Р
Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе,
15.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХII граждански състав..в публично заседание на 15 ноември през две
хиляди и шестнадесета година.....в състав:
Председател: Десислава
Великова
при
секретаря С.Г. и в присъствието на прокурора...……...
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА..гр. д. №4574 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
за развод по чл.49, ал.3 от СК и насрещен такъв по чл.49, ал.3 от СК.
Ищцата Г.З.Х. твърди,
че с ответника В.А.Х. сключили граждански брак на 14.01.2014 г., от който имат
две деца А.В.А., роден на *** г. и С. В.А., родена на *** г. Страните имат и трето дете, родено
преди брака С. В.А., родена на *** г. Ищцата твърди, че след като
заживели на семейни начала, ответникът заминал за Н., където и понастоящем живее. Заявява, че ответникът
я третирал като свой придатък, не и се доверявал
за почти нищо и изпращал средства не на
нея, а на майка си, която
решавала как да се издържат
ищцата и 3-те и деца, като непрекъснато и повтаряла, че фактически
има намерения след като децата
поотраснат да се разведе с нея
и да ги вземе
в Н.. В тази връзка ответникът накарал ищцата да даде
пълномощно на майка му, тя
да дава съгласие
за извеждане на децата извън
пределите на България. Съвместният контрол от ответника
и майка му до голяма степен
влошили отношенията между страните. Иска да се
постанови решение, с което да се
прекрати сключения между страните брак, поради дълбоко
и непоправимо разстройство по вина на
ответника, да се предостави отглеждането
на 3-те деца: С. В.А., А.В.А.
и С. В.А. на майката. Местоживеенето на децата да бъде
определено на майката. Да се
определи режим на лични отношения
между децата и бащата, както следва:
всяка втора и четвърта неделя на месеца от
10.00 часа – сутринта до 17.00 часа в неделния ден, както
и 20 дни, през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като тези
дни да бъдат
на територията на Р България. Да се осъди
ответника да изплаща ежемесечна издръжка на детето
С. на 130 лева, на детето А. – 115 лева, а за детето
С. – 110 лева, ведно със законната лихва
върху всяка една просрочена вноска, до окончателното
и изплащане. Не желае да и се
възложи ползването на семейното жилище.
Желае да си възстанови предбрачното
име – Б..
В отговор на исковата молба ответникът счита предявеният иск за основателен само по отношение
на развода, като предявява насрещен такъв и моли да се
прекрати брака между страните по вина на
ищцата, ответник в производството. Желае на него да
бъдат предоставени упражняването на родителските права, както и местоживеенето на децата да
бъде също определено при него. Да се
определи режим на лични контакти
на ищцата с децата всяка първа
и трета събота от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа в негово присъствие
или на посочено
от него лице
по местоживеене на децата, както
и една седмица през летния период,
когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Да
се осъди ищцата да изплаща
ежемесечна издръжка на трите деца
в размер на 105 лв. за вяко,
считано от 17.08.2016г. Да му се
предостави ползването на семейното жилище.
Желае ответницата да носи предбрачното
си фамилно име – Б..
В отговор на предявения насрещен иск ищцата, ответник
по него, счита същия за
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните
са сключили граждански брак на 14.01.2014
в
гр. Русе, от който имат две деца А.В.А., роден на *** г. и С. В.А.,
родена на *** г. Страните имат и трето дете, родено преди брака С. В.А., родена
на *** г.
Разпитаният
по делото свидетел С. Ф. С., майка на ищцата, установява, че до сватбата
отношенията между страните били добри, но след това нямали връзка с нея по
телефон по интернет, било забранено на ищцата да се чува с родителите си, не се
били виждали. Всеки проблем решавала свекърва й С.. Ответникът никога не питал
ищцата как е, винаги споделял всичко само с майка си. Ищцата била чистачка, отговаряла за здравето на децата,
грижила се само тя за тях. Едно от децата се родило в Н., където живеел В.. Грижи за децата полагали само Г. и С., майката на В.. Двете живели постоянно
заедно с трите деца. Г., от както се разделила с ответника на 03.08.2016 г. работила
във фирма “Стеса” ООД. На 04.08.2016 г. потърсили
адвокат за да анулират пълномощните на свекърва си,дадени и от ищцата за да
може тя да пътува с децата извън граница. От август 2016 г. до сега ищцата не
била виждала децата. На 13.08.2016 г. се чули по телефона с В. и се разбрали тя
да ги види. Заедно отишли, но ответникът не ги смъкнал. Ищцата много трудно
изживявала раздялата с децата. Тя била идеална майка: гледала ги, готвила им,
чистила им, перяла ги, играела с тях. Те били много привързани към нея. В. също
се грижил за децата, обичал ги, но нямал време за тях, защото работил в склад
за плодове и зеленчуци в Н..
Според свидетеля М. М. М., съсед и колежка на ищцата, последната
била грижовна майка, играела с децата, готвила им им, гушкала ги, имала много
силна връзка с тях.
Свидетелят Б.Х.В.,
баба на ответника изнася данни, че ответника бил добро момче, работлив, пестелив, изпращал пари за децата
си, дрехи. Ищцата много си гледала децата си, като живеела със свекърва си.
Нямало караници, никой не я бил изгонил.Нямало скандали между страните нито
между ищцата и свекърва и.
С. С.В., майка на ответника , заявява, че страните по
делото се разбирали много, родила им се дъщеря С., после им се родило момченце
в Н.. Тя също била с тях в Н.. След това
се роди малкото детенце. Много добре се разбирали, синът и работел, от нищо не
ги лишавал. Останали в Н. около година и половина. После се прибрали с ищцата и
децата в България, защото ищцата не била наред психически, за да се лекува.
После се родило третото дете. Отношенията също били много добри – обичали се,
ищцата си гледала децата, отговаряла си прането, чистенето, готвенето. Добра
майка била – играела си с тях, гушкала ги, грижела се добре. Не знае, защо се
разделили страните. Нямало караници. На 2 август ищцата целунала и трите деца и излязла от дома
им и отишла при майка си. Ответникът
много се грижил за децата си. Работил в Н., изкарвал пари, които харчели за
децата, за дрехи, за обувки, за храна. Децата говорили с баща си постоянно по интернет и по
телефона.
Според ищцата тя не се разбира със свекърва си, като
съпругът и постоянно заемал позицията на майка си.
Ответникът счита, че нямало напрежение между майка му и
жена му.
Съдът прецени
показанията на свидетелите включително от аспекта на чл. 172 от ГПК относно
дадените от св.
Садък, Б.Х.В. и С. В. и и ги кредитира, тъй като не са във вътрешно противоречие и
се подкрепят от останалите данни по делото. Същите, съдържат факти от
съвместния живот на страните, и като
взаимно подкрепящи и допълващи се съдът ги намира за обективни и безпристрастни
и ги цени изцяло.
От
приетия по делото социален доклад се установява, че ищцата от 02.08.2016 г.
живее при майка си св. С., а трите децата се отглеждат от бабата по бащина
линия С. В.. Бащата живее и работи в Н..
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които кредитира като неоспорени.
Анализът на изложените фактически
положения, налага следните изводи:
Съдът приема, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпоредбата
на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се
произнася по въпроса за вината
за разстройството на брака само,
ако някой от съпрузите е поискал това. Искането
обаче не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата
форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както
и устно пред съда., в
този смисъл
Определение № 425 от
6.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 375/2011 г., IV г. о., ГК. Съдът
съобрази наведените от ищцата основания за брачни провинения на мъжа –пренебрежение
и неуважение към съпругата, като единствено зачита мнението на майка си-
включително изпращане пари за издръжка на семейството си не на своята съпруга,
а на майка си, на която е било дадено и пълномощно за съгласие за извеждане на
децата в чужбина. Това мотивира съда да приеме, че ответникът има вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищцата също е има
безотговорно провинение към семейството и брака –поради неразбирателството със
свекърва си оставя и трите си малолетни деца и напуска семейното жилище. Тези
брачни провинения на мъжа, както и визираното по-горе на жената, обосновават
извод, че и двамата съпрузи имат вина на настъпилия разрив в семейните
отношения. Между страните
липсва взаимно доверие и уважение, отношенията на
близост и обща насоченост към изграждане на семейството
им са прекъснати
окончателно като не може да се очаква
заздравяване на брачната
връзка. Същата съществува
само формално, лишена е от дължимото според
живота и закона съдържание, предвид което следва да
бъде прекратена с развод.
При решаване на въпроса
относно упражняването на родителските права върху ненавършилите
пълнолетие деца при развод съдът
следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските
качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието
на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, социалното
обкръжение на родителя, на когото
ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот,
с които всеки от родителите разполага,
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор
има отношение към възпитанието на децата. И
двамата съпрузи са претендирали упражняване на
родителските права по отношение на
децата. Безспорните факти са, че след фактическата
раздяла на родителите те се отглеждат от бабата по бащина линия, където били
създадени добри социално-битови условия за отглеждането им. Всички разпитани по
делото свидетели, включително майката и бабата на ответника установяват, че
ищцата е много добра майка , която изключително добре се грижи и за трите си
деца, обградила ги е с внимание и любов, с която те има силна емоционална връзка. И
трите деца са в ниска възраст А., роден на *** г.е на 2 г. и 8 м, и С., родена на *** г. е на 1 г. и 1 м. и С.,
родена на *** г. е на 4 г. и 6 м. В случая следва да се изходи преди всичко от
интересите на децата, преценявайки
ангажираните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира, че родителските
права по отношение на трите деца следва да се предоставят на майката, която
установява по добри родителски качества от ответника. Същият се намира във Н.,
където живее и работи, като комуникира с децата посредством телефон или
интернет. За пълнота на изложението следва да се посочи, че родителските права
се упражняват от родителите на децата, а не от баби или други близки.
Последните могат само да подпомагат и подкрепят отглеждането на децата, на не и
основно да полагат грижат за тях.
Съдът
не коментира изготвената в друго производство и представена по настоящото дело
след хода по същество съдебно психиатрично- психологическа експертиза с оглед
принципа за непосредственост на процеса.
На бащата
следва да се определи режим на лични отношения с децата. Като съобразява
възрастта им и необходимостта им да контактуват възможно повече с другия
родител, съдът намира за подходящ режим с приспиване за детето С. В.А.,
родена на *** г. е на 4 г. и 6 м , а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване от 9 часа в събота
до 18 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск. За децата А.В.А., роден на *** г. и С. В.А., родена
на *** г. до навършване на 4 годишна възраст на всяко от децата- от 9 часа до 18 часа в неделя часа в неделя ,
а след навършване на 4 годишна възраст - от 9 часа в събота до 18 часа в неделя
с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
На
основание чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се
издържат от имуществото си. Към настоящия момент детето С., родена на *** г. е на 4 г. и 6 м., детето А., роден на *** г.е на 2
г. и 8 м, и детето С., родена на *** г. е на 1 г. и 1 м Ответникът
получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 6600 лв., декларирано
от него пред социалните работници, което е и видно и от приложените по делото
писмени доказателства. Не е установено по делото,
той да има задължения за полагане
на грижи към други
малолетни или непълнолетни лица. С оглед изложеното, предвид възрастта на децата, техните
нужди за храна, облекло, развлечения и други, необходими за правилното му
физическо и интелектуално развитие и възможностите
на родителите,
както и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, установяваща, че минималната издръжка
на едно дете е равна на от размера на минималната работна заплата, съдът намира, че
двамата могат да им осигуряват месечна издръжка в размер на по 500 лв.
за всяко дете. Така определеният размер на дължимата издръжка е съобразен с
конкретните нужди на децата и възможностите на родителите. От така определената
издръжка бащата следва да
плаща за всяко от децата по 400 лв., но
предвид претенцията на ищцата и обстоятелството, че съдът не може да се
произнесе свръх петитум, ответникът следва да заплаща:
110 лв. за
детето С., 115 лв. – за детето А. и 130 лв. за детето С., колкото е поискала
ищцата. Останалата част, ведно с грижите за децата следва да
се поемат от майката, която получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение от 420 лв. До този размер и считано от датата на предявяване на
иска се дължи издръжката. Същата се дължи от датата на определяне на
привременните мерки по делото- 15.11.2016 г., тъй като до тази дата децата са
били отглеждани от баба им по бащина линия.
Семейното
жилище, с оглед становището на страните следва да се предостави за ползване на бащата.
Страните
не си дължат издръжка след прекратяване на брака.
Предвид
заявеното от страните, ответницата, тя следва да носи предбрачното си фамилно
име Б..
Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 75 лв., която
следва да се заплати по равно мъжа и жената, след приспадане на 25 лв., внесени
при завеждане на делото. Мъжът дължи и 511.20 лв.- държавна такса за издръжките.
На основание чл.329 от ГПК страните не си дължат разноски за производството,
тъй като вина за развода имат и двамата съпрузи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак между Г.З.Х., ЕГН********** *** и В.А.Х., ЕГН **********, сключен на 14.01.2014 г. в гр. Русе с акт № 13
на Община – Русе, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРИЗНАВА, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и
ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца
– С. В.А., родена на *** г., А.В.А., роден на *** г.и С. В.А., родена на *** г. на майката
Г.З.Х., ЕГН********** ***.
ПОСТАНОВЯВА малолетните деца – С. В.А., родена
на *** г., А.В.А., роден на *** г.и С. В.А., родена на *** г. да живеят при майка си Г.З.Х., ЕГН********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата В.А.Х., ЕГН ********** по отношение на малолетните деца – С. В.А., родена
на *** г., А.В.А., роден на *** г.и С. В.А., родена на *** г.,
както следва: за детето С. В.А., родена на *** г. : всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с приспиване от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, както и
30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; за децата
А.В.А., роден на *** г. и С. В.А., родена на *** г. до навършване на 4 годишна
възраст на всяко от децата- от 9 часа до
18 часа в неделя, а след навършване на 4 годишна възраст - от 9 часа в събота
до 18 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.А.Х.,
ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка за малолетните деца
– С. В.А., родена на *** г.,
А.В.А., роден на *** г.и С. В.А., родена на *** г. , чрез
тяхната майка и законен представител Г.З.Х., ЕГН********** ***, в размер на : 110 лв. за детето С. В.А.,
родена на *** г., 115 лв. – за детето А.В.А., роден на *** г. и 130 лв. за
детето С. В.А., родена на *** г., считано от 15.11.2016 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до
изменението или прекратяването й.
ПРЕДОСТАВЯ
семейното жилище находящо се гр. Р., кв. ****, ул. **** № ***, бл. *****, вх.***, ет.***,
ап.***, да се ползва от МЪЖА.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име– Б..
ОСЪЖДА Г.З.Х.,
ЕГН********** *** да заплати по сметка на РРС допълнителна държавна такса за развода
в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА В.А.Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС допълнителна
държавна такса за развода в размер на 25 лв. както и 511.20 лв.- държавна такса
за издръжките.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните
Районен
съдия: