РЕШЕНИЕ
№484
12.08.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №746 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във връзка с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Г.С.М. ***, против Заповед №861/19.06.2018г., издадена от Кмета на Община Хасково.
Оспорващият твърди, че с посочената заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ било прието, че извършил незаконен строеж на жилищна сграда, находяща се в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с адрес ул. „Л. №* и бил посочен за извършител на този незаконен строеж. Сочи, че не бил съгласен със заповедта. На първо място, не бил извършвал незаконен строеж, видно от Нотариален акт №133 т.I рег. №3327, д. №127 от 2018г. С този нотариален акт за собственик на посочената сграда, като незаконна, била призната С. Ю. Р.с ЕГН ********** от гр. Хасково. При съставянето на акта били представени необходимите документи, доказващи правото на собственост и законността на постройката. От друга страна, едва на 12.06.2019г. (датата, на която е подадена жалбата) на оспорващия била връчена обжалваната заповед, без преди нейното връчване да бъде извършена съответната процедура за признаване на строежа като незаконен. Неспазване на предвидената в закона процедура за установяване и премахване на незаконен строеж водело до съществено процесуално нарушение, което ограничавало правото му на защита.
В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия подържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В Община Хасково с рег. индекс 94 Ф-410-1/01.03.2017г.(л.50) е постъпил сигнал от Ф.Г. Ю.и Д.Р. ***, в който същите посочили, че са собственици на сгради в имот, находящ се на адрес гр. Хасково, ул. „Л. №* и №**. В общия им двор лицето Г.С.М. построил сграда, без те да му разрешили да строи, като построената от него къща не била съобразена с никакви строителни изисквания, нямала спазени отстояния. Къщата започнал да строи от 2015г., вече я завършвал. Моли се да бъдат предприети действия за прекратяване на това и съответно премахване на незаконния строеж, като се сочи, че къщата се намирала в южния край на двора, зад двете законни постройки.
Сигнал с идентично съдържание е подаден и в ДНСК – РО „НСК“ Хасково, където е заведен с вх. №ХС-141-00-240/01.03.2017г. (л.49)
С писмо рег. индекс 94 Ф-410-1#3/03.07.2017г. на Община Хасково, адресирано до РДНСК – Южен централен район Сектор Хасково, във връзка с постъпила жалба за извършено строителство на „Жилищна сграда“ в ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково /административен адрес ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково, който поземлен имот е собственост на Община Хасково, се сочи, че е издадена Заповед №430/13.04.2017г. за сформиране на комисия и извършване проверка на място на 26.04.2017г., като са взети размери на извършения строеж в имота във връзка със съставяне на Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Изпратено е писмо до ГРАОН за данни /ЕГН и адресна регистрация/ за лицето Г.С.М., който е упоменат в жалбата като извършител на строителството. В писмото е посочено, че след получаване на допълнителната информация ще бъде оформен Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съответно връчен на извършителя.
На 04.08.2017г. от главни специалисти в Отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, е извършена проверка на строеж „Жилищна сграда“, намиращ се на ул. „Л. №* и №** /ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково/, резултатите от която са обективирани в Констативен акт №13 от същата дата. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на Община Хасково, а строежът е собственост на Г.С.М. – по данни на жалбоподателите. Като извършител на строежа е посочен Г.С.М.. Описано е, че е извършено строителство на жилищна сграда, която е реализирана в имот общинска собственост. Строежът представлява едноетажна постройка със стопанска постройка от юг. Изпълнени са бетонови основи с площадка. Конструкцията е стоманобетонова и тухлена зидария. Отразено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт, в раздел IV- Установени нарушения, е посочено – без необходимите строителни книжа. Като нарушени разпоредби е посочено чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Направено е отбелязване, че констативният акт е изготвен в отсъствието на заинтересуваните лица относно строежа.
С писмо рег.
индекс 94 Ф-410-1#4/09.08.2017г. (л.35) на Община Хасково,
адресирано до Г.С.М., с копия до Началник на РО „НСК“ Хасково при РДНСК Южен
централен район и до Ф.Г. Ю.и Д.Р. Р., е
посочено, че е съставен Констативен акт №13/04.08.2017г. по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, който е за премахване на жилищна сграда на ул. „Л. №* и №** /ПИ
77195.726.213 по КК на гр. Хасково/, както и е указано, че възражения могат да
бъдат подавани до Община Хасково в 7-дневен срок от получаването.
Видно от приложеното известие за доставяне, писмото, адресирано до Г.С.М., е върнато с отбелязване „Преместен“.
На 02.03.2018г. от главни специалисти в Отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, е извършена проверка на строеж „Жилищна сграда“, намиращ се на ул. „Л. №* и №** /ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково/, резултатите от която са обективирани в Констативен акт №7 от същата дата. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на Община Хасково, а строежът е собственост на Г.С.М. – по данни на жалбоподателите. Като извършител на строежа е посочен Г.С.М.. Описано е, че е извършено строителство на жилищна сграда, която е реализирана в имот общинска собственост. Строежът представлява едноетажна постройка със стопанска постройка от юг. Изпълнени са бетонови основи с площадка. Конструкцията е стоманобетонова и тухлена зидария. Отразено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт, в раздел IV- Установени нарушения, е посочено – без необходимите строителни книжа. Като нарушени разпоредби е посочено чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Направено е отбелязване, че констативният акт е изготвен в отсъствието на заинтересуваните лица относно строежа.
Съставеният констативен акт №7/02.03.2018г. е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото служебна бележка и съобщение от 27.03.2018г.
В констативния акт е отбелязано също, че на 29.03.2018г. Г.С.М. е получил препис от акта.
Въз основа на съставения Констативен акт №7/02.03.2018г. е издадена обжалваната Заповед №861/19.06.2018г. на Кмет на Община Хасково, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково, с извършител Г.С.М..
С писмо рег. индекс 94 Ф-410-1#13/11.12.2018г. на Община Хасково, адресирано до Г.С.М.,*** към РДНСК Южен централен район, се уведомява, че е издадена Заповед №861/19.06.2018г. по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, която е за премахване на строеж „Жилищна сграда“ в ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково. Видно от представеното известие за доставяне (л.16), писмото, изпратено до Г.С.М., е върнато с отбелязване „Преместен“.
Издадената заповед е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото служебна бележка и съобщение от 31.01.2019г.
Заповедта е връчена лично на Г.С.М. на 12.06.2019г. срещу подпис, видно от представената по делото разписка (л.24).
Жалбата е подадена на 12.06.2019г. чрез Община Хасково, където е заведена с рег. индекс 94 Г-2359-1/12.06.2019г.
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот №133, том I, рег. №3327, дело №127 от 2018г., с който се признава С. Ю. Р.за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Жилищна сграда с идентификатор №77195.726.213.7, с площ от 41 кв. м., сградата е разположена в общински поземлен имот с идентификатор №77195.726.213, с площ от 355 кв. м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес: град Хасково, ул.“Л. №*, с брой етажи – 1 брой, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, съгласно Скица-проект №15-41409-23.01.2018г. на СГКК - Хасково.
По делото е разпитан свидетел – Ф.Г.Ю.. Свидетелката заяви, че живее на ул. „Л. №* в гр. Хасково. Там живеела от много години, горе-долу от 40 г., от както била родена била там, при майка си и баща си. В този имот имало много постройки. Свидетелката (след предявяване на Констативен акт №7/02.03.2018г., находящ се на лист 26-28 от делото и обективираната в същия скица) заяви, че познава жалбоподателя Г.М. и знае къде живее. Той скоро изградил къща на ул. „Л. №*. На тази скица нейната къща била посочена с №5/2 в имот №726.213, а къщата на жалбоподателя била зад нейната къща, с щрих била посочена на скицата. Свидетелката заяви, че знае, че тази къща била построена от жалбоподателя, защото го направил със сила, без разрешение да я построи. Свидетелката видяла, че точно той построил къщата, не жена му. Даже се сбили и подали сигнал в МВР. Подали сигнал да не построи къщата, той поспрял 2-3 месеца, после пак продължил. Той започнал да строи 2015г., а 2016г. завършил строежа. Свидетелката сочи, че не жена му (на оспорващия), жалбоподателят построил къщата. Свидетелката го видяла как я построил. Познавала съпругата на жалбоподателя. Отношенията им били лоши – с бой, с кавга. Те били лоши хора, като кажеш нещо, започвали да налитат на бой, заплахи.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, по задача 1 е посочено, че процесният обект „Жилищна сграда“, предмет на Заповед №861/19.06.2018г. на Кмета на Община Хасково, се намира в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково. ПИ 77195.726.213 заедно с други поземлени имоти попада в УПИ ХХ, в кв.895 по действащия план на гр. Хасково, отреден за жилищни нужди. ПИ с идентификатор 77195.726.213 е с площ 355 кв.м., в него са построени освен процесната и други две жилищни сгради. Процесният обект „Жилищна сграда“, описана в Констативен акт №7/02.03.2018г. се състои от тухлена сграда 7,55м/3,50м, пристроена от запад с масивна пристройка 5,80м/2,00м, с височина 2,70 м., като двете сгради са функционално свързани с врата. Тухлената сграда е на един етаж, таванът е гредоред, с дървен покрив, покрит с керемиди, дограмата била дървена. Пристройката от запад била на един етаж, с ивични бетонови основи, бетонови колони, а покривът ѝ бил стоманобетонова плоча, без допълнителни покрития върху нея. Дограмата на пристройката била ПВЦ. На север от описаната в Констативен акт №7/02.03.2018г. процесна сграда имало тухлена пристройка, свързано застроена със сграда с идентификатор 77195.726.213.2 с площ 3,23 кв. м. с бетонов покрив, отразена в кадастралната карта като част от процесната сграда, не но била показана в окомерната скица в Констативен акт №7/02.03.2018г. Сградите не били измазани отвън. В окомерната скица в Констативния акт №7/02.03.2018г. тухлената сграда и пристройката към нея от запад били показани като една сграда, описана като „Жилищна сграда“. На юг от тухлената сграда била изградена стопанска постройка с подръчни материали с размери 3,5м./1,8м., като по данни на жалбоподателя, тази постройка била на съседите от юг. Процесната жилищна сграда по вид била основно застрояване в имота. Процесният обект е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Процесният обект „Жилищна сграда“ няма строителните книжа, описани в §5 т.36 от ДР на ЗУТ, а именно: няма издадено разрешение за строеж или акт за узаконяване, няма одобрен инвестиционен проект за строежа, няма протоколи за определяне на строителна линия и ниво. По задача 2 вещото лице сочи, че по данни на жалбоподателя тухлената сграда е построена през 1995г., а пристройката от запад през 2017г. Използваните материали в тухлената сграда са били налични през 1995г. При направената проверка в техническата служба на Община Хасково се установило, че в кадастралния, регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед №РД-02-14-369/1987г. имотът, в който се намира процесната сграда, попада в УПИ IV, в кв.8, предвиден за обществено жилищно строителство и процесната сграда не е отразена. За ПИ с идентификатор 77195.726.213 по КК на гр. Хасково има издаден АОС №9112/2016г. за частна общинска собственост. От справката в Службата по геодезия, картография и кадастър в гр. Хасково се установило, че процесната сграда е нанесена в кадастралната карта през 2018г. и е с идентификатор 77195.726.213.7. В ПИ с идентификатор 77195.726.213 по КК на гр. Хасково освен процесната сграда има още две жилищни сгради – основно застрояване: на север от процесната сграда на 1м разстояние е сграда с идентификатор 77195.726.213.2, на изток от процесната сграда на 2,70 м разстояние е сграда с идентификатор 77195.726.213.6. Към 1995г. е действал Закона за териториално и селищно устройство, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Съгласно чл.106, ал.1 от ППЗТСУ конкретното застрояване в парцели се предвижда с подробните градоустройствени планове – процесната сграда не е предвидена по план; Съгласно чл.224, ал.1 от ППЗТСУ строителните работи се извършват въз основа на разрешение за строеж – процесната сграда няма издадено разрешение за строеж; Съгласно чл.62, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство се изисква разстояние на сградите на основното застрояване най-малко 3м до страничната регулационна линия и най-малко 5м до дъното на парцела – разстоянието до южната имотна граница е по-малко от 2м; Процесната сграда не отговаря на изискването на чл.66 от Наредба №5 за отстояние до сграда с идентификатор 77195.726.213.6 и сграда с идентификатор 77195.726.213.2 и двете сгради на основното застрояване. Вещото лице сочи, че процесната жилищна сграда с идентификатор 77195.726.213.7 не отговаря на правилата и нормативите на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, поради което не е допустим строеж. Към настоящия момент действат нормите и правилата на ЗУТ и на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони: Съгласно чл.12, ал.2 от ЗУТ застрояване се допуска, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план – процесната сграда не е предвидена по план; Съгласно чл.31, ал.1 от ЗУТ се изисква разстояние на сградите на основното застрояване най-малко 3м до страничната регулационна линия и най-малко 5м до дъното на парцела – разстоянието до южната имотна граница е по-малко от 2м; Процесната сграда не отговаря на изискването на чл.79 и чл.80 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за отстояние от сграда с идентификатор 77195.726.213.6 и сграда с идентификатор 77195.726.213.2. Процесната жилищна сграда с идентификатор 77195.726.213.7 не отговаря на правилата и нормативите на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и на разпоредбите на ЗУТ, поради което не е допустим строеж. Във връзка със задача 3, вещото лице сочи, че жилищната сграда с идентификатор 77195.726.213.7, посочена в нотариален акт за собственост на недвижим имот №133, том I, рег. №3327, дело №127/18.04.2018г. на нотариус, вписан под рег. №079 в Регистъра на нотариалната камара и с район на действие района на Районен съд – Хасково (лист 5 от делото) е разположена в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково, така, както е посочено в Приложение №1 и Приложение №2. От справката в Служба по геодезия, картография и кадастър в гр. Хасково се установило, че сграда с идентификатор 77195.726.213.7 е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр. Хасково през 2018г. От справка в общински имоти се установило, че: за ПИ с идентификатор 77195.726.213 по КК на гр. Хасково има АОС №9112/2016г. за частна общинска собственост; за процесната сграда не е учредено право на строеж. По задача 4 вещото лице сочи, че в Нотариален акт за собственост на недвижим имот №133, том I, рег. №3327, дело №127/18.04.2018г. е призната собствеността по давностно владение на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 77195.726.213.7, на 1 етаж, с площ 41 кв. м., разположена в общински поземлен имот с идентификатор 77195.726.213 по КК на гр. Хасково. От замерената на място процесна сграда се установило, че площта ѝ е 41 кв. м. По описание, местоположение и кадастрален идентификатор процесната сграда, според вещото лице, е идентична с описаната в цитирания нотариален акт.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна. Оспорването е сторено в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспорената заповед. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
За пълнота следва да се отбележи, че въпреки, че по делото са налични данни, че издадената заповед е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото служебна бележка и съобщение от 31.01.2019г., а жалбата е подадена на 12.06.2019г., същата не е просрочена, тъй като в случая не са били налице предпоставките за прилагане на процедурата по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ.
Съгласно
цитираната разпоредба, за да се приложи предвидената в нея процедура е необходимо кумулативно да са налице следните
предпоставки: 1. В ЗУТ и в актовете по неговото прилагане да не е предвидено
изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс; 2. адресът на заинтересованото
лице да не е известен 3. или то не е
намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две
длъжностни лица. В случая административното производство не е започнало по
инициатива на Г.С.М. и в хода на същото последният не е посочвал адрес за
призоваване и съобщения пред административният орган. Ето защо третата
предпоставка не е налице. Освен това изпратеното
до Г.С.М. съобщение на постоянния му
адрес с обратна разписка е върнато с
отбелязване „Преместен“. Следователно липсват
данни и адресът на Г.С.М. да е неизвестен за органа. Липсват доказателства , а и не се
твърди от органа същият да е предприемал някакви действия по установяване
наличие на друг постоянен или настоящ адрес на лицето. От материалите по делото
се установява точно обратно- че този жалбоподател е имал друг известен адрес. Това лесно би могло да бъде
установено от административния орган при извършена от него проверка в НБД “Население“,
след издаване на заповедта и връщане на
съобщението изпратено до жалбоподателя, с данни че същият не пребивава на адреса установен на
03.07.2017г., т.е. близо година преди издаване на процесната заповед. От
изложеното следва извода, че не са налице
предпоставки, които да обосноват прилагане на разпоредбата на §4, ал.2,
изр.2 от ДР на ЗУТ. Ето защо, не може да се приеме, че съобщаването чрез
обявление, поставено на недвижимия имот и на таблото за обяви на общинската
администрация е редовно и поставя началото на срока за обжалване на издадената
заповед. В този смисъл и практиката на касационната инстанция, изразена в Определение № 13588 от 9.11.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 12088/2017 г., II о., Определение № 13609 от 13.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 13342/2016 г., II о., вкл. най-актуалната такива -Определение № 5571
от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2018 г., II о., включително
най-новата такава изразена в Решение от 14.03.2019г. по административно дело №
11263/2018г., с което е потвърдено Решение №522/05.07.2018г., по адм. дело №
1154/2017г. на АдмС-Хасково, произнесени по идентични случаи, която настоящият съдебен състав изцяло споделя.
Други доказателства по делото, от които да е видно, че
административният орган е съобщил оспорената заповед на жалбоподателя преди
12.06.2019г., не са ангажирани от ответната
страна, поради което следва да се приеме, че след като заповедта е
връчена на оспорващия на 12.06.2019г., видно от представената по делото
разписка, съответно жалбата е подадена на 12.06.2019г., жалбата е постъпила в срок и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях, следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена на базата на Констативен акт №7/02.03.2018г., изготвен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от главни специалисти в Отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, т.е. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването ѝ административният орган е посочил и констатациите в Констативен акт №7/02.03.2018г., като са посочени изрично и правните норми, които се считат за нарушени, следователно същата е мотивирана. Местонахождението и техническите характеристики – параметри, на процесния строеж са описани точно и пълно както в оспорената заповед, така и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа.
Съдът обаче намира, че не се доказва по
безспорен начин един от релевантните за спора факти - кой е извършителят на
строежа, описан в заповедта, за който се твърди, че е изграден незаконно.
Видно от Констативен акт №7/02.03.2018г., в същия се приема, че процесният строеж е собственост на Г.С.М. – по данни на жалбоподателите. Като извършител на строежа е посочен Г.С.М.. Т.е., при иницииране на особеното административно производство, ответникът сочи като извършител лицето Г.С.М..
Съдът обаче намира, че по въпроса, че именно Г.С.М. е извършител и собственик на процесния строеж-„Жилищна
сграда“, по делото няма
безспорни данни. Принципно фактическият извършител на един незаконен строеж
може да е различен от лицето, което се сочи за негов собственик. Още в самото
начало на особеното производство обаче за органа не е налице безспорност относно
обстоятелството кой е извършителя и/или собственика на незаконния строеж, така, както е очертан в Констативния
акт и в заповедта, доколкото
в констативния акт изрично се сочи, че процесният строеж е собственост на Г.С.М. – по данни на
жалбоподателите.
Пред съда няма проведено от ответника пълно доказване на този факт. Напротив - пред съда са налице данни, които опровергават приетото от ответника, че Г.С.М. е собственик на описания в заповедта строеж. Видно от представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот №133, том I, рег. №3327, дело №127 от 2018г., със същия се признава С. Ю. Р.за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Жилищна сграда с идентификатор №77195.726.213.7, с площ от 41 кв. м., сградата е разположена в общински поземлен имот с идентификатор №77195.726.213, с площ от 355 кв. м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес: град Хасково, ул.“Л. №*, с брой етажи – 1 брой, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, съгласно Скица-проект №15-41409-23.01.2018г. на СГКК - Хасково. Съгласно представеното по делото заключение на вещо лице, в Нотариален акт за собственост на недвижим имот №133, том I, рег. №3327, дело №127/18.04.2018г. е призната собствеността по давностно владение на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 77195.726.213.7, на 1 етаж, с площ 41 кв. м., разположена в общински поземлен имот с идентификатор 77195.726.213 по КК на гр. Хасково. От замерената на място процесна сграда вещото лице е установило, че площта ѝ е 41 кв. м., като в заключението се сочи, че по описание, местоположение и кадастрален идентификатор процесната сграда описана в оспорената заповед е идентична с описаната в цитирания нотариален акт. Посоченият нотариален акт е документ за собственост издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Действително в частта на съдържащата се констатация относно принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса и няма доказателствената сила посочена в чл.179 , ал.1 от ГПК. Това, както е посочено в ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. № 11 по описа за 2012г. на ОСГК на ВКС, не лишава тази констатация от доказателствено значение. В същото ТР изрично е посочено, че издаването на констативен нотариален акт е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и тази проверка се извършва или въз основа на представени документи или чрез обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост, като издава мотивирано постановление, а въз основа на него ако признава собствеността издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният акт за правото на собственост по чл. 587 от ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акт лице е собственик на имота. В това се състои легитимиращото действие на нотариалният акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В случая писмени или гласни доказателства оборващи констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху процесната сграда описана в НА №133, том I, рег. №3327, дело №127 от 2018г., не са ангажирани в настоящото производство. Безспорно се установява от изявленията на представителя на ответната страна и че от страна на Община Хасково, респ. Кмета на Общината не е инициирано и производство по оспорване на този титул за собственост пред гражданските съдилища.
Единствените доказателства, които са ангажирани от ответника в насока, дали жалбоподателят е извършител на строежа, са въведени с гласните показания на свидетеля Ф.Г.Ю., която заяви, че знае, че тази къща била построена от жалбоподателя, защото го направил със сила, без разрешение да я построи. Свидетелката видяла, че точно той построил къщата. Даже се сбили и подали сигнал в МВР. Подали сигнал да не построи къщата, той поспрял 2-3 месеца, после пак продължил. Той започнал да строи 2015г., а 2016г. завършил строежа. Свидетелката го видяла как я построил.
Съдът счита, че не следва да кредитира показанията в тази насока с необходимата степен на доверие касателно твърденията на свидетелката, че именно Г.С.М. е изградил незаконния строеж. От една страна свидетелката е посочила, че с жалбоподателя са имали конфликти, дори сочи, че подавали сигнали до полицията, с оглед на което следва да се отчете и евентуалната ѝ заинтересованост от изхода на делото. Освен това, изложеното от свидетелката в насока извършителство на строежа са нейни изводи, но същата не излага факти от действителността, удостоверяващи тези й констатации. Същевременно, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя няма данни и не се твърди да е учредявано ограничено вещно право върху терена, от доказателствата по делото не се установява същият да е собственик на жилищната сграда, писмените доказателства съдържащи се в преписката и от приетото без оспорване заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че не оспорващият е собственик на терена върху който е изграден обекта описан в обжалваната заповед, а това е Община Хасково. Освен това, сам по себе си факта на присъствие на определено лице в района на осъществяващ се строеж, а дори и извършване на конкретни фактически действия по строителни дейности, не могат по категоричен начин да установят факта, че същото лице е и „извършител“ на строежа по смисъла на този термин въведен в нормата на пар.3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол и чл.225а, ал.4 от ЗУТ.
При това положение, според съда за така
описания в процесния акт обект-„Жилищна сграда“, приет за незаконен, не се установява Г.С.М.
да е че извършител на
строежа, а още по-малко се доказва, че Г.С.М. е нейният собственик
Ето защо частта на заповедта, с която се
разпорежда на Г.С.М. да
премахне „Жилищна сграда“, съдът намира за незаконосъобразно издадена и жалбата се явява
основателна.
Наред с горното, от събраните по делото писмени доказателства, вкл. от изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, безспорно се установява, че описаната в заповедта постройка представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Не е спорно по делото, че разрешение за строеж за процесната постройка не е било издавано, съответно същата е изградена без наличие на необходимите строителни книжа. Този факт не се оспорва и се установява от приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза. В този смисъл безспорно строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Видно от заключението на вещото лице, процесният обект „Жилищна сграда“, описана в Констативен акт №7/02.03.2018г., се състои от тухлена сграда 7,55м/3,50м, пристроена от запад с масивна пристройка 5,80м/2,00м, с височина 2,70 м., като двете сгради са функционално свързани с врата. Вещото лице сочи, че по данни на жалбоподателя тухлената сграда е построена през 1995г., а пристройката от запад през 2017г.
От представените по делото доказателства е видно, че в случая липсват категорични данни за годината на извършване на строежа. Видно от посоченото от вещото лице, периодът на извършване на строежа, описан в заповедта, е 1995-2017г. Според показанията на разпитания по делото свидетел, периодът на извършване на строежа е 2015-2016г. При това положение строежът не отговаря на условията за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 2012г.
Дори и да се приеме обаче, че е строежът е изграден 1995г., то същият не е търпим строеж съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Безспорно строежът не е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., каквото изискване е предвидено изрично в нормата. Освен това не са налице останалите кумулативно предвидени в нормата условия, видно от заключението на вещото лице - да е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В настоящия случай не се установява да са налице посочените в нормата предпоставки, освен, че изграждането на строежа попада във времевия отрязък на нормата (ако се приеме, че е извършен през 1995г.). В тази връзка, разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 2012г. също не е приложима.
При това положение, след като се установи, че коментираният строеж е от V категория и е незаконен, следва да се приеме, че същият подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна в тази част, като издадена в съответствие с материално правните разпоредби.
Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.
При това положение съдът счита, че незаконосъобразно за жалбоподателя се създава задължение за премахване на строежа с процесния административен акт. В случая обаче неправилното посочване на жалбоподателя в заповедта, като извършител на строежа, не може да повлияе изцяло на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като безспорно се установява, че строежът е незаконен. Следва процесната заповед да се отмени частично, единствено по отношение на постановеното задължение строежът да се премахне от Г.С.М., но не и в частта, в която се разпорежда премахването на самия строеж. В този смисъл е и актуалната практика на Върховният административен съд, изразена в Решение № 6324/24.04.2019г. по адм. дело № 13758/2018г. на ВАС, Решение №3410/12.03.2013г. по адм. дело № 15359/2012г. на ВАС, и др.
По разноските: Жалбоподателя не е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски. Такова е сторила само ответната страна. При този изход на спора-частично уважаване на жалбата, разноски се дължат ответника, който своевременно е заявил тази си претенция, съобразно неуважената част жалбата.
Ответникът претендира разноски в размер на 250.00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 150.00 лева юрисконсулско възнаграждение. Съразмерно на неуважената част от жалбата на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №861/19.06.2018г., издадена от Кмет на Община Хасково, в частта, в която се нарежда на Г.С.М. да премахне незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.М. *** против Заповед №861/19.06.2018г., издадена от Кмет на Община Хасково в частта й с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в югозападната част на ПИ 77195.726.213 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул. „Л. №* и №**, гр. Хасково.
ОСЪЖДА Г.С.М. *** разноски по делото в размер на 200.00(двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: