Р Е Ш Е Н И
Е № 260806
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 11524 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
М.И.В., ЕГН: **********, е предявила срещу РУ „ЮРЦ” на Български пощи ЕАД, булстат: 121396123066, осъдителен иск ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
причинени вследствие на реализирана трудова злополука на 09.03.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 09.03.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на ***** г. между страните е бил
сключен трудов договор, по силата на който ищцата била назначена на длъжността
„*****”.
На **** г., при изпълнение на служебните
и задължения, при изкачване на стълби на адрес: *****, ищцата се подхлъзнала,
паднала и вследствие на удара и била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
ръка. Ищцата била закарана по спешност в болнично заведение, а впоследствие
били съставени Декларация за трудова злополука и протокол за трудова злополука.
С Разпореждане № ***** г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, злополуката
била призната за трудова.
Излагат
се съображения, че вследствие на трудовата злополука се наложило ищцата да
проведе петмесечно домашно лечение, през който период същата не можела да
използва своята ръка. Изпитвала болка, чувствала неудобство и се налагало в
ежедневните и нужди да получава помощ от близки хора. Ищцата изпитвала
психически дискомфорт, като прогнозите за нейното
пълно оздравяване не били обнадеждаващи. Наложило се ръката и да бъде счупена и
гипсирана отново. Трудовият инцидент наложил ищцата да спре да работи, като по
този начин същата не реализирала трудови доходи. Ищцата посочва, че и към
настоящия момент продължава да търпи негативни емоции.
Поради
изложеното претендира ответникът да бъде осъден да и заплати посочената сума.
Претендира и разноски в производството.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от РУ „ЮЦР” на
Български пощи ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на
исковата претенция. Посочва се, че ищцата не е спазила правилата за безопасност
при осъществяваната от нея работа, като същата не е положила необходимата
грижа, която и най-небрежният човек би положил, а именно: при хлъзгава настилка
да се придържа към парапета. Излагат се доводи, че от представената медицинска
документация се установява добро общо състояние и изход от заболяването.
Досежно правната страна на спора се потвърждава, че е
налице влязло в сила разпореждане на НОИ за признаване на злополуката за
трудова, но се излагат съображения, че не са налице категорични доказателства в
тази насока. Досежно размера на претендираното
обезщетение, се посочва, че същото следва да бъде намалено с размера на
получените суми по договор за застраховка, а от страна на ответника е сключен
договор за застраховка в полза на работниците с ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД.
Възразява се, че за настъпването на трудовата злополука, ищцата е допринесла
като е допуснала груба небрежност. Посочва се и че претендираният
размер на обезщетение се явява прекомерен предвид начина и обстоятелствата, при
които е настъпила злополуката, характера и степента на увреждане, вредоносните
последици и възрастта, общественото и социалното положение на ищцата.
Поради
изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Доколкото
се твърди от страна на дружеството – работодател, че е сключен договор за
застраховка „Трудова злополука” на работниците и служителите с ЗАД „ОЗК
Застраховане”, с Определение № 9436/22.08.2019 г., постановено по делото,
застрахователното дружество е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ответника.
От
същото е постъпило становище, с което се оспорват исковете по основание и
размер. Посочва, че действително по отношение на ищцата е имало сключена
застраховка, която покрива риска „трудова злополука”. След настъпване на
трудовата злополука, застрахователят е бил уведомен, като е заведена щета №
*****. След като били представени всички необходими документи, застрахователят
определил застрахователно обезщетение, но не могъл да го изплати, доколкото
ищцата не представила банкова сметка.
*******
над 1000 лева до пълния претендиран размер, доколкото
не отговаря на действително претърпените вреди. Посочва, че съгласно т.3 от
застрахователната полица, при временна нетрудоспособност над 121 дни, каквато е
настоящата, на работника се изплаща 10% от застрахователната сума. Последната
възлизала на 10 000 лева за всеки работник, респ. на ищцата се дължали
1000 лева. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане
на законна лихва поради изложените аргументи във връзка с главния иск, а
отделно и че застрахователят не е бил забава, доколкото ищцата не е
предоставила банкова сметка, ***.
Поради
изложеното моли претенцията за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищцата, вследствие на реализирана трудова злополука, да
бъде отхвърлена за разликата над 1000 лева до пълния претенидран
размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № 534/29.04.2018 г. /л.40 от делото/ и
допълнителните споразумения към него /л.34-35 и л.38-39 от делото/ се
установява, че между страните е имало учредено валидно трудово правоотношение,
по силата на което ищцата е заемала длъжността „********“. Със заповед № *****
г. на ***** на ****** на „Български пощи” ЕАД /л.49/, връчена на ищцата на ****
г., трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Видно от представената Декларация за
трудова злополука /л.8, л.157/, до ТП на НОИ Пловдив била подадена информация
от ***** на РУ „ЮЦР” на „Български пощи” ЕАД за реализирана трудова злополука с
ищцата на **** г. Въз основа на депозираната декларация бил съставен Протокол
за трудова злополука № ***** г. /л.9, л. 158/. Впоследствие с Разпореждане №
***** г. на ТП на НОИ Пловдив /л.7, л.161/, било признато, че декларираната
злополука се приема за трудова по чл. 55 ал.1 КСО, а именно: в качеството на
*****” на **** г. около 13:50 часа М.В. е извършвала *************в поверения й
за обслужване участък. Около 13:50 часа при изкачване на стълби на сграда на
адрес: *****, същата се подхлъзнала и е паднала на стълбището върху дясната си
ръка. Съгласно болничен лист № ***** г., издаден от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД –
Пловдив, Клиника по ************, в резултат от сблъсъка със стълбището при
падането, М.В. е получила *****.
От представения договор № ***** г., сключен
между „Български пощи” ЕАД и ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД /л.53-59/,
Застрахователна полица № ***** /л.50-51/ и Общи условия на застраховка
„Злополука” /л.65-74/, се установява, че към **** г. по отношение на
работниците при „Български пощи” ЕАД е имало сключен договор за застраховка
„Злополука” между ответника и ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД.
По делото е изготвена и приета съдебнотехническа експертиза. Съобразно заключението на
вещото лице, входното стъпало на стълбището на адрес: *****, е изградено
каменно с дължина 120 см., височина 18 см. и ширина 25 см., с грапава
повърхност. Не се установява да има парапет на стъпалото на входната врата на
къщата. Тротоарните площи пред къщата са подменяни периодично, вследствие на
текущи ремонти на тротоарното платно. Вещото лице е извършило оглед на входната
врата, като е констатирало, че същата е двукрилна метална врата, с размери
височина 220 см. и ширина 129 см. окачена на цилиндрични метални панти. Бравата
на вратата е вкопана, монтирана на дясното крило на вратата. Лявото крило на
вратата е застопорено, а дясното крило на вратата се
отваря навътре, към двора на къщата. Установи се, че дръжката на правата е
подменяна. Същата е метална, състои се от две отделни части, като сглобката се
осъществява чрез метален квадратен профил, законтрен
с метален щифт. За бравата законтращият щифт е
метален перон, поставен на вътрешната част на дръжката. Вещото лице е
достигнало до извод, че при затваряне на дясното крило на външната врата на
къщата, ищцата е приложила опънова сила за затваряне,
вследствие на което дръжката се е отделила и ищцата е политнала назад, като е
паднала върху тротоарните плочки и се е наранила в областта на китката на
дясната ръка.
В хода на съдебното дирене е изготвена и
съдебносчетоводна експертиза, съобразно която на
ищцата е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на
2435,64 лева, от които по болничен лист от 12.03.2018 г. – 447,36 лева, по
болничен лист от 12.04.2018 г. – 497,07 лева, по болничен лист от 04.05.2018 г.
– 372,91 лева, по болничен лист от 06.06.2018 г. –
621,23 лева, по болничен лист от 09.07.2018 г. – 497,07 лева. Също така от
приетата експертиза се установява, че ищцата е получила от „ОЗК Застраховане”
АД по договор № ***** г., на **** г., сумата в размер на 1092,40 лева.
От приобщената по делото
съдебномедицинска експертиза и представената медицинска документация /л.10-21/,
се установява, че по време на трудовата злополука на **** г., ищцата е получила
закрито, разместено счупване на долния край на дясната лъчева кост, в близост
до гривнената става. В конкретния случай
травматичното увреждане на десен горен крайник на ищцата е настъпило по
описания от нея в исковата молба начин – при падане по стълби и опиране с дясна
длан. Механизмът е индиректен – огъвъчен, като по
време и начин се е получило така, както се съобщава в предоставените сведения,
т.е. налице е причинно-следствена връзка между извършените действия и
установените травматични увреждания. Вещото лице посочва, че ищцата първо е
хоспитализирана и под обща упойка е направено мануална
репозиция и гипсова превръзка. Поради вторично
разместване е приета в болница и оперирана под обща упойка – открито наместване
с метална остеосинтеза и гипсова превръзка. За трети
път е провеждана антибиотична, антитромботична
и болкоуспокояваща терапия. След приключване на болничното лечение е провела
курс ЛФК и физиотерапия. В резултат на получената травма се е довело до трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от пет месеца.
Причинена била болка със силно изразен характер. Травмата довела до болеви усещания, които намалявали бавно с времето.
Страданията, които е изтърпяла ищцата, били силно изразени, поради настъпилите
усложнения – вторично разместване на фрактурата, продължително раздвижване и
възстановяване на дясната гривнена става, дължащо се
на наличието на *************** и не на последно място и е затруднено
самообслужването през периода на лечение. Лицето трябва винаги да се съобразява
с получената травма, тъй като вероятността при натоварване и промяна във
времето да получава болки в дясна гривнена става е
много голяма. В бъде е необходимо, според вещото лице, планово, ежегодно
провеждане на физиотерапевтични процедури в оторизирани заведение. Вещото лице
е установило, че ищцата е спазвала стриктно предписанията на лекуващите лекари,
насила е гипсова превръзка 30 дни след първоначалното наместване, като е
назначена ЛФК и болкоуспокояващи в домашни условия. След отстраняване на
металните тела е насочена и е провела ЛФК и физиотерапия в специализирано
заведение. При нормален ход на протичане на оздравителния процес, такава травма
се възстановява: включвайки зарастване на фрактурата и възстановяване на
движение в гривнената става за период от 60-70 дни.
Основната причина за лошото зарастване на подобна фрактура е след спадане на
отока на ръката в гипсова имобилизация, вторично
разместване преди свалянето му.
Съдът кредитира изготвените заключения
по назначените експертизи като компетентно изготвени, с необходимите знания и
умения.
По
делото са разпитани двама свидетели – Д.В. и Г.Х..
Свидетелят
В., съпруг на ищцата, си спомня, че през март месец 2018 г., неговата съпруга
му е съобщила, че е паднала и по всяка вероятност си е счупила ръката. Ищцата
била приета в хирургиите, където установили счупване на ръката и се наложило
същата да престои в болнично заведение няколко дни, след което провела домашно
лечение. Свидетелят посочва, че дясната ръка на ищцата била счупена, което
възпрепятствало нейната възможност да се обслужва сама, както да се грижи за двете
им деца. Същата изпаднала в депресия, която все още и се отразявала. Около
месец носела гипс, поради което свидетелят В. и майката на ищцата й помагали в
осъществяване на личните нужди. Впоследствие било установено, че ръката на
ищцата не е заздравяла правилно, което наложило повторен прием в болнично
заведение, счупване, отново операция и поставяне на гипс. Поради тази причина
емоционалното и състояние отново се влошило, като решила да напусне работа от
страх да не се случи отново злополука. След инцидента ищцата станала затворена.
Лечението и продължило между четири и пет месеца.
Свидетелката
Х., заемаща длъжността „******” при ответника, посочва, че функциите й се
състоят в завеждане на болничните листове в касата на дружеството. Същата си
спомня, че няколко месеца след трудовата злополука ищцата се върнала на
работното си място, като свидетелката не си спомня да е забелязала същата да
има проблеми с движението на ръцете. Ищцата не била споделяла на свидетелката
за проблеми в работата.
Настоящият
съдебен състав дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. Действително,
свидетелят В. се явява съпруг на ищцата, поради което неговите показания следва
да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си обаче посоченото
обстоятелство не може да изключи показанията на свидетеля В., а неговите
показания следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото
доказателства. В насока показанията на свидетеля В. са приобщените писмени доказателства
- Декларация за трудова злополука Протокол за трудова злополука № ***** г. и
Разпореждане № ***** г. на ТП на НОИ Пловдив, медицинската документация, както
и пробщените съдебнотехническа
и съдебномедицинска експертизи. Поради изложеното показанията на свидетеля В.
се кредитират от съда. Съдът намира, че показанията на свидетелката Х. също са
обективни, преки и непосредствени и им дава вяра.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван
термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
Работодателят наведе довод за груба небрежност, но до края на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция не установи възникването на този правнорелевантен
факт. В тази връзка наведеното възражение, че ищцата е
проявила груба небрежност, като не се е хванала за парапет на стълбището, се
оборва изцяло от приетата по делото съдебнотехническа
експертиза, от която е видно, че такова стълбище никога не е съществувало.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е
настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца
в ответното дружество се установява по несъмнен начин от представените по
делото писмени доказателствени средства, а именно:
Декларация за трудова злополука Протокол за трудова злополука № ***** г. и
Разпореждане № ***** г. на ТП на НОИ Пловдив. В тази връзка неоснователно се
явява възражението на ответника, че не са налице неопровержими доказателства за
наличието на трудова злополука. Относно характера на злополуката е постановено
разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в специално производство,
инициирано именно от ответника, като административният акт, с който
производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по настоящето
производство и следователно по аргумент от чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не
може да осъществява косвен контрол за материалната му законосъобразност. Също
така от заключението на допусната и приета съдебномедицинска експертиза, която
съдът възприема изцяло като обективна, компетентно и безпристрастно изготвена,
се установява, че ищцата вследствие на подхлъзнването
на стълбището и падането на земята е получила закрито, разместено счупване на
долния край на дясната лъчева кост, в близост до гривнената
става.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха
установени в настоящото производство, поради което искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на
паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента на телесното
увреждане, възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена
неговата работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока е и ППВС № 4/1986 г.
С оглед на продължителността, интензивността
на болките и страданията, изпитвани от ищцата от момента на увреждането на здравословното й състояние от процесната трудова злополука, както и с оглед на
обстоятелството, че в активна трудоспособна възраст е принудена да търпи
затруднения и лишения, и предвид осъществяването на две
счупвания, две оперативни намеси и два пъти поставяне на гипс, следва да й бъде определено заместващо обезщетение в
размер на 8 000 лева.
При определяне на дължимия размер на обезщетение за
неимуществени вреди, несъмнено следва да бъде взето предвид и направеното
възражение за плащане на сумата от застрахователя „ОЗК Застраховане” ЕАД. Със
сключване на договора за задължителна групова застраховка „Трудова злополука”,
работодателят е целял да обезпечи своята гражданска, обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 200 КТ, поради което бенефициерът
– пострадалият работник, не може да получи обезщетение в по-висок размер от
действително причинените му имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл е
и разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ – размерът на имуществената отговорност на
работодателя следва да се намали със заплатената застрахователна сума по
договора за задължителна групова застраховка „Трудова злополука”. От приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза се установи,
че застрахователят е изплатил на ищцата по договора за групова застраховка
сумата в размер на 1092,40 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ,
именно с посочената сума следва да бъде намалено дължимото обезщетение от 8000
лева, или главният иск следва да бъде уважен за сумата от 6907,60 лева.
По отношение на възражението, че на ищцата е изплатено обезщетение от ТП
на НОИ, което също следва да бъде съобразено при определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно
обстоятелството дали ищецът е получавал обезщетения от общественото
осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени
неимуществени вреди. Получаването на
обезщетение за временна нетрудоспособност има за цел да обезщети
работника за времето, в което не е в състояние да полага труд и не получава
трудово възнаграждение, т.е. касае се за пропусната полза
за временна или трайна нетрудоспособност, която се изразява в
разликата между трудовото възнаграждение, ако работникът е полагал труд и
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения
за временна нетрудоспособност /така Решение № 41 от 05.03.2020 г. по
гр. д. № 2679 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване и
на акцесорната с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за заплащане на законната лихва
върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
датата на настъпване на трудовата злополука – 09.03.2018 г., до окончателното й заплащане.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски
имат и двете страни.
Доказателства за такива не са представени от
ищцата, доколкото същата е освободена от заплащане на такси и разноски в
производството. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адв. в размер на 980 лева по
чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но което следва да
намалено, доколкото не се уважава пълния размер на исковата претенция. Поради
изложеното на адв. **** следва да бъде заплатено
възнаграждение в размер на 451,29 лева.
На ответника също следва да бъдат присъдени
разноски на основание чл. 78 ал.3 ГПК. Ответникът се представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право
на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно, доказателства за направни разноски от ответника са представени за сумата в
размер на 520 лева, от които 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 150 лева – депозит за СМЕ, 120 лева – депозит за СТЕ, и 150
лева – депозит за ССчЕ, като съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, на ответника следва да се присъди сумата в размер
на 280,54 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати и сумата в размер на 276,30 лева, представляваща дължима държавна
такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА РУ „ЮРЦ” на „Българско пощи” ЕАД Пловдив,
БУЛСТАТ: 1213961230166, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Централен” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
М.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата
от 6907,60 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата
злополука на **** г., установена с Разпореждане № ***** г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от **** г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата от присъдения размер от 6907,60 лева до пълния претендиран
от 15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА РУ „ЮРЦ” на
„Българско пощи” ЕАД Пловдив, БУЛСТАТ: 1213961230166, ДА ЗАПЛАТИ на адв. ************** със
съдебен адрес:*** качеството му на пълномощник на ищцата М.И.В., ЕГН:
**********, сумата в размер на 451,29 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство в
настоящото производство за един адв., определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА РУ „ЮРЦ” на
„Българско пощи” ЕАД Пловдив, БУЛСТАТ: 1213961230166, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.6 ГПК сумата в размер на 276,30
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив,
представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА М.И.В.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78 ал.3 ГПК на РУ „ЮРЦ” на „Българско пощи” ЕАД Пловдив, БУЛСТАТ:
1213961230166, сумата в размер на 280,54 лева, представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ