М О Т И В И към Присъда № 260074 /2021 г. по НОХД № 101/2021г. на СлРС.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Р.И.И. по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът
след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2
от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението
така, както е предявено. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от осем месеца, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
В с.з. подсъдимия, редовно призован се
явява лично. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа
по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Р.И.И. и св. П.Е.С.
сключили граждански брак през 2011 г., след което заживели в апартамент на
родителите му в гр.Раднево. От брака си имали едно дете - И. Р. И., родена на ***
г. Отношенията между двамата съпрузи се влошили и през 2017 г. се развели, като
малолетното дете останало да живее при майка си.
С Решение №
286/05.04.2017 г. по гражданско дело № 777/2017 г. на Районен съд - Сливен,
влязло в сила на 05.04.2017 г., упражняването на родителските права спрямо
детето било предоставено на св. П.С.. Със същото решение подс. Р.И. се
задължавал да заплаша на майката, издръжка за детето И. Р. И. в размер на
200,00 лева месечно.
След
влизане в сила на решението, подсъдимият изплатил няколко месечни вноски, като
от м. септември 2017 г. спрял да плаща задължението си.
На
07.08.2020 г. св. П.Е.С. депозирала жалба в Районна прокуратура - Сливен,
относно неплащането на дължимата месечна издръжка от страна на подс. Р.И.. За
периода от м. септември 2017 г. до 31.12. 2020 г. съшият дължал 37 месечни
вноски за издръжка на детето си с общ размер 7 400 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
безспорно установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение
на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели П.С. (л.51, л.53), Е. С. (л.54), Е.И.
(л.55).
Дава вяра
на събраните по делото писмени доказателства, а именно Решение № 286/05.04.2017
г. по гражданско дело № 777/2017 г. на Районен съд - Сливен (л. 12-13); справка
за съдимост (л. 56); характеристична справка (л. 56); ДСМП (л. 59),всички приобщени
по съответния процесуален ред.
Кредитира
самопризнанията на подсъдимия дадени пред настоящия съдебен състав, тъй като
подсъдимият признава вината си и изразява съгласие да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Разпитан в хода на досъдебното производство подс. Р.И. се възползва от
правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата
по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението
на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 183 , ал. 1 от НК, затова ,че за периода от 01.09.2017 г. до 31.10.2017 г., за периода от 01.01.2018 г.
до 30.04.2018 г. и от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., от м. януари 2019 г. до м. декември 2020 г. в гр.
Сливен, след като е осъден с Решение № 286/05.04.2017 г. по гражданско дело №
777/2017 г. на Сливенски районен съд – Сливен (в сила от 05.04.2017 година) да
издържа свой низходящ – И.Р. И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 (тридесет
и седем) месечни вноски по 200,00 лв. всяка месечна вноска или всички възлизащи
на сумата в размер на 7 400 лева
Безспорно е установен механизма на
деянието и авторството на същото. Налице
са всички изискуеми елементи на състава на чл. 183 ал.1 от НК. Издръжката цели
задоволяване на ежедневните нужди на ненавършилото пълнолетие дете на
подсъдимия, който в конкретния казус не е
плащал 37/ тридесет и седем/ дължимите месечни вноски.
Налице са всички изискуеми от закона
елементи от обективната страна на инкриминираното деяние . По делото е доказано
,че деянието е извършено за периода от 01.09.2017 г. до
31.10.2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. и от 01.06.2018 г.
до 31.12.2018 г., от м. януари 2019 г.
до м. декември 2020 г. в гр. Сливен. Установено е,че подсъдимото лице е осъден с Решение № 286/05.04.2017 г. по
гражданско дело № 777/2017 г. на Сливенски районен съд – Сливен да издържа свой низходящ.
По делото се събраха
безспорни доказателства,че И. съзнателно не е изпълнил задължението си както и
,че същото се изразява в незаплащане на повече от две месечни вноски, а именно
37 (тридесет и седем) месечни вноски по 200,00 лв. на обща стойност 7 400
лева .
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл,
тъй като деецът е съзнавал извършеното, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,
съзнавал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици на деянието.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и
слабите му морално- волеви задръжки.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията на подсъдимия,оказаното съдействие на
разследването и изразеното съжаление .
Съдът не отчете отекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на
индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по постоянен адрес”***-5-15, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и
подписването ДВА пъти в седмицата.
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът прие така
наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен,
както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и
задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: