РЕШЕНИЕ
№ 546
Варна, 21.04.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административният съд -
Варна - XXIII състав, в съдебно
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |
|
|
|
|
При
секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА административно дело № 65 / 2023
Производството
е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл.
145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на И.П.К. и Е.Ж.К. ***, против заповед №289/01.12.22г. на кмета на
р-н „Младост“ при Община Варна, с която е прекратено наемното им правоотношение
за общински жилищен имот, актуван с АОС №4327/23.04.2007г., находящ се в ***
В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден в противоречие с материалния закон. Твърдят,
че действително е налице закъснение в заплащането на вода, но това е по причина
че жалбоподателката дълго време е била без работа, както и поради несменен
водомер, който отчитал завишена консумация. Независимо от това, жалбоподателите
посочват, че вече всички задължения към „ВиК Варна“ ООД са заплатени, макар и
някои от плащанията да са извършени след издаването на заповедта, поради което
считат, че не са налице фактическите и правните основания за прекратяване на
наемното им правоотношение.
Молят
съда да постанови решение, с което обжалваният административен акт да бъде
отменен.
Ответникът
по жалбата – Кметът на р-н „Младост“ при Община Варна, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. В хода на
съдебното производство посочва, че жалбоподателите са заплатили всички свои
задължения, свързани с наемното правоотношение, но това е станало след датата
на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, поради
което към датата на издаване на оспорената заповед основанието по чл. 46, ал.
1, т. 1 от ЗОС за прекратяване на настаняването е било налице. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
Заповедта
е издадена от компетентен материално и териториално орган - Кметът
на р-н „Младост“ при Община Варна като едно от правомощията на кмета е да
прекрати наемното правоотношение съгласно чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗОС и
НУРУЖНГНПОЖ.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание, съгласно
чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС. В него са посочени основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срока за опразване на жилището, който
е определен на 14 дни.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й, т. е.
изпълнено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Със
Заповед № 026/10.02.2020 г. на Кмета на Район „Младост" - Община Варна е
продължен срокът на настаняване с три години на И.П.К. и Е.Ж.К. в жилище
общинска собственост от фонд "Настаняване под наем на граждани с установени
жилищни нужди" с АОС №4327/23.04.2007 г., намиращо се в ***
С
процесната Заповед № 289/01.12.2022 г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 9 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите,
настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ при Община Варна са
прекратени наемните правоотношения между Район „Младост" - Община Варна, като
наемодател и И.П.К. и Е.Ж.К., като наематели на общинското жилище, находящо се
на горецитирания адрес.
За да
издаде оспорената заповед , административният орган се е позовал на чл.46, ал.
1, т. 1 и т.9 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 1 и т.9 от НУРУЖНГНПОЖ, като едно от
основанията за прекратяване на наемното правоотношение е неплащането на
наемната цена или на консумативните разноски за повече от 3 месеца.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. За започналото административно производство е
изпратена покана от 20.07.2022г. за доброволно плащане от управителя на „ВиК“
ООД Варна, в която дружеството уведомява, че по партидата на имота има
неплатени от наемателите задължения в размер на 2190,10лв. С оглед на
посоченото задължение, жалбоподателите са уведомени, на осн. чл.26 АПК с писмо
рег.№ ОСИСД2200348МЛ_001МЛ/28.07.22г., че с тях започва производство по
прекратяване на наемното правоотношение. В писмото са посочени периода, за
който жалбоподателите дължат неизплатени консумативи за вода в размер на
2190,10лв., както и че имат срок до 15.08.22г. за доброволно плащане, съответно
да представят платежни документи, в случай, че задълженията са погасени изцяло.
В указания срок жалбоподателите са извършили частични плащания, за които са
представили съответните платежни документи.
Макар и
съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие с
материалния закон.
По
делото няма спор, че жалбоподателите са имали задължение за ползвана вода по
кл.№ 1505910 в размер на 2190,10лв. Също така не е спорно, че тази сума е
изплатена на няколко части като към датата на проведеното с.з. на 24.03.23г. е
платена изцяло, за което са представени неоспорени от страните доказателства.
Посочените доказателства удостоверяват, че жалбоподателите са извършили плащане
на суми и за последващи (след издаване на заповедта) месеци, независимо че
наемното им правоотношение е прекратено с процесната заповед, очевидно поради
факта, че са продължили да ползват общинското жилище.
Независимо
от това, следва да се отчете, че ответникът не спори, че е извършено плащане на
посочената в заповедта сума, но се твърди, че част от плащанията са извършени
след като оспорената заповед е била връчена на жалбоподателя К.. Доколкото е в
тежест на жалбоподателите е да докажат фактите, на които основават възраженията
си, а именно, че са заплатили изцяло дължимите задължения за консумирана вода,
преди издаване на заповедта и в настоящия случай, това не е доказано, съдът
приема, че действително към датата на издаване на оспорената заповед процесните
задължения не са били заплатени.
В същото
време заплащането на задълженията към „ВиК Варна“ ООД, макар и след издаване и
връчване на заповедта, съставлява ново обстоятелство от значение за делото,
което действително не е било налично към датата на издаване на оспорената
заповед, но което, по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК, следва да бъде
съобразено при решаване на делото (в този смисъл решение № 12935 от 25.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 4466/2018 г., II о.).
На
следващо място, съдът установи, че по административната преписка е
представената справка от Агенция по вписванията /л.41-49/, от която не се
установява жалбоподателите да са придобили недвижими имоти през 2021г., поради
което не са налице и предпоставките по чл.46, ал.1, т.9 ЗОС, респ. чл.21, ал.1,
т.9 от Наредбата.
Предвид
пълното погасяване на задължението за консумирана вода след издаване на
оспорения акт, като и липсата на придобити недвижими имоти през 2021г. от
жалбоподателите, следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 46,
ал. 1, т. 1 и т.9 от ЗОС и чл.21, ал.1, т.1 и т.9 от Наредбата на Община Варна
за прекратяване на настаняването.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да
бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.П.К. и Е.Ж.К. ***, Заповед №289/01.12.22г. на кмета на р-н „Младост“
при Община Варна, с която е прекратено наемното им правоотношение за общински
жилищен имот, актуван с АОС №4327/23.04.2007г., находящ се в ***
Решението,
на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС, е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |