Определение по дело №1874/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1383
Дата: 2 юни 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20192100501874
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   1383

 

гр.Бургас, 02.06.2020г.

 

 

          БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на втори юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                         2.Мл.с. Ваня Ванева

          

като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1874 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба с вх. №4671/05.03.2020г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Полина Георгиева Балабанова - пълномощник, с която се претендира допълване и изменение на Решение №16/11.02.2020г., постановено по в.гр.д.1874/2019г. по описа на БОС, в частта за разноските.

         С Решение №16/11.02.2020г., постановено по в.гр.д.1874/2019г. по описа на БОС, съдът е ОТМЕНИЛ Решение №192 от 02.10.2019г., постановено по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против А.Т.К., ЕГН: ********** ***, да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането в размер на  580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща дължима сума по Договор за CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 580 лв., начиная от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018г., до изплащане на вземането, като вместо това е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание Договор за заем №1182-00017546/27.02.2017г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 30.04.2018г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №122 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№275/2018г. по описа на Районен съд Поморие.

ПОТВЪРДЕНО е Решение №192 от 02.10.2019г., постановено по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в останалата част.

ОСЪДЕН е А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 205,71  лв. /двеста и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от иска.

ОСЪДЕН е А.Т.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 36,30 лв. /тридесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

В молбата са изложени съображения и се претендира допълване на решението в частта за разноските, като се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски, както и изменение на решението в частта за разноските по отношение на разноските, направени във въззивното производство, като се вземе предвид и сумата за особен представител в размер на 300 лв., платена от въззивника.

В срок е постъпило е становище от адв. Ч.П. – БАК, особен представител на А.Т.К., с което молбата се оспорва. Сочи се, че макар и в молбата да е поискано допълване на решението в частта за разноските, то по същество това представлява молба за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в съдебния акт има произнасяне за разноски. Посочва се, че въззивникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като същият не е представил списък по чл.80 от ГПК, а непредставянето на такъв го лишава от възможността да иска изменение. Изложени са съображения и се иска от съда да остави без уважение молбата.

Решението, чието изменение се иска, е постановено на 11.02.2020г. а молбата е постъпила на 05.03.2020г., поради което същата е депозирана в законоустановения срок. Съдът намира обаче същата за недопустима по следните съображения:

Разпоредбата на чл.81 от ГПК сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с постановеното въззивно решение ОС Бургас се е произнесъл по искането за разноски, направено пред въззивната инстанция и съобразно уважената част от иска, е формирал воля за тяхното определяне.

Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.

В случая, пред въззивната инстанция липсва представен списък на разноски, като съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, нормата на чл.248 от ГПК има две хипотези - първата хипотеза на  чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на  чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл.80, изр.2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение за представяне на списък е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл.80, изр.2 от ГПК, установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Процесуалният закон изрично изисква прилагане на списък пред всяка инстанция и то до точно определен момент, а именно - до приключване на съдебното заседание (в този смисъл е Определение №192 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2016 г., IV г. о., ГК). Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

С оглед изложеното предвид липсата на представен списък по чл.80 от ГПК пред въззивната инстанция е недопустимо да се измени решението в тази част, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на размера на вече определеното и присъдено и затова искането за изменение е недопустимо и молбата следва да се остави без разглеждане.

Следва да се отбележи, че разноски за първоинстанционното производство не са искани. С въззивната жалба и с молбата, депозирана на 16.01.2020г., преди съдебното заседание, са претендирани разноските, направени във въззивното производство.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №4671/05.03.2020г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Полина Георгиева Балабанова - пълномощник, с която се претендира допълване и изменение на Решение №16/11.02.2020г., постановено по в.гр.д.1874/2019г. по описа на БОС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.