Решение по гр. дело №141/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260029
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20203120100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

260029/15.3.2021г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №141/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Н.Д.Г., ЕГН **********, срещу „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата 3110.16 лв, съставляваща корекция на ел.енергия за периода 30.08.2016 г. – 15.01.2020 г., за която сума е издадена фактура 0106195792 от 30.01.2020 г.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия на адрес на потребление в гр. Девня, ул. „Съединение“ №6, вх.А, ап.8. Твърди, че процесното количество ел.енергия не е доставяно и не е потребено. Оспорва като неправилни и незаконни начина и методиката на изчисление на процесната сума. Твърди, че „Електроразпределение Север“ АД не е материалноправно легитимирано да издава фактура и да претендира да му бъде заплащана сума по фактура, тъй като същото не може да продава ел. енергия. Твърди още, че Общите уловия на ответника не са приети по надлежния ред. Оспорва възможността на ответното дружество да осъществи корекция на потребената ел. енергия. Оспорва процедурата по осъществяване на корекция.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.55 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:  

Видно от Протокол за монтаж №11154163 от 29.08.2016 г. съставен от служители на въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр.№1114021666173964, при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа.

На 15.01.2020 г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен Констативен протокол 1203154, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №524987. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.

Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 24.01.2020 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът не съответства на технически характеристики.

Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от 28.01.2020 г. в размер 17036 кWh за периода 30.08.2016 г. – 15.01.2020 г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Видно от заключението по назначената СТЕ и от обясненията на вещото лице при изслушване в с. з., процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016 г., преди да бъде монтиран в обекта на потребление на ищеца на 29.08.2016 г., а метрологичната му годност е шест години. Към момента на проверката, уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е монтиран нов, неупотребяван електромер, като в протокола е отбелязано, че се монтира с нулеви показания на заводски настроените тарифи. От електротехническа гледна точка може да се приеме, че регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания към момента на включването на електромера в обекта на потребление. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития такъв 1.8.3. Така че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия в обекта. Натрупаното количество в скритите регистри е отчетено от процесния СТИ. Натрупването на количество ел. енергия в скрития регистър е възможно да бъде отразено там само след намеса в паметта на електромера. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скритите регистри, които не са визуализирани на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплащат.

 

При установената фактическа обстановка и съобразно становищата на страните, съдът направи до следните правни изводи:

В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер.

Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника. Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази следното:

По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, обн. ДВ бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл.24 и чл.25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.

Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 16.01.2020 г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена при действието на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г./. Следователно, към момента на проверката съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.

Съгласно чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно чл.55, ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по този ред се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. Следователно, съгласно действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 ЗЕ.

Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззиваемия е обективирана в констативен протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл.49 ПИКЕЕ.

Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2016 г., уредът, отчитащ потреблението в обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е монтиран нов, поради което е изключено показанията във видимите и невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. Следователно, към момента на монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му по всички тарифи са били фабрични, нулеви. Процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3, съобразно обясненията на вещото лице, поради което съдът приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър. Ирелевантно в тази връзка е значението на точния момент, от който потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се отчита в невизуализирания регистър. Ето защо и доколкото е спазен предписания в чл.49 от ПИКЕЕ процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, то съдът приема, че в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. Исковата сума е цена, калкулирана на база технологични разходи на количества доставена и потребена в обекта на ищеца ел. енергия измерени след монтажа на СТИ в невизуализирани регистри на средството за измерване поради установено с метрологична проверка неправомерно софтуерно въздействие върху уреда. Тази цена се дължи на основание чл.104а, ал.2, т.5, б.„а“ ЗЕ, вр. чл.55 от ПИКЕЕ/2019 г.

По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е законосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от клиента. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго в посочения смисъл.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът има право на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на възнаграждение 200.00 лв за експертиза, възнаграждение 1068.00 лв с ДДС за адвокат и депозит 20.00 лв за призоваване на свидетел, възлизат общо на 1288.00 лв. С оглед релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г., съдът определя възнаграждение в минимален размер 490.00 лв с ДДС. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Д.Г., ЕГН **********, срещу „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна, ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата 3110.16 лв, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Девня, ул. „Съединение“ №6, вх.А, ап.8, кл.№********** за периода от 30.08.2016 г. до 15.01.2020 г., за която сума е издадена фактура №********** от 30.01.2020 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК

 

ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД Варна, ЕИК ********* сумата 710.00 лв (седемстотин и десет лева, 00 ст.), на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: