№ 34
гр. Ихтиман, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200330 по описа за 2021 година
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Д. ЛЮБ. Ш. ЕГН ********** от с. Брестовица е обжалвал наказателно постановление
№ 21-1204-000438/05.04.2021 г. на ОДМВР София, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
В жалбата се твърди, че не е извършено административно нарушение, тъй като
навлизането в лентата за принудително спиране е поради техническа повреда превозното
средство. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването на АУАН и НП.
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
АУАН № 212296 е съставен за това, че Д.Ш. около 14,08 часа на 05.03.2021 г. в
района на 25 км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. София е управлявал товарен
автомобил „Форд Транзит“, рег. № РВ5702СН в продължение на три километра в лентата за
принудително спиране, без видима повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача, което представлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Освен това е отразено, че водачът използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му, което е нарушение на чл. 104а ЗДвП. Водачът е получил акта без
възражения.
1
Констатациите на акта са потвърдени от свидетелите Г.Б. и Ц.К.. Според св. К.
водачът е бил попитан дали има здравословни проблеми или повреди на превозното
средство, което той е отрекъл да има подобни обстоятелства.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на Ш. за нарушението на
чл. 104а ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, а
за нарушението на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба от
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят представя фактура № 1460/05.03.2021 г., издадена от ЕТ „Тосев –
Атанас Тосев“ за диагностика и ремонт на Г.Н.П на стойност 60,00 лева с ДДС.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено в съответствие с установената по делото
фактическа обстановка, съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на АУАН, съдържащ
изискуемите от закона реквизити. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаването на НП – и в двата акта ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено в района на 25 км на АМ „Тракия“, в посока към гр. София.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този
орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а само когато
превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат
здравословни проблеми.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, на които съдът няма
основание да не се довери, се установява, че жалбоподателят продължително е управлявал
микробуса в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ преди пътен възел Вакарел. По
делото не бе установена причината за движение на автомобила в лентата за принудително
спиране. Водачът не е споделил за наличието на техническа неизправност на автомобила
или пък здравословни проблеми със спрелите го полицейски служители, а и е получил
съставения му акт без каквито и да е възражение. Не е депозирал и възражения и в
законоустановения тридневен срок. Представената от жалбоподателя фактура не е в
състояние на удостовери наличието на техническа неизправност, след като в нея не е
отразено естеството на извършения ремонт и автомобила, за който се отнася.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване правото му на
2
защита при съставянето на АУАН във връзка с посочването за нарушена разпоредба на чл.
58, т. 3, пр. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 26 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните
актове, нормативните актове се състоят от членове, алинеи, точки и букви, т.е.
предложенията не са включени в строежа на нормативния акт, поради което и некоректното
им посочване е без правно значение.
Санкционната разпоредба на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП предвижда за движение в лентата
за принудително спиране по автомагистрала без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3
ЗДвП наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и глоба 1000 лева. Вярно е, че предвидената в закона санкция е несъразмерно тежка
в сравнение с конкретната обществена опасност на деянието, но след като законодателната
оценка е такава, нито наказващият орган, нито съдът имат възможност да допълнителна
преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
По отношение на нарушението на чл. 104а ЗДвП съдът приема, че също е доказано от
обективна и субективна страна. В случая и двамата полицейски служители са възприели, че
жалбоподателят е разговарял по мобилния си телефон, а съгласно разпоредбата на чл. 104а
ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, поради което и правилно е бил
санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и в съответствие с чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ОДМВР София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ следва да бъде определен на 80,00 лева.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1204-000438/05.04.2021 г. на
ОДМВР София, с което на Д. ЛЮБ. Ш. ЕГН ********** от с. Брестовица, общ. Родопи, ул.
„Бачо Киро“ № 9 на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и
на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Д. ЛЮБ. Ш. ЕГН ********** от с. Брестовица, общ. Родопи, ул. „Бачо
Киро“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/
разноски в производството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3
4