№ 436
Добрич, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - I тричленен
състав, в съдебно заседание на шести февруари
две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА-ИВАНОВА |
При
секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА и с участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА кнахд
№ 20247100700004 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Янис“ ООД, със
седалище в гр. Шумен, чрез адв. А.Т.,***, срещу Решение № 326/ 09.11.2023 г.
постановено по НАХД № 863/ 2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С жалбата се настоява, че първоинстанционното Решение
е неправилно. Касаторът твърди, че РС е постановил решението си, като е
кредитирал само показанията на свидетелите на АНО, а не е кредитирал тези на
въззивника в първоинстанционното производство, като е сторил това, без да
изложи мотиви за същото. Продължава, че неправилно съдът е счел, че поради
това, че наложената санкция е в минимален размер, то тя не подлежи на
преразглеждане. Настоява, че процесният случай има характер на маловажен и е
следвало само да бъде предупреден нарушителят, без да му бъде налагано
наказание. При тези доводи иска отмяна на решението на РС – Добрич и отмяна на
НП изцяло, а в случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките за
отмяна, иска да бъде наложена имуществена санкция под предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В молба с вх. № 482/ 06.02.2024 г. процесуалният му представител
поддържа жалбата по наведените в нея доводи. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юриск. Н., който оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Добрич, касационен състав,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и
на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен
акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебното производство пред Районен съд –
Добрич е НП № 08-2300090/ 28.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич (ДИТ – Добрич), с което на дружеството е наложена имуществена
санкция по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) в размер на 1500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, за това че при
извършена на 19.04.2023 г. проверка от инспектори на ДИТ – Добрич на строителен
обект: извършване на основен ремонт на концертна зала „Добрич“, находяща се в
гр. Добрич, ул. Независимост № 7, където е установено извършване на монтаж на
дограма от работници на „Янис“ ООД, седалище в гр. Шумен, относно изпълнение на
Предписание по т. 3 от Протокол с изх. № ПР2309864 от 30.03.2023 г. В НП е
описано, че при проверката на 19.04.2023 г. не е установено лице, което да
представи документи и да получи призовка за представяне на документи и
започване на проверка. От заварените в обекта Д.С.С., Т.К.Д. и А.М.А. –
„монтажници“ на дограма в дружеството, е заявено, че не са упълномощени да
получават документи. В телефонен разговор с представител на дружеството е
изискана заповед, но в обекта не е представена такава. С оглед на това е
прието, че дружеството като работодател не е определило за обекта длъжностно
лице, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда,
с което не е изпълнило принудителна административна мярка – предписание т. 3 от
цитирания по – горе Протокол от проверка. Посочено е, че нарушението е
извършено на 19.04.2023 г., установено е на 19.04.2023 г. и е доказано от
данните, обективирани в призовка от 19.04.2023 г., Протокол за извършена
проверка № ПР2314324/ 27.04.2023 г., Протокол за извършена проверка №
ПР2309864/ 30.03.2023 г., писмо изх. № 23038853/ 27.04.2023 г., обратна
разписка за получена покана за три АУАН на 09.05.2023 г., покана за съставяне
на АУАН с изх. № 23038869/ 27.04.2023 г.
В АУАН, съставен на 15.05.2020 г., е описана идентична
обстановка с тази в НП. АУАН е надлежно връчен на дружеството. По същия не са
постъпили възражения.
Фактическата обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на съда е правилно и законосъобразно.
За да потвърди Наказателното постановление, съдът е
приел, че нарушението е доказано. Тези негови изводи се споделят от настоящата
касационна инстанция, съобразявайки представените писмени и гласни
доказателства по въззивното дело.
Предписанието, което не е изпълнено, вменява на
работодателя да изпълни изискванията на чл. 403а, ал. 2 от КТ, а именно -
работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които
се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на
инспекцията по труда. В случая при посещение на обекта не е установено лице, на
което да е възложено представителство пред контролните органи. Този факт се
установява безспорно, както от писмените доказателства по делото, гласните
доказателства, събрани от инспекторите, така и от гласните доказателства на
разпит свидетели на въззивника. Така св. Д. заявява: „…след което ни искаха
нашите данни, за да им подпишем някакви документи. Казаха, че са някакви
протоколи, предписания, нещо от сорта. Съответно ние отказахме, понеже не сме
упълномощени за такива работи да подписваме документи… накрая управителят каза
на един колега да се подпише…“ на въпроса на адв. Т. дали свидетелят знае, че
на обекта трябва да носят набор от документи, свидетелят отговаря, че знае и
тези документи стоят в буса. Нито адв. Т., нито свидетелят уточняват какви
документи имат предвид, че са в буса. Св. А. обяснява, че е присъствал на
проверката, но не е получавал документ и не знае някой да е получавал. Твърди,
че всички работници са запознати със задължението, ако дойде проверяващ, да се
обадят на управителя и „вече, каквото трябва, да задействат по въпроса“. На
въпроса на юрисконсулт Н. кой от монтажниците е определен да съдейства на
контролните органи св. А. отговаря, че не може да каже. На въпрос на адв. Т.
св. А. отговаря, че колежката му отвън, т.е. св. С., представя документи пред
Инспекция по труда. Св. С. също говори за „документи в буса“. На въпрос на
юрисконсулт Н. този свидетел отговаря, че документите представляват инструкция
за труда, как им преминава работният ден, какъв е обектът, къде са точно.
Заявява, че не е имало заповед на този обект кой да отговаря пред контролните
органи, а всъщност тримата свидетели, монтажници на обекта, са взели решение да
се подпише под документите св. С. като най – възрастен. Въпросът на адв. Т. е
зададен насочващо дали има лице във фирмата, което да представлява фирмата пред
контролните органи. На този въпрос св. С. отговаря, че мисли, че е техният
началник С. или М. счетоводителката. Св. М.С. споделя, че се води технически
организатор и по принцип само тя представя документи пред Инспекция по труда,
но тя на обекта не е била, тъй като нейното работно място е в офис в гр.
Добрич. Св. С. разказва, че Протоколът от проверка пристига при нея, след което
тя изготвя исканите документи и ги носи в ДИТ. Твърди, че има заповед, с която
да е упълномощено лице, което да представлява дружеството пред контролните
органи. Така представени гласните доказателства са еднопосочни с тези на контролните
органи, тъй като установяват, че на съответния обект измежду монтажниците не е
имало писмено определено лице, което да представлява дружеството на обекта. С
оглед на съвкупната преценка на доказателствата нарушението, състоящо се в
неизпълнение на предписание по чл. 403а, ал. 2 от КТ, е доказано по безспорен и
категоричен начин. Анализът на гласните доказателства установява, че
възражението на касатора, че не са отчетени втората група гласни доказателства,
поради което изводът на съда за доказаност на деянието, е неправилен, се явява
неоснователно. Дори съдът да е записал, че не кредитира показанията на тримата
свидетели – А., Д. и С., то това не се отразява на законосъобразността на
първоинстанционното решение, а същевременно пък техните показания по съществото
на спора са еднопосочни с тези на първата група свидетели.
На следващо място, макар и процесуалният представител
на АНО да приема, че е налице заповед, то такава заповед по делото не е
представена и не може да се установи какво съдържание е имала, а същевременно
изискването е да има определено лице на конкретния обект за контакт с
контролните органи, което да е определено писмено и за действието на което
следва това лице да е било уведомено за писменото му възлагане на съответното
задължение. Събраните доказателства установяват, че на обекта не е налице
работник, който да е определен писмено и да е уведомен за задължението си за
контакт с контролните органи.
Правилен е изводът за неприложимост на института на
маловажния случай. Както следва от ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС по тълк.д. №
7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав,
който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Според чл.
415в КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв. В случая очевидно е, че дружеството не е изпълнило предписанието,
за което му е бил даден срок до 10.04.2023 г. Проверката е извършена на
19.04.2023 г., след което е отразена надлежно в приложените по делото писмени
доказателства. Не са представени доказателства нито пред първата, нито пред
касационната инстанция, че нарушението е отстранено след установяването му. В
този смисъл не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в КТ и поради
това санкцията не подлежи на изменение.
С оглед изложеното съдебното решение е правилно и
законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, а касационната
жалба като неоснователна – оставена без уважение.
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета на спора и решаването му в едно
съдебно заседание.
Предвид горното Административен съд - Добрич, I касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 326/ 09.11.2023 г. постановено
по НАХД № 863/ 2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Янис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. Искра № 3, ап. 10, представлявано от Л.Я.А., Д.П.П.и
П.Д.П., заедно и поотделно, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |