РЕШЕНИЕ
№ 3317
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113609 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против К. В. К., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. 28.92 лева, дължими месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за
мобилен номер *** от 29.06.2018 г. и Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. към него
за периода 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г.;
2. 45.80 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.11.2018 г., с
който е предоставено мобилно устрoйство *** за периода м.03.2019 г. до м.10.2020 г., с
включена една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 2.29 лева
5. 289.68 лева – дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги от 15.11.2018г. съгласно Допълнителното споразумение от същата дата,
от които 92.46 лева – стойността на тримесечни абонаментни такси и 197.22 лева –
неустойка за предоставено за ползване устройство ***
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорват исковете. Оспорва ответникът да е подписвал процесните
договори. Оспорва да са настъпили предпоставките за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги. Оспорва валидността на клаузата за неустойка. Оспорва на ответника да
са предоставени твърдените в исковата молба услуги, както и да е получил мобилното
устройство по договора за лизинг. Оспорва представените от ищеца фактури. Иска се
отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11993/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, сключване на договор за
лизинг, предаване на лизинговата вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на
вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на
абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на
предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да
докаже, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за наличие на
неравноправни клаузи по договорите, както и че процесните договори не са подписани от
него.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира сума в размер на 28.92 лева, дължими месечни абонаментни такси
по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 29.06.2018 г. и Допълнително
споразумение от 15.11.2018 г. към него за периода 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г.
Ответникът е оспорил, че договорът за мобилни услуги и Допълнително споразумение
към него са подписани от ответника.
В тази връзка е допусната и изслушана по делото Съдебно-почеркова експертиза
/л.119/, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена, от която се
установява, че Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 29.06.2018 г. /л.92/ не
носи подписа на ответника.
От експертизата се установява, че Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. към
същия този договор /л.100/ е подписан от ответник, което означава, че същият се е съгласил
и признал, че са му предоставени за ползване мобилни услуги за мобилен номер *** при
месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева, което съдържание е залегнало в
допълнителното споразумение.
С оглед изложеното съдът приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
договорно правоотношение по Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. за мобилен
номер ***, в което са уредени параментрите на правата и задълженията на страните.
Наред с това, именно посоченото Допълнително споразумение е приложимо към
2
процесния период. То е сключено на 15.11.2018 г., а ищецът претендира неплатени
абонаментни такси след тази дата, а именно за периода 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г.
Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързано
от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните
услуги.
В тежест на ответника е докаже плащане на тази сума, като същият не е провел
доказване в тази насока, поради което искът като доказан по основание и размер ще се
уважи.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ
Във връзка с посоченото по-горе Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. за
мобилен номер *** е сключен Договор за лизинг от 15.11.2018 г. за мобилно устройство ***
/л.105/.
Видно от договора за лизинг ответникът, като лизингополучател, се е задължил да
заплати лизинговата цена в размер на 97.67 лева на 23 месечни вноски, съобразно
погасителен план, всяко от които на стойност 2.29 лева за периода 15.12.2018 г. до
15.10.2020 г. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е
предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.
Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на
договора до дата на подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната
вноска по договора за лизинг – 15.10.2020 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за
лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за
плащане, ще се уважи претенцията на ищеца за плащане на претендираната сума в общ
размер на 45.80 лева за периода м.03.2019 г. до м.10.2020 г, съгласно дължимите вноски по
погасителния план.
Съдът не откри основание за нищожност на договорите за лизинг, същите са валидно
сключени, не са налице и неравноправни клаузи. За предоставената от ищеца стока се дължи
възнаграждение, което е адекватно и съразмерно с предоставената вещ. Не се установи
ответникът да е върнал лизинговите вещи преди изтичане на срока на договорите, за да не
дължи плащания по тях. Наред с това ищецът не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, а на настъпил падеж и на последната вноска по договорите за лизинг.
От СТЕ се установява, че договорът за лизинг е подписан от ответника и е валидно
сключен.
Като законна последица от уважаването на исковете за абонаментни такси и
лизингови вноски, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.09.2020 г. до окончателното
плащане, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК и се поддържа искането в исковата
молба.
По исковете за неустойка:
В Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. за мобилен номер ***, в Раздел IV е
предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен
номер до края на срока на договора.
3
На първо място ищецът не доказа, че посоченият договор е прекратен по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена
тежест.
Доколкото в договора не е предвидено автоматично прекратяване на същия при
неизпълнение на задълженията на потребителя, то за да бъде развален договора, поради
неизпълнение следва да са изпълнение изисквания по чл.87, ал.1 ЗЗД, като кредиторът
отправи писмено предупреждение и даде срок за изпълнение. Доколкото липсва по делото
представено такова писмено предупреждение, съдът приема, че договорът не е развален и не
следват неблагоприятните от това последици за начисляване на неустойки.
Следва да се посочи, че към Допълнително споразумение от 15.11.2018 г. не са
представени Общи условия, в които да е регламентиран ред за прекратяването на договора,
както и в самото Споразумение не е посочено, че към него има Общи условия, с които
ответникът да е бил запознат и които да е приел.
Видно от Общите условия към договора за лизинг /л.106/, подписани от ответника се
установява, че развалянето на договора става с едностранно писмено изявление. Не е
представено доказателство, че и този договор е развален.
С оглед изложеното исковете за неустойка за сума в общ размер на 289.68 лева за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 15.11.2018г. съгласно
Допълнителното споразумение от същата дата, от които 92.46 лева – стойността на
тримесечни абонаментни такси и 197.22 лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, като неоснователни ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 25 лева – държавна
такса и 180 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение или общо 205 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в
размер на 42.04 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 75 лева – платена
държавна такса, 300 лева – платен депозит за особен представител и 180 лева – платено
адвокатско възнаграждение /л.8/ или общо 555 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 113.80 лева.
Ответникът не доказа направата на разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК разноските за платената от бюджета на съда Съдебно-
почеркова експертиза ще се възложат на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
а именно за сума в размер на 79.50 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата в размер на 28.92 лева, дължими месечни абонаментни такси
по Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 29.06.2018 г. и Допълнително
споразумение от 15.11.2018 г. към него за периода 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г., както и
4
сумата в размер на 45.80 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
15.11.2018 г., с който е предоставено мобилно устрoйство *** за периода м.03.2019 г. до
м.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.09.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11993/2020 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените положителни установителни искове за признаване за установено, че К. В. К.,
ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, ЕИК ********* сумата в размер на 289.68 лева – дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от 15.11.2018г. съгласно
Допълнителното споразумение от същата дата, от които 92.46 лева – стойността на
тримесечни абонаментни такси и 197.22 лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6
сумата в размер на 42.04 лева – разноски по ч.гр.д. № 11993/2020 г. по описа на ПРС и
сумата в размер на 113.80 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив сумата в размер на
79.50 лева – разноски по делото за Съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5