Решение по дело №4030/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1964
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20225330204030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1964
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330204030 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление №635001-
F647991/12.05.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП- Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД, ЕИК:********* на осн.
чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се иска неговата отмяна, ведно с възстановяване на сторените на
съдебна фаза разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт М. К. взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически
параметри: „При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на
17.01.2022 г. се установи, че РОЗА БАУ ЕООД с БУЛСТАТ *********,
регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за
подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП
Пловдив за последен данъчен период 01.12.2021 г. - 14.12.2021г. до
14.01.2022г. включително. Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС не са
подадени в ТД на НАП гр. Пловдив към момента на съставяне на АУАН“.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.
ПО МАТРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл.125, ал.5,
вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.
В тази връзка следва да се съобрази, че според:
- чл.125, ал.1 от ЗДДСЗа всеки данъчен период регистрираното по
чл.96, 97, 97а, 99 и чл.100, ал.1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124“;
- чл.125, ал.3 от ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал.1
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния
данъчен период“;
- чл.125, ал.5 от ЗДДС „Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят“§
- чл.179, ал.1 от ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2,
отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв.“
Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че нарушението по
чл.125, ал.5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната
2
форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни
задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната
норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни
нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021г.
по тълк.д. №1/2021г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение №6 от 22.06.2017г. по тълк.д. №6/2016г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение №14 от 21.12.2021г. по тълк.д.
№3/2021г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл.18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка:
-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние;
- дали установените противоправни действия/бездействия са относими
към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка - декларация
и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на
данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване/.
Задълженията за подаване на справки - декларации и на отчетни
регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл.125, ал.3 от ЗДДС/ се
изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен
път при условията и реда на ДОПК- чл.125, ал.7 от ЗДДС.
Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно
3
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по
императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.
Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.
Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно,
доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез
която се изпълнява задължението по чл.125, ал.7 от ЗДДС не допуска отделно
подаване и приемане на справка - декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка - декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка - декларация и на отчетни регистри се осъществява
чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение
представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие.
Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на
справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма - чл.125, ал.5 от ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие
в санкционната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл.18 от ЗАНН да се наложи една
единна санкция в рамките на един наказателен процес. В този смисъл е и
практиката на контролиращата инстанция /виж Решение №2123 от
11.11.2021г. по к.а.н.д. №2112/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение №1855 от 15.10.2021г. по к.а.н.д. №1419/2021г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение №1283 от
23.06.2021г. по к.а.н.д. №465/2021г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение №1396 от 07.07.2021г. по к.а.н.д. №1175/2021г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение №1918 от 21.10.2021г. по
к.а.н.д. №1643/2021г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение №2123 от 11.11.2021г. по к.а.н.д. №2112/2021г. на XXVI състав на
4
Административен съд – Пловдив/.
В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от
една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние /да не е
подал за един и същи данъчен период едновременно и справка - декларация и
отчетни регистри и/или vies декларация/ по силата на изричната
законодателна воля, въплътена в нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, следва да
се отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките от
500 до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни санкции за
едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни производства.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, тъй
като на същия субект е съставен АУАН № F647990 от 07.04.2022г и издадено
НП №635000- F647990 от 12.05.2022г., с което е наказан за неподаване на
справка - декларация за същия данъчен период 01.12.2021 г. - 14.12.2021г. до
14.01.2022г. Посоченото наказателно постановление е предмет на обжалване
по АНД №3972/2022г. по описа на РС – Пловдив. С оглед гарантиране
правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са надлежно
приложени по делото в заверен хартиен препис на оригиналния електронен
първообраз, съдържащ се в ЕИСС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този
смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в
сила.
В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно
на императивната норма на чл.18 от ЗАНН, според която:
-за едно нарушение се налага едно наказание;
-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяко от
тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях. В този смисъл е и трайната практика на
5
Административен съд Пловдив - Решение №672 от 09.04.2020г. по к.а.н.д.
№3994/2019г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№958 от 30.04.2018г. по к.а.н.д. №711/2018г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение №892 от 23.04.2018г. по к.а.н.д.
№385/2018г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№889 от 23.04.2018г. по к.а.н.д. №467/2018г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение №957 от 30.04.2018г. по к.а.н.д.
№853/2018г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№958 от 30.04.2018г. по к.а.н.д. №711/2018г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. Действително в посочените решения
правният спор е с различна правна квалификация, но те съдържат принципни
съображения изцяло относими и към процесния казус. Още повече, че
допуснатият порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до
влошаване на материално правното положение на наказания субект, поради
налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната
индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните
обществени отношения.
Поради тези съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят, в който смисъл е налице нарочно искане в
жалбата. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят,
доколкото по делото липсват доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т.1 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
хонорар или за използване на юрисконсултска защита. По делото не е
доказано и сторването на други разноски, във връзка с издаденото НП, поради
което такива не могат да се присъдят.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №635001-F647991/12.05.2022г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
6
което на „РОЗА БАУ“ ЕООД, ЕИК:********* на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7