок на бездействие на
кредитора за събиране на вземанията и така те са погасени по давност.
Съдът приема за установено по делото, че на
16.05.2008г. между страните е възниквало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит , по което ищецът е
изпълнил задължението си и е предоставил на Д.В.кредит в размер на 998лв. за
закупуване на стока от „Хенди Телл“ ЕООД при годишен процент на разходи от
27,82%, срещу задължение за връщане на главницата и плащане на възнаградителна
лихва, общ размер на задължението за което е 1136лв. на 12 месечни вноски в
периода от 15.06.2008г. до 15.05.2009г. от които 11 вноски са с размер от по
94,75лв., а последната в размер на 94,71лв. Тези обстоятелства не са спорни по
делото и се установяват от приети по делото договор, Общи условия, фактура.
Съдът
приема, че задълженията по договора не са предсрочно изискуеми. Ищецът с
исковата молба не е навел твърдения, че
такава е настъпила, поради което и правилно районният съд е изследвал
твърденията на ответника за същото. Изявления по заявлението по съображения
изложени по-горе съдът приема, че не може да променят този извод. Предсрочната
изискуемост за да настъпи следва да
има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за
предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и упражняване
на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от
длъжника. Постигната предварителна уговорка по
договора за настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да е
достигнало изявление на кредитора за същото не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила с отделно изявление, достигнало до
длъжника-кредитополучател, че
упражнява правото си да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо.
Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението за издаване на заповед,
доколкото същото не достига до длъжника- препис от него не се връчва на
длъжника. (В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г.).
При
така възприето съдът приема, че погасителната давност за всяка от вноските по договора за кредит е
започнала да тече от падежа на всяка от тях. С оглед гореизложеното и като съобрази
уговорките по договора за реда на погасяване на задълженията, за падежи на
вноските, че с въззивната жалба не са наведени оплаквания срещу изводите на
районния съд в тази част и като съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК, то
съдът приема, че правилно районният съд е приел, че погасени по давност са
вноските с настъпил падеж към 01.10.2008г., тоест втора, трета и четвърта
вноска с общ претендиран размер от 281лв. ( 91,50лв. втора вноска и по 94,75лв.
трета и четвърта вноска), а вземането за
757,96лв. представляващи неплатена главница по договора за кредит не е
погасено.
С
оглед гореизложеното решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да
се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното
производство следва да се поставят в тежест на въззивниците, въззиваемият не е
претендирал разноски и такива не му се следват.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4737/08.01.2020г. по гр.д. № 3777 по
описа за 2014г. на Софийски районен съд, 179-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.