Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.06.2018 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд Петнадесети граждански състав
На шести юни
Година две хиляди
и осемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: Олга
Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 337 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове
от „ХХХ- гр.София против Д.М.Г. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79
ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№6222/2017г. по описа на
РС Стара Загора, а именно: 570,41 лв. – главница, представляваща задължение по
цедиран договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2015г., сумата 173,97
лева – мораторна лихва за периода 30.10.2014г. до 07.11.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение - 08.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по подаденото
на 08.11.2017г. заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
било образувано ч.гр.д.№6222/2017г по описа на РС Стара Загора, по което
ответникът подал възражение. Сочи се, че на 05.01.2005г. ответникът сключил
договор с Българска пощенска банка АД /нова фирма «Юробанк България»АД/ -
кредитна карта BG EUROLINE, като просрочил плащане на вноски по кредита си и
съгласно сключения договор, остатъкът станал предсрочно изискуем и на
15.11.2007г. «Юробанк И Еф Джи»АД цедирало вземането си на „ХХХ, за което
длъжникът бил уведомен и на 09.02.2013г. сключили споразумение, с което признал
задължението си и поел задължение да го изплати на вноски, което не изпълнил и
дългът му станал предсрочно изискуем на 09.03.2013г. Към настоящия момент
задължението възлизало на 744,38 лева, от които 570,41 лева главница и 173,97
лева мораторна лихва за периода 30.10.2014г. – 08.11.2017г., както и законна
лихва от 08.11.2017г. до изплащане на задължението.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава исковете и заявява, че
ще погаси претендираната с исковата молба сума.
В първото съдебно заседание, с
молба, пълномощникът на ищцовото дружество прави искане за постановяване на решение
при условията на чл. 237 ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че в
случая са налице предпоставките на горната разпоредба, поради което следва да
постанови решението си, съобразно направеното от ответника признание на
исковете.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, по настоящото дело, в размер на
общо 385 лв. и по частното гражданско дело /ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК/, в размер на общо 145 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по отношение на Д.М.Г., ЕГН **********,***, че дължи
на „ХХХ, със седалище и адрес управление:
гр. Софияххх, сумата от 570,41 лева – главница, представляваща
задължение по цедиран договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2005г.,
като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 15.11.2007г. от „Българска
пощенска банка” АД /сега «Юробанк България»АД/ на „ХХХ, сумата от 173,97 лева –
лихва за периода от 30.10.2014г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.11.2017г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6222/2017г. по
описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „ХХХ, със седалище и адрес управление: гр. Софияххх, сумата от 530 лева, направени
по настоящото дело и по ч.гр.д. № 6222/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд разноски.
Решението може да
се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: