ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1383
гр.Бургас, 02.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на втори юни две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1874 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба с вх. №4671/05.03.2020г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез
юрисконсулт Полина Георгиева Балабанова - пълномощник, с която се претендира допълване
и изменение на Решение №16/11.02.2020г., постановено по в.гр.д.1874/2019г. по
описа на БОС, в частта за разноските.
С Решение №16/11.02.2020г., постановено
по в.гр.д.1874/2019г. по описа на БОС, съдът е ОТМЕНИЛ Решение №192 от
02.10.2019г., постановено по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в
частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
против А.Т.К., ЕГН: ********** ***, да се приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането в размер на
580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща дължима сума по Договор
за CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със законната
лихва върху главницата от 580 лв., начиная от датата на подаване на заявлението
– 30.04.2018г., до изплащане на вземането, като вместо това е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.К., ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на
основание Договор за заем №1182-00017546/27.02.2017г., сключен между „МИКРО
КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, сумата
от 580 /петстотин и осемдесет/ лв., представляваща главница - неизпълнено
задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 30.04.2018г., до окончателно изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение №122 от 04.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№275/2018г. по описа на Районен съд
Поморие.
ПОТВЪРДЕНО е Решение №192 от 02.10.2019г., постановено
по гр.д.№68/2019г. по описа на Районен съд Поморие, в останалата част.
ОСЪДЕН е А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 205,71 лв.
/двеста и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част
от иска.
ОСЪДЕН е А.Т.К., ЕГН ********** ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, сумата от 36,30 лв. /тридесет и шест лева и тридесет стотинки/,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
В молбата са изложени съображения
и се претендира допълване на решението в частта за разноските, като се присъдят
направените в първоинстанционното производство разноски, както и изменение на
решението в частта за разноските по отношение на разноските, направени във
въззивното производство, като се вземе предвид и сумата за особен представител
в размер на 300 лв., платена от въззивника.
В срок е постъпило е становище от адв. Ч.П.
– БАК, особен представител на А.Т.К., с което молбата се оспорва. Сочи се, че
макар и в молбата да е поискано допълване на решението в частта за разноските,
то по същество това представлява молба за изменение на решението в частта за
разноските, тъй като в съдебния акт има произнасяне за разноски. Посочва се, че
въззивникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските,
тъй като същият не е представил списък по чл.80 от ГПК, а непредставянето на
такъв го лишава от възможността да иска изменение. Изложени са съображения и се
иска от съда да остави без уважение молбата.
Решението, чието
изменение се иска, е постановено на 11.02.2020г. а молбата е постъпила на 05.03.2020г., поради което същата е депозирана в законоустановения срок. Съдът намира
обаче същата за недопустима по следните съображения:
Разпоредбата на чл.81
от ГПК сочи, че във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. В случая с постановеното въззивно решение ОС Бургас се е
произнесъл по искането за разноски, направено пред въззивната инстанция и съобразно
уважената част от иска, е формирал воля за тяхното определяне.
Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната следва да представи списък за разноски по
чл.80 от ГПК, дори когато е направила
само един разход в производството, за който е представено доказателство.
В случая, пред въззивната инстанция липсва представен списък на разноски, като съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, нормата на чл.248 от ГПК има две хипотези - първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при
които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в
обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК,
тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен
акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази
причина и правната последица, установена с чл.80, изр.2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на
решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Правната последица
от неизпълнение на процесуалното задължение за представяне на списък е въведена
със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл.80, изр.2 от
ГПК, установява положителна процесуална предпоставка от
кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските.
Процесуалният закон изрично изисква прилагане на списък пред всяка инстанция и
то до точно определен момент, а именно - до приключване на съдебното заседание
(в този смисъл е Определение №192 от
21.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2016 г., IV г. о., ГК). Липсата му
води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
С оглед изложеното
предвид липсата на представен списък по чл.80 от ГПК пред въззивната инстанция е недопустимо да се
измени решението в тази част, искането не е за допълнително произнасяне, а за
изменение на размера на вече определеното и присъдено и затова искането за
изменение е недопустимо и молбата следва да се остави без разглеждане.
Следва да се отбележи, че разноски за
първоинстанционното производство не са искани. С въззивната жалба и с молбата,
депозирана на 16.01.2020г., преди съдебното заседание, са претендирани
разноските, направени във въззивното производство.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.
№4671/05.03.2020г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Полина
Георгиева Балабанова - пълномощник, с която се претендира допълване и изменение на Решение №16/11.02.2020г.,
постановено по в.гр.д.1874/2019г. по описа на БОС, в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.