Р Е Ш Е Н И Е
№1256/28.6.2022г.
Град Пловдив, 28.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1444 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка
с чл.84 ЗУБ.
Образувано
е по жалба на М.Р., гражданин на Афганистан, срещу решение № 5Х от 26.04.2022
г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с
което не е допусната последващата му молба с рег.№ УП16376 от 06.04.2022 г. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Според
жалбоподателя се оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на ЗУБ. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на
преписката за ново разглеждане.
Ответникът
не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси пряко и
неблагоприятно са засегнати от това решение, в преклузивния седмодневен срок от
връчването му (товарителница – л.5) и срещу решение по чл.76б ЗУБ, което
съгласно нормата на чл.84, ал.2 ЗУБ може да се обжалва пред административния
съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Жалбоподателят е регистриран на 25.11.2020
г. с регистрационен лист с рег.№ УП-16376 от 25.11.2020 г. На същата дата е
подадена молба за закрила. Въз основа на проведено интервю с жалбоподателя от
интервюиращ орган към ДАБ (протокол с рег.№ УП-16376 от 07.12.2020 г.) и
установените факти относно държавата на произход с решение № 545 от 15.02.2021
г. зам.-председателят на ДАБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
Решението е било обжалвано пред съд и с решение № 175 от 15.04.2021 г. по адм.
дело № 283/2021 г. на АС Хасково, оставено в сила с решение № 2495 от
17.03.2022 г. по адм. дело № 5295/2021 г. на ВАС, ІV о., жалбата на М.Р. срещу решение
№ 545 от 15.02.2021 г. е отхвърлена.
На 06.04.2022 г. жалбоподателят е подал
последваща молба с рег.№ УП16376 (л.34), с която отново е поискал закрила. Със
съобщение от 07.04.2022 г. (л.33) жалбоподателят е уведомен, че преди
разглеждане по същество на последващата му молба ще бъде преценена нейната
допустимост съгласно чл.13, ал.2 ЗУБ, както и че в 7-дневен срок от съобщаването
може да представи в ДАБ писмени доказателства.
Интервюиращият орган е получил справка
(л.25-31) относно общото положение, актуалната политическа и икономическа
обстановка в Афганистан към 19.04.2022 г. и въз основа на тази справка е издал
оспореното решение № 5Х от 26.04.2022 г. – предмет на настоящото съдебно
производство, с което на основание чл.76б, ал.1, т.2 ЗУБ не
е допусната последващата молба с рег.№ УП16376 от 06.04.2022 г. на
жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила.
За
да издаде решението си, интервюиращият орган е приел, че в последващата си
молба молителят не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за
личното му положение, но са налице такива за обстановката в държавата му на
произход от лятото на 2021 г. Съобразявайки мотивите на решение № 2495 от
17.03.2022 г. по адм. дело № 5295/2021 г. на ВАС, ІV о., в което е анализирана
подробно променената политическа обстановка в Афганистан, който и след
напускането на САЩ и съюзниците им остава относително сигурна държава, в която
разселените етнически и религиозни малцинства могат да намерят убежище, интервюиращият
орган е приел за невярно твърдението на молителя за наличие на нови
обстоятелства от лятото на 2021 г. Разглеждайки информацията за актуалната
обстановка в Афганистан, предоставена от Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ, интервюиращият орган е приел, че новите управляващи декларират политика на
противодействие на трафика на наркотици, забранено е производството и
продажбата на опиати и други наркотици, блокирани са маршрутите за транзит на
наркотици към съседни държави, но липсва информация дали посевите от опиумен
мак са унищожени и дали остава възможността те да бъдат използвани за източник
на финансови ресурси с оглед икономическата криза, както и че повече от 1
милион афганистанци са избягали през последните месеци, но рекордните 1,2 милиона души са се върнали (или
са депортирани) от Иран и Пакистан през 2021 г., 5,5 милиона души са били
вътрешно разселени. Т.е., според интервюиращия орган липсват данни ситуацията в
Афганистан да сочи за наличие на широко мащабен вътрешен въоръжен конфликт по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ до степен на безогледност и повсеместност, да
обхваща цялата територия на държавата, както и животът и здравето на всеки
цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален
риск от посегателство, т.е., събраните доказателства според интервюиращия орган
не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху
индивидуалното положение на кандидата, нито обосновават съществена промяна в
обстановката в Афганистан, поради което производство за предоставяне на
международна закрила не следва да се образува.
В
хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.
При
тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице
основания за неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процедурно нарушение при издаване на
оспореното решение във връзка със събиране на относимите доказателства. Не е
налице твърдяното нарушение на чл.63, ал.3 ЗУБ, съгласно който точна и актуална
информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца,
може да се събира от различни източници, включително самите чужденци, български
или чуждестранни органи, физически или юридически лица, Европейската служба за
подкрепа в областта на убежището, Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците, международни организации за защита на правата
на човека.
В случая преди издаване на оспореното
решение интервюиращият орган е събрал служебно информация относно държавата на
произход на жалбоподателя от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“, която
дирекция от своя страна е ползвала информация от Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците и от независими медии, както и собствени
информационни фондове, които ДАБ е длъжна да създава и поддържа съгласно чл.63,
ал.6 ЗУБ. Ползваната от интервюиращия орган справка за актуалното положение в
Афганистан е от 19.04.2022 г. – нова, съобразена с последните към датата на
издаване на оспореното решение събития в страната. Следователно интервюиращият
орган е изпълнил служебното си задължение за събиране на всички доказателства,
които имат значение за правилното решаване на въпроса за статута на
жалбоподателя и които е било възможно да бъдат събрани с оглед изолацията, в
която живее Афганистан.
От друга страна, обаче, предпоставка за
допустимост на последващата молба по
аргумент от чл.13, ал.2 ЗУБ е чужденецът да се позовава на нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му по
произход. В настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил това задължение и
последващата му молба не съдържа нови факти, които да не са били предмет на
преценка в предходното производство. В този смисъл неоснователно е разбирането
на жалбоподателя, че събирането на доказателства е единствено и само служебно
задължение на интервюиращия орган.
Безспорен факт в настоящото производство е,
че Афганистан е относително сигурна страна на произход, където за жалбоподателя
не съществува опасност от преследване и нарушаване на човешките му права. Макар
да счита тази преценка на органа за немотивирана, жалбоподателят не сочи никакви
нови доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от
направения от интервюиращия орган, а именно, че ситуацията в Афганистан
гарантира убежище на етническите и религиозните малцинствени групи. Безспорно е
установено в хода на административното производство пред интервюиращия орган
при разглеждане на първата молба, както и в съдебното производство във връзка с
обжалване на първото решение за отказ, както и в настоящата последваща молба,
че жалбоподателят има лични причини, поради които не желае да се върне в Афганистан,
които нямат никакво отношение към обществено-политическото устройство на
страната, политическата власт и спазването на основните човешки права.
Съгласно
чл.8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. А съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт.
От
събраните в хода на административното производство писмени доказателства не се
установява по отношение на жалбоподателя да е налице някое от цитираните
основания. От друга страна, съгласно чл.13, ал.2 ЗУБ подадена последваща молба
за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови
обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата му по произход, се преценява по реда на глава VІ, раздел ІІІ „Процедура
по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. Следователно
интервюиращият орган действа в условията на обвързана компетентност – след като
не са посочени нови обстоятелства от съществено значение за личното положение
на жалбоподателя или за държавата му на произход и след като молбата е
последваща, интервюиращият орган не разполага с друга правна възможност освен да
издаде решение, с което да не допусне последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила. Правната норма е императивна и не
позволява вземане на друго решение.
Водим
от всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на М.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Афганистан, с
адресна регистрация в град Пловдив, *****, срещу решение № 5Х от 26.04.2022 г.
на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което
не е допусната последващата му молба с рег.№ УП16376 от 06.04.2022 г. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.85, ал.3 ЗУБ.
Съдия: