Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
13.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на втори април през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №15519 по описа на СГС за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на Н.Д.С. ЕГН ********** ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П.на РБ
да му заплати сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, от незаконно
обвинение по ДП №161/11г. на СДВР, пр.пр.№6488/11г. на СГП, което наказателно
производство е било прекратено с Постановление на СГП от 27.08.2012г. поради
това, че деянието не е извършено от
лицето, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищeцът твърди, че на 03.07.2011г. бил
привлечен в качеството му на обвиняем за това, че от 26.05.2011г. до
02.07.2011г. в гр.София в съучастие с други лица е участвал в организирана
престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления по чл.194 и
чл.195 от НК - престъпление по чл.321
ал.3 пр.2 вр. ал.2 НК, както и затова, че на 02.07.2011г. в гр.София,
пл.“Батенберг“ №6 от клон на банка ДСК АД в съучастие със същите лица като
съизвършители е направил опит да отнеме чужди движими вещи, съдържащи се в
банков и граждански трезори в клона на банката от владението на МОЛ Величкова,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като опитът
е останал недовършен по независещи от дееца причини – задействане на
алтернативна алармена система – престъпление по чл.195 ал.1 т.9 т.4 пр.1,2 и 3,
т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.
Била му взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, която мярка е била изменена в парична гаранция от 3000лв. с
определение на съда от 03.04.2012г. Образуваното ДП №161/11г. на СДВР,
пр.пр.№6488/11г. по описа на СГП било прекратено с Постановление на СГП от
27.08.2012г. и след обжалването му по реда на чл.243 ал.3 от НПК Софийски
градски съд с определение от 30.11.2012г. по чнд№4917/2012г. било потвърдено и
влязло в сила.
Твърди, че в продължение на година и четири
месеца е бил обвиняем за изключително тежки престъпления, които не бил
извършил. Бил задържан в продължение на 9 месеца, търпял ограничителна мярка за
напускане пределите на РБългария. Било накърнено името и авторитета му в обществото. Всички средства
за масова информация целенасочено го нарочили за престъпник, името му било
свързвано с лица от криминалния контингент не само докато течало делото, но и
след това. Цялото общество било заблудено от прокуратурата, като вестници и
сайтове в интернет излизали ежедневно със статии с твърдения, че участва в
организирана група за кражби и грабежи. П.не изпълнила задължението си да
охранява следствената тайна по делото и информация от него станала достояние на
публични изяви на политически лица и журналисти. Ищецът твърди, че въпреки, че
производството по делото било прекратено, винаги когато станел обир на трезор,
банка, банкомат, офис, магазин и др. той бил привикван в СДВР или различните
полицейски управления за провеждане на беседи. Всичко това се отразило
изключително негативно върху него. Още преди задържането му имал редица
заболявания, които се обострили в условията на следствения арест. След като бил
освободен не можел да си намери работа, тъй като П.не спирала да го обвинява за
какво ли не.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са настъпили в
резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства, установяващи
причинната връзка между твърдените увреждания и воденото досъдебно
производство. Излага твърдения, че срещу ищеца са водени и други наказателни
производства. Наказателното производство е приключило в разумни срокове, поради
което претендирания размер за обезщетение бил силно завишен. Оспорва размера на
претендираните неимуществени вреди, който не бил в съответствие с разпоредбата
на чл.52 ЗЗД. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност,
тъй като производството е било прекратено на 27.08.2012г., а обжалването е било
по инициатива на други съобвиняеми с искане за преценяване само на основанието
за прекратяване на наказателното производство, а не дали са налице основания за
това. Прави възражение за погасяване по давност на законната лихвата на осн.
чл.111 б.в от ЗЗД за периода преди 29.11.2014г., с оглед предявяване на иска на
29.11.2017г.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е
бил привлечен с Постановление от 02.07.2011г. в качеството на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 вр. ал.2 НК
и по чл. чл.195 ал.1 т.9 т.4 пр.1,2 и 3, т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.18 ал.1 НК. На ищеца му била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ с определение на съда от 05.07.2012г. С Определение от 30.03.2012г. по
НЧД №1523/12г. на СГС, в сила от 03.04.2012г. мярката е била изменена в по-лека
такава парична гаранция в размер на 3000лв.
Досъдебното производство е било прекратено с
постановление на СГП от 27.08.2012г.
Постановлението за прекратяване е било
обжалвано от част от обвиняемите, сред които не е бил ищецът, с искане
постановлението на СГП да бъде изменено в частта, относно основанието за
прекратяване на наказателното производство като бъде прието, че обвиняемите по
него не са извършили въведеното им обвинение за посоченото престъпление.
С Определение от 18.10.2012г. СГС е потвърдил
обжалваното постановление, с което наказателното производство срещу всички
обвиняеми по него е било прекратено на посоченото основание – чл.243 ал.1 т.2
от НПК. Това определение е влязло в законна сила на 30.11.2012г., видно от
положения печат на СГС.
Ищецът е представил публикации /разпечатки от
сайтове / относно процесното обвинение.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите К.И. /майка на ищеца/ и И.Д..
От показанията на св.И. - майка на
ищеца, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че синът й е
бил задържан в следствения арест в продължение на девет месеца. Бил с влошено
здравословно състояние, напълнял, имал диабет, кръвно, клаустрофобия.
Обвинявали го по телевизии и медии, че е престъпник и крадец. В ареста му се
смеели, как можело този дебел престъпник да ходи да краде, в резултат на което
той изпадал в депресия. От 140кг станал 167кг. Твърди, че брат му бил полицай
на Калотина и напуснал, след което прекратил отношенията, както с брат си, така
и с нея. Според свидетелката медиите направили сина й престъпник.
От показанията на св.Д.се
установява, че с ищеца се познават от 2006-2007г. и са близки приятели.
Разбрала от приятели, от новините и от
телевизията, че ищецът е бил задържан в ареста във връзка с някаква банка.
Твърди, че са се чували по телефона от ареста и той й споделял, че не се
чувства добре, тъй като страдал от клаустрофобия. Започнал да вдига кръвно. Към
днешна дата продължавал да преживява задържането. Свидетелката твърди, че не е
ходила в ареста, но се виждала често с майката на С..
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите, като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
От Съдебномедицинската експертиза,
изготвена от специалист вътрешни болести и кардиология д-р Н.С. се установява,
че ищецът е страдал от артериална хипертония втора степен, Обезитас –
затлъстяване трета степен, Дислипидемия. За процесния период
От заключението на съдебномедицинската
психиатрична експертиза, изготвена от д-р В.С. се установява, че на ищеца е
била поставена диагноза Клаустрофобия /Специфични, изолирани фобии – F40.2-МКБ10 от специалист психиатър през
2010г., като това състояние е започнало от детска възраст. Според вещото лице
при условията на лишаване от свобода страхът от затворени пространства при
ищеца се е засилил и е възможно да е настъпило влошаване на психичното му
състояние. В съдебно заседание д-р С. е допълнил, че по време на лишаването му
от свобода при ищеца се наблюдава засилване на симптоматиката – страхови
изживявания, тревожност, безпокойство, които винаги са придружени с вегетативна
реакция, изразяваща се в сърцебиене, ускорен пулс, изпотяване, треперене.
При съвкупна преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на
наказателно производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, а по–късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази
реакция са нравствените страдания на лицето, чието репариране се претендира.
Видно от събраните по делото гласни
доказателства се установява настъпване на неблагоприятни последици в
психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца в резултат на повдигнатото
обвинение. Същият е станал притеснен, напълнял значително, което затруднявало в
последствие социалният му живот. Следва да се има предвид, че самия факт, че
срещу определено лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до
накърняване на достойнството му и
личната му сфера. Прекратяването на наказателното производство е достатъчна
предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било
незаконно, поради което той има право на обезщетение за всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
(чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е
безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на
твърдените за претърпени неимуществени вреди, както и че същите са настъпили в
резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по по
чл.321 ал.3 пр.2 вр. ал.2 НК и по чл.195 ал.1 т.9 т.4 пр.1,2 и 3, т.3 пр.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК. НК (виж чл. 93, т. 7 НК), наказателното
преследване е продължило година и четири месеца (образувано е на 02.07.2011г. и
е приключило с постановление за прекратяване в сила от 30.11.2012г.), била е взета
мярка за неотклонение “задържане под стража” за период от девет месеца, а следи
изменението й парична гаранция в размер на 3000лв., което е ограничило в значителна
степен свободата и имуществената сфера на
ищеца. Вследствие на образуваното досъдебно производство, привличането в
качеството му на обвиняем и задържане под стража, здравословното състояние на ищеца
се влошило, това твърдение е подкрепено от показанията на разпитаните свидетели
по делото, както и от изслушаните две съдебно медицински експертизи. Безспорно
случаят е бил силно отразен в централните медии и разискван от политически
ангажирани лица. Бил е даван ищеца за пример, че е част от организирана
престъпна група. Но следва да се отбележи, че П.на РБ не може да носи
отговорност за журналистически материали. Ако в публикациите се съдържат
клеветнически твърдения, отговорността е на съответния автор, респ.на издателя
на медията. Задържането под стража на С. безспорно се е отразило на социалните
му контакти, както и на последващото затруднение за намиране на работа. Но
интензитетът на душевните болки, страдания и неудобства в личния живот, не се
доказа да е бил по-висок от нормалното в такива случаи. В действителност
здравословното му състояние е било влошено, но заболяванията на ищеца датират
от предходен период и беше установено, че самият той има принос за тежестта на
заболяванията си с отказа му за адекватно лечение. Установи се от заключението
на д.р С., че на С. му е било предписвано такова. Следователно заболяванията на
ищеца не са в причинна връзка с проведеното срещу него наказателно
производство. От друга страна следва да се посочи, че ищецът не се сблъсква за
първи път с наказателното производство и прокуратурата. Макар, че не е осъждан,
установява се, че срещу него са водени редица досъдебни производства.
От изложеното следва, че претендираният в
исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от
200 000лв. е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за
справедливост, а освен това и не е доказан в пълния си размер. Има доста
аналогични случаи на задържане под стража дори за една година, за обвинения в
тежки престъпления, за които обвиненият е бил оправдан или наказателното
производство е било прекратено. Случаят на ищеца е особено сходен с този в
решение №153 от 10.05.2012 г по гр.д.№489/11 г на ВКС, IV ГО, както и на тези в
решение №106 от 20.04.2016 г по гр.д.. № 4898/2015г., ГК, ІV ГО на ВКС и
решение №296 от 19.10.2015 г по гр.д.№6559/14 г на ВКС, IV ГО, в които са
присъдени суми между 15 000 - 20 000 лева обезщетение.
Съдът счита, че при съобразяване на
посочените по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите
условия, на ищеца трябва да се присъди обезщетение в размер на 20 000лева,
което да обезщети болките на ищеца от незаконното обвинение. За разликата над
20 000 лева до предявения размер от 200 000 лева искът трябва да се отхвърли.
Основателно е възражението на ответника
направено по чл.111 б.в. ЗЗД, че част от лихвите върху обезщетението, които са за
период повече от 3 години преди предявяване на иска – 29.11.2017г., а именно за
периода преди 29.11.2014г., че са погасени по давност.
Върху сумата от 20 000лв. се дължи и законна
лихва от 29.11.2014г.
Относно възражението на ответника, че искът е погасен по давност, тъй
като наказателното производство е било прекратено с Постановление от
27.08.2012г., а развилото се в последствие производство по ЧНД №4917/2012г. по
описа на СГС НО, не е било по жалба на пострадало лице против постановлението
за прекратяване, а е било по инициатива на други обвиняеми лица по
наказателното производство, сред които не е бил ищеца и с искане за преценяване
само на основанието за прекратяване, настоящият състав намира, че същото е
неоснователно по следните съображения.
Възражението на ответника е в противоречие с
т.4 от ТР №5/2017г. на ОСНК на ВКС, в която е разяснен момента на влизане в
сила на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция проверява изцяло правилността
на присъдата, независимо
от основанията, посочени от страните. В ал.2, свързана с ал.1, се прогласява правомощието на въззивния
съд да отмени
или измени присъдата
и в необжалваната част и по
отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Обсъжданата разпоредба е израз на ревизионното начало, характерно за въззивното
производство. То се разбира като цялостна проверка на съдебния акт – по
отношение на всички основания, включително и непосочени от страните, по
отношение на целия акт, включително и в необжалваната му част, и спрямо всички
лица, включително и неподалите жалба и неприсъединили се към нея.
При
частично обжалване или протестиране – само по отношение на някои
от дейците или на част от деянията,
присъдата или решението
не могат да
влязат в сила
преди постановяване на въззивния акт. Няма основания да се възприеме, че
за необжалвалия подсъдим присъдата на първата инстанция влиза в сила с изтичане
на срока за обжалването й, освен поради изложените съображения за пределите на
проверка и поради възможността за присъединяване към подадена жалба от друг
необжалвал подсъдим. Подаването на въззивна жалба или протест поддържа
висящността на целия процес, като страните пред въззивната инстанция са същите,
както в първоинстанционото производство. Общият принцип, който може да бъде
изведен, е, че присъдата или решението влизат в сила, когато са изчерпани
процесуалните възможности за контрол върху съответния акт чрез неговото
изменение или отмяна. А тези възможности
по отношение на
въззивния контрол се
изчерпват с произнасянето на
въззивната инстанция и не могат да бъдат свързани с обхвата на въззивните жалби
и протести, както и с необжалвали страни. Няма как тази инстанция да приеме, че
присъдата на първия съд е влязла в сила по отношение на една нейна част – отделно
деяние на даден подсъдим или по отношение на отделен подсъдим, поради
законовото задължение за нейната цялостна
проверка, независимо от
посочените от обжалвалите
и протестирали страни, части и основания. Поради това, присъдата или решението на първата инстанция
не могат да влязат в сила в отделна част в зависимост от това, дали са осъдени
или оправдани няколко подсъдими, за няколко деяния, и дали съдебният акт е
обжалван или протестиран частично. По-ранен момент на влизане в сила
– изтичане на срока
на обжалване за
необжалвалите подсъдими, не би
могъл да бъде
възприет поради законоустановените правомощия на въззивната
инстанция.
Тези разяснения на ВКС са приложими и в
настоящия казус, от където следва, че независимо, че Н.С. не е обжалвал
Постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство,
висящността на същото е била подържана до постановяване на крайния съдебен акт
на СГС на 30.11.2012г. Ето защо към датата на депозиране на исковата молба по
гр.дело №15519/17г. по описа на СГС – 29.11.2017г. давността не е била изтекла.
В тежест на ответника е да заплати на
адвоката на ищеца сумата от 1130лв. лева адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената респ.отхвърлена част от иска
на осн. чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ , чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, на ищеца 10лв.
деловодни разноски и по сметка на СГС 51лв. разноски за вещи лица, съобразно
уважената част от иска.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т3 от ЗОДОВ П.на
Р.Б.да заплати на Н.Д.С. ЕГН ********** *** сумата от 20 000
лв./двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, от незаконно
обвинение по ДП №161/11г. на СДВР, пр.пр.№6488/11г. на СГП, което наказателно
производство е било прекратено с Постановление на СГП от 27.08.2012г. поради
това, че деянието не е извършено от
лицето, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до претендирания
размер от 200 000лв., отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във
вр.с чл.78 ал.1 ГПК П.на Р.Б.да заплати на Н.Д.С. ЕГН ********** ***
деловодни разноски в размер на 10лв. – внесена държавна такса, и на осн.чл.38
ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата от 1130лв./хиляда
сто и тридесет/ възнаграждение на адв.Н. в размер на съобразно уважената част
от иска и
по сметка на СГС 51лв./петдесет и един/ разноски за вещи лица, съобразно
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: