РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.08.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2990 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищцата П.И.И.
твърди, че на 27.03.2014 г., около 14.30 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“,
с посока на движение от ул. „Годеч“ към бул. „Добринова скала“, Н.Д.Д. е управлявал
лек автомобил „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *******. Заявява, че в
същото време, пред посочения автомобил, сък същата посока на движение, ищцата
управлявала лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, с
поставен обезопасителен колан. На кръстовището от бул. „Сливница“ и ул. „Стара
църква“, ищцата подала ляв мигач и спряла за да извърши маневра „ляв завой“,
като преди да започне, управляваният от Д. лек автомобил блъснал автомобила,
управляван от ищцата. В резултат на което, същият отскочил напред и се отклонил
надясно, като се ударил последователно в попътно движещия се лек автомобил
„Хонда“ , модел „Сивик“, с рег. № *******и
след това в насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„А170ЦДИ“, с рег. № *******.
Поддържа,
че в резултат на пътния инцидент е получила следните телесни увреждания: счупване
на петата дланна кост на лява ръка; контузия на главата, шията и гръдния кош;
кръвонасядания по горните и долните крайници. Сочи, че след инцидента, й е
поставена гипсова имобилизация на лявата ръка в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
ката на 30.03.2014 г. е освидетелствана от специалист по съдебна медицина, за
което е изготвено медицИ.ко удостоверение № С-74/2014 г. Сочи, че е била
неработоспособна в продължение на 78 дни и след инцидента е била в тежко
физическо състояние, затруднено е било движението на левия й горен крайник, не
е могла да се обслужва сама и е била на легло в продължение на два весеца.
Поддържа, че е изпитвала болки в главата, шията и гръдния кош, както и
изтръпване и губене на чувствителност на левия горен крайник, като оЗ.равителния
период е дълъг и мъчителен. Болките в момента на ПТП били силни, като и до
момента изпитва периодични болки на счупеното и травмирано място. Ищцата твърди,
че към датата на увреждането за лекият автомобил е била налице валидно сключена
застраховка „гражданската отговорност“ с З. „Б.И.“. Предвид изложеното, моли
съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
сумата от 32 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането – 27.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът ЗД
„Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, както и твърденията на ищеца. Заявява,
че в случая не е налице деликт, като оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Поддържа, че претендираното обезщетение е в
завишен размер и не отговаря на принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
По делото е
приет констативен протокол за ПТП № К- 310 от 27.03.2014 г., с пострадали лица,
съставен на 27.03.2014 г. от дежурен ПТП при О“ПП“- СДВР, след посещение на
място. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието. Прието е постановление
от 02.07.2015 г., по ДП ЗМ № 11149/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
14580/2014 г. на СРП, видно от който досъдебното производство за процесното
произшествие е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24,
ал.1, т. 9 НПК.
Свидетелят Н.Д.Д.
заявява, през м.март 2014 г., е карал джип „Шевролет“, „Каптива“, като на
светофара на читалището на бул. „баба Парашкева“ – преди, сега бул. „Европа“, с
посока към „Сливница“ за центъра, в последният момент е видял автомобилът, в
който се е блъснал, като само го е закачил.
Въз основа
на използваните данни от Констативен
протокол, Протокол за оглед на местопроизшествие и скица към протокола за оглед
/л. 80-85/, се установява следният механизъм на произшествието:
На 27.03.2014
г., в гр. София, лек автомобил „Шевролет“ се е движил по бул. „Сливница“ /който
се състои от две пътни платна, като за всяка посока има по две пътни ленти/, в
лявата пътна лента, с посока от ул. „Годеч“ към бул. „Добринова скала“.
Приближавайки към кръстовището с ул. „Стара църква“, в същото време, ищцата е
управлявала лек автомобил „Опел“, е спряла пред кръстовището с ул. „Стара
църква“ в лявата пътна лента, за да изчака преминаването на насрещно движещи се
автомобили и да извърши маневра „ляв завой“. Водачът на лек автомобил
„Шевролет“ не е намалил скоростта и е продължил да се движи в лявата пътна
лента, като се е реализирало пътнотранспортно произшествие. Лекият автомобил
„Шевролет“ с предната си лява част е ударил лек автомобил „Опел“ в задната му
предимно дясно част, като вследствие на удара л.а. „Опел“ е изтласкан
напред и наляво.а, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където е реализирал удар с насрещно движещ се
автомобил.
Спорен по
делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от
страна на водача на лекия автомобил. При
преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното: От
доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на пътно –
транспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Шевролет“, модел „Каптива“,
тъй не е спрял и е блъснал движещия се пред него автомобил, управляван от
ищцата.
Водачът на
процесния автомобил е нарушил правилото на чл. 23, ал. 3, от Закона за движение
по пътищата, съгласно което водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре.С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било
противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и ППЗДвП и
представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
От данните,
посочени в констативния протокол и от справката от информационния масив на
Гаранционния фонд /л. 88/, се установи към датата на пътното произшествие –
27.03.2014г. е действащ договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран в полица № 01113001568420, с обект –
отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил „Шевролет“,
модел „Каптива“ с рег. № *******, страна по който е ответното дружество.
По делото
няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало на 27.03.2014
г. е пострадал ищцата. От заключението на изготвената съдебномедицИ.ка
експертиза се установи, че вследствие на пътния инцидент ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на шията с вклинено счупване на
тялото на 5-ти шиен прешлен, счупване на 5-та дланна кост вляво и контузия на
гръден кош, с налични кръвонасядания на крайниците. Според вещото лице,
счупването на 5-ти шиен прешлен не е било регистрирано, тъй като не са правени
рентгенограми, а и доста често такива вбити счупвания не визуализират на
образни изследвания между 20 дни и месец след травмата. За счупването на
дланната кост е поставена гипсова имобилизация. Характерът на уврежданията е
травматичен, като счупването на тялото на С5 трайно затруднява движенията на
шията, като възстановителният период до зарастване на счупването е около 4
месеца; счупването на дланната кост води до трайно /за повече от 30 дни/
затрудняване на функцията на левия горен крайник, като възстановителния период
е между 45 и 60 дни;
От приетата
по делото съдебно медицИ.ка експертиза от 11.05.2017 г., изготвена от вещо лице
– неврохируг, се установи че механизмът на произшествието не може да доведе до
клиновидна фрактура на ниво С5, като вещото лице не е установило с
категоричност че представената на полупрофилна снимка на диск на шиен отдел,
наличието на рентгенови данни за счупвана на тялото на пети шиен прешлен.
От разпита
на свидетелят И. Н.Л./син на ищцата/, се установи, че ищцата е имала силни
болки във врата и лявата ръка след инцидента, ката е била един месец в гипс –
на лявата ръка- дясната му ръка е била един месец с гипс, след това един месец
рехалибилитация, като в края на лятото е започнал да използва ръката си по –
спокойно.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното: Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди травматични увреждания:
счупване на петата дланна кост на лямата ръка, като съдът приема че не е
установено счупване на пети шиен прешлен, като в тази връзка кредитира
заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, периодът
на възстановяване - 60 дни, търпените силни болки след инцидента, като съдът намира, че сумата от 10 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Следва да
бъде присъдена и законова лихва от датата на деликта, по аргумент от чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗ. принцип за справедливост, така
и да възмеЗ.и неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. До пълния предявен размер от 32 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските
При този
изход на спора на ищцата следва да бъдат заплатени следните разноски –465.63
лв. за адвокат /намалено по възражението за прекомерност, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото/ и общо 578.13 лв. за държавна такса,
експертизи и депозит за свидетел.
На ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 1024.38 лв./намалено по възражението за прекомерност/, съразмерно на отхвърлената
част от иска и 103.13 лв. разноски за експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на П.И.И., ЕГН **********,*** /Т.М./,
№ 999, чрез адв. В.О. ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 10 000 лв. /десет хиляди/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 27.03.2014 г. в гр. София по бул. „Сливница“, в
района на кръстовището с ул. „Старата църква“, по вина на Н.Д.Д., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил марка лек автомобил „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № *******,
към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 32 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.И.И., ЕГН
**********,*** /Т.М./, № 999, чрез адв. В.О. ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 465.63 лв., за
разноски за адвокат и сумата от общо 578.13 лв., за деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН
**********,*** /Т.М./, № 999, чрез адв. В.О. ***, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1024.38 лв., разноски за адвокат и 103.13 лв., деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: