№.. 147 / 3.4.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
03.04.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И.. и. с участието на прокурора.........................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №.. 890 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС и. за изплащане обезщетение за неползване на имота.
На основание чл.17 ал.2 ГПК е направено оспорване валидността/ законосъобразността на Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на Община Монтана.
В условията на евентуалност е направено искане по чл.64 ЗС.
Направено е искане за изплащане подобрения и. упражняване правото на задържане на имота.
Ищецът, Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, първоначално представлявана от адвокат Р.Ч.,xxx, в последствие от адвокат Г.Ц.,xxx е предявила иск срещу П.И.. xxx и. В.А.И..,xxx8.
В исковата си молба твърди, че по силата на Заповед №.. 2590/14.12.2015 год. на кмета на община Монтана на нея и. сестра и., като наследници на баща им – Й. П. М., им е възстановена собствеността върху новообразуван имот 20.319 в местността ,,П.“, землището на гр. Монтана, с площ от 2 033.4 кв.м., представляващ земеделска земя, при съседи - община Монтана и. А. М. А.. Заповедта е влязла в сила на 29.12.2015 год. и. са се снабдили с нотариален акт №.. 29, том 11, рег. №.. 7118, дело №.. 109 от 03.10.2017 год. на нотариус Искра Фидосова.
Същият имот се владее без правно основание от ответниците - П.И..П. и. В.А.И... На 31.10.2018 год. с нотариална покана с рег. №.. 7439, том 3, акт №.. 84 на нотариус Бисерка ги поканила да и. предадат владението на имота, което те отказали, довеждайки различни мотиви, някои от които взаимоизключващи се.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да и. предадат владението на имота, да и. се присъди наем за ползването му, считано от завеждане на делото до окончателното му изплащане, както и. направените в производството разноски по делото.
Ответницата П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.
Относно правото на собственост на ищцата и. легитимиращите това право документи:
П.И..П. категорично отрича правото на собственост на Е.Й.Д. върху процесния терен.
Основанията да отрече правата на ищцата са следните:
1.Ищцата се легитимира като собственик с влязла в сила на 29.12.2015 г. Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 г. на кмета на Община Монтана по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и. чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед на №.. 30 от 7.02.2006 г. на Областен управител Монтана.
На основание чл.17, а.л.2 от ГПК оспорва валидността/законосъобразността на посочената заповед - административен акт по смисъла на закона.
Твърди, че заповедта на кмета е незаконосъобразна - в конкретния случай административната процедура по реституция не предвижда издаване на такава заповед.
Като издадена не по предвидената от закона процедура и. по тази причина от некомпетентен орган, заповедта се явява нищожна.
По тази причина заповедта няма легитимиращ ефект за правото на собственост на ищцата.
2.В заповедта на кмета е вписан имот, какъвто не е бил предмет на реституция, което също опорочава заповедта до степен на нищожност.
3.Предмет на заповедта е застроен имот - какъвто, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и. ППЗСПЗЗ не подлежи на реституция.
4.Не са спазени разпоредбите на § 4-4и от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка със съществуващия върху терена строеж.
Оспорва съдържанието на писмените доказателства, представени от ищцата с исковата молба.
Относно правата на П.И..П.:
П.И..П. поддържа, че повече от 50 години единствено тя и. нейния съпруг до смъртта си са осъществявали владение върху процесния имот.
Те са построили едната от сградите, заградили са имота заедно със собственика на другата С. - В.А.И.., засадили са го с лози и. дървета и. са извършили всички други подобрения, които сега съществуват.
С осъщественото от ответницата владение за период повече от 10 години същата е придобила правото на собственост върху имота, което изключва правата на ищцата.
В тази връзка ответницата прави възражение за придобивна давност по отношение на терена.
При условията на евентуалност поддържа, че П.И..П. е безспорен собственик на С., намираща се вляво и. залепена за другата С., собственост на В.А.И.., двете построени в имот №.. 20.319.
Като собственик на сградата тя има право, при условията на чл.64 от ЗС, да ползва прилежащата към сградата земя, и. то безвъзмездно, без да може ищцата да иска от нея да й предаде собствеността върху тази площ.
При условията на евентуалност поддържа също, че П.И.., ако не е придобила право на собственост върху процесните терен и. С., следва да се счита за владелец-подобрител, който има право на задържане на процесния имот до заплащане на стойността на извършените в имота подобрения.
Правото на задържане е защитна мярка, която пречи на собственика да получи собствеността и. владението върху подобрения имот докато не заплати извършените подобрения.
П.И.. прави възражение за право на задържане върху процесния имот.
Претендира заплащане на сумата 20 000 лева за извършените подобрения - построената от нея С..
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за собственост на Е.Й.Д. изцяло, а при условията на евентуалност частично - съобразно фактическата обстановка, която съдът ще възприеме в мотивите на своето решение по направените с настоящия отговор възражения.
При условията на евентуалност, моли съда да приеме за установено, че П.И.. е извършила в процесния терен заявените по-горе подобрения и. да й да признае право на задържане върху процесния имот до заплащане на сумата 20 000 лева - стойността на извършените в имота подобрения.
Претендира да и. се присъдят деловодните разноски, които е направила по делото, съобразно уважените/отхвърлените претенции.
Ответникът, В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения особен представител адвокат В.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Заявява, че не признава изцяло предявения иск.
На първо място, счита, че искът е неправилно предявен. На база твърденията в исковата молба, би следвало да се предяви ревандикационен иск, тьй като е налице спор за материално право.
Оспорва представения нотариален акт в частта му, в която са отразени построените сгради в имота: С. №.. 2. и. С. №.. 2. Тези сгради не са възстановени с решението на кмета на община Монтана, поради което са включени необосновано и. незаконосъобразно в нотариалния акг.
Няма необходимата информация относно продължителността на ползването на терена от доверителя му и. от кога датира то.
Няма информация и. относно това - кога са построени посочените сгради - дали преди или след 01.03.1991г., когато е влязъл в сила ЗСПЗЗ.
Прави възражение за заплащане стойностга на сградата на доверителката му, тъй като е построена преди 01.03.1991г., през седемдесетте години на 20-ти век, на стойност 6 914 лв. и. 80.00 лв. за трайните насаждения и. за упражняване право на задържане до заплащането на стойностга и..
Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и. оспорена от процесуалния представител на ищцата.
Допуснати са и. назначени: съдебно-техническа експертиза, допълнителна такава, изпълнени от вещото лице инж.С.Р., приети от съда и. оспорени от процесуалния представител на ищцата; разширена съдебно-техническа и. оценъчна експертиза, изпълнена от вещите лица Н.Т. и. М.Д., приета от съда и. оспорена от процесуалния представител на ответницата П.И..П. в частта относно оценката на земята.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и. на основание чл.235 приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен иск за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 4. по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №.. РД-18-29 от 05.04.2006 година на ИД на АК, и. построени в него сгради с правно основание чл.108 от ЗС и. за заплащане обезщетение за неползване на имота, считано от завеждането на иска.
Ищцата доказа, чрез способа на главното и. пълно доказване, качеството си на собственик на ПИ с идентификатор 4., но не като изключителен собственик на находящите се в него сгради, това, че към момента на подаване на исковата молба ответниците владеят този имот и. сградите в него и. че владението им е без правно основание. Качеството “собственик” се доказа според твърдяното от ищцата придобивно основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и. допустимите доказателства и. доказателствени средства, чрез които се проведе.
Твърденията на ищцата е, че е придобила правото на собственост върху имота и. правото на собственост върху построените в него сгради, предмет на спора, по силата на Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на Община Монтана. В тази връзка е направено оспорване на валидността на издадената заповед на основание чл.17 ал.2 ГПК от ответницата П., която оспорва качеството на собственик на имота в лицето на ищцата.
Относно инцидентното искане, с което на основание чл.17 ал.2 ГПК е направено оспорване валидността/ законосъобразността на Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на Община Монтана, съдът намира следното:
От съдържанието на Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на Община Монтана е видно, че с решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №.. 26 РГ от 14.01.1998 година на Общинска служба по земеделие град Монтана №.. 26633 от 25.02.1992 година по чл.11 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. П. М. върху имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е издадена и. скица №.. 365 от 14.12.2015 година.
На основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и. чл.28а ал.1 ат ПП на ЗСПЗЗ, във връзка с §4б ал.1 изр.първо от Преходните и. заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „П.”, з. град Монтана, одобрен със Заповед №.. 30 от 07.02.2006 година на Областен управител на област Монтана е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. П. М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, удостоверение за наследници №.. 2491 от 13.11.2015 г. върху НОВООБРАЗУВАН ИМОТ с №.. 20.319 в местност „П.”, з. град Монтана, с площ 2 033.4 кв.м, при съседи на имота: имот №.. 20.444 на наследници на О. М. А., имот №.. 20.381 на Община Монтана, имот №.. 20.382 на Община Монтана и. имот №.. 20.573 на А. М. А..
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и. ВКС, тези решения имат конститутивно действие - т. е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и. ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и. претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и. материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. (отм.)., а сега произтича пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК. В спорове за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и. срещу материалната законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и. да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и. по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и. възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и. целите, които преследва този закон. На първо място - принцип както на ЗСПЗЗ, така и. на другите реституционни закони е, че имотите се възстановяват на лицата, от които са отнети. Този принцип е заложен както в чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, така и. в чл. 1, чл. 2 и. чл. 3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и. др., а също и. в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди образуването на ТКЗС. Израз на този принцип е и. облекченият режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, така и. косвени доказателства - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и. др., изброени в чл. 12, ал. 2 /предишна ал. 3/, а също и. нотариално заверени декларации, които бяха допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г./. На базата на тези доказателства административният орган издава решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с приложената скица има силата на констативен нотариален акт. В исковото производство, ако не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес.
На следващо място, особеност на административното производство по ЗСПЗЗ е провеждането на специални процедури за установяване на старите реални граници на бившите имоти. Там преценката за идентичност между бившите и. новите имоти е комплексна, въз основа на информация за цялата местност или части от нея. Такава преценка не може да се извърши в съдебното производство по спор за собственост на един конкретен имот.
И. на последно място, целта на ЗСПЗЗ е да възстанови собствеността върху земеделските земи. Правото на ползване на трети лица върху тези земи, учредено с актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и. на Министерския съвет, се прекратява - § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за социална справедливост, в § 4а и. § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им земя при определени условия, размери и. срокове. Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо на бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес. Неговата защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите му права. Тъй като не повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Всички изброени особености на ЗСПЗЗ налагат извода, че в специалната хипотеза на спор за собственост на земеделска земя, по който ищецът основава правата си на конститутивно решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, а ответникът е бивш ползвател по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ответникът не може да противопоставя всякакви възражения срещу материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, а само такива, които са свързани със собствените му противопоставими права. В противен случай може да се достигне до резултат, който е неприемлив от гледна точка на ЗСПЗЗ - в имота да остане ответникът - бивш ползвател, който е с прекратено право на ползване и. не е придобил права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а не ищецът, който се легитимира с решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на собствеността.
Това е изложено в мотивите по Тълкувателна решение №.. 9 от 07.11.2012 година на ВКС по тълк.д.№.. 9/2012 г. на ОСГК и. решението в тази връзка е недвусмислено и. задължително за спазване от съдилищата, а именно: Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В конкретният случай ответниците не установиха правото си на собственост върху имота по недвусмислен и. категоричен начин, тъй като не ангажираха доказателства, с които да докажат по какъв начин им е предоставен за ползване процесния имот. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ гласи следното: Права по § 4а и. 4б от Преходните и. заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ №.. 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ №.. 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет №.. 21 и. 23 от 1963 г., №.. 12 от 1971 г., №.. 76 от 1977 г., №.. 1 от 1981 г., №.. 11 от 1982 г., №.. 30 от 1985 г., №.. 26, 58 и. 67 от 1987 г. и. №.. 34 от 1989 г. От събраните в хода на производството доказателства липсват такива, от които да се приеме, че на някои от посочените актове е предоставено право на ползване на ответниците. Свидетелят С. Д. Г. посочи, че мястото, което му е предоставено за ползване, съсед на ответниците е станало през 1973 година, а те вече са били там и. не му е известно по какъв начин им е била предоставена земята.
Освен това, издадената Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на Община Монтана е въз основа на влезли в сила решения на ОС „Земеделие” Монтана, посочени по-горе, и. в това производство не би могло съдът да се произнася инцидентно по валидността на тази заповед.
Относно второто възражение, че ответниците са придобили правото си на собственост по силата на давностно владение, съдът намира следното: Ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота, като са упражнявали в продължение на 50 години фактическа власт, съответно позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност с основание чл. 79, ал.1 ЗС. По делото не е спорно, че процесния имот, за който се претендира право на собственост е земеделска земя, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, подлежаща на възстановяване по реда на специалния ЗСПЗЗ и. ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСППЗЗ, не се зачита и. започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. При тълкуване на текста в практиката на ВКС се приема, че преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота не може да започне да тече. Това означава, че придобивната давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи след тази дата, началният срок на давността е от момента на възстановяването. Административната процедура по възстановяване собствеността върху имот №.. 20.319 по плана на новообразуваните имоти е приключила с влизане в сила на заповедта на кмета №.. 2590/14.12.01.2015 г., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и. чл. 28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1 изр.първо от Преходните и. заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност „П.” в землището на град Монтана, одобрен със Заповед №.. 30 от 07.02.2006 година на Областен управител Монтана, с която е възстановено правото на собственост на ищцата като наследници на Й. П. М., а това е датата 14.12.2015 г. От този момент е идивидуализиран имота с посочване местоположение, граници и. съседи съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти и. това е началния момент, от който тече давностния срок за придобиването му от лицето, което го владее. Трайната практика на ВКС безпротиворечиво приема, че правото на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ не може да се придобива по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, тъй като едва от този момент се индивидуализира обекта на собственост./ Решене №.. 73 от 11.04.2011 г. на ВКС по Г.д.№.. 1181/2010 г., ІІ г.о., Решение №.. 584 от 25.09.2009 г. по Г.д.№.. 2949/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение №.. 112 от 5.03.2010 г. по Г.д.№.. 981/2009 г. на ІІ г.о., Решение №.. 373 от 21.05.2010 г. по Г.д.№.. 396/2009 г. на І г.о., Решение №.. 547 от 12.01.2011 г. по Г.д.№.. 660/2010 г. на ІІг.о./. В тази връзка, от 14.12.2015 година до 01.04.2019 година не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок за придобиване имота по заявеното давностно владение, още повече, че са налице писмени доказателства, от които е видно, че с нотариална покана от 31.10.2018 година ищцата е поискала от двете ответници да освободят имота, като и. предадат владението върху същия, така че е било смущавано и. в този период владението на имота от ответниците.
За да можеше да се противопоставят ответниците на правото на собственост на ищцата следваше да установят и. други обстоятелства:
Съгласно § 61. (1) Ползвателите, които имат права по § 4а и. 4б от преходните и. заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г., в което посочват:
1. местонахождението, площта и. съседите на имота;
2. описание на имота съгласно § 4б, ал. 1 от преходните и. заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ - лозе или овощна градина;
3. застроена площ с етажност на сградата, изградена в имота;
4. отстоянието до градовете с население над 300 хил. жители - в границите на съответната община.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. скица на имота, ако има такава;
2. документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване;
3. декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и. ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак. За неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Това не бе направено в хода на целия процес.
В първоначалната редакция на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ при обнародването на закона в ДВ бр. 17 от 1.03.1991 год. е предвидено гражданите, които към 17.08.1990 год. притежават право на ползуване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и. на Министерския съвет, да запазят правата си, както и. възможността същите да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет - ал. 1. Когато за такива земи има претенции от предишните им собственици, последните се обезщетяват от съответната община по цени, определени от Министерския съвет или по тяхно искане им се предлагат равностойни земи - ал. 5.
С измененията и. допълненията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 28 от 3.04.92 год. законодателят избира друг подход за разрешаване на колизията между бившите собственици и. тези, на които е предоставено право на ползване върху земеделски земи, като предвиди в параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и. на Министерски съвет, при изключенията на уредените в параграфи 4а, 4б и. 4з хипотези. В тази по параграф 4а, ал. 1, когато в такива земи ползвателите са построили С., ако до определения срок /31.12.1992 год. / заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район, вкл. и. когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж /с предвиденото изключение за последната хипотеза, когато такава С. към 1.01.1992 год. е единствено жилище на семейството на собственика/, да придобият право на собственост върху тях. С тези изменения в закона законодателят дава приоритет на възстановяване на правата на предишните собственици на земеделските земи, при предвидените изключения за това за земите, предоставени за ползване, в случаите когато ползвателите са построили в тях С. да могат да придобият правото на собственост на земята до определен размер. В закона липсва определяне на понятието С., каквото отсъства и. в последващото му изменение и. допълнение с ДВ бр. 98 от 28.10.1997 год., но както е прието и. в Решение №.. 8 от 19.06.1995 год. на КС на РБ по к. д. №.. 12/95 год. по повод установяване противоконституционност на някои разпоредби от ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 45/95 год., т. 10 относно параграф 22 от същия по повод измененията в параграфи 4, 4а, 4б.... ПЗР, "независимо, че държавата чрез своите органи е отстъпвала незаконно право на ползване върху земеделски земи, които не са били държавна или общинска собственост, законодателят е отчел елементи на добросъвестност в някоя категория "ползватели" и. в името на справедливостта е създал диференцирани възможности за реализация на техните права с последващите разпоредби на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ".
С изменението на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ с ДВ бр. 98/97 год. е отчетено от законодателя като предпоставка спазването на изискванията на актовете на държавните органи при предоставяне правото на ползване върху земите по параграф 4, като е въведено като изискване за придобиване право на собственост от ползвателите това сградата да е построена до 1.03.91 год. В случая констатациите на вещите лица по разширената съдебно-техническа експертиза Т. и. Д., извършили оглед на място на процесния имот, са следните: Към настоящето дело, на лист №.. 10 е приложена Скица №.. 15-168800/26.02.2019 год. на ПИ с идентификатор: 489.200.319 по Кадастралната карта на гр. Монтана, местност ,,П.“ с площ 2034 кв.м. Имотьт е с трайно предназначение на територията: земеделска. Начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при непопивни условия : 4. Местоположение: Имотьт има непосредствена транспортна връзка с Републикански път І-1 /Е-79/, транспортен коридор №.. 4 - гр.Видин - обходен път гр.Монтана - гр.Враца. При извършеното проучване в Община Монтана е видно, че съгласно одобрения и. деистващ Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Монтана, статута на земята в местността ,,П.“, з. Монтана е включена във вилната зона на града. При извършеният оглед на място констатирали, че процесния имот е ограден с сградна мрежа на стоманобетонови колсве. В имота има вътрешна ограда от мрежа на метални колове, която е изпълнена съобразно ползването на имота и. построената в него масивна С.. Застроената площ на сградата в имота на В.А. е 16.52 кв.м, градата е с монолитна конструкция и. представлява една стая, изградена от тухлени стени с външна и. вътрешна мазилка, под - циментова замазка. Стените са изпълнени с тапети върху шпакловка, а таванът е боядисан с латексова боя. В сградата има положена ел. инсталация. Същата не е захранена с водопровод и. канализация. Монтирана е дървена дограма. Таванът на сградата е с дървен гредоред. Същата е покрита с керемиди върху дървена покривна конструкция.
Застроената площ на сградата в имота на П.И.. е 37.00 кв.м, а стаята на втория етаж е със застроена площ 14.80 кв.м Общата разгъната застроена площ /РЗП/ на сградата, която попада в имота на П.И.. е - 51.82 кв.м. Състои се от две преходни стаи на първия етаж и. една стая на втория етаж с отделен вход чрез пет стъпала и. входна бетонова площадка. Стените и. таваните на стаите от първия етаж са измазани и. шпакловани. Подовете са изпълнени с циментова замазка. Монтирана е дървена дограма. Изпълнена е ел. инсталация, без В и. К. Стаята на втория етаж е измазана, като стените и. тавана са изпълнени с декоративна мазилка, тип ,,бонтайл“. Подът е с циментова замазка. Монтирана е дървена дограма. Има положена ел. инсталация, без В и. К. Сградата е с изпълнена външна мазилка. Таванът на една от стаите на първия етаж е изпълнен с дървен гредоред и. с покрив от керемиди върху дървена покривна конструкция. А таваните на другата стая от първия етаж и. стаята на втория етаж са изпълнени със стоманобетонови плочи, без изолация на покривната плоча.
В процесният имот има трайни насаждения; В частта на имота, ползвана от В.А. има засадени: 1 череша, 1 каисия, 1 круша и. 1 ябълка. Същите са засадени около 1975 - 1980 год.
В частта на имота, ползван от П.И.. има засадени 2 бр. череши; 7 бр.ябълки; 7 броя сливи, 1 брой круша, 1 брой орех и. 3 броя асми.
Макар по делото да е установено с категоричност наличието на изградени сгради и. трайни насаждения в процесния имот, това не обуславя извода, че е отречено с категоричност правото на собственост на ищцата върху терена и. това е така, тъй като съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ на възстановяване подлежат земите, които са притежавани от собствениците преди образуване на ТКЗС, но са продадени, или предоставени от трети лица, или държавни органи, освен в изрично предвидените изключения в закона. Едно от тези изключения е хипотезата на § 4а ЗСПЗЗ. Колизията на права в този случай законодателят разрешава като дава приоритет на бившите ползуватели. Ако те не са изкупили терена, или не са имали право да го изкупят, земята се възстановява на собствениците, които са притежавали имота преди колективизацията, респективно на наследниците им, какъвто е конкретния случай, но без да се признава правото на собственост върху постройките и. подобренията, в каквато насока е съставен и. издаден констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот №.. 29, том ІІ, рег.№.. 7189, дело №.. 109 от 03.10.2017 година на нотариус Искра Фидосова, под №.. 112 в НК.
Според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на възстановяване, имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС, но само ако са направени до 1.03.1991 г. Разпоредбата не се отнася за лица, които не са ползватели на имот въз основа на някой от актовете посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В този случай, не се дължи обезщетение по чл. 72 ЗС. Освен, че ответниците на установиха въз основа на какъв акт им е предоставено ползването върху имота, то съобразно константната практика на ВКС се налага извода, че в случая не се следва и. претендираното обезщетение относно направените подобрения. Въпросът за стойността на подобренията следва да се разреши по реда на чл. 59 ЗЗД в друго производство. В тази връзка съдът намира, че не следва да обсъжда констатациите на вещите лица относно стойността на подобренията в имота, тъй като искът е изцяло неоснователен.
При това разбиране, съдът намира предявеният иск по чл.108 от ЗС за частично основателен, тъй като се установиха предпоставките за това, а именно: ищеца е собственик на процесния имот, без сградите и. подобренията; вещта се намира във владение или държане на ответниците, които го държат без основание.
Тъй като бе оспорена съдебно-икономическата експертиза относно размера на месечен наем предвид претенцията за обезщетение за неползване на процесния имот, направено от ищцата и. не е посочен конкретен размер на същото, неустановен и. в хода на процеса, съдът намира иска за неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъв.
В останалата си част заявените искове, в това число по чл.64 ЗС в условията на евентуалност; по чл.72 ЗС, за изплащане подобрения и. за упражняване правото на задържане на имота се явяват неоснователни, съобразно посочените по-горе мотиви.
При този изход на делото, в тежест на ответниците са направените от ищцата разноски, съобразно представен списък, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО за ОБЯВЯВАНЕ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на Заповед №.. 2590 от 14.12.2015 г. на кмета на Община Монтана по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и. чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ, одобрен със заповед на №.. 30 от 7.02.2006 г. на Областен управител Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНО;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е СОБСТВЕНИК на НОВООБРАЗУВАН ИМОТ с №.. 20.319 в местност „П.”, з. град Монтана, с площ 2 033.4 кв.м, при съседи на имота: имот №.. 20.444 на наследници на О. М. А., имот №.. 20.381 на Община Монтана, имот №.. 20.382 на Община Монтана и. имот №.. 20.573 на А. М. А., като ОСЪЖДА П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да отстъпят СОБСТВЕНОСТТА и. предадат ВЛАДЕНИЕТО на Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx върху НОВООБРАЗУВАН ИМОТ с №.. 20.319 в местност „П.”, з. град Монтана, с площ 2 033.4 кв.м, при съседи на имота: имот №.. 20.444 на наследници на О. М. А., имот №.. 20.381 на Община Монтана, имот №.. 20.382 на Община Монтана и. имот №.. 20.573 на А. М. А..
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да се признае за установено по отношение на П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че е собственик на С. №.. 2., на един етаж и. С. №.. 20.319.2, със застроена площ от 32.2 кв.м, на един етаж и. други подобрения в имота, находящи се в НОВООБРАЗУВАН ИМОТ с №.. 20.319 в местност „П.”, з. град Монтана, с площ 2 033.4 кв.м, при съседи на имота: имот №.. 20.444 на наследници на О. М. А., имот №.. 20.381 на Община Монтана, имот №.. 20.382 на Община Монтана и. имот №.. 20.573 на А. М. А., като същите да и. отстъпят собствеността върху тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да и. се ЗАПЛАТИ от П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, обезщетение за неползване на имота, считано от 01.04.2019 година, до окончателното изплащане, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да и. предостави ползване от земята, само доколкото е необходимо до С. 20.319.2, според нейното предназначение, построена в НОВООБРАЗУВАН ИМОТ с №.. 20.319 в местност „П.”, з. град Монтана, с площ 2 033.4 кв.м, при съседи на имота: имот №.. 20.444 на наследници на О. М. А., имот №.. 20.381 на Община Монтана, имот №.. 20.382 на Община Монтана и. имот №.. 20.573 на А. М. А. ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА И. ЗАПЛАТИ сумата от 20 000.00 лв., за извършените от нея подобрения в имота, КАКТО И. ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО МУ, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ иска на В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА И. ЗАПЛАТИ сумата от 6 914.00 лв. и. 80.00 лв. за построената С. и. трайни насаждения, КАКТО И. ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО МУ, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Й.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 672.94 лв. за направените в хода на производството деловодни разноски, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА П.И..П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. В.А.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на Районен съд Монтана сумата от 129.40 лв., като всяка от тях внесе сумата от 64.70 лв., за изплатеното възнаграждение на вещите лица от разширената съдебно-техническа експертиза и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: